Определяне степента на съпричиняване при блъснат на пътното платно пешеходец

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване * застрахователно обезщетение за неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 336

Гр. София, 03.12.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ЙОНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

при участието на секретаря Силвиана Шишкова

като изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова

т. д. № 1688/2024 год., за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ц. - М. Б. В., с ЕГН [ЕГН], подадена чрез процесуален пълномощник, против решение № 447 от 16.04.2024 г. по в. гр. д. № 86/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, в частта, с която е потвърдено решение № 5642 от 06.11.2023 г. по гр. д. №7793/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Ц. - М. Б. В. срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, над присъдената сума от 20 000 лв. до претендираната такава от 40 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.01.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

В касационната жалба се излага, че въззивното решение страда от материалноправна и процесуалноправна незаконосъобразност и е необосновано. По подробно изложени съображения, изцяло свързани с неправилно приетия и приспаднат от обезщетението принос на увреденото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД в размер на 50 %, се моли за отмяна на обжалваното решение в отхвърлителната му част и за постановяване на ново такова по същество, с което искът да бъде уважен.

Конкретните оплаквания са, че противно на приетото от въззивния съд по делото не са установени при условията на главно и пълно доказване конкретни обективни действия или бездействия на ищцата, с които да допринесе за настъпване на произшествието; изводите на съда по възражението за съпричиняване са основани на безкритичното възприемане на заключението на вещото лице, което пък е дадено само въз основа на свидетелски показания на водача – делинквент, на база на хипотези; съдът не е отчел и обстоятелството, че пешеходецът е уязвим участник в движението, за безопасността на който водачите на МПС имат задължение изрично да следят. Поради това приносът му не може да бъде еквивалентен на този на водача, който в случая е необосновано завишен. При определяне размера на съпричиняването въззивният съд не е оценил правилно първопричината за настъпване на вредоносния резултат, не е преценил поотделно и не е сравнил поведението на участниците в ПТП, не е отчел тежестта на допуснатите нарушения от всеки от тях, не е изходил от валидни доказателства по отношение поведението на пешеходката и в резултат на това е достигнал до погрешни изводи както досежно фактите, така и по приложението на закона.

Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл. 287 ГПК, като ЗД „Бул Инс“ АД не изразява становище по нея и в хода на процеса.

Касационно обжалване на въззивното решение в посочената по-горе част е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по обобщения правен въпрос относно критериите за определяне приноса на пострадалото лице по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните с оглед поддържаните в жалбата основания за касационно обжалване, съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

І. За да постанови обжалвания резултат, на първо място въззивният съд е зачел наличието на влязло в сила решение по н. д. № 7811/2021 по описа на СРС, 135-ти състав, въз основа на което и съобразно чл. 300 ГПК е приел за установени следните обстоятелства – че на 04.01.2021 г., около 19.00 ч., на [улица]в [населено място], подс. П. Даниславов Т. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „ЦЛС 500” с рег. [рег.номер на МПС] е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП; че непосредствената причина за възникване на произшествието са неправилните действия на водача на лекия автомобил - същият не е бил внимателен и предпазлив към намиращата се и стояща по средата на пътното платно на булеварда пешеходка; както и че при ПТП е пострадала Ц. - М. Б. В. като пешеходец, на която е нанесена средна телесна повреда.

Съдът е приел за установено от заключението на вещото лице по назначената автотехническа експертиза (основано на данните по делото и на свидетелските показания на виновния водач), че в близост до мястото на удара не е налична пешеходна пътека; че водачът е забелязал намиращата се на разделителната линия пешеходка от 87 м.; тя е стояла с гръб към автомобила, тръгнала е на заден ход от разделителната двойна непрекъсната линия и от този момент водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати удара и ПТП чрез аварийно спиране; че както водачът е имал възможност да вижда пешеходката, така и тя е имала пряка видимост към автомобила, ако се обърне и погледне към него, преди да предприеме движение назад, т. е. че Ц. - М. Б. В. е имала възможност да предотврати произшествието, като съобрази поведението си с приближаващия автомобил. Съобразно показанията на водача вещото лице е посочило, че автомобилът се е движил по една и съща траектория от Руски паметник - на 60-80 см. от осевата линия с близо 40 км/ч., не е предприел заобикаляне, поради което, за да настъпи ПТП, е следвало пешеходецът да е променил статичното си състояние.

От заключението на вещото лице по приетата съдебно-медицинска експертиза съдът е намерил за установено, че вследствие на посоченото ПТП пострадалата е получила счупване на горния край на лявата лакътна кост, счупване на горния край на лявата лъчева кост и навяхване на шията; относно счупването на лявата лакътна кост е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с игли и тел по метода В. и е поставена мека имобилизация; по отношение на навяхването на шията е поставена мека шийна яка; ищцата е ползвала болничен лист за временна нетрудоспособност за 34 дни от 04.01.2021 г. с диагноза: счупване на горния край на лъчевата кост; счупването на костите на лявата предмишница - лакътна кост и лъчева кост, наложило извършването на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти, поотделно и в съвкупност реализира критериите на медико-биологичния признак - трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни; навяхването на шията, наложило поставянето на мека шийна яка, реализира критериите на медико-биологичния признак - временно разстройство на здравето, неопасно за живота; през периода на лечение пострадалата е търпяла болки и страдания за период от около 4 месеца, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет; лявата ръка е била с мека имобилизация за срок от 45 дни, като през този период ищцата е имала затруднения в хигиенното и битовото си самообслужване.

Въз основа на свидетелските показания на бащата на пострадалата съдът е приел за установено, че веднага след инцидента дъщеря му изглеждала зле, била в шок, стресирана, плачела, личало си, че много я боли; лекарите са съобщили, че е нужна спешна операция на счупената ръка; била изписана от „Пирогов“ след три дни с превръзка, с гипс на лакътя и с улей; у дома основно лежала в леглото; трудно ходела до тоалетна, не можела да се храни и къпе сама и поради това, че живее само с баща си, не се къпала около 20 дни; болките й били интензивни един месец, а от чужда помощ имала нужда за 2-3 месеца; провела физиотерапия; гипсът бил махнат след седмица-две, но улеят останал месеци; след това й забранили да вдига тежки неща и да излиза навън известно време; започнала да излиза след няколко месеца, но много се страхувала, особено от пресичане, дори на пешеходна пътека, и не искала да пресича без придружител; това състояние продължило 1-2 месеца. През цялото време я мъчели кошмари, не можела да спи; през месец януари 2022 г. й направили втора операция, махнали железата в лакътя и чак след това физиотерапията й потръгнала по-добре и в крайна сметка си възстановила движенията, но това било след повече от година; преди инцидента дъщеря му тренирала ски, кънки, карала колело, ходела на фитнес, но след това за няколко месеца не можела да практикува нищо от изброените; пропуснала зимната сесия в университета; прекъснала и работата си като стажант във фирма.

При определяне размера на дължимото обезщетение съдът е съобразил гореустановените факти поотделно и в тяхната съвкупност, като е посочил, че отчита начина на извършването на противоправното деяние, претърпените от пострадалата болки и страдания, периода за пълното възстановяване, нейната възраст (23-годишна към момента на ПТП), причинените й неудобства и дискомфорт, социално-икономическите условия в страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, както и високия нормативно определен лимит на обезщетението за неимуществени вреди, виновно причинени от застраховано лице по застраховка „Гражданска отговорност“ на втомобилистите. Съдът е взел предвид постановките на ППВС № 4/1968 г. във връзка с приложението на чл. 52 ЗЗД и е изложил подробни съображения защо приема, че заместващото обезщетение на пострадалата за причинените й неимуществени вреди следва да възлиза на 40 000 лв.

С оглед направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат въззивният съд е посочил, че изводът за наличие на принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване; намаляване на обезщетението за вреди на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем; определянето на степента на съпричиняване предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат, за да бъде установен действителният обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на пътното произшествие.

В разглеждания случай съдът въз основа на заключението по САТЕ е приел за установено, че пострадалата е стояла с гръб към процесния автомобил, тръгнала е на заден ход от разделителната двойна непрекъсната линия и от този момент водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, т. е. произшествието не би се случило, ако пешеходката бе запазила покой, без връщане назад; като тя е можела да следи движението на автомобила, управляван от виновния водач, и да съобрази поведението си с траекторията му. Предвид изложеното съставът на въззивния съд е счел, че е налице поведение на пострадалата, посредством което тя е създала предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите, респ. че е налице основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като е споделена, без излагане на допълнителни съображения, определената от първата инстанция степен на съпричиняване на увреждането в размер на 50 %.

ІІ. Относно приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД и критериите за определяне на приноса на пострадалото лице е създадена практика на отделните състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, споделяна от настоящия съдебен състав, основана на Постановление № 17 от 18.11.1963 г. по гр. д. № 18/63 на Пленума на ВС, вкл. цитираната от касатора - решение № 118 от 27.06.2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., I т. о., решение № 60174 от 08.04.2022 г. по т. д. № 1708/2020 г. на І т. о. и мн. др., както и е постановено ТР № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС по някои въпроси, свързани със застрахователните правоотношения. Според същата, съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат; Приносът на пострадалия може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен; Съпричиняване е налице, когато с поведението си пострадалият обективно способства за настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване на обема на вредоносните последици; Необходимо е приносът да е конкретен и доказан, а не предполагаем; Тежестта на доказване на приноса лежи върху позоваващата се на съпричиняването страна – делинквент или застраховател; За определяне на реалния принос следва да се съпоставят броят и тежестта на нарушенията, извършени от делинквента и от пострадалия, както и тяхното значение за причиненото увреждане; Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос; Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност, а самото намаляване следва да отразява размера на участието на увреденото лице в общо причинената вреда.

ІІІ. Предвид така даденото разрешение, настоящият съдебен състав намира въззивното решение в обжалваната му част за частично неправилно – необосновано и постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Основателни на първо място са оплакванията в касационната жалба, а такива са били изложени и във въззивната жалба, касаещи неправилно установената от съда фактическа обстановка, свързана с механизма на произшествието. По делото няма обективни данни, че пострадалата пешеходка, изчаквайки преминаването на потока от коли на двойната разделителна линия, след като е преминала през лентата, в която се е движил делинквентът, е направила крачка назад и така е допринесла за удара в управлявания от последния автомобил. Не е отдадено нужното значение на обстоятелството, че вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза е работило въз основа на свидетелските показания на виновния водач, а те следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК с оглед всички други данни по делото. За механизма на произшествието обаче няма други данни, освен влязлото в сила решение на наказателния съд, според диспозитива на което водачът Т. не е бил внимателен и предпазлив към намиращата се и стояща по средата на пътното платно на булеварда пешеходка Ц. - М. Б. В., поради което е бил признат за виновен в извършване на нарушенията по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. По жалбата на подсъдимия с искане да бъде оправдан, основано на защитната му теза, че с оглед поведението на пешеходката той е бил в обективна невъзможност да избегне съприкосновението с нея, въззивният състав на Софийски градски съд по в. н. а. х. д. № 2110/2022 г. е потвърдил първоинстанционното решение изцяло. Освен това и в самите свидетелски показания на водача не се твърди с категоричност, че пострадалата е тръгнала назад – едва след настъпването на инцидента свидетелят е „помислил“, че тя е направила крачка назад, като изрично потвърждава, че това е неговото обяснение на ситуацията. Предвид изложеното, основателни са и доводите на касатора, че заключението на вещото лице относно механизма на произшествието е изградено върху хипотези и вероятности, но въпреки това е изцяло кредитирано от съда. С оглед така обсъдените доказателства и съобразно разпределението на доказателствената тежест в процеса не може да се приеме, че пострадалото лице е създало допълнителни предпоставки за настъпилото ПТП, което да увеличи приноса му в увреждането.

На следващо място основателни са оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е извършил задълбочена съпоставка на извършените от двамата участници в ПТП нарушения на правилата за движение по пътищата, довели до произшествието, и не е отчел тяхната тежест, вкл. поради необосновано приетото от него обстоятелство, че пострадалата е предприела внезапно движение назад, без да се огледа.

В случая се установява, че всяко едно от лицата е проявило противоправно поведение, като е извършило по две нарушения на ЗДвП. Делинквентът е нарушил правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП - при избиране скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, характера и интензивността на движението, конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие (от експертното заключение и от показанията на водача е видно, че той е забелязал стоящата пешеходка отдалеч, т. е. тя е представлявала предвидимо препятствие); както и правилото на чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 ЗДвП – да бъде внимателен и предпазлив спрямо пешеходците. Пострадалата е нарушила чл. 113 и чл. 114 ЗДвП, като е пресичала пътното платно при ограничена видимост – в тъмната част на денонощието, в дъждовно време, при интензивно движение на оживен булевард. Независимо от горното, нарушенията на виновния водач са с по-голяма тежест, вкл. поради това, че водачите дължат особена грижа и внимание за предпазване на пешеходците, а и сами по себе си действията на водача са със значително по-висока вредоносност. С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира за неправилен извода на въззивния съд, че двамата участници в произшествието в еднаква степен са допринесли за настъпването на вредите, като действителният принос на пострадалото лице, който на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде приспаднат при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, съобразно конкретните обстоятелства по делото възлиза на 25 %.

По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК въззивното решение в обжалваната част следва да бъде частично отменено, като в полза на Ц. - М. Б. В. бъде присъдена допълнително сумата от 10 000 лв. - разликата до общо дължимия размер на обезщетението от 30 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението. В останалата обжалвана част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода от спора ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС дължимата за настоящата инстанция държавна такса в размер на 200 лв., а с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв и следните суми: 910 лв. – в полза на касаторката, представляващи сторени разноски за всички инстанции, както и 960 лв. (с ДДС) – адвокатско възнаграждение в полза на нейния пълномощник – адв. М. Б. Н. – Т., на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Следва да бъдат редуцирани и присъдените в полза на ответника разноски над сумите 655 лв. - за първа инстанция и над 500 лв. – за втора.

Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 447 от 16.04.2024 г. по в. гр. д. № 86/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав, в частта, с която е потвърдено решение № 5642 от 06.11.2023 г. по гр. д. № 7793/2021 г. на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Ц. - М. Б. В. срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата над присъдените 20 000 лв. до 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на 04.01.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и в частта, с която в полза на „Бул Инс“ АД са присъдени разноски, както следва – за разликата над 655 лв. до 1 637,81 лв. за първа инстанция и над 500 лв. до 1 200 лв. – за въззивна инстанция, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на основание чл. 432, ал. 1 КЗ на Ц. - М. Б. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 10 000 лв. - разлика над присъдените 20 000 лв. до дължимите 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП на 04.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата 910 лв. – разноски за всички инстанции.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на Върховен касационен съд, сумата 200 лв. - дължима държавна такса за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА № 447 от 16.04.2024 г. по в. гр. д. № 86/2024 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, І състав в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на адв. М. Б. Н. – Т. от САК сумата 960 лв. (с ДДС), представляваща адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: