Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП и съпричиняване

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * съпричиняване * нарушение на правилата за движение по пътищата * критерии за определяне на неимуществени вреди

Р Е Ш Е Н И Е

№ 154

[населено място], 11.06.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1857 по описа за 2024 г. и за да се произнесе,взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от А. К. Д. против решение № 259/17.05.2024 г. по в.гр.д. № 283/2024 г. на Окръжен съд - Враца, с която е потвърдено решение № 68/09.02.2024 г. по гр.д. № 1143/2023г. на Районен съд - Враца за отхвърляне на иска на касатора срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата от 1 750 лв. до пълния предявен размер от 7 000 лв., за ПТП, настъпило на 02.12.2022 г. и в частта за разноските.

Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Твърди, че изводите на въззивния съд не са направени при пълна и всеобхватна преценка на критериите за определяне на обезщетението по справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД.

Ответникът ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД в писмения си отговор на касационната жалба оспорва основателността на същата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че страните не спорят, че към датата на ПТП ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на делинквента, както и наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Спорен пред въззивната инстанция е бил въпросът за размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди от настъпилото ПТП и наличието на съпричиняване от страна на пострадалия за настъпването им. Съобразно СМЕ решаващият състав е установил, че в резултат на ПТП на касатора е била причинена разкъсно-контузна рана 1 брой на горен клепач и 2 броя на долен клепач на дясното око, без засягане на структурите на самото око. Кредитирал е изводите на вещото лице, че травмите се явяват пряка последица от процесното ПТП, настъпили са при удар на автомобилите, съчетан с притискане между детайли от интериора на автомобила, и са причинили на А. Д. болка и страдание. Констатирал е, че оздравителният период е бил около две седмици. Посочил е, че при прегледа, извършен на касатора, вещото лице не е открило остатъчни последици от травмата, има фин, едва забележим белег на клепача; без отпадна неврологична симптоматика. Нямало е данни за т.нар. „коланни“ травми, т.е. следи от охлузвания и хематоми, образувани от натиска на колана. Съдът е приел, че експертизата е установила също, че ако скоростта на движение на автомобила е била до 50 км/ч, носенето на предпазен колан напълно би предотвратило тази травма. Окръжният съд се позовал на обясненията в съдебно заседание на вещото лице, че в медицинската документация липсват данни за наличие на травма в областта на гърба, че разкъсно-контузните рани по клепачите не могат да доведат до сълзене на очите, нито до дразнене от слънчева и дневна светлина и категорично потвърждава, че липсва травма на лигавицата на около, като травмата по клепача не може да доведе до травма на окото. Коментирал е и заключението на изготвената съдебно-психологична експертиза, че вследствие настъпилото ПТП касаторът е претърпял травматичен стрес, който се изразява с лека тревожна симптоматика, която се соматизира ускорение на пулса /тахикардия/ при шофиране. Не се наблюдават структурни изменения на психиката или други изразени психопатологии. Към момента на изготвяне на експертизата касаторът е бил със здравословна ментална функция, с емоционални, поведенчески и когнитивни компоненти, позволяващи му да се справя успешно с живота и да има качествени междуличностови взаимоотношения. Имало е временно разстройство на адаптацията – ограничаване на социалните контакти, нарушаване на нормалния ритъм на живот, т. нар. затваряне в себе си и повишена тревожност, като това състояние е продължило около 7-8 месеца до пълното му преодоляване.

ОС-Враца е установил от разпита на свидетели състоянието на пострадалия непосредствено след инцидента, невъзможността да полага труд като музикант, затрудненото му финансово състояние поради това. Конастатирано е било, че след ПТП касаторът е бил зле физически и емоционално, бил уплашен, не спял, оплаквал му се, че го боли окото, че има главоболие, че го боли гърба и тези оплаквания продължили повече от месец; станал по – избухлив, говори с тон, избухва от дреболии. Оправил се след около месец и нещо.

Като е взел предвид вида на полученото от касатора травматично увреждане, свеждащо се до разкъсно-контузна рана 1 брой на горен клепач и 2 броя на долен клепач на дясното око, без засягане на структурите на самото око, причинило на пострадалия болка и страдание, наложило прилагане на шев; обстоятелството, че на същия не е било проведено болнично лечение; възстановителният период за тази увреда - около две седмици, през който лицето е търпяло болки, не по-силни от обичайните за такива травми; възрастта на пострадалия при настъпване на застрахователното събитие - 23 години, което предполага бързо възстановяване от травмите; липсата на трайни увреждания и/или белези от увреждането, с изключение на почти незабележим фин белег на клепача, без остатъчни последици от травмата; настъпилото пълно възстановяване и благоприятната прогноза, тъй като след приключване на оздравителния процес настъпилите увреждания не са оказали влияние върху здравословното състояние на ищеца в бъдеще, настоящата съдебна инстанция приема, че заместващото обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на настъпилото ПТП, ОС-Враца е заключил, че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 2500 лв.

При определянето на този размер съдът е отчел и факта, че освен физическото неразположение, касаторът е претърпял и негативни психически и емоционални изживявания – страх, тревожност, нарушения на съня, колебания в настроението, като това състояние е продължило около месец след инцидента, като към днешна дата е отминало, както и че не се наблюдават структурни изменения на психиката й или други изразени психопатологии. Съдът е съобразил и невъзможността на пострадалия да работи за около един месец, което е довело до притеснение за семейния бюджет и посрещане на разходите. Отнесъл е конкретния размер към обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – 2022 г., и със съдебната практика относно справедливия размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания и негативни емоционални изживявания.

По въпроса за приложението на института на съпричиняване въззивната инстанция е посочила, че когато пострадалият е пътувал в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай съдът е констатирал, че застрахователят е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като пътник в лекия автомобил, с твърдения, че е пътувал без поставен обезопасителен колан, довело до липсата на възпиращото свободното движение на тялото противодействие, довело до контакт на тялото на пострадалия с детайли от вътрешното оборудване в автомобила, от което са настъпили травмите. Счел е, че от значение е дали вредите не биха настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан. По отношение на това възражение ОС е обсъдил свидетелските показания и заключенията по приетите по делото автотехническа и медицинска експертизи. Направил е извод, че в настоящия случай, макар касаторът да е бил с поставен обезопасителен колан, същият не е бил правилно поставен, тъй като лягайки на задната седалка – настрани и наляво, торсът на касатора се измъква от горната част на колана и същият вече не може да осъществи функцията си да задържи тялото му към облегалката на седалката. Доколкото травмата е причинена с ниска кинетична енергия, т.е. сблъсък при ниска скорост на движение на автомобила в неподвижно препятствие, то, както сочи вещото лице по СМЕ, носенето на предпазен колан би предотвратило тази травма, респ. правилното положение на тялото по време на движение така, че предпазният колан да може да осъществи функцията си. Предвид гореустановеното и съдът е приел, че пострадалият е пътувал с неправилно поставен предпазен колан в нарушение изискването на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, като това обстоятелство е допринесло за причиняване на телесните увреждания на касатора, респ. за техния брой и тежест, т.е. че между правонарушението, изразяващо се в неправилно поставен предпазен колан и броя и тежестта на вредите е налице пряка причинна връзка. При съпоставката между поведението на виновния водач на лекия автомобил и това на пътуващия в него пътник, е приел, че приносът категорично е несъизмерим, като се има предвид допуснатите нарушения на правилата за движение, посочени в САТЕ. Намерил е, че в общия причинно-следствен комплекс приносът на водача на лекия автомобил „Шкода Ф.”, който се е блъснал челно в паркиралия автобус, поради движение с несъобразена скорост с интензивността на движението, пътните условия (мокър, хлъзгав път) и загуба на контрол над управлението на автомобила, е много по-голям като обем в сравнение с този на пострадалия, неправилно поставил предпазния колан, т.е. нарушенията на водача значително превишават по тежест тези на пострадалия пътник. Съпоставяйки поведението на увредения и на делинквента, ОС -Враца е заключил, че приносът на пострадалия е от порядъка на 30 % спрямо основния такъв на делинквента, с колкото и на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е намалил определеното застрахователно обезщетение. В обобщение определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди от 2500 лв. е бил намален на 1750 лв.

С определение № 483/ 13.02.2025г. по т.д. № 1857/2024г. на ВКС, I т.о. е допуснато касационно обжалване на решението на ОС-Враца при условията по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно критериите, въз основа на които следва да се определи обезщетението за неимуществени вреди причинени от непозволено увреждане, за да съответства то на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост.

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

В задължителната за съдилищата практика, обективирана в ППВС № 4/1968г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК, служебно известни на настоящия състав, решения на ВКС: решение № 131/04.01.2016 г. по т.д. №2592/2014 г. на ВКС, II т.о.; решение № 53/12.06.2014 г. по т.д. № 1556/2013 г. на ВКС, II т.о. и решение № 157/28.11.2014 г. по т.д. № 3040/2013 г. на ВКС, II т.о. и много други е посочено, че за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Изложено е и становището, че при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се отчита и обществено-икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, съгласно чл. 226 КЗ / отм./ във връзка с § 27 ПЗР КЗ / отм./. При предявен иск по чл. 288 КЗ /отм./ срещу Гаранционния фонд и определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди възприетите нива на застрахователно покритие на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” следва да бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства.

По основателността на касационната жалба:

С оглед изложеното по-горе настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено при несъответствие със задължителната съдебна практика по чл.52 ЗЗД, при неточно прилагане на критериите за определяне размера на справедливото обезщетение при деликт. Основателно е оплакването по касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила от въззивния съд и по-конткретно на задължението му по чл.236, ал.2 ГПК в мотивите на акта си да изложи доводи по всички релевантни за спора искания и възражения на страните и доказателства по делото. Това нарушение е довело до необоснованост на фактическите констатации на съда, а оттук и до неправилно прилагане на материалния закон – чл.52 ЗЗД.

Въззивната инстанция е посочила предпоставките, въз основа на които е направила заключение за размера на пълното обезщетение: възрастта и личността на пострадалия, конкретно претърпените увреждания, период на възстановяване и отражение върху психиката и социалния живот на пострадалото лице. По отношение на заключенията на СМЕ и СПЕ окръжният съд не е съобразил в достатъчна степен, че спецификата на увреждането – разкъсване и на двата клепача, и конкретната причина за това – ПТП, са обусловили една остатъчна тревожност /според обясненията на в.л. по СПЕ в с.з./, която се изразява в страх при шофиране, повишен пулс, тахикардия и към момента на прегледа от вещото лице касаторът е показал ниска към умерена степен на тревожност. Същото посочва като най-обоснована причина за това състояние - коментирания инцидент, като не изключва евентуална намеса и на други събития, но такива не се установяват по делото. Освен това макар и да е отчел продължителността на временното разстройство на адаптацията, продължило 7-8 м., ВрОС не е преценил интезивността на същото. Заключението на вещото лице по СПЕ, съпоставено с показанията на разпитаните свидетели /св.Б./, води до извод за породен у пострадалия страх за здравето на най-чувствителния, деликатен и лесно раним сетивен орган – окото, доколкото самите клепачи предпазват очите от увреждане.

Настоящият състав на ВКС констатира, че преценката за конкретните обществено икономически условия в страната е направена единствено при позоваване на същите към момента на настъпване на застрахователното събитие – 2022 г. При правилно им отнасяне към релевантния за спора момент въззивният съд не е извършил обоснована съпоставка на конкретния вид претърпени увреждания и ограниченията, които те са наложили на увреденото лице, към нормативно определените лимити на отговорността по застраховка "ГО" на автомобилистите, на осн. чл.492, т.1 КЗ /ред. ДВ бр.101/2018г./, за определяне на размера на справедливото обезщетение за неимуществени вреди. Съответните нива на застрахователно покритие нямат самостоятелно значение, но са ориентир за обезщетенията, поради което и би следвало да се вземат предвид. Обезщетението е само онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и на всички неудобства, емоционални, физически и психически сътресения, които съпътстват същите. Именно при съобразяване на тази съвкупност от фактори и отчитането на степента на проявление на всеки един от тях, които като цяло са поставили касатора в неблагоприятно положение за период от общо осем месеца, с по-интензивна фаза през първия месец и остатъчна тревожност след този 7-8 месечен период, и отнасянето им към коментираните нива на застрахователно покритие по чл.492, т.1 КЗ към 2022 г. /които са израз на общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната/, съставът на ВКС намира, че общият размер на дължимото обезщетение за конкретно понесените от кастора неимуществени вреди възлиза на 5 000 лв.

Доколкото от заключението на СМЕ и на САТЕ и на свидетелските показания се установява, че касаторът е поставил неправилно предпазния си колан, тъй като лягайки на задната седалка - настрани и наляво, торсът му се измъква от горната част на колана и последният не може да изпълни ефективно предпазната си функция, а при конретния механизъм на ПТП, правилното му поставяне напълно би предотвратило тази травма, обосновано ВрОС е намерил, че с поведението си А. Д. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат в размер на 30%. В резултат на доказаното съпричиняване от страна на увредения дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на 3500лв. Тъй като въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за обезщетение в размер на 1750 лв., то следва да се присъдят още 1750 лв.

Предвид изложеното и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293, ал.2 ГПК, след отмяна на въззивното решение в обжалваната част за 1 750 лв. ВКС следва да постанови решение по същество в изложения смисъл, тъй като не се налага извършване на нови или повтаряне на съдопроизводствени действия от въззивната инстанция. Решението на ОС-Враца в отхвърлителната част за сумата над 3 500 лв. до 7 000 лв. следва да се остави в сила.

С оглед изхода от спора следва да се отмени въззивното решение и потвърдeното с него първоинстанционно решение в частта на присъдените от РС-Враца в полза на застрахователя разноски над 438, 41 лв. до 657,62лв.

В полза на пълномощника на касатора се дължат разноски за трите инстанции върху допълнително уважената част от претенцията в размер общо на 477 лв. /допълнително 57 лв. за първа инстанция, 210 лв. за въззивна инстанция и 210 лв. за касационна инстанция/, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

На осн.чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса в размер на 170 лв. за производството в трите инстанции, определена върху уважената в касационната инстанция част от иска.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 259/17.05.2024 г. по в.гр.д. № 283/2024 г. на Окръжен съд – Враца в частта, с която е потвърдено решение № 68/09.02.2024 г. по гр.д. № 1143/2023г. на Районен съд - Враца за отхвърляне на иска на А. К. Д. срещу ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД по чл.432, ал.1 КЗ вр. чл.477, ал.1 КЗ вр. чл.45 ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 1 750 лв. до сумата от 3 500 лв., за ПТП, настъпило на 02.12.2022 г. и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъдените в полза на ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД разноски за разликата над 438, 41 лв. до 657,62 лв., като вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД, [населено място] да заплати на А. К. Д., ЕГН [ЕГН] допълнително сумата от 1 750 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при ПТП на 02.12.2022г., на осн. чл.432, ал.1 КЗ, ведно със законната лихва от 12.01.2023 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД, [населено място] да заплати на адв. Ж. Д. Д. от АК-Х., на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв сумата от 477 лв., адвокатско възнаграждение за трите инстанции.

ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД, [населено място] да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 170 лв., на осн. чл.78, ал.6 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 259/17.05.2024 г. по в.гр.д. № 283/2024 г. на Окръжен съд – Враца в останалата обжалвана част за отхвърляне на иска на А. К. Д. против ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“АД, [населено място] за заплащане на разликата над 3 500лв. до 7000 лв.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: