Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение за обезщетение за преминаване

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50237
Гр. София, 20.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 23.11.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3225/22 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.307, ал.2 ГПК.
ВКС разглежда молбата на В. К. и Д. К. от 20.07.22 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Пловдивски окръжен съд по в.гр.д. №103/18 г. от 29.11.21 г., съгласно направеното с молба от 12.10.22 г. уточнение. Молителите сочат, че са налице предпоставките на чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение – представят като ново писмено доказателство уведомление с изх.№22Ю- П-869/3/-20.04.22 г. на кмета на район „Ю.”- община Пловдив, с твърдение, че не са могли своевременно да се снабдят с него, защото не са знаели, че въпросът за административната процедура по чл.210, вр. с чл.191 и чл.192 ЗУТ ще бъде включен в предмета на делото. За последното не са им давани указания от съда, нито е указано чия е доказателствената тежест за обстоятелствата по иницииране на административната процедура.
В съдебно заседание чрез пълномощника си адв. П. поддържат молбата с искане за отмяна на влязлото в сила решение
Ответницата по молбата В. Н. я оспорва като недопустима/това оспорване е отхвърлено с определението на ВКС по чл.307, ал.1 ГПК/ и неоснователна по подробно изложени в отговора на молбата и в докладваните в о.з. становища на пълномощника на ответницата адв.С. съображения.
ВКС като разгледа молбата за отмяна, намира следното по основателността й:
С влязлото в сила решение на Окръжен съд Пловдив по гр.д. №103/18 г. от 29.11.21 г. е отхвърлен предявеният от молителите срещу ответницата иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.59 ЗЗД – за признаване дължимостта на сумата 5 лв., претендирана частично при пълен размер на иска 1800 лв., като обезщетение за неоснователното обогатяване на ответницата от ежедневното й преминаване с автомобил през имота на ищците в периода 1.11.12 г. -1.05.13 г. Въззивният съд е приел, че ищците са доказали правото си на собственост върху идеална част от посочения в исковата молба и решението имот – с идентификатор 56784.535.35., находящ се в [населено място], на [улица], с площ от 2 186 кв.м. От приетата по делото техническа експертиза се установява, че от имота, в който живее ответницата с идентификатор 56784.535.32., вече няма излаз на път – в случая на [улица], и затова й се налага да преминава през имота на ищците с идентификатор 56784.535.35., за да стигне до булеварда. На осн. чл. 190, ал. 1 от ЗУТ , когато съгласно подробен устройствен план някои урегулирани поземлени имоти имат лице само по проектирани нови улици, преди тези улици да са открити, общината може да прокарва временни пътища, които осигуряват достъп до съответните имоти. На осн. чл. 191 от ЗУТ , обезщетенията на правоимащите за вредите, причинени от прокарването на временни пътища, са за сметка на собствениците на поземлени имоти, които ще се обслужват от временните пътища, като обезщетението за частите от поземлени имоти, използвани за временни пътища, се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ за съответната година и се изплаща на равни месечни вноски. Съгласно чл. 210, ал. 2 от ЗУТ , определянето на обезщетението се извършва по искане на заинтересованите лица или служебно. Следователно, в настоящия случай ищците имат право на обезщетение за ползването на имота им за преминаване от собствениците на поземлен имот с идентификатор 56784.535.32 и то ще се дължи от всички собственици на този поземлен имот, които преминават през имота на ищците.. Размерът на обезщетението обаче следва да се определи по предвидения в чл. 210 от ЗУТ административен ред, за което следва да сезират Община Пловдив. След като е налице друга уредена в закона възможност за защита на ищците, е недопустимо същите да предявяват претенция за неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД . Този иск е допустим и може да се предяви само в случаите, когато обеднелият не разполага с друг иск, с който да се защити - чл. 59, ал. 2 от ЗЗД .
ВКС намира, че не се установява соченото от молителите осн. по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ПОС. Както е посочено в постановеното от настоящия състав за подобен случай със същите молители р. по гр.д. №3221/22 г. заинтересованата страна може да иска отмяна на това основание, когато се открият нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната или тя не е могла да се снабди с тях своевременно.Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която засяга решаващите изводи на съда, разкрива се след като съдебният акт е влязъл в сила и не се е дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.
В случая молителите представят като ново писмено доказателство Уведомление изх. №22Ю-П-869(3)/20.04.2022г., издадено от Кмета на Район Ю. – Община Пловдив, в което е посочено, че в деловодството на район Ю. за времето от 01.01.2012г. до момента на издаване на уведомлението не са установени подадени заявления от заинтересовани собственици за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен имот - за достъп до поземлен имот с идентификатор 56784.535.32 или по отношение на поземлен имот с идентификатор 56784.535.35. В уведомлението е посочено също, че собственикът на засегнатия поземлен имот не може да инициира процедура с правно основание чл.210 ЗУТ във връзка с чл.191 или чл.192 от ЗУТ.
Молителите считат, че с това доказателство се установява обстоятелство от съществено значение за изхода на делото, а именно, че никой от заинтересованите собственици на имот с идентификатор 56784.535.32, вкл. ответниците, не е подавал заявление за издаване на заповед за прокарване на временен път или за право на преминаване през чуждия поземлен имот, както и че молителите като собственици на засегнатия имот не са разполагали с правото да инициират по административен ред процедура по чл. 210, вр. чл. 191 и чл. 192 ЗУТ.
Според настоящия състав на ВКС представеното уведомление няма характеристиката на ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1,т.1 ГПК. Доводите на молителите, че непредставянето на това доказателство се дължи на допуснати процесуални нарушения от инстанцията по същество, която не е указала необходимостта от доказване на отразените в уведомлението факти, са неотносими към извънинстанционното производство по отмяна. Както вече бе посочено по-горе, поддържаното от молителите основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права.
В случая обстоятелството, което молителите целят да установят с представеното доказателство, е съществувало преди завеждане на делото и при добра грижа за водене на процеса молителите са имали обективната възможност да се снабдят с него и да го представят своевременно.
Освен това, представеното от молителя доказателство не е с пряко и съществено доказателствено значение за спора. Фактът, че няма подадени заявления до кмета за прокарване на временен път или за право на преминаване през чужд поземлен няма претендираното от молителите значение за основателността на иска по чл.59 ЗЗД. Що се отнася до втората част от съдържанието на уведомлението, тя не е обвързваща или указателна за съда като правораздавателен орган. Становището на кмета кои лица са легитимирани да инициират процедурата по чл.210, вр. с чл.191 или чл.192 ЗУТ няма значение за формиране на правните изводи на съда по спора, защото тълкуването и прилагането на правните норми при разрешаването на отнесен до съда спор е правомощие на съда .
Поради изложеното не се установява наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 1 пр.2 ГПК и подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение следва да остане без уважение. При този изход на спора, на ответницата следва да се присъдят разноски в размер на 300 лв., представляващи платено възнаграждение на процесуалния й представител адв. С., според отразеното в договора за правна помощ.
По тези съображения ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. К. и Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение на Пернишки окръжен съд по гр.д. №103/2018 г. от 29.11.21 г. на осн. чл.303, ал.1,т.1 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. К. и Д. С. К. да заплатят на В. Н. Н. деловодни разноски за производството по отмяна в размер на 300 / триста/ лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: