Давност при погасителни вноски по кредит и служебен контрол за неравноправни клаузи

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * договор за банков кредит * потребител * Неравноправни клаузи в потребителски договори * погасителна давност * процесуални задължения на въззивния съд * цесия

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50004

гр. София, 31.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №1427 по описа за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от Б. Й. И. срещу решение №261122 от 30.03.2022г., постановено по в.гр.д. №8762/2020г. по описа на Софийски градски съд, с което е отменено решение №166094 от 15.07.2019г., постановено по гр.д. №71875/2018г. по описа на Районен съд- София и са уважени предявените искове. С въззивното решение е признато за установено на основание чл.422 ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, че касаторката дължи на „СИС Кредит“ АД сумата 9 445.91 лева – главница по договор за банков кредит №FL4462/02.07.2007г., сумата 600 лева- възнаградителна лихва за периода 27.03.2015г.-27.03.2018г., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. /подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ до окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №20255/2018г. по описа на СРС, като на ищеца са присъдени разноските по делото.

В касационната жалба се твърди, че решението следва да бъде отменено като неправилно - поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост. Касаторката поддържа, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на въззивния съд по отношение на спорните факти относно предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит, прехвърлянето на вземанията на банката с договори за цесия, уведомяването на длъжника. Счита, че съдът е допуснал съществени процесуални нарушения- не е обсъдил възраженията за нищожност на договора за кредит, за наличие на неравноправни клаузи, за нарушение на чл.26, ал.4 ЗПК, включително, че без основание не е допуснал събиране на допустими доказателства за установяване обявяването на кредита за предсрочно изискуем. Навежда доводи, че в нарушение на закона е отхвърлено възражението й за изтекла погасителна давност, като твърди, че давността за всяка отделна вноска тече от уговорения за нея падеж съгласно погасителния план. Моли да бъде отменено въззивното решение и да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски за всички инстанции.

Ответникът по жалбата „СИС Кредит“ АД, [населено място] поддържа, че жалбата е неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалните и процесуалноправни норми и следва да се остави в сила. Претендира разноски за касационното производство.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да отмени първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК и да признае съществуването на процесните вземания на „СИС Кредит“ АД срещу Б. И. за главница и възнаградителна лихва за периода 27.03.2015г.-27.03.2018г. по договор за банков кредит №FL4462/02.07.2007г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, въззивният съд приема, че между „Юробанк България“ АД и ответницата е сключен валиден договор за банков кредит, по силата на който й е предоставена договорената сума, че вземанията на банката са прехвърлени с два договора за цесия, като цесионер по втория договор е ищеца, че ответницата- длъжник е уведомена за цесиите с получаването на исковата молба и доказателствата, част от които са уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД. Решаващият съдебен състав приема за безспорно, че на 02.12.2007г. ответницата е спряла да плаща погасителните вноски, като няма обявена предсрочна изискуемост от страна на банката-кредитор, а цялото задължение по договора е падежирало на 02.07.2017г., като дължимата непогасена главница е в размер на 9 445.91 лева, а възнаградителната лихва за исковия период е 600 лева.

Като неоснователно е отхвърлено възражението на ответницата за погасяване на задълженията й по давност. Въззивният съд счита, че по отношение на главницата по договора за кредит е приложима 5-годишна погасителна давност, която тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, т.е. от 02.07.2017г. От този момент до 27.03.2018г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не е изтекъл 5-годишен период, поради което претенцията за главница не е погасена по давност. Не е погасена и претенцията за възнаградителна лихва, която се претендира само за 3-годишен период преди подаването на заявлението.

С определение №50003/12.03.2025г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса - при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече съгласно чл.114 ЗЗД давностният срок за главницата и за възнаградителните лихви– от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, вкл. в хипотеза на предсрочна изискуемост .

По правния въпрос:

С ТР №3/2023г. от 31.10.2024г., тълк.д. №3/2023г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост.

По основателността на касационната жалба:

Законосъобразни и обосновани са изводите на въззивния съд, че между „Юробанк България“ АД и ответницата е сключен договор за банков кредит, по силата на който й е предоставена договорената сума, че вземанията на банката са прехвърлени с два договора за цесия, като цесионер по втория договор е ищеца, че ответницата- длъжник е уведомена за цесиите с получаването на исковата молба и доказателствата, част от които са уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД. Правилно решаващият състав приема, че нито в исковата молба се твърди, нито от доказателствата се установява настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора, а на 02.07.2017г. е настъпил падежът на последната месечна вноска по погасителния план, респ. и крайният срок за погасяване на кредита. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че ответницата е твърдяла, че предсрочната изискуемост е настъпила още през 2007г. или 2011г. /в жалбата има противоречиви доводи/. Такова твърдение няма нито в отговора на исковата молба, нито е поддържано в хода на делото, нито се установява от доказателствата. Неоснователни са и възраженията, че няма валидно прехвърляне на процесните вземания от „Юробанк България“ АД, респ. че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира плащане на исковите суми. Договорите за цесия /първият между „Юробанк България“ АД и „Бългерийн Ритейл Сървисиз“ АД като цеденти и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- цесионер, а вторият между Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД- цедент и ищцовото дружество „СИС Кредит“ АД- цесионер/ са валидно сключени и са породили своето правно действие между страните, а по отношение на длъжника - с връчване на преписа от исковата молба и приложенията към нея, част от които са уведомленията по чл.99, ал.3 ЗЗД. Установява се, че цедентите са упълномощили цесионерите да уведомят длъжника за прехвърлянето на вземанията по процесния договор за кредит, т.е. налице е надлежно уведомяване по чл.99, ал.3 ЗЗД. Не могат да бъдат подкрепени доводите на касаторката, че само при обявена предсрочна изискуемост вземанията могат да бъдат цедирани, тъй като не почиват нито на закона, нито на договора. За да бъде прехвърлено едно вземане, не е необходимо да е изискуемо.

С оглед отговора на правния въпрос, настоящият състав намира за основателно оплакването на касаторката, че в нарушение на закона е отхвърлено изцяло възражението й за изтекла погасителна давност. Законосъобразни са изводите на решаващия състав, че вземанията за главница се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, а тези за лихви, вкл. възнаградителна лихва- с 3-годишен давностен срок. В останалата им част мотивите на въззивния съд, който приема, че по отношение на главницата по договора за кредит не е изтекъл 5-годишният период на погасителна давност, който тече от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, т.е. от 02.07.2017г., са в противоречие с разрешенията в задължителната съдебна практика. При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска /ТР №3/2023г. от 31.10.2024г., тълк.д. №3/2023г. на ОСГТК на ВКС/. В случая вноските за главница с настъпил падеж преди 27.03.2013г. /т.е. 5 години преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК/ са погасени по давност, като са останали непогасени само вземанията за вноските за главница от 28.03.2013г. до 02.07.2017г., както и вземанията за възнаградителна лихва за периода 28.03.2015г.-02.07.2017г.

Основателни са и оплакванията в касационната жалба, че въззивният съд не е обсъдил наведените от ответницата в качеството й на потребител възражения за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за потребителски кредит, както и че не е извършил служебна проверка за наличие и на други неравноправни клаузи в договора. С отговора на исковата молба са въведени възражения за нищожност на чл.3 от договора за кредит, относим към определяне на размера на възнаградителната лихва, поради неравноправност на клаузата, а в касационната жалба се твърди, че целият договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави и нарушение на императивни разпоредби на ЗПК /отм./.

Правомощията на въззивната инстанция при разглеждане и решаване на делото са подробно разяснени в т.1, т.2 и т.3 от ТР№1 от 09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че съгласно чл.235 и чл.236 ГПК въззивният съд дължи преценка на всички правнорелевантни факти, като следва да обсъди относимите доказателства, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, да изложи фактическите си и правни изводи, като се произнесе по всички своевременно заявени възражения и доводи на страните. В конкретния случай въззивният съд не е обсъдил надлежно въведени от ответницата възражения относно действителността на договора за кредит, вкл. за нищожност на чл.3, представляващ неравноправна клауза по смисъла на ЗЗП, като не е взел предвид, че тези възражения не са обсъдени и от първоинстанционния съд.

Въззивният съд не е изпълнил и задължението си служебно да следи за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на тези обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен с оглед принципа на състезателност да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността на производството пред първата или втората инстанция /решения на ВКС по т.д. №3686/2014г., І т.о.; т.д. №2613/2016г., ІІ т.о.; т.д. №871/2021г., І т.о., т.д. №344/2024г., ІІ т.о. и др./.

С оглед установените по делото факти- ответницата е физическо лице, което твърди, че има качеството потребител и може да се ползват от защитата, предоставена със ЗЗП, като в хода на делото навежда доводи, че липсва яснота относно механизма за определяне на задълженията й за претендирана възнаградителна лихва, че в нарушение на изискванията за добросъвестност промяната в тарифата е предоставена изцяло на субективната преценка на банката, което води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора, въззивният съд е бил длъжен да анализира клаузите на процесния договор, да прецени дали се установяват факти и обстоятелства, обуславящи тяхната неравноправност, като уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те и им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Като не е изпълнил своите задължения, решаващият състав е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващо основание за отмяна на въззивното решение съгласно чл.293, ал.2 ГПК. Делото следва да се върне на друг състав на въззивната инстанция за обсъждане на възраженията на ответницата за неравноправност на клаузата на чл.3 от процесния договор, вкл. при установяване и на други неравоправни клаузи- за уведомяване на страните, че ще се произнесе по неравноправния им характер и за даване на възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. В случай на необходимост от специални знания за определяне размера на задълженията на ответницата, с оглед неприлагане на неравноправни клаузи от договора, както и с оглед изтеклата погасителна давност по отношение на част от вноските за главница, съдът следва служебно да назначи съдебно-счетоводна експертиза.

Разноските за настоящата инстанция следва да се определят на основание чл.294, ал.2 ГПК от въззивния съд при новото разглеждане на делото.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №261122 от 30.03.2022г., постановено по в.гр.д. №8762/2020г. по описа на Софийски градски съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.