Отказ за отмяна на влязло в сила решение поради експертиза от прекратено разследване

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. София 07.02.2025 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 16.10.2024 (шестнадесети октомври две хиляди двадесет и четвърта) година в състав:

Председател: Владимир Йорданов
Членове: Димитър Димитров
Хрипсиме Мъгърдичян

при участието на секретаря ДИАНА АНАЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 3407 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 2 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 261 079/17.02.2023 година, подадена от СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място] за отмяна на въззивно решение № 260 146/11.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 662/2020 година.

С решението, чиято отмяна се иска е потвърдено решение№ 260 071/03.09.2020 година на Районен съд Русе, ХV-ти състав, постановено по гр. д. № 5602/2019 година, с което СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място] е осъдено да заплати на Г. С. М. сумата от 4459.92 лева, представляваща дължима и неплатена част от възнаграждение за извършена работа по граждански договор № 02-0033/09.05.2016 година и анексите към него, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 19.09.2018 година до окончателното плащане. Тъй като цената по иска е под установения в чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ГПК минимум въззивното решение на Окръжен съд Русе не подлежи на касационно обжалване и съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК е влязло в сила на датата, на която е постановено-11.12.2020 година, поради което подлежи на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК.

От изложените в молбата на СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място] твърдения следва, че отмяната на влязлото в сила въззивно решение № 260 146/11.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 662/2020 година се иска на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК.

Ответницата по молбата за отмяна Г. С. М. е подал отговор с вх. № 262 733/28.07.2023 година, с който е изразил становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение.

С оглед на момента, в който, според молителя, са узнати посочените в молбата обстоятелства-януари 2023 година и датата, на която е подадена молбата с вх. № 261 079/17.02.2023 година за отмяна на същото трябва да се приеме, че е спазен предвидения в чл. 305, ал. 1, т. 1 от ГПК преклузивен срок за сезиране на съда.

Предвид на горното молбата за отмяна е подадена в срок и от заинтересована страна по смисъла на чл. 303, ал. 1 от ГПК и следва да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
В молбата си СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място] твърди, че за да уважи предявения срещу него от Г. С. М. иск за заплащане на сумата от 4459.92 лева, представляваща дължима и неплатена част от възнаграждение за извършена работа по граждански договор № 02-0033/09.05.2016 година и анексите към него, заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска 19.09.2018 година до окончателното плащане съдът е възприел изслушаната в производството съдебнографична експертиза с вещо лице Н. Й. М.. Съгласно същото подписите под пет сметки за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ за 2017 година и две за 2018 година, придружаващите тези сметки служебни бележки и разходните касови ордери (с изключение на тези за месеците септември и октомври 2018 година) не били подписани от М., като именно това обстоятелство дало повод предявения иск да бъде уважен.

Същите писмени доказателства били предмет на графична експертиза по досъдебно производство № 84/2020 година по описа на ГДНП София, пр. пр. № І.000057/2021 година по описа на Европейската прокуратура, което било прекратено с постановление от 17.11.2022 година. Вещото лице в това производство било установило, че подписите под горепосочените документи били изпълнени от Галена С. М., като били установени варианти на подписване от нейна страна, представляващи умишлено изменение на подписа на лице, с цел неговото оспорване. Този факт не бил известен на СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място] и на съда постановил решението, чиято отмяна е поискана, като това не се дължи на бездействие на сдружението, поради което молителят твърди, че са налице предпоставките за отмяна на решението на Окръжен съд Русе по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Съгласно горепосочената разпоредба отмяната на влязло в сила решение може да бъде искана, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Съгласно чл. 297 от ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Наред с това, по силата на чл. 298, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, съдебното решение установява със сила на присъдено нещо отношенията между страните и техните правоприемници като по силата на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК разрешеният с него спор не може да бъде пререшаван. Моментът, към който настъпват тези действия на решението е приключването на съдебното дирене в инстанцията по същество. Затова съгласно чл. 439, ал. 2 от ГПК, страната има възможност да оспорва съдебното решение само на основание на факти, които са настъпили след този момент. В този случай ще е налице ново фактическо положение, което ще доведе до промяна на съществуващите между страните правни отношения, поради което не се налага отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303 от ГПК. Съществува възможност в случаите, когато в хода на съдебното производство страната не е посочила обстоятелства, които са от значение за спора или не е представила доказателства за тях, съдебното решение да не отразява действителните отношения между страните по делото. Предвид настъпилата с влизането в сила на решението обвързаност от силата на присъдено нещо и невъзможността да се иска пререшаването на спора страната не би могла да санира този си пропуск чрез предявяване на нов иск за вече разрешения спор. Именно затова разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава възможност на заинтересованата страна, в случаите, когато пропускът не се дължи на нейно недобросъвестно поведение, т. е. когато въпреки положената от нея дължима грижа тя не е могла да узнае за релевантното обстоятелство или да се снабди със съответното доказателство, да иска отмяна на съдебното решение и провеждането на ново съдебно производство, в което да посочи новите обстоятелство и доказателства, които да бъдат преценени при разрешаването на спора. От посоченото следва, че новите обстоятелства или писмени доказателства трябва да са съществували към момента на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, поради което при надлежното им посочване са могли да бъдат взети предвид от съда при постановяване на решението му, дори и доказателствата да са създадени след предявяването на иска, в който смисъл е чл. 235, ал. 3 от ГПК. Освен това тези обстоятелства и доказателства трябва да не са посочвани и представяни в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска и да не са обсъждани от инстанцията по същество при постановяването му. Наред с това новите доказателства могат да обосноват отмяна на съдебното решение по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК и когато са създадени след приключване на устните състезания пред инстанцията по същество, но за това трябва да установяват обстоятелства от значение за спорното право, които са съществували към този момент. Тези нови обстоятелства и доказателства трябва да са от съществено значение за делото, т. е. да подкрепят твърденията на страната и да би могло при вземането им предвид да се обоснове друг правен резултат от спора, различен от този в постановеното по делото решение. От посоченото следва, че разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК дава защита на страната, в случаите, когато делото не е било попълнено с релевантни за спора обстоятелства и доказателства, не по нейна вина. Ако бъде констатирано това основание за отмяна на съдебното решение и молбата за това бъде уважена, заинтересованата страна ще може, във възобновеното производство по спора, да ангажира доказателствата при новото разглеждане на спора.

Под обстоятелства от съществено значение за делото разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК има предвид факти от действителността, които според приложимата за съответния спор правна норма са релевантни за спорното право, като са от значение да неговото възникване, съществуване, унищожаване, развитие, изменение, прекратяване или погасяване или в случаите на косвеното доказване имат доказателствено значение за установяването на правото. Заключението на вещото лице обаче не представлява такъв факт, тъй като по своето естество е доказателствено средство за събиране и проверка на доказателства в случаите, когато за това са необходими специални знания от областта на науката, изкуството, занаятите и други. Същото се включва в предмета на делото, чрез допускането му от съответния ръководещ производството орган, поради което даденото в едно производство заключение не може да бъде използвано като доказателство в друго производство. Затова заключението на вещото лице е относимо към производството по доказване на релевантните за спора факти, но самото то не представлява такъв факт, а оттам и обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Затова прието в друго производство заключение на вещо лице, с което е даден различен отговор на този на вещото лице в производството, по което е постановено решението, чиято отмяна сне иска не може да бъде основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ГПК. В този случай от значение е фактът, по отношение на който са допуснати двете заключения, който в случая е дали горепосочените документи са подписани от Г. С. М.. Спорът по отношение на този факт е бил предмет на разглеждане от състава на Окръжен съд Русе, поради което отмяната може да бъде допусната при наличието на посочените в т. 3 от ППВС № 2/29.09.1977 година, съгласно която отмяната на решението е допустима, когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, макар той да е бил известен на страната преди постановяване на решението. Както е пояснено в мотивите на цитираното ППВС касае се до случаи, когато страната е твърдяла известно обстоятелство при разглеждане на делото, но не е могла да го установи, а след влизане в сила на решението това обстоятелство е установено по надлежния ред. В тези случаи влязлата в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК или друг акт, с който се установява по надлежния ред недоказаното при разглеждане на гражданския спор важно обстоятелство, представлява ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, пр. 2 от ГПК , макар че фактът е бил известен на твърдялата го страна, защото едва чрез признаването му за съществуващ по надлежния ред той е станал установен. Касае се до акт, който установява обстоятелството с обвързваща страните по спира сила, което освен това е задължителна за зачитане от съда. В случая не се спори, че досъдебното производство е прекратено, поради което такъв акт, който да удостовери с обвързваща страните и съда сила, че горепосочените документи са подписани от Г. С. М., липсва, което прави отмяната недопустима. Самото заключение на вещото лице няма характера на писмено доказателства, поради което даденото в досъдебното производство такова не може да послужи като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ГПК.

Не са налице предпоставките за отмяна на въззивно решение № 260 146/11.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 662/2020 година и по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК, доколкото разпоредбата изисква неистинността на заключението на вещото лице да бъде установена по надлежния съдебен ред. От това е видно, че законът изисква неистинността на заключението да бъде установена предварително, което следва и от текста на чл. 305, ал. 1, т. 2 от ГПК. Последната разпоредба определя срок за подаване на молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 от ГПК три месеца, считано от влизане в сила на решението или узнаването на присъдата, но не по-късно от една година от влизането й в сила. Затова основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2, пр. 3 от ГПК изисква неистинността на заключението на вещото лице да бъде установена предварително с влязла в сила присъда за престъпление по чл. 291 от НК или влязло в сила съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, когато наказателното производство не може да бъде възбудено или е прекратено поради някое от посочените в разпоредбата обстоятелства. Такова установяване на неистинност на заключението на вещото лице не е осъществено, а неистинността не може да бъде установявана н производството по отмяна.

С оглед на посоченото не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК за отмяна на въззивно решение № 260 146/11.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 662/2020 година, поради което подадената от СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място] молба с вх. № 261 079/17.02.2023 година за това трябва да бъде оставена без уважение.

Предвид изхода на делото СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място] ще трябва да заплати на Г. С. М. сумата от 750.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78 от ГПК за производството по отмяна.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 261 079/17.02.2023 година, подадена от СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място], [улица] за отмяна на въззивно решение № 260 146/11.12.2020 година на Окръжен съд Русе, постановено по гр. д. № 662/2020 година.

ОСЪЖДА СНЦ „Българо-румънски трансграничен институт по медиация“ [населено място], [улица] да заплати на Г. С. М. от [населено място], [улица], к ЕГН [ЕГН] сумата от 750.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 78 от ГПК за производството по отмяна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: 1.
2.