Отмяна на осъдителна присъда за опит за убийство заради непълен обвинителен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство - опасен рецидив или от лице, извършило друго умишлено убийство, за което не е постановена присъда * порок на обвинителния акт

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 362

гр. София, 24 юни 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, първо наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Спас Иванчев

ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев

Светла Букова

при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора Тома Комов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №365 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба (озаглавена въззивна жалба) на подсъдимия С. М. М. срещу решение №28 от 14.03.2024 г., постановено по ВНОХД №20233000600391/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

С решението е потвърдена изцяло присъда №13, постановена на 18.09.2023 г. по НОХД №20233500200265/2023 г. по описа на Окръжен съд - Търговище, с която подсъдимият М. е признат за виновен в това, че на 15.12.2022 г. в [населено място], на [улица] направил опит умишлено да умъртви С. Х. О., като деянието представлява опасен рецидив и е останало недовършено по независещи от дееца причини, като на основание чл.116, ал.1, т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и чл.18, ал.1 НК и чл.58а, ал.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, което е следвало на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.

В касационната жалба се сочат всички касационни основания.

Поддържа се, че неправилно първоинстанционният и въззивният съдебни състави са приели, че действията на подсъдимия са могли да причинят смъртта на пострадалия, като не са се съобразили със заключението на изготвената съдебно- медицинска експертиза, че пострадалият е получил увреждания, които представляват леки телесни повреди.

Наред с неправилното приложение на материалния закон се прави оплакване, че подсъдимият е бил подведен от органите на досъдебното производство да направи признание, а от съда да признае фактите и приеме съкратено съдебно следствие. Моли да бъде отчетено и това, че той не е бил защитаван ефективно.

В касационната жалба се твърди, че наложеното наказание е несправедливо, като съдът не е отчел предходното поведение на пострадалия, това, че той е осъществявал многобройни нападения над подсъдимия и близките му и това е била причината за инцидента.

Моли се да бъдат отчетени множеството грешки, допуснати от съда и да бъде приложен правилно закона.

В касационното съдебно заседание защитникът на подсъдимия оспорва правната квалификация на инкриминираното деяние. Поддържа, че е липсвал умисъл за причиняване на смърт на пострадалия, като не е отчетено, че фактите по делото сочат на причиняване на увреждане, което по своя характер е лека телесна повреда и обективно не може да причини смъртта на О..

В защитната реч се излагат и аргументи за допуснато съществено нарушение на процесуални привила, свързано с процесуалното поведение на служебен защитник на М., който е защитавал неадекватно подсъдимия, неправилно го е насърчил да избере процесуалния ред на съкратеното съдебно следствие и по този начин е увредил сериозно интересите му.

Защитникът моли атакувания въззивен съдебен акт и първоинстанционната присъда да бъдат отменени, като делото бъде върнато за ново разглеждане по общия ред, в което да бъде разкрита истината.

Представителят на държавното обвинение предлага касационната жалба да бъде преценена като неоснователна. Поддържа, че делото законосъобразно се е развило по реда на съкратеното съдебно следствие, като са спазени всички процесуални изисквания.

Моли съдът да приеме, че възприетата от предходните съдебни състави правна квалификация на престъплението по чл.116 НК е точна, тъй като действията на подсъдимия по своето естество са били насочени към причиняване на смъртта на пострадалия и са щели да постигнат този резултат ако О. не е бил своевременно загасен.

Предлага наложеното наказание да бъде преценено като справедливо, защото в случая не са били налице условията за приложение на чл.55 НК и отмереното наказание е съответно на извършеното престъпление и гарантира постигането на целите на чл.36 НК.

Подсъдимият моли касационния съд да му помогне.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното:

Касационната жалба е основателна.

По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила:

Настоящото производство се е развило по реда на диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК, като на основание чл.252 НПК първостепенният съд, след приключване на разпоредителното заседание, е пристъпил към разглеждане на делото, като е приложил разпоредбата на чл.371, т.2 НПК.

Няма спор, че за приложението на чл.371, т.2 НПК е необходимо да е направено съответното искане от подсъдимия и неговия защитник и признатите факти, отразени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, да се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства.

Преценката за съществуването на формалните предпоставки за развитието на производството по този процесуален ред се прави от решаващия първостепенен съд на базата на съдържанието на внесения обвинителен акт и събраните до момента доказателства.

Внимателният преглед на внесения от Окръжна прокуратура - Търговище обвинителен акт дава основание да се прецени, че той не отговаря на изискванията на чл.246 НПК. Настоящото производство се води по обвинение за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и чл.18, ал.1 НК. В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразена подробна информация за случилото се непосредствено преди и по време на извършване на инкриминираното деяние, като пространно е отразена първоначалната среща между подсъдимия и пострадалия О., възникналият между двамата конфликт, отправените заплахи от страна на пострадалия и раздялата им впоследствие. Тези факти очевидно имат отношение към изясняване на мотивите за последвалия нов конфликт между двамата и обясняват действията на подсъдимия.

В обвинителния акт подробно е описано случилото се непосредствено преди извършване на инкриминарното деяние и случилото се веднага след него. Посочено е, че подсъдимият се е снабдил със запалителна течност и валяк за боядисване с дълга дръжка и се е отправил в заведение, където предполагал, че се намира пострадалия О.. Посочени са и осъществените от него конкретни действия- как се е приближил, отправил заплашителна реплика, облял със запалителна течност главата и горната част на тялото на пострадалия и впоследствие го запалил.

В обвинителния акт има информация за случилото се непосредствено след това- за това как подсъдимият М. напуснал заведението, а свидетелят Д. угасил пламналия по главата и тялото на пострадалия огън и този в сепарето, където последният се намирал.

В обстоятелствената част на обвинителния акт е отразено изрично, че О. не е получил сериозни наранявания, като същите са подробно отразени- изгаряния в теменната област на главата, лявата ушна мида и двете ръце. Посочено е, че тези увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

В частта посветена на осъществяването на престъплението от субективна страна е вписано, че подсъдимият М. е действал при форма на вината алтернативен пряк умисъл- да причини смъртта на О. или да му причини телесни увреждания, като тази цел е била постигната, тъй като пострадалият е бил запален, като последният е бил залят със запалителна течност, която след запалването й предполага допълнителното й разпалване и засягането на жизнено важни органи, чрез които се осъществява дишането.

В обвинителния акт липсва информация за това какви биха били възможните последствия от действията на подсъдимия, ако пострадалият О. не е бил загасен своевременно. Този въпрос е останал неизяснен и в хода на досъдебното производство. Действително водещият разследването е поставил на назначената съдебномедицинска експертиза задача, която би отговорила на този въпрос (в точка 3 на постановлението за назначаване на експертизата), но в изготвеното заключение отговор на този въпрос не е даден, като експертът единствено е описал подробно констатираните изгаряния, мястото и тежестта им, и е заключил, че те представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В същото заключение е отразено, че изгарянията не представляват увреждане, което да е опасност за живота.

В диференцираната процедура по глава ХХVІІ НПК (конкретно в хипотезата на чл.371, т.2 НПК) законодателят е дал възможност на подсъдимия да избере процесуалното си поведение и да признае фактите, отразени в обстоятелствената част на внесения обвинителен акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Изборът на това процесуално поведение предопределя развитието на същинското наказателно производство. След като бъде избран този процесуален път първоинстанционният съд дължи да извърши проверка дали направеното самопризнание (осъществено чрез признаване на отразените в обвинителния акт факти) се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. В случаите когато те не установяват признатите факти, или е налице съмнение за доказаността им съдът е длъжен да откаже възможността производството да се развие по този ред и трябва да го разгледа по общия ред.

Тази преценка може да бъде направена само когато внесеният обвинителен акт е процесуално годен да очертае границите на производството и да даде начало на разглеждане на делото в съдебната му фаза. Когато той страда от недостатъци, те следва да бъдат установени и посочени, като съдебното производство трябва да бъде прекратено, а делото върнато на досъдебната фаза за отстраняването им.

Обвинителният акт страда от процесуални пороци, когато в него липсва информация за съставомерни белези на престъплението- предмет на производството. В това производство прокуратурата твърди, че подсъдимият М. е осъществил състава на престъплението по чл.116, ал.1, т.12, във вр. с чл.115, във вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и чл.18, ал.1 НК. По това обвинение (за извършено умишлено убийство) съществен елемент е настъпването на общественоопасния резултат- смъртта на пострадалия, а в хипотезата на опит- възможността тя да настъпи. Именно причиняването на смърт на другиму е основание за носене на отговорност за този престъпен състав. Не възможно във внесен обвинителен акт по такова обвинение да липсва информация дали действията на подсъдимия биха могли да доведат до смъртта на пострадалия и дали евентуалното й настъпване е било причинено от тези действия. Този въпрос е от централно значение и е един от основните, които следва да намерят своя отговор в съдебната фаза. Ако тези действия биха могли обективно да увредят пострадалия, тогава е възможно да бъде обмислена квалификация на деянието по чл.116, във вр. с чл.115 НК, но ако отговорът на въпроса е отрицателен, тогава тази квалификация без съмнение е невъзможна.

Ето защо липсата на информация за това обстоятелство е основание да се прецени, че обвинителният акт е непълен, не очертава рамките на наказателното обвинение по начина, който законодателят е предвидил в чл.246 НПК и това представлява съществено нарушение и по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и съобразно чл.249, ал.4, т.1 НПК.

Когато съдебното производство е образувано въз основа на обвинителен акт, които е съставен в нарушение на процесуалните правила, съдът няма възможност да разгледа делото в съдебна фаза, а следва да констатира това обстоятелство и по реда чл.249, ал.1 НПК да прекрати съдебното производство и да върне делото на досъдебната фаза. В още по- малка степен съдът има възможност да прецени, че делото може да се развие по реда на глава ХХVІІ НПК и подсъдимият да признае отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти и за тях да не се събират доказателства. Непълнотата на фактите и конкретно липсата на информация за основния съставомерен факт дали действията на подсъдимия са могли да причинят смъртта на пострадалия не е била констатирана и въпреки това първостепенния съд е постановил осъдителна присъда. Прави впечатление и това, че в мотивите на съда липсват каквито и да е съждения за това дали действията на подсъдимия М. и причинените на пострадалия О. увреждания са могли да причинят смъртта му. Механично е преписана обстоятелствената част на обвинителния акт, включително в частта й, в която е посочено, че тези увреждания представляват временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия.

Тези недостатъци на първоинстанционната присъда не са били констатирани и от въззивната инстанция, като тя не е провела допълнително въззивно съдебно следствие и не е решила този централен за изхода на делото въпрос. Вярно е, че във въззивното решение (на стр.5) съдът е допълнил мотивите на първостепенния съд, като е приел, че действията на подсъдимия са били насочени към „жизнено важен орган част от човешкото тяло каквато е главата, в която се намират- мозъка, очите, устата и носа“. Впоследствие е приел, че „внезапното и бурното възпламеняване на косата, кожата по главата и дрехите на пострадалия с голяма степен на вероятност биха довели до неговото умъртвяване чрез изгаряне на голяма част от кожата“.

Касационният съд намира, че тези съждения, както сам е приел въззивния съд, не почиват на сигурни, обективно установени факти, а са вероятен изход на създалата се ситуация. Това е недопустим начин за установяване на наказателната отговорност по обвинение за умишлено убийство, защото очевидно съжденията на въззивния съд нямат доказателствена основа.

Посочените нарушения и в обвинителния акт и в постановените първоинстанционна присъда и въззивно решение представляват съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 НПК, тъй като подсъдимият е осъден по непълно обвинение въз основа на съждения, които не почиват, нито на факти в обвинителния акт, нито на доказателства, събрани в хода на процеса.

Касационната инстанция съзнава, че предмет на настоящото производство е атакувания въззивен съдебен акт, но след като проследи процесуалното развитие на делото прецени, че не само атакувания въззивен съдебен акт следва да бъде отменен, но трябва да бъде отменена и постановената първоинстанционна присъда, като делото бъде върнато на този съд, който има възможност да отстрани допуснатото първо съществено процесуално нарушение. Същото е свързано с внесения обвинителен акт. След като липсва процесуална възможност делото да бъде върнато на досъдебното производство, то трябва да бъде върнато на първоинстанционния съд, който да проведе ново разпоредително заседание по него.

Предвид констатираните съществени нарушения на процесуални правила, съдът намира за безпредметно да разглежда по същество оплакванията в касационната жалба относими към касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение №28 от 14.03.2024 г., постановено по ВНОХД №20233000600391/2023 г. по описа на Апелативен съд - Варна.

ОТМЕНЯ присъда №13, постановена на 18.09.2023 г. по НОХД №20233500200265/2023 г. по описа на Окръжен съд -Търговище.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Търговище.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.