Банковият кредит като законен доход и отнемането на имущество при съжителство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 520
София, 16.09. 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян
при участието на секретаря Диана Аначкова,
разгледа докладваното от съдия Йорданов
гр. дело № 2714/2024 г.:
Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
С определение 1607/02.04.2025 г. по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (нататък и Комисията и КОНПИ) е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 329/15.11.2024 г. по в.гр.д. № 1674 /2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260648 /26.04.2023 г. по гр.д. № 14318/2018 г. на Софийския градски съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя КОНПИ срещу А. Т. П. иск за отнемане в полза на държавата на недвижим имот в [населено място].
Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правния въпрос:
Суми, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват ли винаги законен източник на доход, в случай, че средствата използвани за погасяване на кредита са незаконно придобити?
Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 215/12.10.2017г. по гр.д. № 432/ 2017 г. на ВКС, IV г.о., с което е прието следното: Съдебната практика допуска получените по договори за банков кредит суми да не бъдат считани за законен източник на доход, но ако липсват доказателства задълженията по тези договори да са погасени със средства от законен източник.
Настоящият съдебен състав споделя тази практика по изложените в посоченото решение съображения, които дават отговор на правния въпрос.
Ответникът по касационната жалба А. Т. П. в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба.
За мотивите на въззивния съд:
Предявеният иск е с правна квалификация чл.153, ал.1 във връзка с ал.2, във връзка с чл.142, ал.2 от ЗОНПИ (загл. изм. ДВ бр. 84/2023 г.).
Съгласно § 5, ал.2 от ПЗР на ЗПКОНПИ (Обн. ДВ. бр. 7/2018 г.) неприключилите производства пред съда, започнали по отменения ЗОПДНПИ от 2012 г., се довършват по реда на този закон, т.е. приложимата нормативна уредба към спора е тази на сега действащия конфискационен закон. В чл.153, ал.1 от него е предвидено, че Комисията предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, като съобразно ал.2 на същия чл.153, когато в имуществото е включен недвижим имот, искът се предявява пред окръжния съд по местонахождението на имота. По силата на чл.142, ал.2, т.2, пр.2 от ЗОНПИ, в предметния обхват на незаконно придобитото имущество, подлежащо на отнемане по реда на този закон, се включва и това, придобито общо от лицата във фактическо съжителство.
По делото не е спорно, че ответниците С. и П. са живели на съпружески начала в период от време, през който имуществото на двамата е поставено на проверка от Комисията, инициирана след повдигане на обвинение на С. за извършване на престъпление по чл.255, ал.3 вр. ал.1 от НК.
Такова „общо“ придобиване, обаче, не се доказа от страна на ищцовата комисия. Напротив, недвижимият имот, съставляващ поземлен имот с пл. № 888 от кв. 51 по плана на [населено място], е бил закупен лично от ответницата П., видно от представения нотариален акт 166, том I, дело № 138/2011 г., от третите за делото лица Т. и М. А. за сумата от 600 лева.
Личното придобиване, изключващо каквото и да е участие на проверяваното лице С., отрича възможността за отнемането му.
Единственото твърдение в обстоятелствената част на исковата молба по отношение на този имот е, че същият подлежи на отнемане в полза на държавата, защото не е установен законен източник за придобиването му. Това твърдение се явява пряко опровергано от представените с отговора на исковата молба извлечения от сметка и договори за дарение, от които положително се установява, че ответницата е разполагала с достатъчно собствени (лични) средства, в придобиването на които участието на лицето, с което тя е съжителства, е било изключено.
Но дори да се приеме, че ответницата не е в състояние да докаже законния източник на средствата, послужили за придобиване на имота през 2011 г., то по отношение на нея конфискацията по този ред отново се явява неприложима, тъй като спрямо ответницата П. нито е повдигано обвинение за престъпление измежду изброените в чл.22 от ЗОПДНПИ (отменен, но действал към датата на образуване на проверката), нито е доказано значително несъответствие по смисъла на закона. Ето защо, искът за отнемане на това имущество като неоснователен следва да бъде отхвърлен, както е приел и първоинстанционният съд.
Независимо от това, по делото не се установява и една от абсолютните предпоставки за отнемане на имущество от държавата, а именно - значително несъответствие от 150 000 лева по смисъла на § 1, т.3 от ПЗР на ЗОНПИ по отношение на съответника С., доколкото, видно от съдебно-счетоводната експертиза, такова би било налице единствено ако изтеглените от него банкови кредити през проверявания период бъдат отнесени като незаконен източник на доход. Дори счетоводно такава операция да е допустима, юридически тя е лишена от всякакво основание. Това е така, защото сумите, отпуснати от търговска банка по договор за кредит, представляват винаги законен източник на доход, независимо дали средствата, използвани за погасяване на кредита, са незаконно придобити. Несъответствие не съществува и поради това, че придобитите с неустановен източник от проверяването лице, но разходени от него средства, не могат да участват при съпоставянето на нетния доход и имуществото на лицето именно защото след извършеното разпореждане с тях те вече не съставляват част от това имущество.
На последно място, не могат да бъдат споделени съображенията на комисията, извличани от целта на закона, която според нея била преодоляване на последиците от неоправдано забогатяване за сметка на други лица или от забранена дейност като корупция, контрабанда, укриване на данъци, трафик на хора и наркотици и пр. Принципът на пропорционалност между мярката на държавна принуда и санкционираното поведение, което я е предизвикало, изисква отнемането на собствеността да бъде обусловено във всеки случай от доказване на конкретна престъпна дейност. В противен случай би се стигнало до засягане на правото на собственост само поради невъзможността да бъдат доказани доходи от миналото, а това влиза в колизия с конституционно признатия негов признак на неприкосновеност. По делото не са събрани каквито и да е било доказателства относно обстоятелството, как е приключило обвинението, респ. осъден или оправдан е бил ответникът С. за престъплението, дало повод за започване на проверката срещу него.
По изложените съображения предявеният иск като неоснователен следва да бъде отхвърлен. Поради съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение подлежи на потвърждаване.
По основателността на касационната жалба:
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационния жалбоподател, че изводът на въззивния съд, че процесният имот не се включва в предметния обхват на незаконно придобитото имущество, подлежащо на отнемане по реда на ЗОНПИ, въпреки, че ответниците С. и П. са живели на съпружески начала в период от време, през който имуществото на двамата е поставено на проверка от Комисията, т.к. имотът не е придобит общо от двамата по силата на чл.142, ал.2, т.2, пр.2 от ЗОНПИ и че личното придобиване от П. на процесния имот, изключващо каквото и да е участие на проверяваното лице С., отрича възможността за отнемането му, е неправилен.
Както твърди касационният жалбоподател в разпоредбата на чл.142, ал.2, т.5 от ЗОНПИ изрично е предвидено, че в незаконно придобитото имущество по чл.141 включва имуществото на лицето, с което проверяваното лице е във фактическо съжителство.
А. Т. П. е такова лице, което в момента на придобиването на процесния имот по време на проверявания период е била във фактическо съжителство с А. С. С..
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на касационния жалбоподател, че изводът на въззивния съд, че по делото не е доказано значително несъответствие от 150 000 лв. по смисъла на § 1, т.3 от ПЗР на ЗОНПИ по отношение на съответника С., не е подкрепен с мотиви (не е обоснован)..
Въззивният съд се е ограничил с това да спомене, че по делото е прието заключение на съдебно-счетоводната експертиза, което дава и такъв възможен отговор, но въззивният съд не го приема и не го обсъжда поради извода си, че изтеглените от С. банкови кредити през проверявания период не могат да бъдат отнесени като незаконен източник на доход, независимо дали средствата, използвани за погасяване на кредита, са незаконно придобити.
Както е посочено в отговора на правния въпрос, този извод противоречи на установената практика на ВКС, поради което, настоящият съдебен състав, който споделя тази практика, намира извода за неправилен.
Въззивният състав не е обсъждал въпроса дали по делото се твърди и дали са събрани доказателства С. да е погасявал задълженията по тези договори със средства от законен източник.
Настоящият съдебен състав намира за основателен довода на Комисията, че въззивният съд, въпреки доводите във въззивната жалба на КОНПИ, не е обсъждал довода му, че в заключението е посочен размер на несъответствието от 191 764.88 лева.
Настоящият съдебен състав намира за основателен и довода на Комисията, че въззивният съд, въпреки доводите във въззивната жалба на КОНПИ, не е обсъждал конкретни доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза за наличието на средства от закони източници у П. за придобиване на имота, чиято пазарна стойност е в пъти по-висока от посочената в нотариалния акт, че за 2011 г. (годината на придобиването на имота) разходите на П. превишават доходите и с 19 072.25 лева и че от заключението на СИЕ се установява безспорно, че за всяка година от проверявания период е налице отрицателен нетен доход, при наличието на какъвто е купен процесният недвижим имот, което е индиция за липсата на средства за възмездното придобиване на имота.
Необоснован и неправилен е и изводът на въззивния съд, че твърдението на ищеца, че не е установен законен източник за придобиването на процесния имот се явява пряко опровергано от представените с отговора на исковата молба извлечения от сметка и договори за дарение, от които положително се установява, че ответницата е разполагала с достатъчно собствени (лични) средства, в придобиването на които участието на лицето, с което тя е съжителства, е било изключено. Въззивният съд не е обсъдил разпределението на доказателствената тежест, доказателственото значение на представени по делото писмени договори без достоверна дата, които са оспорени като антидатирани (съставени за нуждите на процеса), не е обсъдил значението на оспорването и значението на бездействието на ответницата, които ги е представила. Крайният му извод за значението на тези доказателства е в противоречие с установената практика.
Поради изложеното дотук настоящият съдебен състав приема извода, че въззивният съд не е обсъдил доводи на въззивния жалбоподател КОНПИ, които имат значение за основателността на въззивната жалба и на разглеждания спор; по други доводи се е произнесъл без да обсъди събраните по делото доказателства за спорните факти, на които тези доводи са основани и които имат значение за спора. С това е допуснал процесуални нарушения – не е извършил необходимите съдопроизводствени действия за разглеждането на основателността на въззивната жалба. Във въззивното решение липсват мотиви, по които да бъде извършена проверка от касационната инстанция. Въззивният съд е допуснал и нарушения на материалния закон и необоснованост. Допуснатите от въззивния съд нарушения са се отразили на правилността на въззивното решение, поради което са съществени.
От изложеното следва, че касационната жалба е основателна, а въззивното решение е неправилно и съгласно правомощията на настоящата съдебна инстанция по чл.293 ГПК, то следва да бъде отменено.
Тъй като въззивният съд не е обсъдил доводите на въззивния жалбоподател въз основа на самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства за фактите и обстоятелствата, на които са основани тези доводи и които са свързани с предпоставките за уважаването на разглеждания иск (поради липсата на мотиви по жалбата), делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да разгледа тези доводи и да се произнесе по тях след като обсъди събраните по делото доказателства за релевантните за наведените доводи за неправилност факти и обстоятелства (да изложи самостоятелни мотиви по тях), след което да разреши спора по същество.
При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд (чл.294, ал.2 ГПК).
Воден от изложеното и на основание чл.293 ГПК съдът

Р Е Ш И :

Отменя въззивно решение № 329/15.11.2024 г. по в.гр.д. № 1674 /2023 г. на Софийския апелативен съд.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.