Уведомяване за предсрочна изискуемост чрез особен представител и съдебен контрол за неравноправни клаузи

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * предсрочна изискуемост * предсрочна изискуемост на вземанията за възнаградителни лихви и такси * ред за връчване на уведомление за предсрочна изискуемост * непадежирали вноски

2

РЕШЕНИЕ№ 118

19.07.2024 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ Търговско отделение, Четвърти състав, в открито заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

КРАСИМИР МАШЕВ

като разгледа докладваното от съдия Кр. Машев к. т. д. № 1580 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България” АД срещу решение № 155/09.06.2023 г. , постановено по в. гр. д. № 226/2023 г. по описа на ОС-Хасково, 2 с-в, с което е потвърдено решение № 18/26.01.2023 г., постановено по гр. д. № 355/2022 г. по описа на РС-Димитровград, с което изцяло са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Юробанк България” АД срещу К. Г. С. кумулативно обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми по договор за потребителски кредит № FL792688/11.12.2015 г.: 1) 5668,73 лв. - предсрочно изискуема главница, ведно със законната мораторна лихва от 04.06.2019 г. до окончателното ѝ заплащане; 2) 509,95 лв. - възнаградителна лихва, изтекла за периода от 11.04.2018 г. до 19.03.2019 г.; 3) 341,84 лв. – мораторна лихва, изтекла за периода от 11.04.2018 г. до 26.05.2019 г. и 4) 154 лв. – такси за периода от 11.04.2018 г. до 26.05.2019 г., за които е издадена на 06.06.2019 г. заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 995/2019 г. по описа на РС-Димитровград.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е необосновано – въпреки че процесната нотариална покана, с която кредитополучателят е бил уведомен за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем, да е била надлежно връчена на ответника, окръжният съд е достигнал до фактически извод, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена. Счита, че дори този извод да е законосъобразен, окръжният съд не е приложил правилно материалния закон, като в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 8/2019 г. от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, е отхвърлил изцяло предявените искове, а не ги е уважил за вноските с настъпил падеж към момента на приключване на съдебното дирене пред въззивния съд. Поддържа, че е допустимо поканата до кредитополучателя, с която той е уведомен за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, да се връчи и на назначения му от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – ако това изявление на кредитора е било удостоверено в исковата молба или в отделен документ като приложение към нея, и към този момент са били възникнали материалноправните предпоставки за превръщане на разсроченото главно парично задължение (главницата) в предсрочно изискуемо. Твърди, че окръжният съд не е съобразил правнорелевантното обстоятелство, че към момента на приключване на съдебното дирене – 10.05.2023 г., е бил изтекъл уговореният срок на действие на договора за потребителски кредит (11.12.2022 г.), поради което всички непогасени месечни вноски са били изискуеми.

В писмения отговор ответникът К. Г. С. - чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител адв. М. К. от ХАК, оспорва основателността на касационната жалба, като поддържа правно становище, че въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, вследствие на което е достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на събраните по делото доказателства и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният е съд е приел, че банката-заявител се е позовала на предсрочна изискуемост на кредита, но в заповедното производство не е установила това правнорелевантно обстоятелство - от представените доказателства не може да се направи извод, че кредиторът надлежно е уведомил длъжника за упражненото потестативно право да превърне целия кредит в предсрочно изискуем. Съобразявайки тълкувателните разяснения по т. 18 от ТР № 4/2014 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, окръжният съд е счел, че волеизявлението за предсрочна изискуемост не може да се съдържа в заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като препис от него не се връчва на длъжника и той узнава за допуснатото незабавно изпълнение с връчването на заповедта за изпълнение (чл. 418, ал. 5 ГПК). В този смисъл е приел, че към момента на издаване на заповедта за незабавно изпълнение - 06.06.2019 г., това нормативно изискване не е било спазено, поради което банката не е обявила изрично настъпилата предсрочна изискуемост на кредита (уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост има действие само ако това волеизявление бъде доведено до знанието на длъжника, а в случая това не е сторено). За да достигне до този правен извод, въззивната инстанция е изследвала начина на връчване на нотариалната покана до длъжника, с която ищецът твърди, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем - тя е връчена по реда на чл. 47 ГПК (чрез залепване на уведомление на 19.03.2019 г. по постоянния адрес на длъжника в [населено място], общ. Димитровград, обл. Хасково), но не се установява нотариусът да е връчил поканата на посочения в договора от 11.12.2015 г. настоящ адрес на длъжника в [населено място]. Липсват данни по делото той да е бил търсен по месторабота, каквато справка била извършена, което обстоятелство обуславя нарушение на разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК. Въз основа на така приетите за установени факти въззивният съд е обосновал правното съждение, че преди подаването на заявлението по чл. 417 ГПК ищецът не е упражнил надлежно потестативното право да превърне кредита в предсрочно изискуем, поради което предявеното вземане не е изискуемо. Въззивният съд е приел, че в конкретния казус нотариалната покана, в която се съдържа волеизявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, е представена като приложение както към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, така и към исковата молба, но не е връчена на ответника, поради което не може да се приеме, че волеизявлението на банката е достигнало надлежно до длъжника-ответник. Тези съдебни книжа са връчени на особения представител на ответника, чието назначение от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК е с цел да се обезпечи нормалното развитие на съдебното производство - по този начин се осигурявала „надлежна насрещна страна, срещу която ищецът да води делото“. Окръжният съд е счел, че особеният представител не е пълномощник, тъй като не е налице договорно правоотношение между него и ответника, поради което с връчването на съдебните книжата по делото не е изпълнено задължението за уведомяване на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита – получаването им от особения представител не притежава обвързващо длъжника действие. При така приетите за установени правнорелевантни факти и изложените правни доводи решаващият съд е заключил, че към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение вземането не е било изискуемо, поради което предявеният иск за установяване на съществуването му се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С определение № 788/29.03.2024 по т. д. № 1580/2023 г. на ВКС, II т. о. е допуснато на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решението по два материалноправни въпроси: 1. „Произвежда ли материалноправен ефект волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост, обективирано в исковата му молба по чл. 430. ал. 1 ТЗ, връчена на особен представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК?” и 2. „Допустимо ли е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ? Ако е допустимо, по отношение на кои вноски следва да се уважи искът - вноските с настъпил падеж към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК или вноските с настъпил падеж до приключване на устните състезания в първоинстанционното или въззивното производство по чл. 422, ал. 1 ГПК?”.

Правен отговор на първия материалноправен въпрос е даден в решение № 86/27.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2118/2019 г., I т. о., ТК, с което е разяснено, че при удостоверено в исковата молба волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост следва да се приеме, че с връчването на препис от исковата молба на длъжника това волеизявление стига до него, т. е. това е и моментът на настъпване на предсрочната изискуемост (в този смисъл и решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; решение № 114/07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о. и др.). С решение № 198/18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на ВКС, І т. о. е прието, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е удостоверено изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, поради осъществяване на предвидените в договора или закона предпоставки, връчването на особения представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици. Аргументирано е, че, ако не е уговорено друго, банката може да избере начин за връчване на изявлението за предсрочна изискуемост на длъжника, вкл. и чрез нотариална покана и той ще е редовно осъществен, ако е била проведена процедура по чл. 50 ЗННД , във вр. с чл. 47, ал. 1 - 5 ГПК - отсъствието от адреса по чл. 47 ГПК се удостовери от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Правен отговор на втория материалноправен въпрос е даден по т. 1 от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК – „Допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ”.

Настоящият съдебен състав възприема изцяло правното разрешение по първия материалноправен въпрос, а тълкувателните разяснения по втория са задължителни за всички правосъдни органи.

По основателността на касационната жалба:

Обжалваното решение е неправилно, тъй като в противоречие с материалния закон (касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 1 ГПК) въззивният съд е приел, че, когато изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост не е достигнало до длъжника (това писмено изявление не му е връчено надлежно) преди подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, връчването на назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника на исковата молба, с която е предявен положителният установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, не представлява надлежно упражняване на потестативното право с едностранно волеизявление да бъде обявената предсрочната изискуемост на кредита.

Както бе изяснено, връчването на всички книжа по делото на ответника, вкл. когато е предявен положителен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, е надлежно, ако е извършено на особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици.

Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателния разяснения, дадени по т. 18 от ТР № 4/2014 г. от 18.06.2014 г. по тълк. д. 4/2013 г., ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на ЗКИ , в какъвто смисъл е клаузата на чл. 14, ал. 5 от процесния кредитен договор, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Законосъобразен се явява изводът на въззивния съд, че нотариалната покана, чрез която банката е предприела действия по уведомяване на кредитополучателя за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, не е връчена надлежно на нейния адресат (длъжника по кредитното правоотношение). Установява се, че тя е била адресирана до адрес [населено място], [община], който адрес е един от уговорените за получаване на уведомления от банката съгласно уговорката на чл. 19 от кредитния договор (аргумент и от чл. 14, ал. 2 ЗПК), съгласно която адресът за получаване на уведомленията от банката е вписаният в началото на договора за потребителски кредит (постоянният адрес - [населено място], [община] и посоченият като настоящ адрес - [населено място], [улица], [жилищен адрес] вх. „А”, ет. 4). Банката не е представила доказателства, че до момента на връчване на уведомлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, удостоверено в процесната нотариална покана и адресирано до един от посочените в началото на договора за потребителски кредит адрес, кредитополучателят е посочил друг/и адрес/и, на които да получава изпратени от банката уведомления и писмени изявления, в какъвто смисъл е клаузата на чл. 19, изр. последно от процесния кредитен договор. Следователно, неизпълнението на поетото договорно задължение – всички писмени изявления на банката да бъдат изпращани на посочените в началото на договора адреси на кредитополучателя, е достатъчно основание да се приеме, че предсрочната изискуемост на кредита не е обявена чрез връчването на нотариалната покана, адресирана само до един от посочените в кредитния договор адреси – със залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, до който правилен правен извод е достигнал и въззивният съд.

В противоречие обаче с отговора на двата материалноправни въпроси, по които въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, окръжният съд е счел за изцяло неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени положителни установителни искове, тъй като кредитът не е обявен за предсрочно изискуем - волеизявлението, с което се упражнява това преобразуващо право, съдържащо се в съдебни книжа, приложени към исковата молба, е достигнало до знанието не на ответника или договорен негов представител, а на назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител. От една страна, както е изяснено в цитираната от въззивния съд казуална практика на ВКС и в служебно известното на настоящия съдебен състав решение № 10/25.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, в случай че в обективната действителност са настъпили материалноправните предпоставки за предсрочната изискуемост на кредита (преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК или след подаването му), изявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем може да бъде удостоверено както в исковата молба по чл. 422 ГПК, така и в отделен документ, който е приложен към тази искова молба – в този случай материалноправните последици на това волеизявление настъпват с връчване на препис от исковата молба с приложенията на ответника-длъжник.

Именно такъв е и настоящият казус. От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че до 11.03.2018 г. кредиторът е изпълнявал точно своето насрещно парично задължение за заплащане на 27 поредни изискуеми погасителни вноски, а впоследствие – за периода от 11.04.2018 г. до 19.03.2019 г. (до момента, в който банката твърди, че е превърнала с едностранно волеизявление разсроченото главно парично задължение в предсрочно изискуемо), той е преустановил плащанията, поради което, в случай че договорът за потребителски кредит не е нищожен поради твърдяната от особения представител на ответника неравноправност на съществени негови клаузи, биха възникнали всички материалноправни предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем (съгласно уговорката по чл. 14, ал. 5 от кредитния договор, във вр. с чл. 432, ал. 1 ТЗ – „в предвидените в договора случаи”).

От друга страна, въззивният съд не е приложил тълкувателните разяснения в мотивите по т. 1 от ТР № 8/2.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 8/2017 г., ОСГТК, съгласно които решението на съда трябва да отразява правното положение между страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното дирене, т.е. съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, както го задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК . Окръжният съд не е приложил тази правна норма, като не е съобразил и правнорелевантното обстоятелство, че, дори и да не бе настъпила твърдяната предсрочна изискуемост на кредита, междувременно – преди приключване на съдебното дирене във въззивното производство, правното задължение за заплащане на неговия остатък е станало изцяло изискуемо, тъй като е изтекъл уговореният срок на действие на договора за потребителски кредит (5-годишен) – на 11.12.2022 г.

Въззивният съд нито е извършил служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в процесния кредитен договор (чл. 7, ал. 3 ГПК), които да обусловят неговата недействителност, респ. размера на претендираните главни и акцесорни парични притезания, нито се е произнесъл по релевираните от особения представител на ответника правни доводи за нищожност на договора за потребителски кредит поради неравноправност на част от неговите клаузи, респ. поради сключването му в противоречие с добрите нрави: 1) неспазване на изискването на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно шрифта на отделните клаузи на договора и 2) неясно разписана методика при формиране на годишния процент на разходите – чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, във вр. с чл. 22 ЗПК. Касационната инстанция не може за първи път да разгледа тези въпроси, поради което, след отмяна на въззивното решение, делото трябва да се върне на ОС-Хасково за преценка дали определени клаузи на договора за потребителски кредит са нищожни поради тяхната неравноправност, което обстоятелство би обусловило и неговата недействителност – в цялост, както и дали той е недействителен поради сключването му в противоречие с добрите нрави.

Съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК практика с решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС, ТК, I отд. и решение № 232/05.01.2017 г. на ВКС, ТК, ІІ отд. по т. д. № 2416/2015 г., и съобразно процесуалния закон – чл. 7, ал. 3 ГПК, първоинстанционният и въззивният съд следят служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор. Когато констатира наличие на такива обстоятелства, съдът, разглеждащ делото по същество, е длъжен, с оглед принципа на състезателност, да уведоми страните, че ще се произнесе по неравноправния характер на клаузата/те, като им даде възможност да изразят становище и да ангажират доказателства. Съдът не се произнася по неравноправния характер на клаузата, ако потребителят, след като е бил уведомен, се противопостави на това. Уведомяването на страните и даването на възможност за становище и доказателства се извършва от първата инстанция с доклада по делото, а при пропуск - по всяко време на висящността на производството пред първата или втората инстанция, като включително при необходимост се отменя определението за даване ход на устните състезания. Възражението на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл. 131 или чл. 367 ГПК и може да бъде наведено за първи път и във въззивното производство, като ограниченията на чл. 266 ГПК не се прилагат. Във връзка с възражението следва да се предостави възможност за становище на насрещната страна и за ангажиране на доказателства от всяка от страните.

В този смисъл, след връщане делото на въззивния съд ОС-Хасково трябва да изясни на страните относно неравноправността на кои клаузи ще се произнесе с решението, като им предостави възможност да изразят становище по тях, давайки им съответни указания за изясняване на определени правнозначими факти, от които произтичат техните правни и фактически твърдения за не/равноправност на съответните клаузи, и за процесуалното задължение (доказателствената тежест) на всяка една от тях да ги установи. Въззивният съд трябва да се ръководи и от тълкувателните разяснения, дадени в ТР № 1/2022 от 27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК на ВКС.

При установяване на действителния размер на общата сума, дължима от потребителя за целия срок на действие на договора по смисъла на дефинитивната разпоредба, уредена в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК, респ. при определяне на конкретния размер на претендираните в настоящото исково производство парични притезания, съдът трябва да изясни причината за различните общи суми, дължими от кредитополучателя, които са установени в уговорката по чл. 3, ал. 8 от договора за потребителски кредит (11208,09 лв.) и в погасителния план към него, с което е установена структурата на насрещната парична престация общо в размер от 10784,29 лв., вкл. вноските за лихва; вноските за главница; месечните такси за обслужване на разплащателната сметка (чл. 5, т. 2 от договора за потребителски кредит) и застраховка.

При новото разглеждане на делото на основание чл. 294, ал. 2 ГПК въззивният съд следва да се произнесе и по направените съдебни разноски в настоящото производство.

Воден от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 155/09.06.2023 г. , постановено по в. гр. д. № 226/2023 г. по описа на ОС-Хасково, 2 с-в.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд-Хасково.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.