Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2023
Уволнение на ръководен служител при нов договор за управление
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Работник оспорва уволнението си от ръководна длъжност, извършено след сключването на нов договор за управление на дружеството. Въззивният съд е приел, че служителят не е част от ръководството, тъй като е организационно подчинен на междинен директор, а не пряко на управителя. Върховният касационен съд отменя това решение и приема, че уволнението е законно, тъй като само по себе си междинното йерархично звено не лишава длъжността от ръководния ѝ характер.
Какво приема съдът
Обстоятелството, че служителят не е пряко подчинен на изпълнителния директор, а субординацията е опосредена от друг ръководител, не е самостоятелно основание да се приеме, че заеманата от него длъжност не е част от ръководството на предприятието по чл. 328, ал. 2 КТ.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
уволнениедоговор за управлениеръководство на предприятиетойерархична подчиненостдлъжностна характеристикаотмяна на уволнение
Текстът на акта
Ключови фрази Решение по гр.д. на ВКС , ІV-то гражданско отделение стр.5 Р Е Ш Е Н И Е № 50025 София, 14.03.2023 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди двадесет и трета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зоя Атанасова ЧЛЕНОВЕ: Владимир Йорданов Димитър Димитров при участието на секретаря Диана Аначкова, разгледа докладваното от съдия Йорданов гр.дело № 1682 /2020 г.: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 50873 от 28.11.2022 г. по касационната жалба на „Летище София“ ЕАД е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 79 /19.01.2022 г. по в.гр.д. № 11361 /2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е отменено решение от 14.06.2021 г. по гр.д. № 35546 /2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Х. Х. срещу „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване незаконността на уволнението и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение и вместо тона исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са уважени, последният от които за сумата 12 465.78 лева. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправен въпрос в две разновидности: Дали при разглеждането на иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ за определянето, че един служител, който осъществява ръководство спрямо други служители и работници, не е част от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т.3 от ДР на КТ, е достатъчно да се установи, че не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление, а е организационно подчинен на друг служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т.е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно – йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление? Доказването, че определена длъжност йерархично не е пряко подчинена на ръководителя на предприятието, а субординацията е опосредена от друг ръководител, представлява ли самостоятелно основание за приемането, че тази длъжност не е част от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 КТ вр. с § 1, т.3 ДР на КТ? Въпросът е по приложението на § 1, т.3 ДР на КТ и чл.328,ал.2 КТ. Настоящият състав приема разрешението на този въпрос в посочените и от въззивния съд решение № 272 /14.10.2016 г. по гр.д. № 1691 /16 г., на ВКС, IV г.о., решение № 442 /08.06.2010 г. по гр.д. 1621 /09 г. на ВКС, III г.о., решение № 249 /04.07.2013 г. по гр.д. № 1358 /12 г. на ВКС, IV г.о., решение № 111 /12.03.2012 г. по гр.д. № 726 /11 г. на ВКС, IV г.о. както следва: характерът на длъжността като ръководна, се определя от длъжностната характеристика; същественото е какви са трудовите функции, подчинености и отговорности; не е част от „ръководството на предприятието“ лице, на което е възложено ръководството на трудовия процес в случаите на осъществявано ръководство на трудовия процес в поделение на предприятие, когато ръководителят от своя страна е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, още и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т.е. съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. Ответникът по касационната жалба М. Х. Х. я оспорва с доводи за нейната неоснователност. По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК: За да постанови обжалвания акт въззивният съд е приел следното: С договор от 05.06.2020 г. е възложено управлението на изпълнителен директор на „Летище София“ ЕАД и със заповед от 28.04.2020 г. е одобрен бизнес планът на дружеството за 2020 г. Изпълнителният директор на „Летище София“ ЕАД е имал право на прекрати трудовите правоотношения със служители, които са част от ръководството на предприятието, на основание чл.328, ал.2 КТ. Но ищецът не е бил част от ръководството на предприятието по смисъла на чл.328, ал.2 вр. § 1, т.3 от ДР на КТ поради следното: При разглеждането на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ при уволнение на основание чл.328, ал.2 КТ във всеки конкретен случай съдът следва да преценява дали заеманата от уволнение служител длъжност е ръководна, като съобразява данните по делото относно съдържанието на трудовите функции на длъжността съгласно длъжностната характеристика, мястото в йерархията на длъжности (подчертаването е от въззивния съд) в рамките на съответното предприятие, независимо от наименованието на длъжността. Но както е прието в решение № 272 /14.10.2016 г. по гр.д. № 1691 /16 г., на ВКС, IV г.о., решение № 442 /08.06.2010 г. по гр.д. 1621 /09 г. на ВКС, III г.о., решение № 249 /04.07.2013 г. по гр.д. № 1358 /12 г. на ВКС, IV г.о., решение № 111 /12.03.2012 г. по гр.д. № 726 /11 г. на ВКС, IV г.о. не е част от ръководството на предприятието лице, което осъществява ръководство спрямо други служители, но същевременно е организационно подчинено и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие, т.е съществува опосреденост от друг служител, стоящ в организационно–йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. Ищецът не е част от ръководството на предприятието, видно от наименованието на длъжността му, от длъжностната характеристика и от поименното щатно разписание. Ищецът е началник на отдел и е пряко подчинен на директора на дирекция „Наземно обслужване“ на „Летище София“ ЕАД, който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството. Липсва първата и най-важна предпоставка за уволнение по чл.328, ал.2 КТ и само на това основание същото е незаконосъобразно. Без значение е, че са налице други предпоставки по чл.328, ал.2 КТ – подписан договор за управление, макар и за нов мандат, както и одобрен бизнес план за 2020 г. и че принципно изпълнителният директор е имал право да уволни ищеца. По основателността на касационната жалба: С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателен довода на жалбоподателя (ответник по исковете по чл.344, ал.1 КТ) Летище София ЕАД, че изводът на въззивния съд, че ищецът не е бил част от „ръководството на предприятието“ на ответника по смисъла на чл.328, ал.2 вр. § 1, т.3 от ДР на КТ е неправилен. За такъв извод не е достатъчно да бъде установено, че ищецът не е пряко подчинен на ръководителя на предприятието, а е организационно подчинен и на служител от по-горестояща дирекция в съответното предприятие - на директора на дирекция „Наземно обслужване“ на „Летище София“ ЕАД, който от своя страна е подчинен на изпълнителния директор на дружеството. Нито е достатъчно да бъде установено, че ищецът е подчинен и на двамата заместници на директора на дирекция „Наземно обслужване“ на „Летище София“ ЕАД, както той твърди в касационното производство. В съответствие с установената съдебна практика за такъв извод е необходимо да бъде установена по-сложна йерархическа опосреденост - ръководителят да е организационно подчинен едновременно на преките си административни ръководители в съответното поделение, и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие, т.е. да съществува опосреденост от множество други служители, стоящи в организационно-йерархическата структура между него и ръководителя на предприятието, с когото е сключен договор за управление. В случая такава не се е установена и не се твърди. Въззивният съд не е установил, че длъжността на ищеца се намира в поделение на работодателя, нито, че той е бил организационно подчинен едновременно както на преките си административни ръководители в съответното поделение, така и на служителите от дирекциите и ръководителите на съответните отдели, служби и звена в съответното предприятие (не е установил множество подчинености на множество други длъжности в поделението и в предприятието). Настоящият състав намира, че изводът на въззивния съд, основан на мястото на длъжността в йерархията на длъжности в рамките на предприятието на работодателя, е приет в нарушение на материалния закон – на нормите на цитираните разпоредби на чл.328, ал.2 КТ и § 1, т.3 ДР на КТ. При тези изводи и като взе предвид извода на въззивния съд за наличието на останалите предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца на посоченото основание – чл.328, ал.2 КТ, настоящият състав намира, че нарушението е съществено, защото се е отразило на правилността на извода на въззивния съд за основателност на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и на обусловените от него два иска – с правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 вр. чл.325, ал.1 КТ за уважения размер. С оглед дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира за основателен и довода на жалбоподателя за неправилност на извода на въззивния съд, че видно от наименованието на длъжността му и от длъжностната му характеристика ищецът не е част от ръководството на предприятието. Трудовите функции на длъжността, която е заемал ищецът - ръководител на отдел „Пътническа агенция“ към дирекция „Наземно обслужване“ на Летище София ЕАД, са включвали ръководството на трудовия процес в рамките на отделното звено на предприятието - отдел „Пътническа агенция“ (на когото съгласно приетата като доказателство по делото длъжностна характеристика е било възложено да ръководи, организира, координира и контролира основните и специфични дейности в отдела по обслужване на клиентите на Летище София ЕАД, както и да организира и ръководи непосредствено дейността на отдела чрез възлагане на задачи на подчинените си). Следва изводът, че длъжността е била ръководна по смисъла на § 1, т.3 ДР на КТ и по отношение на нея е могло да бъде приложено основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.2 КТ. От изложеното следва изводът, че касационната жалба е основателна, че уволнението е законосъобразно, а не незаконно и исковете по чл.344,ал.1,т.1 и т.2 КТ са неоснователни и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и с оглед правомощията на настоящата съдебна инстанция, предвидени с разпоредбата на чл.293 ГПК, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за сумата 12 465.78 лева следва да бъдат отхвърлени. С оглед изхода от това производство искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно за сумата 1 680 лева за адвокатско възнаграждение, която включва ДДС (1 400 лева плюс ДДС) и 359.32 лева разноски за държавни такси за касационната инстанция, а ответникът в касационното производство няма право на разноски. Ответникът в касационното производство прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя с правно основание чл.78, ал.5 ГПК. Възнаграждението по първите два иска, определено съгласно чл.7, ал.1, т.1 НМРАВ, е в минимален размер 650 лева, а по третия – определено съгласно чл.7, ал.2, т.2 НМРАВ, е в минимален размер 1 521.92 лева. Сборът от двете суми съгласно чл.2, ал.5 НМРАВ е по-голям от уговорените и заплатени 1 680 лева, които включват и ДДС. Поради което настоящият съдебен състав намира възражението за неоснователно. Воден от горното и на основание чл.293 ГПК съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 79 /19.01.2022 г. по в.гр.д. № 11361 /2021 г. на Софийския градски съд в частта, с която с него е отменено решение от 14.06.2021 г. по гр.д. № 35546 /2020 г. на Софийския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от М. Х. Х. срещу „Летище София“ ЕАД искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ за признаване незаконността на уволнението и за неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение в размер на 12 465.78 лева и вместо това исковете са уважени и в частта, с която „Летище София“ ЕАД е осъдено да заплати на М. Х. Х. разноски и на СРС и СГС държавни такси. Вместо това постановява: Отхвърля исковете на М. Х. Х. срещу „Летище София“ ЕАД с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 вр. чл.325, ал.1 КТ за сумата 12 465.78 лева. Осъжда М. Х. Х. да заплати на „Летище София“ ЕАД сумата 2 039.32 лева разноски за касационното производство. Решението е окончателно, не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.