Недопустимост на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ срещу държавата

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50131

София, 25.10. 2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова

ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова

Гълъбина Генчева

при участието на секретаря Емилия Петрова

като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова

гражданско дело №176 от 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх.№4098/15.11.2021г., подадена от Министерство на земеделието, храните и горите чрез процесуалния му представител К. К., директор на Дирекция „АПФСДЧР“ при Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], притежаващ юридическа правоспособност (удостоверение за правоспособност №816, издадено на 02.10.2012г. от министъра на правосъдието) срещу решение № 144, постановено на 11.10.2021г. от Окръжен съд – Пазарджик, I граждански състав, по в.гр.д.№581/2021г., потвърждаващо решението на РС-Велинград, постановено по гр.д.№668/2019г., поправено с решение №260161 от 23.07.2021г., с което е признато за установено по отношение на Министерство на земеделието, храните и горите, че към момента на обобществяване на земята и към 1958г. общият наследодател И. О. Ц. на Ф. И. М., К. Д. Ц., И. Ц. и К. И. Ц., е притежавал като собственик в землището на [населено място], м.О. следните имоти: нива с площ от 7.275 дка, попълнена в КВС като имот .............; ливада с площ от 1.792 дка, попълнена в КВС като имот ..........; нива с площ от 0.291, представляваща част от попълнен в КВС имот ..........., целият с площ от 1.080 дка; нива с площ от 0.079 дка, представляваща част от попълнен в КВС имот ............, целият с площ от 1.279 дка, които е внесъл в ТКЗС [населено място] през 1958г., разделени от линия, обозначена с цифрите 1,2,3 на комбинирана скица-приложение към заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от инж.Й. Г., която е неразделна част от решението.

Касаторът поддържа, че постановеното от въззивния съд решение е недопустимо, тъй като не са налице процесуалните предпоставки в хипотеза, подобна на настоящата, съдът да постанови решение по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, както и че не е налице правен интерес от предявяването на такъв иск. Навежда довод, че предметът на установителния иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е правото на собственост върху земеделски земи към момента на одържавяването им или включването им в ТКЗС, ДЗС или други подобни организации и за да е допустим този иск следва земеделските земи да са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по възстановяване да не са завършени; да има решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на същата земя; една и съща земя да е възстановена на различни лица. Твърди, че в случая подобен интерес липсва, тъй като дори при евентуално уважаване на претенцията липсва правна възможност да бъде постигнат целения правен резултат.

Поддържа освен това, че обжалваното решение е и неправилно, като твърди, че липсват доказателства наследодателят на ищците да е бил собственик на процесните имоти към момента на обобществяването, как е придобил имотите и на какво основание се легитимира като техен собственик.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Ф. И. М., К. Д. Ц., А. И. Ц. и К. И. Ц. чрез процесуалния си представител адв. Р. А. от АК-П. изразяват становище, че касационната жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения.

Ответникът К. Д. Ц. излага допълнителни съображения и в писмени бележки, изготвени от неговия процесуален представител адв. П. Х. Х..

С определение №371/28.07.2022г., постановено по настоящето дело, въззивното решение на Окръжен съд - Пазарджик е допуснато до касационно обжалване с цел проверка на неговата допустимост с оглед обстоятелството, че по делото липсват данни процесните имоти да са били заявени за възстановяване от други лица и доколкото въпреки съдържащото се в отговора на исковата молба възражение по допустимостта на иска съдът не е дал съответните указания на предявилите иска лица за уточняване на правния им интерес, както и по привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на процесуалния закон.

Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК, приема следното:

Ф. И. М., К. Д. Ц., А. И. Ц. и К. И. Ц. са предявили срещу Министерство на земеделието, храните и горите иск, претендирайки спрямо министерството да бъде признато за установено, че техният наследодател И. О. Ц. към 1958г. (момента на обобществяването) е притежавал правото на собственост върху процесните недвижими имоти. Твърдят, че наследодателят е внесъл в ТКЗС процесните имоти„ като с влязло в сила решение №300/02.09.1999г. на ПК-В. правото на собственост им било възстановено, като решението е издадено на основание чл. 18ж ППЗСПЗЗ. Твърдят също така, че процедурата по възстановяване на собствеността все още не е приключила, тъй като не са посочени границите на имота и действителната му площ. Навеждат доводи, че процедурата по възстановяване следвало да бъде приключена от ОЗС-С., която обаче не е установила идентичността на възстановените имоти с нанесените в КВС, защото в имота имало самозалесили се дървета и заснела отделни части от този имот като дървопроизводителна горска площ-държавна собственост.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва така предявения иск с твърдението, същият е недопустим поради липсата на правен интерес, доколкото процесните имоти са били заявени за възстановяване само от наследодателя на ищците, както и доколкото липсва висящо производство пред ОСЗ по искане на друго лице за възстановяване на собствеността, респ. липсват доказателства имотът да е бил възстановен на различни лица по реда на ЗСПЗЗ. Твърди, че дори искът да бъде уважен, както е предявен, целеният правен резултат, а именно довършване на процедурата по възстановяване на собствеността, няма да бъде постигнат.

Въззивният съд е приел това възражение за неоснователно. Изложил е съображения, че е налице правен интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, макар да не са налице типичните хипотези, посочени от ответника, а именно имотът да е бил заявен за възстановяване от различни лица с претенции за собственост. Взето е предвид, че ищците имат позитивно решение на ОСЗ, като процедурата по възстановяване на права не е приключила, тъй като не са издадени съответните скици и в конкретния случай неиздаването на скиците се дължи на действия на държавни органи, които считат, че имотите не са принадлежали на наследодателя на ищците, а на държавата, тъй като са представлявали гори на 100 годишна възраст, част от Д..

Прието е, че при тези данни единствената възможност за ищците да реализират правата си е именно разрешаване на спор за правото на собственост с оспорващия ги – държавата, от което е направен изводът, че предявеният иск е допустим.

Изводът на въззивния съд досежно възможността в подобна хипотеза наследниците на лицето, което е заявило за възстановяване имотите по реда на ЗСПЗЗ да защитят правото си на възстановяване на собствеността по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, е неправилен.

Съгласно трайно установената и непротиворечива практика на ВКС искът по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е допустим в няколко хипотези: в хипотеза, при която земеделските земи са заявени за възстановяване от повече от едно лице, претендиращо самостоятелни права върху имота към момента на обобществяването му и процедурите по възстановяване на собствеността все още не са приключили; когато има решение на ОСЗ за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на същата земя; когато една и съща земя е възстановена на различни лица, които претендират да са носители на право на възстановяване, а също и когато земята е възстановена на част от наследниците на общия наследодател, които са я заявили за възстановяване като своя, а тя принадлежи на общия наследодател и следва да се възстанови на всички наследници (решение №59 от 01.04.2015г. по гр.д.№6239/2014г. на I г.о. на ВКС). Приема се също така, че искът е допустим и тогава, когато поради грешка на ОСЗ е възстановен съседен имот, който е принадлежал на друго лице към момента на образуване на ТКЗС и тази грешка не е отстранена (решение №442 от 19.10.2010г. по гр.д.№804/2009г. на II г.о. на ВКС). Правен интерес от предявяването на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е налице и когато различни лица са заявили за възстановяване в стари реални граници различни земеделски имоти, но се спори за точното им местонахождение (решение №288/26.05.2010г. по гр.д.№1145/2009г. на ІІ г.о. на ВКС; решение №526/11.06.2010г. по гр.д.№103/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №395/27.05.2010г. по гр.д.№1.514/2009г. на І г.о. на ВКС; решение №177/14.04.2011г. по гр.д.№368/2010г. на І г.о. на ВКС). Правният интерес от предявяването на този иск се изразява в обстоятелството, че само въз основа на постановеното по този ред решение вече постановените решения на ОСЗ могат да бъдат приведени в съответствие с действителното правно положение по отношение на обекта на възстановяване на собствеността, респ. лицата, в полза на които правото на собственост следва да бъде възстановено, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.

Действително, както е прието и в обжалваното решение, едва с издаване на решение на ПК въз основа на влязлото в сила решение по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е завършен фактическият състав по възстановяване на правото на собственост, но това разрешение намира приложение само в хипотеза, при която и двете спорещи страни са заявили процесните имоти за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Само в подобна хипотеза административният орган - ОСЗ, е длъжен да постанови решение, съобразено с влязлото в сила решение, по заявлението на коя да е от страните по спора, като в зависимост от това има ли издадено позитивно решение преди влизането в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ще следва да постанови или ново решение, с което се признават правата по заявлението на ищците, или ще измени постановеното вече решение относно субектите, в чиято полза се възстановява правото на собственост. Това решение, респ. отказ на административния орган, подлежи на самостоятелен съдебен контрол по предвидения в ЗСПЗС процесуален ред, като силата на пресъдено нещо по спора с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ в своите обективни предели обхваща спорните между страните по спора земеделски земи и правото на собственост върху тях към минал момент-момента на колективизацията и внасянето на земеделските земи в ТКЗС или друга кооперативна организация или към момента на неправомерното отнемане на земите. Субективните предели на силата на пресъдено нещо се простира до страните в процеса, респ. техните части правоприемници. В този смисъл и практиката на ВКС - решение №212/30.06.2011г. по гр.д.№190/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

При спор с държавата, респ. с юридическо лице, което основава правата си на твърдението, че процесните имоти са държавна собственост и са принадлежали на държавата и към момента на обобществяването, спор по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не е налице, тъй като държавата не е сред субектите, които са длъжни да заявят право на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. ЗСПЗЗ съдържа изрична уредба, касаеща правата на държавата върху земеделски земи, които не подлежат на възстановяване. Ако правото на възстановяване на собствеността на заявителите-физически лица е признато по реда на ЗСПЗЗ, но процедурата по възстановяване не е приключила поради наличието на оспорване от страна на държавни органи и организации, както и от страна на юридически лица, които основават правата си на правоприемство от държавата, спорът следва да бъде разрешен към настоящия момент, но доколкото производството по възстановяване на собствеността по подаденото по реда на ЗСПЗЗ заявление все още не е приключило и съответно ищците не могат да се легитимират като собственици на имота, противопоставяйки на държавата вещни права, които да съществуват към настоящия момент, то за тях е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск. И ако правото на собственост на държавата, респ. на юридическо лице, основаващо правата си на правоприемство от държавата, бъде отречено със сила на пресъдено нещо, производството по възстановяване на собствеността може успешно да приключи. Ако пък се установи, че правото на собственост върху имота принадлежи на държавата, основанието за възстановяване на собствеността ще бъде окончателно отречено.

Тези обстоятелства не са били отчетени от въззивния съд при постановяване на обжалваното решение. Не е било съобразено, че при въведените с исковата молба твърдения и при направеното от страна на ответника оспорване на допустимостта на предявения иск досежно неговия петитум и при оспорване на правния интерес от предявяване на иск по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, т.е. при наличие на твърдение от страна на ответника, че той не е заявявал и не следва да заявява процесните имоти за възстановяване по реда на този закон, доколкото по силата на закона се счита за техен собственик, исковата молба е следвало да бъде оставена без движение и на ищците бъдат дадени указания да отстранят противоречието между обстоятелствената част и петитума на предявения иск. След като в обстоятелствената част на исковата молба се поддържа, че държавата чрез Д. без правно основание поддържа, че процесните имоти са държавна собственост като част от ДПФ, то тези обстоятелства следва да се тълкуват като насочени към отричане правата на държавата, в какъвто смисъл следва да бъде и съответстващия на тази обстоятелствена част петитум.

Поради това по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение, както и потвърденото с него решение на първоинстанционния съд следва да бъдат обезсилени и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да даде на предявилите иска лица съответните указания за отстраняване на противоречието между обстоятелствената част и петитума на исковата молба и ако това противоречие бъде надлежно отстранено, да разпредели доказателствената тежест между страните с оглед естеството на петитума. Връщането на първоинстанционния съд в настоящия случай се налага предвид обстоятелството, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на ответника би било да установи, че притежава правото на собственост, докато при предявения по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск доказателствената тежест е на предявилите иска лица.

По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивното решение №144 от 11.10.2021г., постановено от Окръжен съд – Пазарджик, I граждански състав по в.гр.д.№581/2021г., както и потвърденото с него решение №260068 от 24.03.2021г., постановено от Велинградския районен съд по гр.д.№668/2019г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Велинградския районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: