Частично уважен иск за вреди по акт за начет при обществена поръчка

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е
№128
ГР. София, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 30.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №6/20 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на Община Котел срещу въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №314/19 г. С обжалваното въззивно решение е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск на касатора срещу С. Г. и „Теракоминженеринг” ЕООД, гр. Пловдив за признаване, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 437 166 лв., противоправно причинени на общината вреди при изпълнение на договор за обществена поръчка №112/12.08.2014 г., установени с акт за начет №11-04 ЗЗ/14.12.15 г. на АДФИ, ведно със сумата 43 905 лв., представляваща законна лихва върху посочената главница за периода 18.12.14 г. – 14.12.15 г., и законната лихва върху главницата от завеждане на иска до окончателното й изплащане, за които вземания на ищеца е издадена заповед за незабавно изпълнение №98/25.05.16 г., по чл.417, ал.1,т.8 ГПК.
Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.3 ГПК по въпросите от предмета на спора: Следва ли да се счита оборена презумпцията по чл.22, ал.5 ЗДФИ за всички фактически констатации в акта за начет /АН/, ако в хода на производството по чл.422 ГПК се опровергаят доказателствата за една от тях? Може ли съдът, разглеждащ иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането по издадена въз основа на АН заповед за незабавно изпълнение, да установи друг размер на вредата, различен от този по АН?
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост на въззивното решение, иска се отмяната му и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени в пълния предявен размер.
Ответниците по жалба С. Г. и „Теракоминженеринг”ЕООД я оспорват като неоснователна.
Третите лица – помагачи Държавата, представлявана от Министъра на финансите, „Т7 Консулт”ЕООД и „Феритранс” ООД не изразяват становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпросите, по които е допуснато обжалването: ВКС споделя изводите в известната му съдебна практика, че опровергаването на фактическите констатации в АН е задължение на лицата, срещу които е съставен актът за начет. Само доколкото те успеят да докажат възраженията си по АН, съдът може да приеме за установено нещо различно от установеното в акта за начет. Искът за установяване на вземането по АН, съставен по ЗДФИ, може да се уважи и частично, до размер на установената вреда.
По същество на касационната жалба: въззивният съд е приел, че по реда на чл.422 ГПК е предявен иск с пр. осн. чл.23,т.3 и т.5, вр. с чл.21, ал.1,т.1 и ал.3 ЗДФИ и по чл.26 ЗДФИ, вр. с чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че Община Котел има спрямо С. Г. и „Теракоминженеринг” ЕООД вземане от причинена имуществена вреда за главница и лихва в посочения по-горе размер. Имуществената отговорност по ЗДФИ е специфична гражданска деликтна отговорност. Тя на осн. чл.21, ал.1 ЗДФИ се носи за противоправно причинени вреди на организациите и лицата по чл.4 от същия закон, установени при финансова инспекция, които са пряка и непосредствена последица от поведението на виновните лица и когато : вредата е причинена умишлено или от липси или не при и по повод изпълнението на служебните задължения. Отговорността се носи солидарно от причинилите я лица – чл.21, ал.2 ЗДФИ. В чл.22, ал.5 ЗДФИ е установена презумпция за истинност на фактическите констатации в акта за начет, която е оборима и действа до доказване на противното. За да отхвърли иска за посочените суми - главница и лихва, въззивният съд е приел, че фактическите констатации за вредата в акта за начет са оборени и няма как съдът да определи нова, различна сума / в случая по –малка/, за която да ангажира отговорността на ответниците по ЗДФИ. Освен това ответникът С. Г. по силата на длъжността си не е изпълнявал функция на пряк отчетник – т.е. да получава,събира, съхранява, отчита или разходва имущество на общината, не го е управлявал и не се е разпореждал с него. Той не е изпълнявал тази функция и по силата на заповед №РД-17-393/14.08.14 г. на кмета на общината, с която е бил назначен за инвеститорски контрол на обекта, защото не е имал контрол върху финансово - стопанската дейност на организацията. Субекти на отговорността по чл.23, т.3 ЗДФИ са лицата, натоварени по силата на заеманата длъжност или за случая с осъществяването на контрол върху финансовото управление на организациите по чл.4 ЗДФИ, а основанието за тяхната отговорност е неупражнен контрол или допуснати нарушения при осъществяване на контрола. Дори да се приеме, че С. Г. е бил отчетник по см. на цитираната разпоредба не е доказана вината му под формата на умисъл за увреждането на ищеца, защото се е доверил на изброените в мотивите на въззивното решение актове за извършени СМР. Именно незнанието за количеството на всяка една от изпълнените или неизпълнени СМР при наличието на валидни строителни книжа, доказващи изпълнението им в посочения обем, изключват умисъла като необходима форма на вина на отчетника.
ВКС не споделя тези изводи: От данните по делото е видно, че между Община Котел и Дружество по ЗЗД „Аква Котел”, след проведена процедура по ЗОП, е сключен договор №112 от 12.08.14 г., с който общината възложила на ДЗЗД като изпълнител извършване на строителни работи и дейности за реконструкция на вътрешната водопроводна мрежа на с. Тича, общ. Котел – първи етап, в съответствие с одобрения инвестиционен проект, изискванията на ЗУТ и свързаните с него нормативни актове. На 15.08.14 г. между ДЗЗД „Аква Котел” и „Теракоминженеринг” ЕООД бил сключен договор, по силата на който първото дружество възложило на второто извършването на СМР за изпълнение на договор №112/12.08.14 г., сключен между Община К. и ДЗЗД „Аква Котел”, в съответствие с одобрения инвестиционен проект. Всички плащания по договора от 12.08.14 г. били получени от изпълнителя ДЗЗД „Аква Котел”, което превело по сметката на „Теракоминженеринг” ЕООД част от получената сума в размер на 1 410 979 лв.
Отв. С. Г. е бил служител в община К. на длъжност Гл. специалист „Инвеститорски контрол”, на когото със заповед РД -17-393/14.08.14 г. на кмета на община К. било възложено да упражнява инвеститорски контрол на строителния обект, както и да състави пълно досие за изпълнение на договорите с ДЗЗД „Аква Котел” и „Т7 консулт” ЕООД / за упражняване строителен контрол на обекта/, което да съдържа всички документи, вкл. копия от фактури, платежни нареждания, документи по СФУК; да подписва всички отчетни и други документи за изпълнение на договорите, когато това е приложимо в качеството на лице, контролиращо изпълнението на договорите, да извършва необходимите действия за навременно освобождаване на гаранциите за изпълнение на договорите, съгл. условията на договорите, да извършва необходимите действия за навременно подаване на информация за изпълнение на договорите съгл. Вътрешните правила на Община Котел за планиране и организация на провеждане на процедурите и за контрол на изпълнението на сключени договори за обществени поръчки.. Или на тази длъжност и по силата на цитираната заповед на кмета на общината отв. Г. е лице по чл.21, т.3 ЗДФИ. В този смисъл е и чл.1,т.4 от Наредба №63 за прилагане на Указ 1074 за ограничаване на заемането на отчетнически, материалноотговорни и други длъжности от осъдени лица/изд. от МФ и МП, обн. ДВ бр.19/7.03.1975 г., изм. и допълнена бр.15 от 22.02.1985 г./. Пълната имуществена отговорност на лицето се претендира за причинена умишлено вина. В хипотезата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното - съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на щетата се презумира до нейното опровергаване, което значи, че и при наличието на нейната проявна форма - повредата - тя се презумира, и че за да се освободи от материална отговорност, причинителят следва да докаже, че тя е настъпила не по негова вина, въпреки положената от него грижа на добър стопанин / р. по гр.д. №880/56 г. на първо г.о. на ВС/. В случая изтъкнатото от въззивния съд предоверяване на отв. Г. на съставените актове сочи на неполагане на необходимата грижа на добър стопанин и обосновава умишлената му вина за вредите. И в случая, както при имуществената отговорност на отчетника по чл.207 КТ, важи принципът - доказателствената тежест е възложена на отчетника както по отношение на обстоятелството, че не е причинил щетата/ вредата по ЗДФИ/, така и че не я е причинил виновно. Законът е въвел оборима презумпция за причиняването на липсата/вредата/ от отчетника, а от тук и за неговата вина – р. по гр.д. №3785/08 г. на четвърто г.о., р. по гр.д. №758/09 г. на трето г.о. на ВКС и др.. В процеса тази презумпция не е оборена.
От приетото по делото заключение на тройната съдебно-техническа експертиза, което е с по-голяма достоверност, тъй като при изготвянето му вещите лица са ползвали по-голям по обем емпиричен материал, което е дало възможност за изводи с по-голяма точност, както са приели въззивният и първоинстанционният съд, се установява, че стойността на неизвършените, но заплатени СМР е 24 445 лв. До размер на тази сума констатациите в АН не са опровергани. Тази сума ответниците следва да върнат солидарно – чл.21, ал.3 и 4 ЗДФИ, ведно със законната лихва от исковата молба – 18.05.16 г. и 5120 лв. – законна лихва за периода 18.12.14 – 14.12.15 г. , на осн. чл.26 ЗДФИ. Установителният иск следва да се уважи за посочените суми – главница и лихва, до размер на установената вреда.
На община Котел се дължат съразмерно на уважената част от иска и разноски в размер на общо 14 051 лв., общо за производството по делото, на С. Г. – 1312 лв., а на „Теракоминженеринг” ЕООД – 16 978 лв.
С оглед на горното въззивното решение следва да се отмени като неправилно – необосновано и незаконосъобразно, в частта, с която исковете за главницата и мораторната лихва са отхвърлени за размера 24 445 лв. и 5 126 лв. и в частта за разноските и вместо него да се постанови ново, с което да се признае за установено, че ответниците дължат на ищеца посочените суми за главница и лихва, като на страните се присъдят и разноските за производството, съобразно уважената и отхвърлена част от исковете – чл.78 ГПК. В останалата част въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Сливенски окръжен съд по гр.д. №314/2019 г. от 14.08.2019 г. в частта, с която са отхвърлени исковете по чл.422 ГПК за признаване за установено, че ответниците С. И. Г. и „Теракоминженеринг” ЕООД, гр. Пловдив дължат солидарно на ищеца Община Котел сумата 24 445 лв./ двадесет и четири хил. четиристотин четиридесет и пет/ лв., противоправно причинени вреди при изпълнение на договор за обществена поръчка №112/12.08.2014 г., установени с акт за начет 11-04-33/14.12.15 г. и сумата 5 126/ пет хил. сто двадесет и шест/ лв. – мораторна лихва върху дължимата главница за периода 18.12.14 г. -14.12.15 г., както и за разноските и вместо него в тази част постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че ответниците С. И. Г. и „Теракоминженеринг” ЕООД, гр. Пловдив дължат солидарно на ищеца Община Котел на осн. чл.23, ал.1,т.3 и 5, вр. с чл.21, ал.1,т.1 и ал.3 ЗДФИ и чл.26 ЗДФИ, вр. с чл.86 ЗЗД сумата от 24 445 лв. – противоправно причинени вреди при изпълнение на договор за обществена поръчка№112/12.08.2014 г., установени с акт за начет 11-04-33/14.12.15 г. и сумата 5 126 лв. – мораторна лихва върху дължимата главница за периода 18.12.14 г. -14.12.15 г.
ОСЪЖДА С. И. Г. и „Теракоминженеринг” ЕООД гр. Пловдив да заплатят на Община Котел деловодни разноски за цялото производство в размер на 14 051 лв.
ОСЪЖДА Община Котел да заплати на С. И. Г. деловодни разноски в размер на 1312 лв., а на „Теракоминженеринг” ЕООД деловодни разноски в размер на 16 978 лв. за цялото производство.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Окръжен съд Сливен по гр.д. №314/2019 г. от 14.08.19 г. в останалата му част.
Решението е постановено при участието на трети лица- помагачи на страната на ответника „Теракоминженеринг” ЕООД – „Феритранс” ЕООД, с. Тича и „Т7 консулт” ЕООД, гр. Пловдив и на трето лице – помагач на страната на ищеца – Държавата, чрез МФ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: