Обезсилване на решение при нередовна претенция за подобрения в съсобствен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 118
София, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 799 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. Г. Г. срещу решение № 74 от 12.03.2019 г. по в. гр. д. № 1331/2018 г. на Старозагорския окръжен съд, в частта, с която предявената във втората фаза на делбата претенция по чл.30, ал.3 ЗС е отхвърлена за разликата над 6968,88 лв. до 14880,85 лв.

Жалбоподателят поддържа, че паричната му претенция е установена до размера на 14 880,85 лв. от приетите по делото фактури, които не са оспорени от насрещната страна. Освен това в присъдената от първата инстанция сума от 14 880,85 лв. се включвали и припадащите суми за данъци и консумативи за апартамента, които не били предмет на въззивното производство.

Ответникът в производството Л. Г. Г. оспорва жалбата. Счита, че касационната жалба е просрочена, а по същество – неоснователна.

С определение № 224 от 07.05.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от жалбоподателя въпрос длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и във връзка със становищата и доводите на страните, както и служебно - за проверка на допустимостта на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. Спорът за това дали жалбата е подадена в срок е разрешен с определение № 521 от 20.12.2019 г. по ч. гр. д. № 410/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено разпореждането от 14.05.2019 г. по в. гр. д. № 1331/2018 г. на ОС Стара Загора, с което касационната жалба е върната като просрочена.

С обжалваното решение състав на Старозагорския окръжен съд, след частична отмяна на решение № 1104 от 19.10.2017 г. по гр. д. № 2385/2016 г. на Старозагорския районен съд, е отхвърлил предявената във втората фаза на делбата претенция на ищеца Е. Г. Г. срещу ответника Л. Г. Г. по чл.30, ал.3 ЗС за заплащане на 1/2 ид. част от стойността на извършените разноски и подобрения в съсобствения имот за сумата над 6968,88 лв. до 14880, 85 лв. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата обжалвана част, с която са присъдени 6968,88 лв.

Въззивният съд е приел от фактическа страна, че в процесния съсобствен апартамент в [населено място], който е допуснат до делба при равни квоти между Е. Г. и Л. Г., са извършени подобрения от Е. Г.. Тези подобрения по силата на приращението увеличават дяловете на съсобствениците съобразно притежаваната от тях идеална част. Когато съсобственикът извършва подобрения като владелец на своята идеална част и държател на чуждата идеална част, отношенията се уреждат по правилото на чл.30, ал.3 ЗС, ако подобренията са направени със съгласие на другия съсобственик. В този случай подобрителят има право да получи действително извършените разходи съобразно частите в съсобствеността, а не увеличената стойност на имота – решение № 615 от 17.10.2002 г. по гр. д. № 93/2002 г. на ВКС, I-во г.о.

За да определи сумата на дължимите на ищеца разходи за подобрения в съсобствения имот въззивният съд е оставил без движение претенцията по сметки и е дал указания на Е. Г. да отстрани недостатъците ѝ, като конкретизира вида на извършените работи, момента на извършването им и претендираната сума по всяко перо. След внасяне на необходимото уточнение с молба от 20.11.2018 г. въззивният съд е допуснал допълнителна задача на повторната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е възприел. Според това заключение стойността на подобренията е 13 937,76 лв., а не 28 800 лв., колкото е според заключението, прието в първата инстанция. Затова въззивният съд е приел, че на ищеца следва да се присъди половината от сумата 13 937,76 лв., а за разликата над този размер претенцията му е неоснователна.

Въззивният съд не е отчел данните по неоспорената фактура, находяща се на стр.66 от първоинстанционното производство, според която Е. Г. Г. е заплатил само за труд при извършването на ремонта сумата от 19 100 лв. Не са изяснени причините за разминаването на данните по тази фактура и заключението на вещото лице. Това влиза в противоречие с практиката на ВКС, според която въззивната инстанция следва да основе решението си след обсъждане на всички доказателства по делото, възраженията и доводите на страните - решение № 553/27.06.2013 г. по гр. дело № 196/2012 г. на IV-то гр. отд.; решение № 274 от 24.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2228/2016 г., IV г. о., решение № 77 от 17.03.2015 г. по гр. д. № 2040/2014 г., ІV г. о., решение № 164 от 04.06.2014 г. по гр. д. № 196/2014 г., ІІІ г. о.; решение № 86 от 6.07.2020 г. по т. д. № 761/2019 г., II т. о., ТК и др.

По-същественото обаче е това, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна молба по чл.30, ал.3 ЗС и това води до недопустимост на постановеното от него решение.

В уточняващата молба от 20.11.2018 г. Е. Г. е описал видовете строителни работи, извършени от него в процесния апартамент, като е посочил и търсената цена. В т.6 на молбата е заявил претенция „къртене, шпакловка, боядисване, поставяне на паркет, фаянс и теракот, поставяне на нова водопроводна система и ел.инсталация през 2011 г. и 2012 г. за труд общо 19 100 лв.“. Общо претендираната от него сума е 31 174,57 лв. Чрез посочване на сумата от 19 100 лв. за труд ищецът индиректно се е позовал на фактурата на стр.66 от първоинстанционното производство, в която се съдържат данни за количеството и единичната цена на извършените строителни работи в размер на 19100 лв. В т.1-5 от уточняващата молбата на Е. Г. от 20.11.2018 г. обаче се съдържат други количества на извършените СМР. Така например в т.5 от молбата се претендира шпакловка и латекс на стени в антрето - 30 кв. м., а във фактурата на стр.66, към която препраща т.6 от същата молба, шпакловката и латексът са за 150 кв. м.; в т.4 от молбата се претендира подова замазка в кухнята 25 кв. м. и антре 6 кв. м., а по фактурата е 60 кв. м.; в т.1 и т.5 от молбата се сочат плочки в баня - 15 кв. м. и в антре - 6 кв. м., а по фактурата – 80 кв. м.; в т.1 от молбата се сочи окачен таван „Х.“ 3 кв. м., а по фактурата са 10 кв. м.; за ламинирания паркет в т.2 от молбата се претендира само стойност на материали /и те са оценявани от вещото лице/, а по фактурата има стойност и на труд, което не е включено в оценката на вещото лице; в молбата перото „полагане на топлоизолация“ е само за дневна – 6 кв. м., а по фактурата е 20 кв. м.; в молбата се сочи ПВЦ дограма само за банята – 1 бр., а във фактурата – 13 бр. Има и други вътрешни противоречия във вида и количествата СМР.

Налице е вътрешно противоречива молба по чл.30, ал.3 ЗС, тъй като количествата СМР във фактурата на стр.66 от първоинстанционното производство, към които препраща т.6 от молбата, са различни от количествата, посочени в останалите точки на същата молба. Това е и една от причините, поради които има съществено разминаване между оценките на СМР, дадени от вещите лица пред първата и пред въззивната инстанция. Като се е произнесъл по нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото да се върне на друг състав на същия съд, който да се произнесе по претенцията по чл.30, ал.3 ЗС след като отстрани нередовностите на молбата, с която е сезиран.

Воден от изложеното , Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 74 от 12.03.2019 г. по в. гр. д. № 1331/2018 г. на Старозагорския окръжен съд в обжалваната част, с която предявената във втората фаза на делбата претенция на Е. Г. Г. срещу Л. Г. Г. по чл.30, ал.3 ЗС е отхвърлена за разликата над 6968,88 лв. до 14880,85 лв.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане в обезсилената част от друг състав на същия съд, след отстраняване недостатъците на молбата по чл.30, ал.3 ЗС.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: