Установяване на алкохол в кръвта и приспадане на отнето свидетелство

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * приспадане на изтърпяно наказание * лишаване от право на управление на МПС * установяване на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата

Р Е Ш Е Н И Е
№ 72
гр. София, 04 февруари 2026 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП Г. изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 1124/2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила касационна жалба, подадена от защитника на подсъдимия Н. И. С., срещу въззивна присъда № 142/05.11.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. № 5187/2025 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата и допълнението към нея се твърди наличието на всички касационни основания по чл. 348, ал.1 НПК, като алтернативно се претендира за отмяна на въззивния съдебен акт и потвърждаване на първоинстанционната присъда; връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция; намаляване на сроковете на наложените наказания и правилно зачитане на времето, през което подсъдимият е с отнето свидетелство за управление на МПС.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Като допълнителен аргумент в подкрепа на твърдението, че е нарушена процедурата по установяване на концентрация на алкохол в кръвта, сочи, че подписът в талона за изпращането за медицинско и химическо изследване не бил положен от подсъдимия. Това обстоятелство и подробно посочените в касационната жалба нарушения, налагали извода, че незаконосъобразно въззивният съд е счел, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия следва да се определи според резултата от химическото изследване на кръвната проба, взета от него, а не от този, установен чрез теста с техническото средство. Неправилните изводи на контролирания съд в тази насока довели до незаконосъобразното осъждане на подсъдимия. На това основание защитникът пледира за уважаване на касационната жалба.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на заявените с нея касационни основания. Според представителя на държавното обвинение не са допуснати нарушения на процедурата за установяване на алкохолната концентрация в кръвта на подсъдимия, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, наложените наказания са справедливи, с оглед на което обжалваната въззивна присъда следва да бъде оставена в сила.

Подсъдимият Н. И. С. поддържа становището на защитата и моли да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда от 23.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 9958/2024 по описа на Софийски районен съд, НО, 10 – ти състав, подсъдимият Н. И. С. е оправдан изцяло по повдигнатото срещу него обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, като е признат за виновен в това да е извършил административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т.1 ЗДвП, за което му е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца. На основание чл. 6, ал.1, т.1, б. „б“ от Наредба Із – 2539/17.12.2012 г. с присъдата са му отнети и 12 контролни точки.

На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 69д, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 143, ал. 3 АПК районният съд е осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски.

Първоинстанционната присъда е протестирана пред СГС от прокурор от Софийска районна прокуратура с искане за осъждане на подсъдимия по първоначално повдигнатото му обвинение. По този повод в СГС е образувано в.н.о.х.д. № 5187/2025 г. С въззивна присъда № 142/05.11.2025 г., постановена по същото дело, предмет на разглеждане в настоящото касационно производство, първоинстанционната присъда е отменена в оправдателната й част, а подсъдимият С. е признат за виновен в това, че на 16.03.2024 г., около 8,15 часа в гр. София, по ул. „6 – ти септември“, с посока на движението от ул. "Иван Вазов" към ул. „Ген. Гурко“, до № 21, е управлявал МПС – л. а. „***“, модел „****“, с рег. [рег.номер на МПС] с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 36 на хиляда, установено по надлежния ред – с протокол за химическо изследване № 200/18.03.2024 г. на УМБАЛ „Св. Анна“ – София АД, поради което и на основание чл. 343б, ал.1, вр. с чл. 54 НК е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване, определен съобразно чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС.

С въззивната присъда на основание чл. 343г НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от две години, като е приспаднат срокът на лишаването му от това право по административен ред, считано от 16.03.2024 г. до 16.09.2025 г.

Въззивният съд с присъдата привел в изпълнение на основание чл. 68, ал.1 НК наказанието от една година и осем месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия по н.о.х.д № 2827/2020 г. по описа на СпНС, изпълнението на което е било отложено за изпитателен срок от три години и шест месеца, считано от 09.10.2020 г., като е определил на основание чл. 57, ал.1, т. 3 ЗИНЗС първоначален общ режим на изтърпяване на санкцията, а съобразно чл. 59, ал. 1 НК е приспаднал срока на предварителното задържане на подсъдимия по това дело.

На основание чл. 343б, ал. 5, вр. с чл. 53, ал.1, б. „б“ НК с въззивната присъда СГС отнел в полза на държавата - л. а. „***“, модел „****“, с рег. [рег.номер на МПС] и 1 бр. ключ за него, собственост на подсъдимия С..

Въззивният съд потвърдил първоинстанционната присъда в частта относно присъдените в тежест на подсъдимия разноски, направени по делото.

Касационната жалба, подадена срещу въззивната присъда, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 350 НПК и срещу съдебен акт от категорията на посочените в чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна.

В иницииращия настоящото производство процесуален документ касаторът аргументира твърдението си за допуснато нарушение на процесуалния закон с довода за неправилен анализ на доказателствената съвкупност, без да конкретизира кои от доказателствените източници са оценени невярно, необективно или превратно от въззивната инстанция. По този начин жалбоподателят сам се лишава от възможността касационният съд да извърши проверка и да отговори на посоченото оплакване. Прегледът на обжалваната присъда принципно установява съобразяване на въззивната инстанция с правилата на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Въззивният съд изрично е посочил в мотивите на своя акт, че намира доказателствения анализ на първоинстанционния съд за подробен, задълбочен и верен, поради което изцяло приема установените от него факти и изводите му по отношение на доказателствената обезпеченост на същите. В този смисъл не се констатира основателност на твърдението за допуснати нарушения на процесуалния закон.

Всъщност въз основа на едни и същи факти двете предходни съдебни инстанции са достигнали до различни правни изводи, което следва да бъде обсъдено в контекста на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК.

Твърдението за допуснато нарушение на материалния закон касаторът обосновава с аргумента за неправилна констатация на въззивната инстанция за това, че не са били допуснати нарушения на процедурата, визирана в Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1/19.07.2017 г.), което довело до незаконосъобразния извод, че концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия следва да бъде определена, съобразно резултата от химическото изследване на кръвната проба, взета от подсъдимия, а не според показанията на техническото средство – дрегер, с отчитане на допустимата грешка, така както е сторил първоинстанционният съд. Контролираният съд не взел предвид, че в талона за медицинско изследване и вземане на биологични проби и химическо изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта (талона) не бил отразен изрично отказът на подсъдимия да приеме показанията на техническото средство. Според касатора, единствено при оспорване на резултата от теста, подсъдимият е следвало да бъде отведен в съответното медицинско заведение за даване на кръвна проба. Последното не било сторено доброволно от подсъдимия, а принудително от полицейските служители, тъй като към този момент той е бил задържан от тях. Освен това талонът бил издаден повече от два часа след теста с техническото средство, като кръвната проба била взета след срока, посочен в Наредба № 1/19.07.2017 г., което забавяне довело до невярно заключение относно действителната концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия към момента на управление на МПС. Върху талона не били поставени стикери, съгласно чл. 3, ал. 3 от наредбата Наредба № 1/19.07.2017 г. и не бил връчен екземпляр от него на подсъдимия, като по този начин било нарушено правото му на защита. За първи път, в съдебното заседание пред ВКС, защитата прави и възражение, че подсъдимият не е подписал посочения талон и че положеният в последния подпис се различава от подписите му, поставени в други документи. Според касатора, при тези нарушения на разпоредбите на посочената наредба, следвало да се приеме резултатът от изследването с техническото средство, при отчитане на допустимата грешка, а именно 1,16 на хиляда, както сторил първоинстанционният съд. Като приел за верен резултата от химическото изследване на кръвта, въззивният съд незаконосъобразно признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал.1 НК.

Тези аргументи на касатора не се споделят от настоящия съдебен състав, като се приемат изцяло подробните, задълбочени и логични правни изводи на въззивната инстанция относно наличието на всички елементи на престъпния състав на чл. 343б, ал.1 НК. В съответствие с разпоредбата на чл. 339, ал. 2 НПК проверяваният съд е изложил правните си доводи, обосноваващи постановената от него въззивна присъда, като аргументирано е отговорил на всички възражения на защитата относно допуснатите нарушения на процедурата по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия. При това законосъобразно е преценил, че не са налице съществени нарушения, които да водят до извода, че не е спазен „надлежния ред“, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. Действително, в талона не е отбелязано изрично, че подсъдимият не приема резултата от тестването му с техническо средство. В същия документ обаче е отразено, че лицето избира да бъде изследвано за установяване на концентрация на алкохол в кръвта чрез медицинско и химическо изследване, като е посочено и болничното заведение, в което следва да се яви и срокът, в който следва да стори това. При това положение правилно въззивният съд е приел, че като е подписал талона, подсъдимият имплицитно е оспорил резултата от теста с техническото средство. Едва пред касационния съд се оспорва авторството на положения в талона подпис на подсъдимия, както и предоставянето му на екземпляр от същия документ. Възражението се прави едва пред касационния съд, извън всякакви срокове, в които е било възможно да се извърши проверка на неговата основателност. Поради отсъствието на правомощие на касационната инстанция да събира доказателства, с изключение в хипотезата на чл. 354, ал. 5 НПК, каквато не е налице, тези оплаквания не могат да бъдат проверени. Такава не е и наложителна, тъй като наличието или отсъствието на подпис на подсъдимия върху талона не е обстоятелство, водещо до извода за нарушена процедура по установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. Подписът на лицето не е от задължителните елементи на посочения официален документ. Лицето има правото да откаже да подпише талона, но това не се отразява на валидността на документа, а се свързва с други последици, като визираните в чл. 6, ал. 9 – 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г., за каквито няма данни по делото и не се сочат и от самия подсъдим.

В Наредба № 1/19.07.2017 г. са предвидени две основни процедури за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на водача на МПС, в зависимост от резултата от теста с техническо средство. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., когато с техническото средство е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, контролният орган съставя акт за административно нарушение, като попълва и талон за изследване по образец съгласно Приложение № 1, който следва да бъде придружен от осем стикера, със съответни номера. В този случай, съобразно чл. 3а от същата наредба, ако лицето откаже да бъде проверено с техническо средство, не приеме неговите показания или физическото му състояние не позволява такава проверка, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта му се извършва с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване. При втората условна процедура, когато с техническото средство бъде установена концентрация на алкохол над 1, 2 на хиляда, съгласно нормата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № 1/19.07.2017 г., лицето се съпровожда от полицейския орган до мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване. В талона за изследване в този случай лицето следва да посочи своя избор как да се извърши изследването – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване. Само при отказ да избере един от двата начина, чл. 6, ал. 4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. предвижда концентрацията на алкохол да се определи, съобразно отчетените резултати от техническото средство. Последните се ползват, съгласно чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1/19.07.2017 г. и когато лицето откаже да подпише или получи талона за изследване, не се яви в определения срок на посоченото място за изследване, откаже да бъде изследван с доказателствения анализатор или да даде проби за изследване. Изложеното налага извода, че когато установената при проверката с техническо средство концентрация на алкохол е над 1, 2 на хиляда, приемането или оспорването на този резултат от лицето е ирелевантно (реш. №166 по н.д. № 916/22 г. на ІІ н. о.; реш. 436 по н.д. 508/24 г. на ІІ н. о.), т. е. независимо дали приема показанията на техническото средство, полицейските служители са длъжни да го отведат за извършване на медицинско и химическо изследване. Описаната процедура е предвидена с оглед на обстоятелството, че при концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1,2 на хиляда, деянието не е административно нарушение, а престъпление. Това изисква доказването на концентрацията на алкохол, като елемент от обективната страна на престъплението, да бъде установена по несъмнен начин, чрез изследване, резултатът от което е с по - висока степен на достоверност, предвид използвания газхроматографски метод (чл. 22 от Наредба № 1/19.07.2017 г.), в сравнение с теста с техническо средство.

В конкретния случай, след като с техническото средство е отчетена концентрация на алкохол 1, 26 на хиляда, полицейските служители са изпълнили задълженията си, като са издали талон за медицинско и химическо изследване, в който са отразили резултата от теста, данните на лицето и избрания метод за изследване. Изпълнили са и задълженията си да съпроводят лицето до болничното заведение, където да му бъде извършено съответното медицинско изследване и да даде кръвни проби за химическо изследване. Подсъдимият е имал възможност и при това положение да откаже да даде кръв за изследване, (с последиците по чл. 6, ал. 10), но не го е сторил, поради което неоснователно се твърди, че са били нарушени правата му. В съответствие с разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1/19.07.2017 г. върху талона е поставен холограмен стикер № А 089181 (л. 33 от дос. пр. ), като на подсъдимия са връчени седем броя стикери със същия номер, което е отбелязано в талона. В протокола за химическо изследване е отразено, че кръвните проби, взети от подсъдимия, са предадени за изследване в състояние, което отговаря на изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г., като е посочен същия номер на стикер като този от талона. С оглед на това, неоснователно е и твърдението, изложено за първи път в касационната жалба, за допуснато нарушение на чл. 3, ал. 3 Наредба № 1/19.07.2017 г.

Законосъобразно и двете предходни съдебни инстанции са преценили, че кръвните проби са били взети от подсъдимия в сроковете, предвидени в Наредба № 1/19.07.2017 г. Както правилно са отбелязали съдилищата, подсъдимият е отведен за изследване в срока, посочен в талона за изследване. По принцип сроковете, посочени в чл. 6, ал. 6 от наредбата са предвидени, за да не се компрометира резултата от изследването при по - късно взимане на кръвни проби, с оглед обстоятелството, че в организма на човек, употребил алкохол, с времето настъпват биологични процеси, които водят до елиминация на алкохола, а оттам и до намаляване на концентрацията в кръвта му. Иначе казано, по – късното изследване на кръвта може да ползва единствено подсъдимия, но не и обвинението. Самата Наредба № 1/19.07.2017 г. дава приоритет на резултата от химичното изследване на кръвните проби пред този от теста с техническо средство, с оглед на по - високата степен на достоверност на използвания за изследване газхроматографски метод. Поради това не е налице основание да се счита, че взетата в по - късен момент (повече от два часа от теста с техническо средство) кръвна проба е нарушение на надлежния ред, което да е ограничило правата на подсъдимия.

Неоснователно е и твърдението на защитата за това, че въззивният съд неправилно не се е съобразил със заключението на СХЕ, допусната и приета от първостепенния съд. Контролираният съд не е игнорирал експертното становище, според което разликата между отчетения с техническото средство резултат – 1,26 на хиляда и определения след химичния анализ на кръвните проби – 1, 36 на хиляда, би могла да се дължи на приемането на алкохол кратко време преди измерването с техническото средство, при което е налице все още неприключила резорбция на алкохола към момента на първото изследване с техническото средство. След това концентрацията на алкохол се повишава, достига максималната си степен известно време по - късно и към момента на вземане на кръвната проба със сигурност е във фаза на елиминиране. При това експертът не е изключил достоверността както на резултата от тестването с техническото средство, така и този от химическото изследване на кръвната проба. Въпросът резултатът от кое от двете изследвания следва да се приеме е правен и правилно е решен от контролирания съд. Законосъобразно въззивният съд е преценил, че концентрацията на алкохол следва да се определи от резултата от химическото изследване кръвните проби, тъй като именно такъв е „надлежният ред“, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. Настоящият съдебен състав изцяло възприема това заключение на проверявания съд, с оглед на което не намира за нужно да обсъжда възраженията и доводите на касатора за приложението на разпоредбите на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Посочената наредба урежда въпроси, свързани с годността на техническото средство и допустимите отклонения на отчетения с него резултат, а в случая концентрацията на алкохол е определена чрез химическо изследване на кръвните проби, взети от подсъдимия.

В заключение следва да се посочи, че не е допуснато релевираното от касатора нарушение на материалния закон, изразяващо се в неправилни изводи относно спазването на надлежния ред, предвиден в Наредба № 1/19.07.2017 г. за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта на подсъдимия.

Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за извършеното от него престъпление, като вид и размер отговаря на изискванията за законоустановеност и справедливост. Отчетени са всички относими към въпроса за размера на санкцията смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като е наложено наказание лишаване от свобода в размер под средния и малко над минималния, предвиден от законодателя за извършеното престъпление. Обстоятелството, че подсъдимият е пожелал да ползва услугата „drink and drive“ е смекчаващо отговорността, както твърди касатора, но не е с достатъчна тежест, за да преодолее съществуването на отегчаващите такива - изключително многобройните административни наказания за допуснати нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, обремененото съдебно минало на дееца и факта, че е осъществил деянието в изпитателния срок на предходно осъждане. Поради това не се налага намесата на касационната инстанция в посока допълнително снижаване на определената му от въззивния съд санкция.

При проверката настоящият съдебен състав констатира, че контролираният съд е допуснал нарушение на материалния закон при осъществяване на санкционната си дейност, като е пропуснал да наложи на подсъдимия кумулативно предвиденото в чл. 343б, ал.1 НК наказание глоба. При отсъствие на съответен протест, този пропуск не може да бъде отстранен по реда на чл. 354, ал. 3, т.1 НПК, поради което въззивната присъда не подлежи на корекция в посочената част.

Основателно е оплакването на касатора за това, че с въззивната присъда неправилно е зачетено съобразно чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият фактически е лишен от правото да управлява МПС, като е посочен срокът от 16.03.2024 г. до 16.09.2025 г. Видно от изисканата и приобщена във въззивното производство (л. 34 от възз. дело) справка от СДВР „Пътна полиция“, СУМПС №[ЕИК], издадено на подсъдимия Н. И. С., макар и заповедта, с която то е иззето да е с фиксиран срок от шест месеца, е все още със статус „Отнет/Иззет“, т. е. не е върнато на водача. Поради това въззивната присъда следва да бъде изменена като от наложеното с нея наказание на подсъдимия по реда на чл. 343г НК, следва да се приспадне времето, в което е лишен от право да управлява МПС по административен ред, считано от 16.03.2024 г. до влизане на присъдата в сила.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 2 НПК, вр. с чл. 59, ал. 4 НК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ИЗМЕНЯ въззивна присъда №142/05.11.2025 г., постановена по в.н.о.х.д. №5187/2025 г. по описа на Софийски градски съд, НО, ІІ – ри възз. състав, като на основание чл. 343г, вр. с чл. 59, ал. 4 НК приспада от наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от две години, времето, през което за същото деяние по чл. 343б, ал.1 НК подсъдимият Н. И. С. е лишен от това право по административен ред, считано от 16.03.2024 г. до влизане на присъдата в сила.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.