Отмяна на осъдителна присъда заради неразрешени противоречия в свидетелските показания

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, представляваща опасен рецидив * приобщаване на свидетелски показания от досъдебното производство * установяване самоличност на подсъдим * игнориране на гласни доказателствени средства и писмени доказателства * противоречие в доказателствена съвкупност * липса на анализ и съпоставка на доказателства * съществено нарушение на процесуални правила, което не налага връщане на делото за ново разглеждане * отмяна на въззивна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 445

Гр. София, 22 октомври 2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря ИЛ. ПЕТКОВА

и след становище на прокурора от ВКП К. СОФИЯНСКИ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 731/2025 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на служебно назначения защитник на подсъдимия А. С. М., адв. Т. срещу нова въззивна присъда № 8/19.03.2025 г. на Окръжен съд-гр. Стара Загора, постановена по в.н.о.х.д. № 653/2024 г.

В касационната жалба на защитата на подсъдимия е релевирано касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК и се прави искане за отмяна на новата въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В подкрепа на наведеното касационно основание се твърди недоказаност на предявеното обвинение, което е останало доказателствено необезпечено, поради непреодолими противоречия в свидетелските показания, на които е основано и без наличие на други събрани по делото доказателства, които да го подкрепят.

В писмено допълнение към касационната жалба на защитата, постъпило в срока по чл.351, ал.4 от НПК се твърди, че атакуваната въззивна присъда е постановена на базата на неправилен доказателствен анализ, в нарушение на изискванията на процесуалния закон, което е довело и до неправилна отмяна на оправдателната присъда на първата инстанция. В допълнението се посочва, че въззивният съд в мотивите към новата присъда е констатирал противоречието в гласните доказателствени източници, но въпреки това е основал присъдата си върху същите гласни доказателствени средства без да отстрани противоречията между тях. Сочи се, че разпознаването на подсъдимия/което съдът е приел за доказано/ е останало неподкрепено от показанията на пострадалите, в подкрепа на които не са установени други доказателства; не е налице дактилоскопна експертиза; не е извършван оглед на вещите, предмет на престъплението; не е извършено разпознаване на подсъдимия по реда на процесуалния закон. В жалбата се посочва, че в кредитираните показания на пострадалия собственик на вещите, предмет на престъплението и членовете на неговото семейство се констатират съществени противоречия относно съставомерни факти, което разгледано съвкупно с липсата на други доказателства в подкрепа на обвинението е довело до основаване на въззивната присъда на предположения.

Подсъдимият М., редовно уведомен от затворническата администрация на Затвора – гр.Стара Загора , където е бил задържан при връчването на призовката за съдебното заседание не се явява пред ВКС. Същият е освободен от пенитенциарното заведение след изтърпяване на наказанието по друга влязла в сила присъда, поради което не е била налице възможност да бъде доведен от органите на затвора.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият М. се представлява от служебно назначен защитник адв.Т., която поддържа касационната жалба на адв. Т. и допълнието към нея по изложените в същата основания и с направеното искане за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане на окръжния съд. Счита, че в жалбата ясно и точно са аргументирани основанията, поради които присъдата на въззивния съд следва да бъде отменена - поради недоказаност на обвинението по отношение на нейния подзащитен по изискуемия от закона безспорен начин и поради наличието на противоречия в доказателствените източници, както и поради липсата на други обвинителни доказателства, с цел яснота и изясняване на фактите по обвинението. С оглед изложеното моли за отмяна на новата присъда на окръжния съд.

Пред настоящата касационна инстанция прокурорът от ВКП намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила като законосъобразно постановена. Сочи, че единствената критика към въззивния съд следва да се отнесе до неяснотата в мотивите към присъдата относно това как подсъдимият е бил разпознат от свидетелите Г. А. и П. С. вечерта на процесната дата. Намира, че независимо от този пропуск свидетелите са категорични, че са видели подсъдимия в двора на къщата им и тъй като са го познавали от преди това не е било необходимо да се провежда процесуално следствено действие „разпознаване“, за да се установи самоличността му. Застъпва становището, че доказателствата, на които е базирана въззивната присъда са косвени, но при проведеното въззивно съдебно следствие противоречията между тях са били отстранени и преодолени, и липсата на други потенциални доказателства не е компрометирала извода на съда за авторството на деянието, поради което не са налице съществени процесуални нарушения в дейността на окръжния съд и жалбата на защитата следва да се остави без уважение.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди основанията, наведени в касационната жалба на подсъдимия и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 40/19.03.2024 г. на Районен съд – гр. Кюстендил , постановена по н.о.х.д. № 1286/2023 г. подсъдимият А. С. М. е признат за невиновен в това на 05.06.2023 г. в [населено място], общ./община/, област /област/от частен дом, находящ се на [улица] при условията на опасен рецидив да е направил опит да отнеме чужди движими вещи, подробно описани в присъдата, на обща стойност 1648,55 лв. от владението на собственика им Г. Д. А., поради което и на осн. чл.304 от НПК е оправдан по обвинението по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1 от НК.

Разноските по делото са оставени за сметка на държавата.

С нова въззивна присъда № 8/19.03.2025 г. на Окръжен съд-гр. Стара Загора, постановена по в.н.о.х.д. № 653/2024 г. присъдата на Районен съд гр. Кюстендил е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова присъда, с която подсъдимият А. М. е признат за виновен в извършване на опит към престъплението по чл.196, ал.1, т.1 от НК, за което е предаден на съд и му е наложено наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим, на осн. чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС. Със същата присъда подсъдимият М. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 70,20 лв.

Касационната жалба на служебния защитник на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирана страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени и за основателна.

Доводите от касационната жалба, изложени в подкрепа на оплакването по чл.348, ал.1, т.2 от НПК са отнесени до доказателствената дейност на въззивния съд по оценката на гласните доказателствени средства поставени в основата на възприетата от този съд нова фактическа обстановка, която е довела до осъждането на подсъдимия, независимо от съществените противоречия между тях по правно значими за обвинението фактически обстоятелства. Както и поради липсата на други обективни доказателства, които да подкрепят предявеното срещу подсъдимия обвинение и да обусловят доказаността му по безспорен начин.

В конкретика служебният защитник на подсъдимия, изготвил касационната жалба оспорва тезата на въззивния съд за обективност на показанията на свидетелите Г. А. и П. С. относно авторството на подсъдимия, поради това, че депозираните от тях показания в отделните фази на производството са противоречиви и непоследователни, а установените съществени противоречия между същите не са могли да бъдат отстранени в хода на проведеното въззивно съдебно следствие. Отделно по делото не са събрани други доказателства, които да преодолеят доказателствената необезпеченост на обвинението и да послужат за неговото безспорно доказване, което налага отмяна на постановената въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от окръжния съд.

ВКС намира тезата на защитата за процесуалните пороци в оценъчната дейност на въззивния съд и за липсата на обективен подход при кредитирането на гласните доказателствени средства, изходящи от пострадалите лица за основателна.

Въззивният съд е основал изводите си по фактите на обвинението преимуществено върху показанията на свидетелите Г. А. и П. С., за които е приел, че са очевидци на процесния опит за кражба, както и на изходящите от свидетеля Г. С. гласни доказателствени средства, които възпроизвеждат депозираните показания на първите двама свидетели, респективно имат производен характер. С цел отстраняване на наличните противоречия в цитираните доказателствени източници, изходящи от същите лица в отделните стадии на производството и между показанията им, съпоставени едни с други, окръжният съд е провел въззивно съдебно следствие в хода на което е извършил повторен разпит на тримата свидетели и е приобщил по реда на чл . 281 от НПК показанията на очевидците Г. Н. и П. С. от досъдебното производство, за които е отчел, че съществено се различават от заявеното от тях пред съда. При приобщаването на показанията, които двамата свидетели са депозирали на досъдебното производство същите са потвърдили заявеното от тях при тези разпити, независимо от съществените разлики с гласните доказателствени средства, които са дали пред окръжния съд, без да отричат истинността на заявеното пред съда.

Прочитът на изходящите от свидетелите Н. и П. С. показания показва, че констатираните противоречия се отнасят до това кой е възприел действията на извършителя на опита за кражба и как е билa установена неговата самоличност, поради което имат съществен характер. Същите не са били отстранени при повторния разпит на двамата очевидци, които са потвърдили възприемането на взаимно изключващи се факти, както и окръжният съд не е изложил съображения по какви причини им дава кредит на доверие, за да ги постави в основата на възприетата от него нова фактическа обстановка. Вместо това декларативно е посочил, че с приобщаването на депозираните от П. С. показания от досъдебното производство, които той е потвърдил пред окръжния съд са били отстранени противоречията между тях и показанията му от въззивното съдебно следствие, поради което е кредитирал изцяло заявеното от същия свидетел на досъдебното производство, че по време на процесния опит за кражба той се е намирал в къщата и е възприел как подсъдимият изнася вещите навън, по което време баща му и брат му Г. са били извън дома им. Без коментар са останали показанията на П. С. при повторния му разпит пред въззивния съд, че на процесната дата когато се е прибирал от работа е видял подсъдимия в двора на къщата им, който е бил „опрял нож“ в майка му докато тя е била сама, а процесните вещи са били изнесени навън. След като го е видял подсъдимият е избягал.

По същото време показанията на този свидетел не кореспондират с депозираните от неговия брат Г. С., които представляват контролни факти по отношение на депозираните от очевидците и могат да послужат за тяхната проверка, че на процесната дата извършителят е бил заварен по време на опита за кражба от техния баща, който е видял човек на двора и е помислил, че това е един от синовете му. По това време брат му П. С. е бил вътре в къщата, но също е помислил, че това е брат му и затова не е излязъл навън. От майка си е разбрал, че подсъдимият й е опрял нож във врата. Свидетелката Г. А. в личния си повторен разпит пред въззивния съд, както и в приобщените показания от досъдебното производство не съобщава за нападение с нож, като заявява, че е наблюдавала действията на подсъдимия по изнасяне на вещите от стая на първия етаж докато се е намирала вътре в къщата и когато е съобщила за това на сина си П. С., подсъдимият вече е бил избягал. Както и че другият й син и техният баща не са били в къщата и са се върнали доста по-късно. В приобщените показания от досъдебното производство / верността, на които е потвърдила пред апелативната инстанция/ А. е посочила, че по време на инцидента в къщата са били тя и съпруга й заедно със сина им П., който ги е извикал, защото видял подсъдимият да „наглася“ неща от къщата навън, разпознал го е, но той е избягал.

Извън вниманието на въззивния съд са останали показанията на същите свидетели пред първата съдебна инстанция и липсата на кореспонденция със заявеното от тях пред окръжния съд. П. С. е свидетелствал, че е чул някой да вика името на баща му и е решил, че това е неговият брат, но впоследствие е решил, че това е подсъдимият, който е бил с качулка на главата. Подгонил го е, но той започнал да му посяга с нож. Сочи, че по това време в къщата са били майка му, която също е видяла подсъдимия и брат му Г.. Свидетелката А. от своя страна е заявила пред първия съдебен състав, че когато подсъдимият е изнасял вещите на двора, в къщата са били тя и синът й П., който му е казал да не прави така, но подсъдимият е оставил вещите на улицата отпред и е избягал. В съдържанието на цитираните доказателствени източници се установяват противоречия със съществен характер, които не са били отстранени с повторния разпит на тримата свидетели пред въззивния съд, а напротив същите са били задълбочени с оглед новите обстоятелства, които те са заявили за употреба на хладно оръжие от страна на дееца и относно лицата, които са били в къщата по време на деянието и са наблюдавали действията на подсъдимия. Противоречията са особено съществени и за обстоятелството кой от свидетелите лично е възприел подсъдимия и как го е разпознал.

Основателно е възражението на защитата, че по делото не са събрани други доказателства в подкрепа на обвинението, които да бъдат съпоставяни с гласните доказателства за авторството на подсъдимия, което е останало доказателствено необезпечено, поради противоречията в показанията на свидетелите Г. А. и П. С. по въпроса кой от тях е наблюдавал изнасянето на вещите от подсъдимия и как са установили неговата самоличност. В кредитираните от въззивния съд показания на свидетеля П. С. се съдържат данни, че подсъдимият е бил с качулка на главата и в двора е било тъмно, като не е изяснено как в тази обстановка е разпознал извършителя на опита за кражба.

Съдът се е позовал на интелектуалните способности на свидетелите като пречка да установи фактите, които са възприели, но въпреки това избирателно е приел за достоверни едни от показанията им, независимо от пълното им противоречие с останалите депозирани от тях показания и при пълната липса на кореспонденция едни с други,/в частност на показанията на двамата очевидци Г. А. и П. С./ е кредитирал избирателно депозираните от последния в хода на досъдебното производство. Независимо, че е отчел наличието на съществени противоречия между показанията на цитираните свидетели относно действията на подсъдимия въззивният съд е заключил, че дава кредит на доверие на приобщените показания на свидетеля П. С. от досъдебното производство, без да ги съпостави с останалите доказателствени източници и чрез тази съпоставка да мотивира тяхното кредитиране. Без коментар е останало и обстоятелството с авторството на подсъдимия и как е установена неговата самоличност, предвид противоречията в гласните доказателствени източници относно обстоятелствата кои от свидетелите са го възприели на мястото на деянието и от какво разстояние и по какъв начин са го разпознали, при положение, че е било тъмно, а лицето е било с качулка на главата. Констатираните съществени противоречия в доказателствените източници и липсата на обективен комплексен анализ на цялостната доказателствена съвкупност не дава възможност да се установи волята на съда и да се проследи процеса по формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, за да се провери неговата правилност. В мотивите към въззивната присъда е извършен пестелив доказателствен анализ, без да е обсъдена надеждността на доказателствата, на които съдът е основал фактическите си изводи за авторството на деянието и без да са изложени съображения в посока тяхното кредитиране при наличието на съществени вътрешни противоречия и с останалите събрани по делото доказателства.

С оглед изложеното относно допуснатите процесуални пропуски при анализа и оценката на гласните доказателствени средства ВКС намери за основателни доводите от жалбата на защитата за пороци при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението и че въззивната присъда на окръжния съд не почива на обективна доказателствена основа.

Формирането на вътрешното убеждение на решаващите съдилища по фактите е суверенна тяхна дейност, която не подлежи на ревизия от касационната инстанция като доказателствената им дейност не може да бъде заменена от собствена на ВКС дейност по оценка на доказателствата от значение по делото. На проверка от касационната инстанция подлежи само юридическата правилност на формиране на вътрешното им убеждение по фактите, която включва контрол върху доказателствената дейност на тези съдилища, свързана с тяхното събиране, проверка и оценка.

В настоящия случай ВКС намери, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила при оценката на наличните доказателства, като е приел за установена фактическа обстановка, която не почива на обективен анализ на гласните доказателства, събрани при разпитите на свидетелите, а е резултат на неправилна интерпретация на съдържанието им. Липсата на съпоставка между доказателствените източници и неприлагането на комплексен подход при анализа на доказателствата е лишила въззивния съд от възможност за обективната им оценка и е довела до пороци при формиране на вътрешното му убеждение по правно значимите за обвинението факти.

С оглед изложените съображения, се наложи изводът, че присъдата на въззивния съд е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, поради това, че фактическите и свързаните с тях правни изводи са изградени върху ненадеждна доказателствена основа.

Констатираното процесуално нарушение налага упражняване на правомощията на ВКС по чл.354, ал.3, т.2 от НПК за отмяна на атакуваната въззивна присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да формира вътрешното си убеждение по фактите, релевантни за предявеното на подсъдимия обвинение след извършване на надлежен доказателствен анализ, в резултат на който да се отграничат доказателствата, на които съдът дава кредит на доверие и да се изложат аргументирани съображения в тяхна подкрепа и едва след това да се формират фактически изводи, които почиват само на базата на процесуално издържани и непротиворечиви доказателства.

При необходимост по преценка на съда може да се извършат нови разпити на свидетелите очевидци като се разграничат показанията, които поддържат и тези от които се отказват, доколкото се касае за взаимноизключващи се възприятия за факти. Недопустимо е фактическите изводи на съда да се основават на избирателно подбрани доказателства, които не намират доказателствена опора в други факти и това да се мотивира с неспособността на свидетелите да възпроизвеждат възприятията си по обективен начин, като това се поставя във вреда на дееца.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 8/19.03.2025 г. на Окръжен съд-гр. Стара Загора, постановена по в.н.о.х.д. № 653/2024 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: