Погасителна давност за обезщетение за чужда помощ след пътно произшествие

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60140

[населено място], 09.02.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 875 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от ЗД”Евроинс”АД срещу решение № 94/09.01.2020г. по в.гр.д. № 2074/2019г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 12561/ 30.12.2020г. по с.гр.д. в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.02.2019г. по гр. дело № 11422/2017г. на СГС е постановено друго за осъждане на касатора да заплати на Д. Ц. Георгиев:

1/ сумата 29 363 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени през периода 07.09.2012г. – 07.09.2017г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца, както следва:

- за периода от 07.09.2012г. до 31.12.2013г. – върху месечна вноска в размер на 413,33 лв.;

- за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. – върху месечна вноска в размер на 453,33 лв.;

- за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. – върху месечна вноска от 480 лв.;

- за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. – върху месечна вноска от 506,67 лв.;

- за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. – върху месечна вноска от 560 лв.;

- за периода от 01.07.2017г. до 07.09.2017г. – върху месечна вноска в размер на 613,33 лв.;

2/ обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.09.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 613,33лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца;

3/обезщетение за имуществени вреди по 680лв. месечно, считано от 01.01.2018г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение на обезщетението или прекратяване на плащането /включително изчерпване на застрахователния лимит/, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от датата на падежа, както и в частта на разноските.

В касационната жалба касаторът поддържа становище за неправилност на въззивното решение - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Счита, че неправилно САС е приел, че претендираните имуществени вреди не са претърпени само към датата на деликта – 16.05.2007г., но се търпят ежедневно и не са погасени по давност за исковия период към датата на завеждане на исковата молба. В нарушение на материалния закон е присъждането и на лихви за забава за периода 07.09.2012г. - 07.09.2014г., поради неправилен извод на въззивния съд за погасяване на това вземане с петгодишна давност, а не с тригодишна. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго за отхвърляне на исковете. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът по касационната жалба Д. Ц. Георгиев е подал писмен отговор, в който оспорва основателността на жалбата. Поддържа същото становище и в открито съдебно засадение чрез пълномощника си. Претендира присъждане на разноски за касационна инстанция.

Касационното обжалване е било допуснато за проверка съответствието на възивното решение с практиката на ВКС на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните правни въпроси: 1/ При присъждането на обезщетение за претърпени имуществени вреди по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и на законна лихва за забава на плащането, кой е моментът, който съдът трябва да определи като начален за възникнало увреждане на пострадалия при ПТП – моментът на плащането на сумите или моментът на телесното увреждане, явяващо се последица от същото ПТП, наложило изразходване на паричните средства от увреденото лице? ; 2/ Какъв е приложимият давностен срок по отношение на претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента и въведено от застрахователя възражение за погасяване на акцесорната претенция по давност?

Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е било доказано по делото, че тежкото състояние на ищеца, предизвикано от получените при ПТП през 2007г. черепно-мозъчни травми, обуславя необходимостта от постоянна грижа от друго лице, т.е. налице са имуществените вреди, които ищецът е търпял и продължава да търпи във връзка с наложителната чужда помощ. Въззивният съд не е споделил изводите на първоинстанционния, че искът е погасен по давност. Според САС вредите не са настъпили само към датата на ПТП, а се търпят ежедневно, поради което и правото да се претендира тяхното обезщетяване възниква ежедневно. С исковата молба обезщетението за тези вреди се претендира за минало време от 07.09.2012г. до датата на исковата молба 07.09.2017 г. и след това – по 1 500 лева месечно. Въззивна инстанция е преценила, че исковата претенция е съобразена с разпоредбата на чл.110 ЗЗД и за периода от 07.09.2012г. до 07.09.2017г. същата не е погасена по давност. С оглед заключението на вещото лице счетоводител, за отделните години и периоди САС е определил размер на месечното обезщетение, като е приложил редукция с приетото съпричиняване– 1/3. Върху тези суми е начислил и законна лихва за периода 07.09.2012г. – 07.09.2017г. и в бъдеще, което вземане също според решаващият състав не е било погасено по давност.

По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното:

Според т.2 от ППВС № 2/1981г., което представлява задължителна за съдилищата практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато вследствие на непозволено увреждане е намалена за определен срок или окончателно трудоспособността на пострадалия или пък той въобще е лишен от възможността да полага труд и да получава възнаграждение срещу труда си, обезщетението за имуществени вреди обхваща разликата между получаваното преди увреждането възнаграждение и заплащаното парично обезщетение за времето, прекарано поради болест ( чл. 150 КТ ), или отпуснатата пенсия, когато се касае за призната инвалидност ( чл. 13 и сл. ЗП ). Изискуемостта на вземанията за имуществени вреди в посочените случаи настъпва от датата на непозволеното увреждане, съответно от откриване на причинителя на увреждането. Законът не разграничава изискуемостта на вземанията за неимуществени вреди от тези за имуществени вреди и не определя различни начални моменти за давностните срокове според характера на вредите. Освен тава със самото действие или бездействие, с което е причинено увреждането, то е вече налице, защото лишаването от трудоспособност или нейното намаляване вече настъпва и бъдещите вреди са вече известни. От този ден за пострадалия е настъпила загубата или ограничението на неговата трудоспособност. Когато отрицателните отражения върху трудоспособността се проявят по-късно, прилага се разрешението, дадено в т. 1 от ППВС №2/81г. В случаи, при които след известно намаление на трудоспособността настъпи ново нейно ограничение, прилага се разрешението, дадено в постановление № 4/75 г., Пленум на ВС, т. 10. Според последното от принципа за пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди ( чл. 51, ал. 1 ЗЗД ) следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за самото влошаване, но само ако то се намира в причинна връзка с увреждането, а не се дължи на други фактори и причини. Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост за болките и страданията само от влошаването, без да се дублира с вече присъденото за първоначалното страдание, а обезщетението за имуществени вреди се присъжда в случай, че влошаването би дало отражение на присъденото с първоначалното решение обезщетение за тях, т. е. когато влошаването на здравето е довело до преминаване в по-висока група инвалидност. Ако въпреки влошаването не са настъпили нови имуществени вреди, пострадалият не може да иска ново обезщетение за тях. Ново обезщетение не се дължи също така, когато при присъждането на първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда. Вземането за обезщетението за влошаване на здравословното състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114 ЗЗД . От този момент се дължат и лихвите върху новото обезщетение - чл. 84, ал. 3 ЗЗД .

В съответствие с горното в т. 4 от ТР №4/2015г. на ОСТК на ВКС е прието, че за да е налице неоправдано кредиторово бездействие, което законодателят не толерира, отнемайки възможността за принудително осъществяване на оспореното субективно право, последното трябва да е възникнало и да може да бъде упражнено, съответно – защитено, а пострадалият от деликт към момента на извършване на увреждането все още няма възникнало право на обезщетение за ексцес, което да е погасимо по давност. Видно от съдържанието на чл.51, ал.3 ЗЗД правото на обезщетение при ексцес се проявява значително по-късно и макар да е свързано с вземанията по чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД е ново самостоятелно право. За него погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им обем, т.е. от деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда.

Предвид така цитираната задължителна съдебна практика на ВС и ВКС и в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 11/03.05.2018г. по т.д.№ 643/2017г. на ВКС, I т.о. е посочено, че при деликтната отговорност увреденият става кредитор, а делинквентът – длъжник, веднага след проявление на деликта и дължимо се явява поправянето на всички преки и непосредствени вреди, в това число и непредвидимите, независимо от формата на вината. Поради което е отхвърлен доводът, че трябва първо да се установи намаляване на актива на имуществото на увредения и едва от момента на извършване на съответния разход за лечение възниква съответното вземане за обезвреда на конкретната вреда, а не от деликта.

С оглед на гореизложеното, съставът на ВКС дава следния отговор на поставения първи правен въпрос: При настъпили имуществени вреди от застрахователно събитие, за което се дължи обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при действието на КЗ /отм./, моментът на изискуемостта им е от датата на деликта. В случай, че се касае за изменение в състоянието на увредения или за изменение в стойността на престацията, което налага нови имуществени разходи и тази бъдеща прогноза не е била съобразена при първоначалното определяне на обезщетението за имуществени вреди, сме изправени пред хипотеза на ексцес, като за новите имуществени вреди пострадалият може да иска съответстващо само на тях обезщетение от момента на проявление на изменението.

По втория правен въпрос относно давностния срок за претенцията за лихва за забава върху присъдено обезщетение за вреди при предявен иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента е налице съдебна практика на ВКС, обективирана в постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение №72/30.04.2009г. по т.д. № 475/2008г. на ВКС, I т.о., Решение № 96/18.07.2011г. по т.д. № 610/2010г. на ВКС, I т.о, Решение № 95/26.06.2014г. по т.д. № 3060/2013г. на ВКС, I т.о., Решение № 73/30.05.2019г. по т.д. № 1608/2018г. на ВКС, II т.о. В същите е застъпено становище, че както дължимото паричното задължение за обезщетяване на настъпилите от застрахователното събитие вреди, така и обезщетението за неговото неизпълнението по чл.86, ал.1 ЗЗД имат обезщетителен характер, но законът регламентира различен срок за погасяването им. Приложимият съобразно датата на настъпване на произшествието закон – отменените разпоредби на глава 27 на ТЗ, /а така и Кодексът за застраховането(отм)/ съдържат специална регламентация на давностните срокове /чл.392-отм.ТЗ, респ. чл.197 - отм.КЗ/, в които се погасяват правата по застраховката „гражданска отговорност”, но не въвеждат специални срокове, с изтичането на които се погасява вземането за лихви при забава в плащането на застрахователното обезщетение. Поради функционалната обусловеност на прякото право на третото увредено лице към застрахователя от правото на деликтно обезщетение и еднаквият им обем, задължението по застраховката „гражданска отговорност” и застрахователното покритие по нея, включват и обезщетяването на вредите от забавеното изпълнение на задължението за застрахователно плащане /лихвите за забава/, които би дължал застрахованият делинквент, при начален момент и срок на погасителна давност, приложими за вземането по деликтното правоотношение. Това обуславя приложението на общите правила на ЗЗД относно срока за погасяване на обезщетението за забава - в случая разпоредбата на чл.111, б.”в”, предл.второ ЗЗД. Константната практика на ВКС е, че вземането за лихви при упражнено право на трети лица срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”ЗЗД, считано от деня на настъпилото увреждане, от когато е изискуемо вземането за обезщетение от непозволено увреждане.

Така посоченият отговор на втория правен въпрос се споделя от настоящия състав на ВКС.

По същество на касационната жалба:

Съобразно отговора на първия правен въпрос основателно се явява оплакването на касатора за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон относно извода на САС, че вземането за обезщетение за имуществени вреди, считано от 07.09.2012г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение на обезщетението или прекратяване на плащането /включително изчерпване на застрахователния лимит/ не е погасено по давност.

Видно от исковата молба въведеното от ищеца твърдение е, че на 16.05.2007г. е претърпял ПТП в резултат, на което е получил подробно описаните телесни увреждания, които са необратими и за които е получил с влязло в сила решение обезщетение в размер на 300 000лв. Изрично е посочил, че именно тези увреждания са наложили от първия ден на получаването им до момента на подаване на исковата молба по гр.д. № 11422/2017г. на СГС – 07.09.2017г., ползването на чужда помощ и придружител, за които имуществени вреди претендира обезщетение както за минало време – 07.09.2012г. - 07.09.2017г., така и за в бъдеще от момента на подаване на исковата молба 07.09.2017г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение на обезщетението или прекратяване на плащането /включително изчерпване на застрахователния лимит/. Следователно не се твърди ексцес, който да обосновава извод за претърпени нови, различни вреди от тези към момента на деликта. Имуществените вреди, които се очертават в исковата молба, са първоначални, т.е. свързани със състоянието на пострадалия такова, каквото е било то към момента на ПТП, поради което и обезщетението за тях става изискуемо от момента на деликта, а не от момента на извършване на имуществения разход. Касае се до вземане, което е предвидимо като размер към този начален момент и е било допустимо да бъде предявено и за бъдещ период, доколкото разходът с оглед състоянието на пострадалия е необходим и се извършва продължително време всеки месец.

Горното обосновава цялостен извод за погасяване по давност на осн. чл.114, ал.1 вр. чл.84, ал.3 ЗЗД вр. чл.197 КЗ /отм./ вземането за имуществени вреди, претендирани с оглед състоянието на ищеца към датата на ПТП - 16.09.2007г., които не са били предявени в петгодишния срок от датата на деликта. Поради което предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ следва да се отхвърлят. Неоснователна се явява и претенцията за заплащане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, поради погасяването по давност на главното задължение.

Нови различни имуществени вреди в резултат на изменение в психическото и физическо състояние на ищеца, както и поради изменение в размера на необходимите имуществени разходи /обстоятелства, които не се твърдят в настоящето производство/ могат да бъдат предявени в отделен процес като давността за тези вземания също е петгодишна, считано от настъпване на изменението, който времеви факт следва да се въведе като обстоятелство в исковата молба.

Предвид изложеното обжалваното въззивно решение следва да се отмени, а вместо него да се постанови друго за отхвърляне на предявените искове по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В полза на касатора следва да се присъдят сторените от него разноски за всички инстанции – 560 за първа, 100лв. за юрисконсултско възнаграждение във въззивна и 1243 лв. за касационна /100лв. юрисконсултско възнаграждение и 1143 лв. за държавна такса/.

Водим от горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 94/09.01.2020г. по в.гр.д. № 2074/2019г. на Софийски апелативен съд, поправено с решение № 12561/ 30.12.2020г. по с.гр.д. в частта, с която след частична отмяна на решение от 23.02.2019г. по гр. дело № 11422/2017г. на СГС е постановено друго за осъждане на ЗД”Евроинс”АД да заплати на Д. Ц. Георгиев:

1/ сумата 29 363 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени през периода 07.09.2012г. – 07.09.2017г., ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца, както следва:

- за периода от 07.09.2012г. до 31.12.2013г. – върху месечна вноска в размер на 413,33 лв.;

- за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. – върху месечна вноска в размер на 453,33 лв.;

- за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. – върху месечна вноска от 480 лв.;

- за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. – върху месечна вноска от 506,67 лв.;

- за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. – върху месечна вноска от 560 лв.;

- за периода от 01.07.2017г. до 07.09.2017г. – върху месечна вноска в размер на 613,33 лв.;

2/ обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.09.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 613,33лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца;

3/обезщетение за имуществени вреди по 680лв. месечно, считано от 01.01.2018г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение на обезщетението или прекратяване на плащането /включително изчерпване на застрахователния лимит/, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от датата на падежа, както и в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. Ц. Георгиев ЕГН [ЕГН] от [населено място] против ЗД”Евроинс”АД, [населено място] за заплащане на:

1/ сумата от 29 363 лв. - обезщетение за имуществени вреди, претърпени през периода 07.09.2012г. – 07.09.2017г., на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца,на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:

- за периода от 07.09.2012г. до 31.12.2013г. – върху месечна вноска в размер на 413,33 лв.;

- за периода 01.01.2014г. до 31.12.2014г. – върху месечна вноска в размер на 453,33 лв.;

- за периода от 01.01.2015г. до 30.06.2015г. – върху месечна вноска от 480 лв.;

- за периода от 01.07.2015г. до 31.12.2015г. – върху месечна вноска от 506,67 лв.;

- за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. – върху месечна вноска от 560 лв.;

- за периода от 01.07.2017г. до 07.09.2017г. – върху месечна вноска в размер на 613,33 лв.;

2/ обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за периода от 08.09.2017г. до 31.12.2017г. в размер на 613,33лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от всяко седмо число на месеца, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД;

3/обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ по 680лв. месечно, считано от 01.01.2018г. до настъпване на законна причина, обуславяща изменение на обезщетението или прекратяване на плащането /включително изчерпване на застрахователния лимит/, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска, начислявана от датата на падежа, на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД.

ОСЪЖДА Д. Ц. Георгиев ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ЗД”Евроинс”АД, [населено място] сумата от 1903лв- разноски за трите инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: