Потвърждаване на 20 години затвор за убийство с особена жестокост

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по начин или със средства, опасни за живота на мнозина, по особено мъчителен начин за убития или с особена жестокост * липса на афект * липса на предпоставки за определяне минимален размер на наказание * липса на случайно деяние * неизбежна отбрана * анализ на доказателствена съвкупност * анализ на доказателства * събиране и проверка на доказателства * съвкупна доказателствена маса * съвкупна оценка на доказателствен материал * състояние на афект * състояние на уплаха и смущение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 161

гр. София, 13 март 2024 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Марияна Петрова, при участието на прокурора Даниела Машева при ВП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 63 по описа за 2024г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимият С. П. С. срещу въззивно решение № 82/31.10.2023г. по ВНОХД № 20232000600184/2023г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение, с което е потвърдена присъда № 9/08.02.2023г. по НОХД № 665 /2022г. на Бургаски окръжен съд, наказателно отделение.

От така постановеното решение е останал недоволен подсъдимият, който чрез защитата си е подал касационна жалба, в която се претендира наличието и на трите касационни основания.

По отношение на твърдението си за нарушаване на процесуалните правила от съществен характер защитата се аргументира на първо място с отдаването на приоритет на показанията на свидетелите, които подкрепят обвинителната теза, без да се държи сметка за тяхната противоречивост, както и наличието на други свидетели, които представяли различна обстановка на възникналия конфликт.

На второ място съдът не бил отдал необходимото внимание на експертизите по делото – съдебномедицинска и комплексна съдебнопсихиатрична такава. Съдът бил пренебрегнал категоричното съдебномедицинско заключение, че непосредствената причина за смъртта е получена травма при падане от собствен ръст, следствие на нанесен удар с глава на подсъдимия, който пък бил реакция на безспорно установени нападателни действия на пострадалия. Подсъдимият имал намерение само да се противопостави на нападението, но не и да причини смърт, всички останали и нанесени удари не са били тежки и не можели според експертите да доведат до летален изход.

На трето място се прави конкретно позоваване на заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, съобразно която се установявало, че подсъдимият бил действал в обстановка, която за него е екстремна и в която е изпитвал страх за живота и здравето си. При наличие на тези изводи съдът обаче бил формирал неправилни изводи и в противоречие със събрания доказателствен материал.

По следващото касационно основание, визиращо нарушение на закона защитата оспорва квалифицирането на деянието по чл.116, ал. 1, т. 6, пр. 2 и 3, вр.чл.115 от НК. Позовава се на разминаване на констатациите на съда относно множествеността, тежестта и насочеността на ударите със заключението по съдебномедицинската експертиза, а и на показанията на разпитаните по делото свидетели. Оспорва извода на съдилищата по същество за окончателно прекратено нападение и се позовава на наличието на действия на подсъдимия при неизбежна отбрана. Посочва съдебна практика и доктринални постановки, за да утвърди, че нападението не е било спряно, че нищо не е давало основание на подсъдимия да счита, че пострадалият се е отказал от последващи нападателни действия. Изтъква действия на пострадалия след получения удар от подсъдимия – наричал последния циганин и го псувал. Твърди, че при въпрос на подсъдимия, пострадалия му бил нанесъл удар с крак по тялото. Като описва нараняванията по тялото на пострадалия, защитата твърди, че смъртоносния челен удар бил нанесен при неизбежна отбрана и поради това деянието покривало престъпния състав на чл.119 от НК. Развива и съображения, според които подсъдимия не можел да знае каква е тежестта на травмата, никой от присъстващите, възприели състоянието на пострадалия, не бил потърсил медицинска помощ и не се бил обадил на телефон 112. Заключава, че когато от умишлено по – леко увреждане последва смърт, която деецът не бил желаел и не бил допускал, то следвало да носи отговорност за по – тежкия резултат съобразно квалификацията по чл.124, ал.1 от НК. Получаването на тежката черепно- мозъчна травма при падането върху бордюра не било съзнаван резултат от подсъдимия. По отношение и на тежката телесна повреда и настъпилата в резултат на получаването й смърт на пострадалия подсъдимият действал при непредпазлива форма на вината.

По третото касационно основание защитата твърди, че наложеното наказание не било справедливо, тъй като не съответствало на степента на обществена опасност на дееца. Подсъдимият съдействал за разкриване на обективната истина, бил с чисто съдебно минало, с положителна характеристика. Без основание била подценена обстановката при извършване на деянието, съдилищата не били отчели конфликтната ситуация, която била провокирана от противоправните действия на пострадалия. Защитата се позовава и на комплексната съдебнопсихиатрична експертиза, в която се сочело, че поведението на подсъдимия било обусловено от страх за живота и здравето му. Тези обстоятелства според защитата налагали приложение на чл.55 от НК и определяне на наказанието под предвидения от закона минимум. Това е и искането на защитата, като се претендира и намаляване на уважения граждански иск, който бил прекомерен. Алтернативно се иска отменяване на решението на въззивната инстанция и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд в гр. Бургас.

Прокурорът от ВП в съдебното заседание дава становище за неоснователност на касационната жалба. Не били допуснати твърдените съществени нарушения на процесуалните правила при събирането на доказателствата по делото, нито при проверката и оценката им.Относно изтъкнатите доводи за избирателна оценка и даване приоритет на показанията на свидетелите, подкрепящи обвинителната теза, а също и за подценяване значението на съдебнопсихиатричната експертиза и това да е довело до неправилно прилагане на материалния закон, прокурорът заявява, че са несъстоятелни. Въззивната инстанция е депозирала и собствен анализ на свидетелските показания, поотделно и в тяхната взаимовръзка, включително и с обясненията на дееца.

Споделя изцяло коментара на апелативната инстанция за наличието на квалифициращите признаци, ведно с позоваването на съдебномедицинската експертиза и относимата практика. Отбелязва, че пострадалият е бил жив и в съзнание няколко часа след удара, търпял е болки часове наред, възприемал е безсилието си и е съзнавал неминуемото настъпване на смъртта. Отбелязва, че е проявена особена жестокост, предвид множеството удари с ярост и сила, в съчетание с вербална агресия, демонстрация на злоба и ожесточение. Поддържа аргументацията, с която са отхвърлени възраженията за афектно състояние, смърт по непредпазливост съобразно чл.124 от НК и неизбежна отбрана.

Оспорва и доводите във връзка с третото касационно основание, като заявява, че от възможните наказания е избрано това с най-ниската тежест, с отчитане на дължимите обстоятелства и възприемане на превес на отегчаващите отговорността.

Частната обвинителка Р. Р. и повереника й се явяват лично, редовно призовани. Последният пледира за неоснователност на касационната жалба. Твърдените процесуални нарушения не били такива, били обсъдени в цялост доказателствата по делото, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, като дори не било наложено най- тежкото наказание. Според повереника деянието било правилно квалифицирано. По отношение на уважения граждански иск повереникът смята, че това е станало по справедливост, с оглед обстоятелството, че една майка е останала напълно сама. Частната обвинителка поддържа тезата на повереника си.

Подсъдимият участва в заседание чрез видеоконферентна връзка от затвора в гр. Бургас, заедно със защитника си, който пледира като поддържа касационната си жалба. Не добавя нищо по същество, повтаря искането деянието да бъде преквалифицирано в деяние по чл.119 или чл.1`24 от НК, като се намали гражданския иск. Поддържа и алтернативното си искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Подсъдимият С. в лична защита поддържа тезата на защитата си, заявява, че решението не е правилно, като не можело да се основава на обвинителен акт, в който имало клевета. В него също така имало недостоверни обстоятелства.

При реализация на правото си да се изказва последен подсъдимият заявява, че не е бил жесток човек, той не се мислел за такъв и не бил убивал пострадалия по този начин. Твърди, че той бил нападнатия и не можел да види нищо, задава въпрос каква вина има, че неволно се е навел и ударил с глава пострадалия.

При последната си дума подс. С. иска по възможност да се върне делото за разглеждане по нормален начин, без измисляне. Нямал отговор и когато се казвало, че единия свидетел имал конфликт с подсъдимия, трябвало да се хване този свидетел и да му се снемат показанията както трябва.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционната присъда № 9/08.02.2023г. по НОХД № 665/2022г. на Бургаски окръжен съд подс.С. П. С. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.116, ал.1, т.6, във вр. чл.115 от НК и по реда на чл.54 от същия кодекс му е наложил наказание от двадесет години лишаване от свобода при първоначален строг режим на изтърпяване.

С присъдата е зачетено предварителното задържане на дееца, съдът се е разпоредил и с веществените доказателства.

Уважен е предявен граждански иск от майката на убития в размер на 120 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Присъдени са и разноските по делото в тежест на подсъдимия.

По жалба на подсъдимия с атакуваното въззивно решение № 82/31.10.2023г. първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, каквото е защитникът на подсъдимия.

След като я разгледа по същество, съставът на ВКС намери че жалбата се явява неоснователна.

Претенциите, свързани с твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по първото заявено касационно основание не могат да бъдат удовлетворени, доколкото в основната си част те визират необоснованост на съдебния въззивен акт – несъставляващо същинско касационно основание.

Съдилищата на първо място са се доверили на „немите“ доказателства по делото, които са били надлежно и обстойно изследвани чрез експертни познания. Ползването на заключението на съдебномедицинската експертиза по установяване причините за смъртта на пострадалия Б. Х. чрез съответното научно познание по несъмнен начин установява както нанасянето на удар с глава, така и последващото нараняване при падането върху терена от пострадалия, но и продължилото физическо въздействие върху тялото на убития (кръвонасядане на ляво рамо и под лява мишница), до степен да бъде кръвонаседната предната повърхност на сърдечната торбичка ( което според експерта се е случило след полученото мозъчно увреждане и с положителност не е в резултат на падане от собствен ръст върху терена, и е от естество не да причини смъртта, но да ускори нейното настъпване).

Въззивната инстанция изключително подробно се е спряла на веществените доказателства, освен по нараняванията на пострадалия, взела е предвид експертните заключения относно наличие на кръв от пострадалия по панталона и по чехлите, с които е бил обут подсъдимия. Разбира, се нито един детайл от доказателствената съвкупност не е подминат от апелативния състав, дадена е оценка на всеки един спорен момент.

Начина на установяване на фактите по делото не страда от пороци и приоритизиране на обвинителната теза, какъвто по същество упрек се отправя. Наистина, възприетата фактическа обстановка съответства в огромна степен на обвинителната теза, но това се дължи на пълното реализиране на принципа за търсене и установяване на обективната истина по делото, а не на субективно предпочитание.

Свидетелските показания са анализирани с необходимото внимание към подробностите, възприети са с приобщаване по предвидения процесуален ред и с отчитане на естествения ход на времето и човешките паметови възможности и възприятия. Няма нелогично и безкритично доверяване на свидетелстването. Особено внимание е отделено на показанията на св. Д. И., който сам е признал за неприязнени отношения с подсъдимия, което обаче с основание е игнорирано при оценка достоверността на показанията му. Те са анализирани в синхрон с останалите свидетелски показания, с цялостната доказателствена съвкупност, като правилно и в съзвучие с формалната логика не е открито несъответствие и липса на правдивост. На страница 15 от мотивите от въззивната инстанция изключително детайлно и аналитично са откроени въпросите, по които показанията на св. И. имат съществено значение и съвпадат с тези на св. Ж., като относно обстоятелството дали пострадалият е получил удари, колко и в коя част на тялото, от подсъдимия, когато вече е лежал в тревните площи на пейките.

Въззивната инстанция успешно е успяла да отдели спорното от безспорното, като следва да се отбележи, че противоречивите въпроси са пренебрежимо малко, сравнимо с цялостната фактическа картина, разкриваща се от събраните по делото доказателства. В нито един момент съдилищата по същество не са пренебрегнали действията на пострадалия, които наистина са поставили началото на конфликта и което дава основание за перманентните възражения на подсъдимия за инициирането на конфликта и пледирането за невиновност, за приложение на леко наказуеми състави, липса на субективна страна и за намаляване на наказанието.

За поведението на подсъдимия обаче, за неговите намерения като цяло не може да се съди само от неговите обяснения, които въплъщават и неизбежния им защитен характер, субективното възприятие на дееца не може да се противопостави на обективно установените наранявания, както и цитираните от въззивната инстанция свидетелски показания, надлежно съпоставени – конкретно показанията на св. Ж., с отдаден приоритет на показанията му от досъдебното производство, с напълно правилни и логически достоверни съображения в тази връзка, с показанията на св. Д. И..

Не се открива процесуално нарушение при приобщаване показанията на св. Д. И., дадени пред съдия от съответния първоинстанционен съд по време на досъдебното производство. Невъзможността да бъде призован и разпитан св. И. открива пътя към приложението на конкретната хипотеза за прочитане на показанията му, като именно такова възможно развитие на процеса е предвидено от законодателя с цел да се закрепят възприетите от свидетеля факти. Това е направено с една единствена цел – достигане на обективната истина и това обстоятелство единствено е от значение за процеса, а не наклоняване на везните в посока на обвинителната или защитната тези, каквото инстанциите по същество така или иначе не са допуснали, въпреки обратните възражения на касатора.

По приложението на материалния закон въззивната инстанция е дала пространен отговор, който напълно съответства на доказателствата по делото, така, както са установени. След като напълно аналитично е подходено към показанията на св. П. и с основание, а и обосновано, без да е касационен критерий, са отхвърлени тези показания като част от защитната теза на подсъдимия, логически и детайлно е обсъдена липсата на нападение от страна на пострадалия в момента на атакуването му от подсъдимия. Да, нападение от страна на пострадалия е имало, но в предходен момент и то е приключило, видно и от разменените реплики и конкретно от отговора на подсъдимия, че ще разбере кой е и ще му потърси сметка за това нападение. Реализацията на намерението му е обаче почти веднага и може да се определи, при приключило нападение от страна на пострадалия, само и единствено като саморазправа, която е придобила жесток и брутален характер. Предвид на това оплакването за неприложението на чл.119 от НК се определя като изцяло неоснователно.

Подсъдимият е използвал цялата си сила, за да нанесе целенасочен удар с глава, рискувайки собствено нараняване, каквото е и получил. С този удар той е елиминирал всякаква възможна съпротива на пострадалия, същевременно причинявайки смъртоносните увреждания. Трябва да се отбележи, че механизма на причиняване на това увреждане изключва напълно случайността при нанасянето му, каквато се твърди при реализиране защитната позиция на подсъдимия. Този удар няма нито защитна функция, нито е резултат на неволна реакция при изправяне.

Ако се беше ограничил с този удар, би било възможно приложението на чл.124 от НК да е дискусионно ( в каквато насока са и съображенията на въззивната инстанция), но подсъдимия е целял безпомощното състояние на пострадалия и е продължил да се възползва от него, напълно съзнавайки невъзможността на Б. Х. да реагира, нанасяйки значителни по сила удари. Субективното намерение на дееца се е обективирало в заявлението, че ще убие пострадалия преди да се появи полицията. Възраженията за липса на субективна страна и умисъл на дееца са напълно неоснователни, след като самият подсъдим, не само с действия, а и вербално ясно е дефинирал своето намерение. Предвид и на това оплакването за неприложение на чл.124 от НК също се определя като изцяло неоснователно.

Не е подминато и защитното възражение за псуване и изритване на подсъдимия по крака от пострадалия, както и стремеж да се придърпа процесния клон. Приложението на чл.118 от НК също се отхвърля като неприложимо, предвид продължителния период на брутално и жестоко малтретиране на безпомощния пострадал. Заключението от експертното психиатрично и психологическо изследване не фиксира обичайно за приложението на леконаказуемия състав стеснение на съзнанието, предизвикано от насилие или тежка обида, което освен това е краткотрайно състояние.

Въззивната инстанция е подложила на изключително подробен и детайлен анализ на свидетелските показания във връзка с обаждане за помощ на спешен телефон 112. Касационната инстанция напълно се солидаризира с този анализ и го възприема като правдив и съответстващ на цялостната фактическа обстановка. Показанията на св. П. в тази връзка са отхвърлени като нелогични, а и като опровергани от обективно установените позвънявания да телефон 112 – Бургас сутринта на 03.10.2021г.

Обсъдено е обстоятелството, че мястото на инцидента, където е бил пребит до настъпване на смърт постр. Б. Х., е на 150-200 от спешното отделение на УМБАЛ – Бургас, бившата окръжна болница на града. Очертано е с факти и действия на подсъдимия неговото нежелание да окаже помощ на безпомощния Б. Х. – той е пречел всячески на чужда намеса, заявил е намерението си да убие пострадалия, а след прекратяване на побоя несъмнено е съзнавал, че здравословното състояние на Х. продължава да се влошава и настъпването на летален изход е неизбежен. С основание са отхвърлени обясненията на дееца за липсата на осъзнаване на тежкото състояние на пострадалия, опровергано е и неговото твърдение за преместване на тялото, за да бъде забелязан от медицински екип и полицейски патрул, които са били повикани. Пострадалият е бил издърпан далеч от пряката видимост, в обратна на твърдяната посока, като е бил покрит, което е затруднявало възприемането на лежащо тяло. Тези доводи на въззивната инстанция съответстват на обективен прочит на доказателствата, поради което се възприемат напълно от касационната инстанция.

Последното възражение по това касационно основание е относно наличието на квалифициращите деянието обстоятелства. Поведението на дееца се характеризира с жестокост, независимо и вън от неговото субективно усещане за това, че не е или е жесток човек. Действията му го определят и като жесток човек, вън и независимо от твърденията му за осъществяване на защита, която е следвало да започне преди и по време на нападението от страна на пострадалия, но не и да се реализира след това. Последващите първоначалния удар с глава действия на подсъдимия разкриват картина на безчовечност, която не е мотивирана от страх и желание да се защити, а от желание да нарани безпомощния вече пострадал. Тези действия далеч надхвърлят обичайната представа за жестоко отношение към ближния и очертават една дехуманизирана личност, чужда на всякаква състрадателност, която следва да се проявява и към падналия противник. Продължителността на агонизиращия пострадал, изразяваща се в часове, обуславят болезненото настъпване на смъртта, осъзнаването на нейната неизбежност и водят до извод за правилното приложение на закона чрез квалифициране на деянието да е извършено по особено мъчителен начин.

Поради това съдът приема, че оплакването за неправилно приложение на закона като цяло е неоснователно.

Възражението по третото касационно основание – за явна несправедливост на наложеното наказание, също не се приема от касационния състав за налично.

Налице са смекчаващи отговорността обстоятелства, някои дори неотбелязани изрично от въззивната инстанция – противоправните действия на пострадалия в предходния момент на деянието, но те не са с такава относителна тежест, за да наложат извод за необходимост от по-нататъшна снизходителност. Такава е проявена в напълно достатъчна степен, като не са избрани по тежките алтернативи на наказанието лишаване от свобода с определен размер- доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

Отегчаващите отговорността обстоятелства имат твърде голяма относителна тежест. Чистото съдебно минало и добрите характеристични данни не могат да преодолеят последиците от поведението на дееца през процесните няколко часа. Той се е изявил като една напълно дехуманизирана личност, с асоциални елементи, с жестоко и брутално отношение към здравето и живота на пострадалия, без да прояви минимум състрадание, характерно за социализираните човешки индивиди. В пълен обем са разкрити отрицателните черти от характера му, които го определят като жесток човек, като такъв, който следва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време, което ще предпази последното от възможните рецидивни прояви.

В този аспект касационната инстанция напълно споделя и тези доводи на въззивната, по отношение на наказанието, поради което не намери възможност желанието на касатора за намаляване на наказанието да бъде удовлетворено.

Претенцията по отношение на уважения граждански иск също не може да бъде удовлетворена. Изложените доводи от въззивната инстанция са напълно споделими и не е необходимо да се повтарят. Болките и страданията, изпитани и изпитвани от майката като най – близък родственик от невъзвратимата загуба,не могат да бъдат възмездени по друг начин, освен единствения способ, познат от нашето право, чрез съответното парично обезщетение, който не може да гарантира пълното удовлетворяване. Претендираният и уважен размер на гражданския иск при това далеч не е толкова значителен при съвременното икономическо положение в страната.

При приемането за неоснователни оплакванията по всички възведени касационни основания, съдът намери, че въззивното решение следва да се остави в сила изцяло.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 82/31.10.2023г. по ВНОХД № 20232000600184/2023г. на Бургаски апелативен съд, наказателно отделение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.