Обезщетение от Прокуратурата за забавено наказателно производство над 28 години

Текстът на акта

Ключови фрази

6 Р Е Ш Е Н И Е

№ 50062

гр.София, 03.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2077 по описа за 2022 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ш. А. М. против решение № 77 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. №2863 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, първи граждански състав. С въззивното решение е отменено решение № 264848 от 19.07.2021 г. по гр. д. № 3715 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, I ГО, 15 състав, в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена по иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ във връзка с чл.6, параграф 1 от ЕКЗПЧОС да заплати на Ш. А. М. 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в следствено дело 780-II/1998 г., понастоящем ДП II-048/1999 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура- София, постановено е друго решение за отхвърляне на иска за тази сума и е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска над 50 000 лв. до пълния предявен размер от 120 000 лв.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е необосновано и неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск по чл.2б от ЗОДОВ да бъде уважен до пълния предявен размер от 120 000 лв.

Прокуратурата на Република България не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становището на жалбоподателя по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския апелативен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 120 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №50937 от 13.12.2022 г. по настоящото дело по въпроса дали е нужно пълно и главно доказване на неимуществените вреди от нарушението на чл.6, параграф първи от Конвенцията, причинени от прекомерната продължителност на делото.

Настоящият състав споделя съображенията по този въпрос, дадени в решение № 306 от 22.10.2019 г. по гр. д. 4482/2017 г., решение № 272 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019 г. и решение № 48 от 6.4.2020 г. по гр. д. № 1610/2019 г. на IV ГО на ВКС, които се основават на практиката на ЕСПЧ. В параграф 105 от решение от 24 юли 2003 г. по делото „Смирнова против Руската федерация“, постановено по жалби №№46133/99 и 48183/99 г., е прието, че някои форми на морални вреди, включително емоционалното разстройство, по своята природа не винаги могат да бъдат предмет на конкретно доказване/Abdulaziz, Cabales and Balkandali v. the United Kingdom-решение от 28 май 1985 г., Series А, №94, параграф 96/. Това обаче не би следвало да препятства присъждане на компенсация, ако съдът счита за разумно да допусне, че на ищеца са причинени вреди, изискващи такава компенсация. В някои случаи е разумно да се предполага, че на ищеца са причинени страдания, безпокойство, разстройство и други подобни неимуществени вреди. В решения от 10 май 2011 г. по дело „Фингър срещу България“ по номер на жалба 37346/05 и по дело „Д. и Х. срещу България“ по жалби с № № 48059/06 и 2708/09 се съдържа обобщението, че съгласно практиката на ЕСПЧ относно неимуществените вреди съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството ще доведе до такива вреди. Въпреки че в някои случаи продължителността на производството може да доведе до минимални неимуществени вреди или изобщо да не предизвика неимуществени вреди, съдилищата, занимаващи се с този въпрос ще трябва да обосноват решението си да присъдят по-ниска или никаква компенсация, като представят достатъчни причини в съответствие с критериите установени в съдебната практика на Съда. Затова в крайна сметка в практиката на ВКС се приема, че не е необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото.

При този отговор на поставения въпрос по съществото на спора и по оплакванията в касационната жалба се констатира следното:

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на Ш. А. М. срещу Прокуратурата на Република България, в която ищецът подробно е изложил по какъв начин е пострадал от т.нар „възродителен процес“ в страната. Посочил е, че в рамките на следствено дело № 1 от 1991 г. по описа на Прокуратурата на Въоръжените сили е започнало разследване на деянията, от които е пострадал. Досъдебната фаза на това дело обаче продължава повече от 28 години, което е извън разумния срок, представлява нарушение на чл.6, параграф 1 от ЕКЗЧОС и му причинява неимуществени вреди. Тези вреди се изразяват в притеснения, очакване и безпокойство за резултата от това производство, фрустрация от бавенето му, тревоги и страх, че се води формално, разочарование и загуба на доверие в институциите, правосъдието и справедливостта. Ето защо е поискал Прокуратурата на Република България да му заплати обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото му на разглеждане и приключване на делото в разумен срок в размер на 120 000 лв. на основание чл.2б от ЗОДОВ.

Софийският градски съд е осъдил Прокуратурата да заплати на ищеца 50 000 лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди на основание чл.2б от ЗОДОВ и го е отхвърлил до пълния предявен размер от 120 000 лв. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът е бил отхвърлен и го е отменил в частта, с която искът е уважен, като го е отхвърлил и в тази част. За да счете, че искът по чл.2б от ЗОДОВ е неоснователен, Софийският апелативен съд е приел, че според показанията на свидетеля Ш. Ю. М. неимуществените вреди са причинени от действията по т. нар. „възродителен процес“, но не и от продължителността на воденото производство, а твърдението в исковата молба, че продължителността на това производство е породила неимуществени вреди не е доказано. Този извод на въззивния съд е неправилен и противоречи на формулирания по-горе отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Не е било необходимо да се доказват изрично обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което съдебното производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения и безпокойство за неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството за справедливост и на доверието му в държавността поради забавяне на делото. Нещо повече-настъпването на такива вреди от забавеното наказателно производство се установява и от показанията на свидетеля М.. Свидетелят посочва, че ищецът е имал очаквания да бъдат наказани виновните за задържането му в Б., а продължителността на наказателното производство е предизвикало у него притеснения. Ето защо въззивното решение трябва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде присъдено на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди.

За да определи размера на обезщетението, настоящата инстанция съобрази, че причинените на ищеца неимуществени вреди надвишават обичайните. На първо място това се дължи най-вече на изключително дългата обща продължителност на наказателното производство от над 28 години, която е близо три пъти по-голяма от средната. На второ място времетраенето на производството е довело до изтичане на абсолютната давност за разследваното престъпление, което означава, че е невъзможно да се потърси наказателна отговорност от извършителите на престъпленията и това обстоятелство допълнително разочарова и травматизира пострадалия. На трето място следва да бъде отчетено значението на делото за ищеца. Макар самите неимуществени вреди, които са предмет на наказателното производство да не подлежат на обезщетяване в настоящото производство, не може да не се вземе предвид правомерното очакване на ищеца, че ще получи справедливо възмездие за изключително тежките репресии, които е понесъл от противозаконното лишаване от свобода и прогонването от страната. Очакването му обаче не е било оправдано, което е увеличило страданията на ищеца. В този смисъл е практиката на ВКС, формирана по сходни случаи, съдържаща се в решения №60242 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 339 по описа за 2021 г. на III ГО и № 72 от 1.6.2022 г. по гр. д. №4037 по описа за 2021 г. на III ГО. Общо всички тези конкретни обстоятелства обуславят според състава справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. Над тази сума до 120 000 лв. искът трябва да бъде отхвърлен. Не влияе върху размера на обезщетението твърдяното в писмената защита обстоятелство, че са били ползвани средства за ускоряване на делото, от което е последвал обратен ефект. Пострадалият се обезщетява за обективния резултат-изключителната продължителност на производството, а причините за това не са предмет на делото, образувано по иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ.

Настоящият състав не споделя тезата в писмената защита на пълномощника на ищеца, че за всяка година от продължителността на забавеното производство следва да се присъжда обезщетение по две минимални работни заплати. Такъв аритметичен и автоматичен подход при определяне на обезщетението за неимуществени вреди не може да бъде оправдан, тъй като противоречи на практиката на ВКС по приложението на чл.52 от ЗЗД. Според тази практика справедливият размер на обезщетението трябва да бъде съобразен с жизнения стандарт в държавата и не следва да води до неоснователно обогатяване. Освен това осъждането на държавата в лицето на процесуалния субституент съдържа признаването на факта за увреждащото поведение, което само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия по отношение на причинените му неимуществени вреди.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде отменено в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска с правно основание чл.2б от ЗОДОВ до размера от 15 000 лв. и да бъде постановено друго за присъждане на тази сума. В останалите обжалвани части решението на Софийския апелативен съд трябва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора Прокуратурата на Република България дължи на ищеца 25 лв. такси на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 77 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. №2863 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, В ЧАСТТА, с която е отменено решение № 264848 от 19.07.2021 г. по гр. д. № 3715 по описа за 2020 г. на Софийския градски съд, I ГО, 15 състав, за присъждане на 15 000/петнадесет хиляди/ лв. обезщетение по чл.2б от ЗОДОВ на Ш. А. М. по иска, предявен срещу Прокуратурата на Република България и е постановено друго решение за отхвърляне на този иск, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Ш. А. М.-[ЕГН], сумата 15 000/петнадесет хиляди/ лв. обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело № 1/1991 г., преобразувано в следствено дело 780-II/1998 г., понастоящем ДП II-048/1999 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура- София, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 4.05.2020 г. до окончателното и изплащане, както и 25/двадесет и пет лева и четиридесет стотинки/ лв. такси.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77 от 19.01.2022 г., постановено по гр. д. №2863 по описа за 2021 г. на Софийския апелативен съд, първи граждански състав, В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: