Отговорност за причинена смърт при ПТП и бягство от местопроизшествието

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 329

Гр.София, 02.07.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ДАЦОВ
ИВАН СТОЙЧЕВ

при секретар Г.ИВАНОВА

и в присъствието на прокурора М.КОЛЕВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 374/2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитника на подс.С. И. С. - адв. Е., срещу решение № 2 от 25.02.2025г. постановено по ВНОХД № 70/2024г. по описа на Военно- апелативния съд с релевирани касационни основания по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Защитата е на становище, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като мотивите на въззивния съдебен акт съдържат противоречия по основни въпроси, касаещи видимостта и възможността да се възприеме пострадалата. Оспорват се правните изводи, ангажиращи наказателната отговорност на подсъдимия по чл.343, ал.3,б.“б“, вр. ал.1,б.“в“ НК , като се отрича квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието“. Иска се от касационната инстанция да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия- адв.Е. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания. Развива доводите си за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като поставя акцент на твърдението за недостатъци при излагане мотивите на въззивния съд, обективирани във вътрешно противоречие. На тази основа атакува и законосъобразността на правната квалификация.

Подсъдимият С. поддържа доводите на защитника си. Застъпва тезата, че не е избягал от местопроизшествието, тъй като не е разбрал, че е блъснал човек.

Повереникът на частните обвинители М. и Г. Б.- адв. Б. оспорва касационната жалба на подсъдимия. Отбелязва, че оплакванията в нея не са свързани с касационните основание по чл.348, ал.1,т.1 и 2 НПК. Акцентира на продължителността на процеса, както и на положените усилия от въззивния съд да удовлетвори доказателствените искания на защитата, с което са изпълнени добросъвестно задълженията да се проведе обективно и всестранно разследване. Счита, че решението следва да се остави в сила, като правилно и законосъобразно. Отправя искане за присъждане на направените от доверителите му разноски пред настоящата инстанция.

Представителят на Върховна прокуратура не споделя оплакванията на касатора. Не съзира допуснати процесуални нарушения, нито нарушения на материалния закон. Счита, че всички относими към предмета на доказване обстоятелства са били изяснени в пълнота. Противопоставя се на твърдението на подсъдимия, че не е знаел, че е блъснал човек, като отбелязва обективните находки при огледа на местопроизшествието, които оборват тезата му. На становище е, че процесуалните правила са спазени и материалният закон е приложен правилно. Пледира за оставяне на решението в сила.

С последната си дума подсъдимият изразява съжаление за случилото се, но твърди, че е възприел обекта, в който се е блъснал, непосредствено преди удара. Желае да се върне делото за ново разглеждане.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 260000 от 12.06.2024г. постановена по НОХД № 79/2019, на Военен съд Пловдив, подс. С. С. е признат за виновен в това, че на 02.11.2016г. около 17,24ч. на първокласен път I-6 на км.305 + 700, в землището на [населено място], общ.К., обл.С. З., при управление на МПС- л.а. „Пежо“ модел 307, с ДК [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2, изр.1 и чл.77 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Б., като подсъдимият е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342, ал.1 НК, във вр. с чл.55 НК му е наложено наказание от 2 години „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 години.

Със същата присъда подс.С. е оправдан по първоначално повдигнатото обвинение да е нарушил правилата за движение по пътищата по чл.20, ал.2, изр.2 ЗДвП.

Осъден е да заплати направените по делото разноски.

С решение № 2 от 25.02.2025г. постановено по ВНОХД № 79/2024г. по описа на Военно- апелативния съд присъдата е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК.

Не могат да се споделят възраженията на защитата за противоречива аргументация на въззивния акт относно фактите, правеща неясна и неразбрана волята му и опорочаваща решението, приравнявайки го на такова, към което липсват мотиви.

Без да отправя упрек относно процесуалната законосъобразност на доказателствата и начина на формиране на вътрешното убеждение на съда, касаторът изразява несъгласие с фактическите изводи, относно видимостта, интензивността на движението и начина на придвижване на пострадалата, като желае приемането на различна фактическа обстановка, въз основа на собствена доказателствена интерпретация.

Оплакванията касаят обосноваността на решението, която не е предмет на проверка от страна на касационната инстанция. В тази връзка са основателни възраженията на повереника на частните обвинители направени в съдебно заседание, срещу изложението на оплакванията в касационната жалба. Само следва да се отбележи, че изводите на съда относно заслепяването на подсъдимия, което в касационната жалба се отрича, не е направено произволно, а е резултат от надлежно извършен доказателствен анализ, включващ кредитирани обяснения именно на подсъдимия. Срещу тяхната процесуална законосъобразност защитата няма възражения, поради което се явява и недопустимо оплакването срещу приетите фактически изводи. В тази връзка трябва да се посочи, че съдебните инстанции са приели заслепяването като състояние, преди удара. Именно то е оказало влияние на видимостта в последния момент и е изисквало адекватна реакция на подсъдимия по намаляване на скоростта или дори спиране, което той не е направил.

Относно възраженията, касаещи появата на пострадалата на пътното платно, то същото не е прието от съда като мигновено явление, а е свързано с надлежно установените факти относно траекторията й на пресичане, включваща преминаване през лявата лента за движение и навлизане в дясната, по която е управлявал автомобила подсъдимия. Ударът е настъпил с дясната страна на колата му и според надлежно обоснованите фактически изводи на базата на експертни заключения, съдът правилно е приел, че това се е случило около средата на дясното платно. Очевидно пострадалата е изминала траектория включваща, както лявата лента за движение, така и повече от половината от дясната- все разстояние, през което подсъдимият е имал възможност да я възприеме при видимост от 100метра . От друга страна, насрещно движещите се коли също са осветявали лявото платно за движение и са правили видима пострадалата за подсъдимия.

Не се оспорва от касатора, че пътният инцидент е станал около 17,24ч., в условия на сумрак, а не при условия на пълен, непрогледен мрак, което също има отношение към видимостта. А въпросите относно параметрите й в ляво и дясно са достатъчно точно изяснени, на базата на законосъобразно приобщени доказателства и заключение на няколко комплексни медико, автотехнически експертизи, чиято процесуална годност не се отрича.

Защитата не сочи процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, а налага свои собствени фактически изводи, тълкувайки доказателствата по изгоден за подсъдимия начин. Отправяйки неоснователен упрек към въззивния съд, че е градил изводите си по фактите въз основа на предположения, защитата прави точно същото, като излага хипотетична версия за хода, с който се е движила пострадалата по време на пресичането на пътното платно. Доводите на защитата за непрекъсната колона от автомобили, между които пострадалата едва ли не е трябвало да претича, са резултат от собствена интерпретация, а не на доказателствено обосновани изводи. А заключението на съда относно придвижването й с бавен към спокоен ход не са направени произволно. Взета е предвид напредналата възраст на пострадалата- 80 годишна, обстоятелството, че е била обута с чехли, открити впоследствие в района на произшествието, както и че е носела със себе си чувал с орехи, за което има обективни данни отразени в протокола за оглед.

В рамките на възражения за допуснати съществени процесуални нарушения защитата желае да се възприемат нови факти изразявайки несъгласие с извода, че повредите по автомобила, в резултат на ПТП са сочели на удар с човек, а не с животно. Това възражение също касае обосноваността на съдебния акт и нея настоящата инстанция не може да ревизира. За пореден път трябва да се подчертае, че съдебните инстанции разполагат със суверенно право да приемат дадени доказателства за достоверни и да ги ценят като правдиви , а други да отхвърлят. Ако тази воля е надлежно мотивирана и касае законосъобразно събрани и приобщени доказателства, които са вярно интерпретирани, касационният съд не може да я променя и да отправя критики към проверяваната инстанция. Следва да се отбележи, че изводите на съда в тази насока са намерили потвърждение в протоколите за оглед на местопроизшествието и на автомобила на подсъдимия, констатираните увреждания по колата и части от нея намерени на мястото на инцидента, вещите на пострадалата на същото място- чехли и чувал с орехи на банкета. Тялото й действително е открито впоследствие в канавката, но пред него не е имало растителност или други обекти, които да препятстват намирането й. Възражението на защитата, с което се подкрепят твърденията за липса на обективна възможност подсъдимия да види жената, както и че дори близките й не са могли да я открият два дни, се противопоставя на факта, че последните не са били наясно, че тя е претърпяла пътен инцидент, нито са имали представа за точното място, на което да я търсят.

Може да се обобщи, че мотивите на въззивното решение са изготвени съобразно изискванията на чл.339 НПК и не страдат от пороци, които да компрометират същото.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.

Въз основа на вярно установени факти, материалният закон е приложен правилно. Несъобразявайки се с обективни фактори относими към специфичните особености на пътната обстановка- интензивност на движението, условия на сумрак- свечеряване, което намалява видимостта, насрещно движещи се коли на фарове и заслепяване от една от тях, подсъдимият при условие, че е можел да възприеме пострадалата от разстояние от 100м., е реагирал със закъснение, не е намалил или спрял при условие на заслепяване, предизвикал е пътния инцидент, при който е пострадала Р. Б.. Така макар скоростта му на движение от 70км/ч. да е била разрешена, то тя е била несъобразена. Подсъдимият е разполагал с техническа възможност да възприеме пострадалата от разстояние по-голямо от опасната му зона за спиране / разполагал е с видимост от 100м./ и да предотврати удара, въпреки предприетото неправомерно пресичане от нейна страна.

Задължение на водачът на МПС е да наблюдава по време на движение цялото пътно платно, а не само лентата, в която е разположен автомобилът , който управлява и да възприема опасностите, от която и да е страна на пътя. За това не може да се изключи отговорността на подсъдимия само защото твърди, че има видимост в своята лента на движение, което по принцип не отговаря и на истината. Но и ако това е така, то за него възникват задължения за управление със съобразена с пътните условия скорост, които включват и видимостта към цялото платно. Моментът на възникване на опасността е обективен факт, който трябва да се възприеме своевременно от водачът и да провокира адекватна на опасността реакция. Късното възприемане на опасността или въобще невъзприемането й, при технически възможности това да стане своевременно, ангажира отговорността на подсъдимия за вредоносните последици.

Законосъобразен се явява обобщаващия извод на въззивния съд, че при движение с несъобразена с посочените условия скорост, подсъдимият не е възприел своевременно поведението на пострадалата и по-точно навлизането й на платното за движение и се е лишил от възможността да реагира адекватно за да предотврати удара.

Относно възраженията, свързани с ангажиране отговорността на подсъдимия по квалифицирания състав на чл.343, ал.3 НК, „бягство от местопроизшествието“:

За да възприеме тази правна квалификация, въззивният съд е анализирал правдиво няколко основни обстоятелства -това са обясненията на подсъдимия, че е възприел силует, установените на място от него и спътниците му увреди по автомобила, включително по предното стъкло, намерените в близост до мястото на инцидента чехли и чувал с орехи, както и мястото, където впоследствие е открит трупа на пострадалата- канавка, която не е обрасла с храсти или висока растителност, а е открита, видима, при прав пътен участък. При тези фактически обстоятелства, твърдението на подсъдимия, че е помислил, че е блъснал животно, след като не е видял тяло на човек на платното и банкета, въпреки предприетите от него и спътниците му действия по оглеждане на мястото, правилно са оценени от съдебните инстанции като негова защитна теза. Както вече беше отбелязано, волята на съда да игнорира тази част от обясненията му и преценката им за недостоверни, не може да се коригира от настоящата инстанция, при липса на процесуални пропуски в аналитичната дейност на съда по отношение на доказателствения анализ.

Напускайки мястото на произшествието, след като е съзнавал факта, че от него е пострадал човек, подсъдимият всъщност е демонстрирал противоправно поведение, квалифицирано от закона, като „бягство от местопроизшествие“.

По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно.

По искането за присъждане на направените от частните обвинители разноски пред настоящата инстанция в размер на 3600лв- за адвокатско възнаграждения, то с оглед изхода на делото, същите следва да се възложат в тежест на подсъдимия.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1,т.1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2 от 25.02.2025г. постановено по ВНОХД № 70/2024г. по описа на Военно- апелативния съд

Осъжда подс. С. И. С. да заплати направените от частните обвинители Г. С. Б. и М. С. Б. разноски от 3600 / три хиляди и шестстотин/ лева.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: