Практика · Върховен касационен съд · 09 Март 2021
Определяне на началната дата за присъждане на законна лихва по иск срещу Прокуратурата
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Гражданин осъжда Прокуратурата за обезщетение по ЗОДОВ, като съдът му присъжда законна лихва за минал период от влизането в сила на оправдателната присъда. Прокуратурата оспорва това с аргумента, че такъв период на забава изобщо не е бил претендиран в исковата молба. Върховният касационен съд обезсилва решението за този минал период, тъй като съдът е излязъл извън рамките на поисканото.
Какво приема съдът
Когато ищецът претендира законна лихва само като законна последица от уважения иск, без да посочва конкретен минал период и факти за забава, лихвата се дължи едва от датата на подаване на исковата молба.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
законна лихваЗОДОВПрокуратурадиспозитивно началопериод на забаваобезсилване на решение
Текстът на акта
Ключови фрази 2 Р Е Ш Е Н И Е № 31 гр. София, 09.03.2021 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Симеон Чаначев Членове: Даниела Стоянова Александър Цонев като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 1787/2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК . Допуснато е касационно обжалване поради вероятна недопустимост на решение №148/20г. на САС в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на П. В. С. законна лихва върху сумата от 150лв. за периода от 21.03.2012г. до окончателното плащане. Въззивният съд е присъдил в полза на ищеца П. С. законна лихва за забава върху сумата от 150лв., представляваща обезщетение по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, от датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното плащане. Прокуратурата на РБ оспорва присъдената законна лихва и изразява становище, че решението в тази част е недопустимо, тъй като ищецът не е направил твърдения в исковата молба за факта на забава на Прокуратурата и не е посочил период на забава. Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение е недопустимо в посочената и обжалвана част, защото е нарушено диспозитивното начало в процеса. Ищецът П. С. е претендирал законна лихва като законна последица от осъдително решение, защото в исковата молба не са въведени твърдения за факта на забава на Прокуратурата за плащане на обезщетение, нито за периода на забава. В този случай законната лихва за забава се дължи от датата на подаване на исковата молба, защото уважаването на осъдителен иск има за последица присъждане на законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. Въззивният съд е нарушил диспозитивното начало в процеса да дава защита каквато и доколкото е поискана, поради което решението му следва да се обезсили в частта, в която е присъдена законна лихва върху сумата от 150лв. за периода от 21.03.2012г. до предявяване на исковата молба на 21.03.2017г.. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение: Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивно решение №148/14.01.20г., постановено по гр.д. 228/19г. на САС в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да плати на ищеца П. В. С. законна лихва върху сумата от 150лв. за периода от 21.03.2012г. до 21.03.2017г.. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.