Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Октомври 2024

Оправдаване за шофиране с отнета книжка при противоконституционен закон

Върховен касационен съд · 06 Октомври 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Водач е осъден за това, че управлява автомобил, докато свидетелството му е временно отнето по Закона за движението по пътищата заради неплатени глоби. Междувременно Конституционният съд обявява за противоконституционна законовата разпоредба, послужила като основание за отнемането на книжката. Върховният касационен съд отменя осъдителната присъда и оправдава подсъдимия, тъй като заповедта за отнемане е загубила правното си действие.

Какво приема съдът

Когато законовата норма, послужила като основание за налагане на принудителна административна мярка, е обявена за противоконституционна, заповедта за прилагането ѝ губи регулативното си действие по висящи наказателни производства и управлението на МПС не съставлява престъпление по чл. 343в, ал. 3 от НК.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отнета книжкапротивоконституционностчл. 343в НКпринудителна административна мярканеплатени глоби

Текстът на акта

Ключови фрази

Управление на МПС в срока на изтърпяване на наказание лишаване от право на управление на МПС, след като деецът е наказан за същото деяние по административен ред * конституционно задължение * отнемане на свидетелство за правоуправление по административен ред * несъставомерно деяние * отмяна на въззивна присъда

Р Е Ш Е Н И Е

№ 525

Гр.София, 28.10.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА
при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА

в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 604/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитника на подс.О. В. И.- адв.К.Г. срещу въззивна присъда № 20 от 15.04.2024г., постановена по ВНОХД № 692/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, първи второинстанционен наказателен състав. Релевират се касационните основания по чл.348, ал.1,т. 1, т.2 и т.3 НПК. Като допуснати съществени процесуални нарушения, се посочват: неяснота на мотивите към въззивната присъда относно възприетите фактически положения, както и включване в доказателствената съвкупност на процесуално недопустими доказателства. Възраженията относно нарушението на материалния закон се съсредоточават върху твърденията за липса на предпоставки подсъдимият да е субект на наказателна отговорност по чл.343в, ал.3 НК, тъй като не е бил правоспособен водач към датата на деянията, както и че след решение на Конституционния съд № 3 от 23.03.2021г е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП, която се явява правното основание за издаване на заповедта на налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/- временно отнемане на СУМПС. Оспорва се законосъобразността на направената с присъдата кумулация на наказанията на подсъдимия, както и приложението на чл.68 НК. Твърденията за явна несправедливост на наложеното наказание се обосновават с искане за определянето му при условията на чл.55 НК. Иска се от касационния съд да отмени въззивната присъда и да оправдае подсъдимия, алтернативно да намали наказанието му или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът поддържа доводите си, като акцентира на решение на Конституционния съд № 3 от 23.03.2021г. и последиците му, относими към правилното приложение на материалния закон в настоящия случай. Развива тезата, че е незаконосъобразно една заповед за ПАМ, издадена въз основа на обявена за противоконституционна разпоредба, да доведе до ангажиране на наказателна отговорност.

Подс. О. И. поддържа становището на защитника си.

Представителят на Върховна прокуратура не споделя аргументите на защитата за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Намира мотивите към атакувания акт за ясни и точни, а приложението на материалния закон за правилно. Подчертава, че временното отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС не прави водачите неправоспособни и не ги лишава от възможността да са субекти на престъплението по чл.343в, ал.3 НК. По повод цитираното решение на Конституционния съд подчертава, че към момента на санкциониране на подсъдимия е приложен адекватно действащият закон. Що се отнася до наказанието, то според представителя на държавното обвинение размерът му е справедливо индивидуализиран. Предлага решението на окръжния съд да се остави в сила.

С последната си дума подсъдимият изразява желание да бъде оправдан.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 8 от 15.07.2022г. постановена по НОХД №165/2021 год. по описа на Районен съд-Костинброд, подсъдимият О. И. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.343в, ал.3, вр. чл.26 НК. На основание чл.305, ал.6 НПК на подсъдимият е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. за нарушение на чл.177, ал.1,т.2, пр.1, вр. чл.150, ал.1 ЗДвП

В резултат на въззивна проверка на първоинстанционния акт Софийският окръжен съд е отменил присъдата и е постановил нова, с която е признал подсъдимия за виновен в това, че за периода 03.08.2020г.-06.08.2020г., при условията на продължавано престъпление, управлявал МПС в срок на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на МПС наложена със Заповед № 3119 от 04.08.2015г. на основание чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП. Наложено му е наказание от 8 месеца лишаване от свобода и глоба от 500лв.

На основание чл.57, ал.1,т.3 ЗИНЗС е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

На основание чл.25, вр. чл.23 НК на подс.И. е наложено най-тежкото от двете наказания, определени по НОХД № 772/2016г. по опис на РС Сливница и по НОХД № 2167/2018г. по описа на РС Несебър – 1 година „лишаване от свобода“. Присъединено е изцяло и наказанието „глоба“ в размер на 10000лв, наложено по НОХД № 772/2016г. по опис на РС Сливница.

На основание чл.68 НК е приведено в изпълнение определеното общо най-тежко наказание от 1 година „лишаване от свобода“, което съдът е постановил да се изтърпи при първоначален общ режим.

Касационната жалба е частично основателна .

Неприемливо е възражението на касатора, че въззивният съд е формулирал неясно и дори неразбираемо волята си, поради което е лишил своя акт от мотиви. Нито използваните изрази „процесните дати“, „междувременно“ или „впоследствие“, нито начинът на представяне на съставените актове за установяване на административни нарушения създават объркване или неточност, която да затруднява подсъдимия или защитника му да разберат достатъчно ясно параметрите на обвинението, както и не рефлектират негативно върху правото на защита. Датите на деянията, включени в продължаваното престъпление, мястото и начина на осъществяването им, фактологията по извършените проверки на подсъдимия, при които е констатирано, че управлява МПС в срока, в който му е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - временно отнемане на свидетелството за управление на МПС със Заповед № 3119 от 04.08.2015г. на основание чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП са намерили място в мотивите на въззивната присъда и не будят съмнение.

Декларираната в касационната жалба невъзможност на защитата да разбере фактическите изложения в мотивите не почиват на обективни пороци в съдебния акт, нито е резултат от липса на изложени аргументи.

Не може да се сподели оплакването, че съдът е ползвал при постановяване на присъдата си процесуално недопустими писмени доказателства. Тезата на защитата, че приложената справка от СДВР не може да се разглежда като писмено доказателство, не почива на основателни доводи. Тя е изискана от въззивния съд от компетентен орган- СДВР, по официален ред, представя информация за издадените актове и наказателни постановления на подсъдимия по повод нарушения на ЗДвП, както и наложените му наказания. Няма основание да се претендира процесуална опороченост на въпросното писмено доказателство и същото законосъобразно е ползвано от съда.

Възраженията на защитата свързани с допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон могат да се обобщят в две групи. На първо място се отстоява схващането, че подсъдимият не може да е субект на престъплението по чл.343в, ал.3 НК, на следващо се акцентира на факта, че съдът не се е съобразил с решение № 3 от 2021г. на Конституционния съд, с което е обявена противоконституционност на разпоредбата на чл.171, ал.1,б.“д“ ЗДвП, явяваща се основанието за издаване на заповедта за налагане на принудителна административна мярка за временно отнемане свидетелството за правоуправление на МПС на подсъдимия.

Касационната инстанция не споделя първото оплакване и основанията, които защитата излага в негова подкрепа .

Няма спор относно фактите, че на посочените две дати, включени в рамките на продължаваното престъпление - на 03.08.2020г. и на 06.08.2020г., в землището на [населено място] и в [населено място] и двете в общ.Г., подсъдимият е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството му за управление на МПС, наложена със Заповед № 3119 от 04.08.2015г. на основание чл. чл.171, ал.1,б.“д“ ЗДвП, в сила от 18.08.2015г.

На 12.12.2017г., преди датите на двете деяния, е изтекъл срока на валидност на свидетелството за правоуправление, издадено на подсъдимия. Същото е подновено през 2022г.

Въпросът, който защитата повдига пред настоящата инстанция, е стоял на вниманието и на въззивния съд. Правилно той не се е съгласил с аргументите, че изтеклата валидност на свидетелството за правоуправление лишава подсъдимия от правоспособност, респективно прави неприложима принудителната административна мярка и в крайна сметка води до невъзможност подсъдимият да е субект на престъплението по чл.343в, ал.3 НК.

Изтичането на валидността на издаденото на подсъдимия свидетелство за управление на моторно превозно средство на 12.12.2017г. не препятства действието на приложената принудителна административна мярка. При нейното постановяване подс.И. е бил правоспособен водач и с налагането на ПАМ за него е възникнала забрана да шофира за срок до заплащане на наложената му с НП № 42664/2013г. глоба. Фактът, че валидността на свидетелството му за правоуправление е изтекло не отменя задължителната сила на административната мярка. В действителност е било налице и второ основание да не управлява МПС, редом с временното отнемане на свидетелството. С изтичане срокът на свидетелството не се отменя действието на ПАМ, нито се лишава подсъдимия от правоспособност, тъй като свидетелството за правоуправление е легитимиращ правата му на водач на превозно средство документ и неговото временно отнемане или изтичане срока на валидност не го лишава от придобитата преди това правоспособност / решение № 227 от 15.11.2017 г. по н. д. № 762/2017 г., Н.К., II н. о. на ВКС/

Основателни са доводите на защитата по втората част от оплакванията за нарушение на материалния закон.

Въззивният съд не е направил законосъобразна преценка за правните последици на решение № 3 от 23.03.2021г. на Конституционния съд по к.д. № 11/2020г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171,т.1,б.“д“ от ЗДвП, дала основание за издаване на заповед № 3119/04.08.2015г. за налагане на ПАМ временно отнемане на СУМПС на подс.О. И..

Поставените на обсъждане въпроси за относимостта на решението на Конституционния съд към съставомерността на деянието в конкретния случай, следва да се разгледат в светлината на дадените с решение № 3 от 28.04.2020г. на Конституционния съд по кд № 5/2019г. отговори на въпросите за действието на решенията на КС и по- точно в разискваните в т.2 от същото хипотези. Без да се прави отстъпление от принципа залегнал в чл.151, ал.2 от Конституцията, а именно, че решенията на Конституционния съд имат действие за напред, Конституционният съд подчертава, че тяхно действие се простира не само по отношение на възникнали след влизане в сила на решението юридически факти, а и по отношение на юридически факти, които са възникнали при действието и въз основа на обявената за противоконституционна норма. Тоест, решението на Конституционния съд има действие и по отношение на висящи правоотношения и незавършили съдебни производства ( в същия смисъл е р. № 235 от 09.01.2015 г. по адм. д. № 4690/14 г. на ВАС, VII о. и решение № 96 от 27.10.2021 г. по н. д. № 285/2021 г., н. к., I н. о. на ВКС

Въпреки, че заповедта за ПАМ е издадена преди влизане в сила на решението на Конституционния съд, както и че датите на инкриминираните деяния също са преди него, то до произнасянето на касационната инстанция /всъщност преди произнасянето дори на първоинстанционната присъда/ е влязло в сила решение № 3 от 2021г. на Конституционния съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП. За това съдът е следвало да се съобрази с факта, че обявеният за противоконституционен закон след влизане на решението на Конституционния съда в сила повече не урежда като задължително правило за поведение обществени отношения, за които е създаден. Следователно разпоредбата на чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП, обявена за противоконституционна с решение № 3/2021г на Конституционния съд, не се прилага и на същата е отнет регулативният ефект. Това има за последица обстоятелството, че издадената въз основа на нея Заповед за налагане на ПАМ е загубила действието си именно защото правното й основание е обявена за противоконституционна разпоредба. Касае се за заварено правоотношение, което е възникнало при действието на прогласения за противоконституционен закон, но спрямо което той не е произвел по окончателен начин своя ефект. За това решението на Конституционния съд действа занапред, като „отнема“ регулативната способност на обявената за противоконституционна уредба и така въздейства върху правния резултат.

Действайки по посочения начин, съдът пред който правоотношението не е приключило следва да се съобрази с решението на Конституционния съд, за да осуети постановяване на съдебен акт в противоречие с Конституцията. В конкретния случай, изложените по-горе доводи водят до следните правни изводи: Нормата на чл.343в, ал.3 НК предвижда наказателна отговорност за лице, което в срока на изтърпяване на ПАМ за временно отнемане на СУМПС, управлява МПС. Безспорно за да се реализират обективните признаци на деянието е нужно да е налице валидна заповед за налагане на ПАМ за временно отнемане СУМПС на дееца. Отсъствието на такъв акт води до несъставомерност на деянието. Валидността на заповедта по настоящото дело се предопределя от решение № 3/2021г. на Конституционния съд , обявяващо за противоконституционна разпоредбата на чл.171, т.1,б.“д“ ЗДвП- правото основание, за издаване на въпросната заповед. Хода на настоящото наказателно производство не е приключило, което задължава съда да се съобрази с решението на КС, отчитайки факта, че разпоредбата на чл.171, т.1, б.“д“ ЗДвП е изведена от правния ред с влизането в сила на решението на Конституционния съд. След като изложените аргументи не са били съобразени правилно от въззивната инстанция, на основа на непроменена фактическа обстановка касационната инстанция може да компенсира този пропуск, като реализира правомощията си по чл.354, ал.1,т.2 , вр. чл.24, ал.1, т.1, пр.2 НПК, а именно да отмени въззивната присъда на Софийския окръжен съд и оправдае подсъдимия, тъй като деянието не съставлява престъпление, с всички произтичащи от това последици касаещи произнасянето на съда по чл.25, вр. чл.23 НК и по чл.68 НК. Отпадането на един от обективните признаци на престъплението по чл.343в, ал.3 НК води до несъставомерност на деянието и до липса на предпоставки за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия.

Отмяната на въззивното решение и оправдаването на подсъдимия по предявеното му по чл.343в,вр. чл.26 НК обвинение, на фона на процесуалното развитите на делото пред първата и втората инстанция, предполага следното уточнение: Първоинстанционният съд също е оправдал подсъдимия, но прилагайки разпоредбата на чл.305, ал.6 НПК му е наложил административно наказания за нарушение на чл.177, ал.1,т.2, пр.1, вр. чл.150 ЗДвП. Произнасянето на районния съд в посочения смисъл е незаконосъобразно. На първо място по изложените вече съображения относно наличието на правоспособност у подсъдимия да управлява МПС и неотпадането й в хипотезите на временно отнемане на свидетелство за правоуправление или след изтичането на срока му на валидност. На следващо, защото съдът реализира правомощията си по чл.305, ал.6 НПК само и единствено в описаната хипотеза, която принципно е предвидена и за касационната инстанция в разпоредбата на чл.354, ал.1,т.3, пр.2 НПК в случаите, при които едно и също деяние се третира едновременно като административно нарушение и като престъпление в зависимост от степента на обществена опасност на извършеното. В случая се изисква припокриване между обективните признаци на престъплението и на административното нарушение/ решение № 338/2023г. по нд 667/23 на II н.о.на ВКС/. В настоящото дело такова съвпадение не е налице, тъй като управлението на МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за правоуправление на МПС съществено се отличава от управлението на МПС от неправоспособно лице. Изложените вече съображения относно последиците и действията на решенията на Конституционния съд лишават от възможност касационната инстанция да реализира на собствено основания правомощията си по чл.354, ал.1,т.3, пр.2 НПК, съобразно идентичността на обективните признаци на състава на чл.343в, ал.3 НК с административното нарушение по 177, ал.1, т.2 ЗДвП , предвиждащо глоба от 100 до 300лв. за този, който управлява МПС след като свидетелството му за управление на моторно превозно средство е отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 ЗДвП .

Водим от горното и на основание чл.354, ал.1,т.2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло въззивна присъда № 20 от 15.04.2024г., постановена по ВНОХД № 692/2023г. по описа на Софийски окръжен съд, първи второинстанционен наказателен състав и ОПРАВДАВА подс.О. И. по обвинението за извършено престъпление по чл.343в, ал.3, вр. чл.26 НК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.