Доказване на реално потребена електроенергия чрез скрит регистър на електромер

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50032

София, 08.02.2023г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 927 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.295 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], чрез адвокат Б. Г., срещу въззивното решение на Шуменски окръжен съд №260129/23.11.2021г. по в.г.д.№46/2021г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №50764/26.10.2022г. по следния въпрос: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По поставения процесуален въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, част от която е обективирана решение № 60197/23.11.2021 по г.д.№636/2021 г. на ВКС, ІІІ г.о.; решение №80/03.05.2018г. по г.д.№ 2560/2017г. на ІV г.о.; решение №50161/24.10.2022 г. на ІІІ г.о.; решение № 226/12.07.2011г. по г.д.№921/2010г. на ІV г.о. др. Според същата пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства установяват непосредствено обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт, като установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за неговото установяване. Пълно доказване може да се осъществи и само при косвени доказателства, когато те са несъмнено установени, достоверни и от тях може да се изведе обоснован извод за наличие на главния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на пряко, така и на косвено доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК.

По касационните оплаквания:

В жалбата „Енерго – Про Продажби“ АД излага доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че при формиране на правните си изводи съдът не е взел предвид представените по делото доказателства – протокол за монтаж на електромер, както и заключенията по допуснатите съдебно техническа и комплексна електро-техническа и софтуерна експертизи, от които се установява, че процесното СТИ е монтирано ново в имота на ищеца, на 19.08.2015г. По делото е установено, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, както и обстоятелството, че отчетената в скрития регистър енергия е реално потребена от ищеца. Твърди, че изводът на съда за недоказаност на реалното потребление на фактурираното количество енергия е необоснован. Претендира отмяна на решението и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Направил е искане присъждане на разноски.

Насрещната страна Р. Д. Р. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Й. А., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че решенето е постановено въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства и при съобразяване с формираната практика на ВКС. По същество моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Направил е и възражение за прекомерност на договореното и заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надхвърля минимално определения размер в Наредба №1/2004г.

В съдебно заседание „Енерго – Про Продажби“ АД с писмено становище, чрез адвокат Г., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред всички инстанции.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба Р. Д. Р., редовно призован не се явява и не се представлява.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

Въззивното решение е постановено по реда на чл.294 от ГПК, след постановено отменително решение №20/01.02.2021г. по г.д.№1896/2020г. на ВКС, ІІІ г.о. и връщане на делото за разглеждане от друг състав с указания по приложение на материалния закон и за допускане на съдебно – техническа експертиза.

С решението, постановено при повторното разглеждане, въззивният съд след отмяна на решението на първостепенния Районен съд Шумен, е постановил друго, с което е приел за установено в отношенията между страните, че Р. Д. Р. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД сумата от 6 327,70лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за периода от 19.04.2017г. до 18.04.2018г., след извършена корекция на сметката по отношение на обект на потребление, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен № и клиентски № , за която сума е издадена фактура № /10.05.2019г. В полза на Р. Д. Р. са присъдени направените по делото разноски.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: Ищецът Р. Д. Р. е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесния електромер, находящ се в [населено място], [улица], с абонатен № и клиентски № , е присъединен към електропреносната мрежа. От приложения по делото протокол за монтаж на процесния електромер съдът приел, че той е бил монтиран в ищцовия обект с нулеви показания на тарифи Т1 /нощна/ и Т2 /дневна/. На 18.04.2018г. била извършена техническа проверка за изправността на процесното СТИ, за която бил съставен КП за техническа проверка №1301336. В хода на същата, служителите на „Електроразпределение Север“ АД /с предишно наименование „Енерго-Про Мрежи“ АД/ констатирали, че електромера има показания в две тарифи: нощна – 004878 и дневна – 004347. Установена била и външна намеса върху софтуера на измерващото устройство, което наложило подмяната му с ново. Демонтираният електромер бил поставен в безшевна торба и изпратен за метрологична проверка в БИМ. Констатирал, че за изготвената метрологична експертиза на измервателното устройство бил съставен КП №698/22.04.2019г., в който било отбелязано, че не е установено външно механично въздействие върху електромера – липсват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок, но при софтуерното му четене е установена намеса в тарифната схема на устройството, която е трябвало да се състои от две тарифи Т1 и Т2, а действително потребената енергия се разпределяла и върху невизуализирана тарифа 1.8.3, в която са отчетени като потребени 035369,500 квтч. Посочено било, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическата енергия, но не съответства на техническите характеристики. С оглед на това, на абоната, на адреса на потребление, била съставена корекция на сметката на потребената ел. енергия в общ размер на 35369 кWh, от които 7074 кWh за периода от 19.04.2017г. до 30.06.2017г. и 28295 кWh за периода от 01.07.2017г. до 18.04.2018г. Въз основа на корекцията била издадена фактура № /10.05.2019г. на стойност 6 327,70лв. за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г. Съдът приел, че от показанията на разпитаните по делото свидетели С. Г. Д. и П. З. Д., служители на „Електроразпределение Север“ АД извършили проверката, се установява, че по време на същата не са могли да осъществят софтуерна връзка между използвания служебен преносим компютър и електромера на ищеца, поради което се наложила неговата смяна и изпращането му в БИМ.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно-техническа експертиза, според която процесният електромер е с година на производство 2015г. и срок на метрологична годност до края на 2021 г., поради което е бил годен да измери цялата, потребена от ищеца електрическа енергия през процесния период. Според вещото лице били налични данни за препрограмирането му – да отчита определена част от денонощието в регистър 1.8.3, който не се визуализира на дисплея, не се отчита от отчетника и съответно не се фактурира от дружеството ответник. В резултат на това е налице не отчитане от измервателната схема на СТИ на преминалата от захранващия кабел към абоната електроенергия през процесния период, което количество е отразено в регистър 1.8.3 на процесното СТИ. Съдът кредитирал заключението и в частта, в която е направен извод, че изчисленията по корекционната процедура са извършени аритметично точно, а неизмерените количества електроенергия, преминали през СТИ по регистър 1.8.3 са остойностени по действащите за процесния период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Приел е, от обясненията на вещото лице, че процесният електромер не е „смарт“ устройство, не е включен в системата за дистанционен отчет и не изпраща информация в дружеството, предоставящо услугата, поради което не може да бъде установен момента, в който е започнало натрупването в скрития регистър, периода и часовия диапазон на това натрупване.

При повторното разглеждане на делото пред въззивнта инстанция била допусната комплексна съдебно – техническа експертиза, съобразно указанията на ВКС. От заключението по същата, съдът приел за установено следното: възможно е да се установи точното количество ел. енергия отчетена в невизуализирания регистър 1.8.3, като при софтуерното четене на електромера е отчетено натрупано количество в размер на 35369kWh. Няма данни кога е била активирана тарифа Т3, поради което не е възможно да се определи за какъв период от време електромерът е натрупвал консумираната енергия в този регистър преди демонтажа му. Регистрираните данни от измерването не могат да се манипулират. Може да се променя само броя на активните регистри, но не и наличните показания в тях. При осъщественото софтуерно въздействие върху измервателното устройство е променен броя на активните тарифи от две на три и е намален времевия диапазон на часовите зони на другите тарифи, което е причина част от потребената енергия да се регистрира в невизуализирания регистър 1.8.3, с цел натрупаното в него количество енергия да не се отчита при ежемесечния редовен отчет. Отчетената ел. енергия, включително и тази преминала през скрития регистър, може да бъде доставена за процесния период при допустимата мощност на потреблението в обекта. Съдът е приел, че според заключението няма данни електромера да е бил отварян, като е невъзможно нанасянето на показания в неговата памет чрез оптичния /инфрачервения/ порт на устройството. Стойността на отчетената в „скрития регистър“ 1.8.3 електроенергия, посочена в издадената фактура в размер на 6327.70лв., е математически точно изчислена и съобразена с утвърдените от КЕВР цени за процесния период.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на ел.енергия. Посочил, че спорния между страните въпрос е за наличието на основание за начисляване на процесната сума при не измерване или неправилно/неточно измерване. Приел е, че предвид отмяната на текстовете на ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.3 от Протокол №147/14.10.2013г., на основание чл.21, ал.1, т.9 вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, с решение на ВАС, приложение следва да намерят нормите на чл.183 от ЗЗД. В тази хипотеза доставчикът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, реалното количество на доставена енергия в обекта на потребление на клиента в процесния период, както и разликата между заплатеното и действително дължимото.

Съдът е приел, че в рамките на проведеното производство ответникът не е установил факта, че именно ищецът е осъществил неправомерното въздействие върху СТИ, изразяващо се в препараметризацията му, довела до констатираното натрупване на показания в скрития регистър. Посочил е, че процесното СТИ е поставено в имота на абоната с нулеви показания за дневна и нощна тарифа, но по делото не са установени показанията на скрития регистър 1.8.3 към датата на монтажа му и на коя дата е започнало отчитането в него. Липсата на начална дата на препараметризацията е обосновала извода на съда за невъзможност да се определи реално доставената енергия за миналия едногодишен период, предмет на иска, съответно за основателността на извършените корекции на сметката на потребителя. В тази връзка е обосновал, че доколкото СТИ е собственост на оператора на електропреносната мрежа или оператора на електроразпределителната мрежа, те следва да отговарят за техническата му изправност. Приел е, че вещите лица и по двете експертизи са изразили статистическо предположение, че е технически възможно преминаването на енергията през СТИ и доставянето ѝ на абоната, но сам по себе си факта на наличие на скрит регистър не доказва реалната ѝ доставка, количеството и периода, в който същата е извършена. Въз основа на това направил извод, че по делото липсват доказателства, че посоченото за плащане от ищеца количество ел.енергия във фактурата е реално консумирано точно в този едногодишен период от 19.04.2017г. до 18.04.2018г. Приел е, че такъв не може да бъде направен и от протокола на БИМ, тъй като натрупването на показанията не се е осъществило в присъствие на лицата, които са го съставили. По изложените съображения е намерил предявения отрицателен установителен иск за основателен.

По касационната жалба:

В противоречие с дадения отговор въззивният съд необосновано е приел, че по делото не са установени обстоятелствата какви са били показанията в скрития регистър на СТИ към датата на монтажа му, реалната доставка на процесното количество електрическа енергия и периода, в който същата е извършена. Тези изводи не съответстват на доказателствата по делото /КП за монтажа на процесния електромер и протокола от БИМ, които не са оспорени, заключенията по допуснатите експертизи и обясненията на вещите лица/, преценени поотделно и съвкупно, при спазване на логическите и опитни правила.

Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено и съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

От заключенията по допуснатите пред първостепенния съд и при повторното въззивно разглеждане съдебни експертизи, приети като обективни, компетентно дадени и не оспорени от страните, както и от обясненията на вещите лица в съдебните заседания, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия, като същият е бил в срока си на метрологична точност. В заключенията и в протокола от метрологичната проверка, извършена от БИМ е посочено, че няма данни електромерът да е бил отварян, като според вещите лица е невъзможно нанасянето на показания в неговата памет чрез инфрачервения порт на устройството и е невъзможно да бъдат манипулирани регистрираните данни от измерването. Вмешателството е извършено чрез софтуерна манипулация, въз основа на която е променен броя на активните регистри, в които да се отчита преминалата през електромера и потребена енергия, както и времевия диапазон на отчитането, но не и наличните показания. В случая е включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3, в която да се натрупва потребената енергия в определени времеви интервали от денонощието, като целта е била отразените показания в този регистър да не се визуализират на дисплея и да не се отчитат при ежемесечен отчет. От комплексната експертиза се установява още, че техническите параметри на присъединените съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници показват, че отчетената ел.енергия в процесния период 19.04.2017г. – 18.04.2018 от 2950 кВТч, заедно с енергията определена за доплащане /отразена в регистър 1.8.3/ в размер на 35369 кВТч., общо 38319 кВТч., може да бъде реално доставена за процесния период при допустимата мощност на потреблението в обекта. Математическите изчисления по корекционната процедура са аритметично точни, съобразени с определените от КЕВР цени за процесния период.

Към датата на монтажа на електромера в имота на ищеца, в протокола за монтаж и в електронния картон на абоната са записани цифровите показания на визуализираните на дисплея на процесното СТИ тарифи: Т1 /нощна/ – 0 и Т2 /дневна/ - 0. В съдебно заседание при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, вещото лице Б. е посочило, че нулевите показания в двете тарифи на СТИ означава, че и останалите му тарифи също са с нулеви показания. Всеки електромер се проверява преди да бъде пуснат в търговската мрежа и при констатиране на отклонения, същия не се допуска в обръщение. Посочило е още, че от процесното измервателно устройство не може да се получи информация за началния момент, нито за часовия диапазон, в който е осъществено натрупването на показания в тарифа Т3, като възможния такъв е от датата на монтажа до демонтирането му.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството, че процесното СТИ е било монтирано в имота на ищеца ново и към датата на проверката същото е било в метрологична годност и е измервало точно. Установен е и факта, че натрупването на показания в регистрите на електромера е започнало след неговия монтаж в имота на ищеца и същото е демонтирано от неговия имот, които обстоятелства са отразени в констативния протокол за демонтажа му и не са оспорени от потребителя.

Според заключението по комплексната експертиза регистрираните данни от измерването не могат да се манипулират и да се коригират, поради което съдът намира, че по делото е установено, че натрупаната в невизуализирания регистър енергия е преминала през електромера и реално е доставена на абоната. Този факт не се опровергава от обстоятелството, че в представения по делото протокол за монтаж на процесното СТИ са отбелязани единствено нулевите показания на тарифи Т1 и Т2, които са визуализирани на дисплея, нито от невъзможността да се определи точната дата, от която е започнало натрупването на енергията в този регистър. Още повече, че в КП от метрологична експертиза на СТИ №698/22.04.2019г. на БИМ, е посочено, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е софтуерно, вследствие на което част от преминалата през електромера енергия се е отчитала в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения.

Ето защо, настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответника на 18.04.2019г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена, съобразно приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането ѝ на ответника. По делото не са въведени твърдения, нито са събрани доказателства за погасяване на процесното задължение чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Предвид крайния изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Р. Д. Р. следва да бъде осъден да заплати на ответника „Енерго Про – Продажби“ АД съдебно – деловодните разноски за разглеждане на делото пред всички съдебни инстанции, включително и тези по чл.294, ал.2 от ГПК. По отношение на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение процесуалният представител на ищеца е направил възражение за неговата прекомерност пред всички инстанции, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. При преценка основателността на същото съдът съобразява обстоятелствата, че производството се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; процесуалният представител на ответника е участвал при разглеждане на делото във всички инстанции – депозирал е писмени отговори и становища по същество на спора, явявал се е в проведените съдебни заседания и е осъществил активно процесуално представителство. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1548лв., с ДДС за разглеждане на делото пред първостепенния съд, пред касационната инстанция и при първото разглеждане пред въззивния съд и в размер на 1700лв. с ДДС за второто разглеждане на делото пред окръжния съд. След съпоставката му с обема, фактическата и правна сложност на делото, въведените в производството възражения, събраните доказателства, проведените открити съдебни заседания, както и минималния размер, определен в Наредба №1/2004г., съдът намира възражението за неговата прекомерност за неоснователно. Общия дължим от ищеца размер на направените в производството разноски, който се следва на касатора/ответник е 9 045,10лв.

Водим от горното, съдът Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №260129/23.11.2021г. на Окръжен съд Шумен по в.г.д.№46/2021г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. Д. Р., ЕГН срещу „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК, [населено място] иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Р. Д. Р. не дължи на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място] сумата от 6327,70лв. представляваща корекция на консумирана електроенергия за периода 19.04.2017г. до 18.04.2018г. по отношение на обект [населено място], [улица], с абонатен № и клиентски №, за която сума е издадена фактура № /10.05.2019г., по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Р. Д. Р., ЕГН да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД, ЕИК, [населено място] сумата от 9045,10лв., представляваща направените пред всички инстанции съдебно-деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: