Правен интерес при отрицателен установителен иск за собственост

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 534

гр. София, 25.09.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4908 по описа за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Д. С. М. и С. С. М., двамата заедно представлявани от пълномощника им адв. Хр. Р. от САК, срещу решение № 169 от 13.07.2023 год. по въззивно гр. д. № 229/2023 год. на Сливенския окръжен съд. С него, като е потвърдено постановеното първоинстанционно решение № 361 от 3.05.2023 год. по гр. д. № 4475/2022 год. на Сливенския районен съд, е признато за установено на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по предявения от И. Й. И. срещу тях отрицателен установителен иск, че касаторите не са собственици на описаните сгради, намиращи се в поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място]: работнически стол, представляващ сграда с идентификатор ****, на един етаж, със застроена площ 252 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, административна сграда с идентификатор ****, на два етажа, със застроена площ 110 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, навес, с идентификатор ****, на един етаж, със застроена площ 1 262 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, навес с идентификатор ****, на един етаж и със застроена площ 22 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, навес с идентификатор ****, на един етаж и със застроена площ 357 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, кантар, сграда с идентификатор ****, на един етаж и със застроена площ 24 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда, сграда с идентификатор ****, на един етаж и със застроена площ 11 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда и сграда с идентификатор ****, на един етаж, със застроена площ 20 кв. м., с предназначение селскостопанска сграда и на основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариалния акт № 89/2022 год., с който същите са признати за собственици на горните имоти по давностно владение.

Касаторите поддържат становище за недопустимост на въззивното решение поради липса на правен интерес у ищеца за предявяване на отрицателния установителен иск, респ. за неправилност поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон по подробно изложените в жалбата и в съдебното заседание, чрез пълномощника им адвокат Р. съображения.

Ответникът по касационната жалба и ищец – И. И., чрез пълномощника му адвокат Г., по изложените в съдебното заседание съображения счита решението за правилно и иска същото да се потвърди, с присъждане на разноските в производството.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 356 от 29.01.2025 год. на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК за проверка относно наличието на правен интерес като абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на отрицателния установителен иск в контекста на съществуващо съмнение за вероятна недопустимост на обжалваното решение при твърденията на ищеца да е собственик на част от имота по наследство, без последното да е установено по делото. Горното е в съответствие с разясненията в мотивите на т. 1 на ТР № 1/19.02.2020 год. по т. д. № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС за служебното задължение на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. и във фазата по допускане на касацията.

Като прецени данните по делото във връзка с доводите на страните, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:

Ищецът е предявил срещу касаторите отрицателен установителен иск за собствеността върху процесните сгради с твърдения в исковата молба, че е собственик по наследство на идеални части от тях. Същите били закупени от частно земеделско сдружение на търг от ТКЗС „Чокоба”, в ликвидация, чийто член бил неговият баща Й. П., като за същите имоти ответниците Д. и С. М. се снабдили с констативен нотариален акт № 89/2022 год. с посочено придобивно основание давностно владение. Ищецът е твърдял, че последните не са придобили по давност правото на собственост, поради което е искал да се признае за установено между тях, че същите не са собственици на описаните сгради.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което искът е уважен, въззивният съд възприел установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно придобиването на търг на процесните сгради от членовете на частното земеделско стопанство, предвид липсата на правосубектност на същото. Бащата на ищеца придобил съответната на дела му идеална част от имотите, която след смъртта му е наследена от ищеца, поради което и съдът приел, че ищецът има правен интерес от отричане на поддържаното от ответниците право на собственост върху сградите в пълния му обем, съответно приел за допустим предявеният отрицателен установителен иск за собственост.

Въззивният съд приел, че тъй като правото на ищеца не е предмет на иска, същото не е необходимо да се индивидуализира по размер. Наличието му обуславя извода за правния интерес от предявения иск, което съдът приел да е установено от представените писмени доказателства – писмените договори за продажбата от 1993 год. и представения списък на членовете на сдружението, между които и Й. И. П., баща на ищеца. Оспорването на последния като неподписан документ е намерено за неоснователно, с оглед данните в представените договори, че такова сдружение е съществувало, а в тази насока са и събраните свидетелски показания. Въз основа съвкупната преценка на тези доказателства, съдът приел за установено, че ищецът е съсобственик на част от процесните сгради, което обосновава правния му интерес от предявения отрицателен установителен иск срещу ответниците, като съотношението на правата на страните не е предмет на спора.

Въз основа на установената от приетото заключение на експертизата идентичност на сградите, закупени от сдружението и тези, предмет на констативния нотариален акт на ответниците, съдът намерил иска за основателен поради липса на установяване на елементите на придобивната давност от страна на М.. Същите, макар да са използвали една от сградите в необходимия давностен срок, са демонстрирали намерение за своене едва от 2022 год., което се установява от показанията на разпитаните свидетели, в т. ч. и на доведените от тях.

С оглед основанието, на което е допуснато касационното обжалване съдът следва да направи преценка на допустимостта на обжалваното решение, съобразявайки задължителните постановки на ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС относно наличието на правен интерес и от осъществяването на по-ограничен способ на защита с предявяването на отрицателния установителен иск за собственост, при който се отрича правото на ответника върху същия обект. Съобразно разясненията в т. 1 на това ТР, правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече права на ответника. В случая, видно от изложените в исковата молба обстоятелства, правният спор между страните е породен от снабдяването на ответниците с констативен нотариален акт за собственост на описаните в него сгради. Твърдението на ищеца е било, че е собственик на идеална част от същите, на основание наследство от баща му, купил като член на сдружението тези сгради през 1993 год., което негово право е засегнатото от правния спор. Макар и то да не е предмет на иска, то обосновава правния интерес на ищеца от предявяването на отрицателния установителен иск с предмет отричаното от него и претендирано от ответника право. Затова, за да обоснове правния си интерес, ищецът следва да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

Наличието на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск се преценява с оглед конкретните обстоятелства по всеки спор, като се изхожда от това дали чрез този иск ищецът ще получи самостоятелна защита на правото си. Без последното да е индивидуализирано и без да са доказани фактите, от които то произтича, правният интерес от отрицателния установителен иск не може да бъде обоснован.

По делото не е установена идеалната част от правото на собственост върху процесните сгради, притежавана от ищеца, която е засегната от породения спор между страните, нито е установен по несъмнен начин факта на придобиването й от наследодателя на ищеца чрез търг от ТКЗС в ликвидация. Тези факти следва да бъдат доказани от ищеца, за да обоснове правния си интерес от защитата чрез иск, и то за идеални части, надхвърлящи собствената му такава част. Съсобственикът не е процесуален субституент на другите съсобственици, поради което и не може да предяви иск за защита на техните права /чл. 26, ал. 2 ГПК/. В този смисъл например Р № 35 от 5.03.2019 год. по гр. д. № 1845/2018 год., I г. о. на ВКС.

Изводът на съда за наличие на правен интерес от предявения иск е неправилен и необоснован, тъй като въззивният съд не е указал на ищеца да конкретизира каква идеална част от правото на собственост върху имотите притежава по наследство, както и да представи относими доказателства за членството на наследодателя му в частното земеделско сдружение, придобило сградите с договорите от 1993 год. След конкретизиране на засегнатото право съдът следва да прецени и налице ли е правен интерес от търсената с настоящия иск защита по отношение на идеалните части от правото на собственост, надхвърлящи тази на ищеца при липса на предявен от друг съсобственик иск и при извод за допустимост на иска да се произнесе по същество при съобразяване представения от ответниците констативен нотариален акт за собственост на основание придобивна давност във връзка с доводите на страните. При наличието на правен интерес от предявяването на този иск ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право на собственост или друго вещно право, защото само неговото право се обхваща от предмета на спора, като трябва да изчерпи всички основания, на които то е могло да се породи. Произнасянето на въззивния съд в тази насока се явява преждевременно, поради което и не подлежи на обсъждане в настоящето производство.

Поради допуснатото съществено процесуално нарушение по въпроса за допустимостта на отрицателния установителен иск, постановеният съдебен акт на въззивния съд подлежи на отмяна, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд и произнасяне съгласно изложените съображения.

По искането на страните за присъждане на разноски следва да се произнесе при новото разглеждане на делото въззивният съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивното решение № 169 от 13.07.2023 год. по гр. д. № 229/2023 год. на Сливенския окръжен съд и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: