Отсъствие на адвокат в чужбина не отменя влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 558

Гр. София, 02.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №1491/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.

Образувано е по молба вх. №2344 от 01.02.2024г. на И. К. И., съдържаща искане за отмяна на влязло в сила на 25.01.2024г. решение, постановено по гр. дело №364/23г. по описа на ОС – Перник, с което е потвърдено първоинстанционното решение, с което молителката е осъдена да заплати на Университетска агенция по франкофония сумата от 800лв. на осн. чл. 45 ЗЗД. Поддържаното основание за отмяна е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. На първо място молителката – ищец в процеса твърди, че в хода на делото е била представлявана от надлежно упълномощен адвокат, но въпреки това не е била уведомена за заседанието на 18.01.2024г. поради отсъствието на нейния пълномощник от страната. На следващо място излага, че въпреки неговото отсъствие, въззивният съд е дал ход на делото в о.с.з., проведено на 07.12.2023г., като е отхвърлил искането за отвод без да изслуша страната и нейния адвокат.

Ответникът по молбата - Университетска агенция за франкофония, представлявана от адв. Ил. П., чрез депозирания писмен отговор излага становище за нейната недопустимост и неоснователност. Счита, че не са налице основанията по чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, като излага, че в това производство не подлежат на изследване евентуално допуснати процесуални нарушения от въззивния съд.

Настоящият състав на ВКС, Първо отделение, Гражданска колегия, като взе предвид доводите на страните, във връзка със соченото основание за отмяна, съобразно данните по делото, намира следното:

Производството за отмяна е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила решения само при наличие на изрично посочените в закона основания.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК , на която се позовава молителката, отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее.

В конкретния случай молителката твърди, че още от самото начало на производството по гр. дело №5984/22г. по описа на Районен съд –Перник, тя в качеството си на ответник е била представлявана от упълномощен от нея представител – адвокат Вл. И., чрез който е била редовно уведомявана и призовавана в хода на цялото първоинстанционно и въззивно производство. Излага, че след поискан от пълномощника ѝ отвод на първоначално определения състав в заседанието на 24.10.2023г., въззивното дело било насрочено за съдебно заседание за 07.12.2023г. Поради наличието на друго вече насрочено дело пред СРС за същия ден, пълномощникът ѝ поискал отлагане на делото и отвод на съдебния състав. Независимо от отсъствието на пълномощника в о.с.з. на 07.12.2023г., въззивният съд дал ход на делото, като отхвърлил искането за отвод и отложил разглеждането за 18.01.2024. Н а 11.01.2024 на пълномощника била изпратена призовка за датата на следващо съдебно заседание, която била върната с изрично отбелязване, че пълномощникът на въззивницата се намира в чужбина в периода от 10.01.2024 до 20.01.2024г., т.е. включително и към датата на насроченото съдебното заседание. В проведеното на 18.01.2024 съдебно заседание въззивният съд е дал ход на делото и обявил, че ще се произнесе с решение без изобщо да е изслушал въззивницата, съответно нейния пълномощник. Предвид така изложеното, молителката счита, че не е била редовно уведомена за заседанието на 18.01.2024г., тъй като съобщението за това заседание е получено на 11.01.2024г., на която дата пълномощникът ѝ не е бил в страната, считано от 10.01.2024. От друга страна тя не е била уведомена и лично на посочения по делото адрес, за да упълномощи за съответната дата друг представител. Счита, че отсъствието на пълномощника съставлява особено непредвидено обстоятелство, което тя не е могла да предвиди за да може евентуално да упълномощи друг представител за същата дата, поради което твърди, че е била лишена от възможност да участва в производството по делото. На следващо място твърди, че в проведеното на 07.12.2023 заседание, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като се е произнесъл по искането за отвод в ущърб на правата на поискала отвода страна, която не е присъствала и не е била представлявана по причини, счетени от съда за уважителни, които причини също така не са могли да бъдат отстранени от нея. Чрез нормата на чл. 142, ал. 2 ГПК се гарантира прилагането на основни принципи на гражданския процес, прогласени в чл.8, ал.1 и чл.9 ГПК, според които всяка страна има право да бъде изслушана от съда, преди да бъде постановен акт, който има значение за нейните права и интереси. Счита, че в резултат на неспазването на това задължение е налице процесуално нарушение, довело до съществено нарушаване на правото ѝ на защита. Произнасянето на поискан отвод несъмнено съставлява акт, който има съществено значение за правата на въззивницата, а именно правото на безпристрастен и непредубеден съд.

От фактическа страна, настоящият състав установи следното:

Безспорно е, че в хода на въззивното производство И. И. е представлявана от адв. Вл. И.. Видно от пълномощното, находящо се на стр. 74 от първ. дело, упълномощаването е до окончателното приключване на производството.

С определение №582/28.06.2023г. производството по въззивно гр. дело №364/2023г. по описа на ОС- Перник е нарочено за о.с.з. на 05.09.2023г., за което Ив. И. е редовно уведомена чрез адв. И. на 05.07.2023г.

С две поредни молби адв. И. е поискал пренасрочване на делото поради отсъствието му от страната и наличието на служебни ангажименти, като е посочил датите на известните му служебни ангажименти.

В о.с.з., проведено на 05.09.2023г., и предвид постъпилата молба, производството по делото е било отложено на 24.10.2023г.

В о.с.з, проведено на 24.10.2023г., адв. И. е направил искане за отвод, в резултат на което целият съдебен състав се е отвел от разглеждане на делото.

След определяне на новия съдебен състав, с разпореждане №1227/02.11.2023г., производството по делото е нарочено за о.с.з. на 07.12.2023г.

С молба от 24.11.2023г., адв. И. е посочил, че не му е възможно да се яви в с.з. на 07.12.2023г. поради ангажимент по др. Дело пред СРС, като е направил искане за отвод на целия съдебен състав с подробно изложени мотиви и основания.

В о.с.з., проведено на 07.12.2023г., съдът е оставил искането за отвод без уважение, а производството по делото е отложено за дата 18.01.20234., като адв. И. е задължен в 3 дневен срок да представи доказателства за твърдяната си служебна ангажираност за датата на съдебното заседание, като изрично е предупреден, че при неизпълнение ще му бъде наложена глоба. С определение от същото о.с.з. на неявилата се въззивница И. И. е указано, че за следващо съдебно заседание при повторна невъзможност за явяване на нейния пълномощник, своевременно следва да упълномощи друг адвокат.

Съобщението с горното указание на съда е връчено на 11.01.2023г. на рецепцията на адвокатската кантора с отбелязване, че адв. И. е в чужбина.

В о.с.з, проведено на 18.01.2024г., след като е приел, че въззивницата е редовно уведомена на осн. чл. 56, ал.2 ГПК, съдът е дал ход на делото, приключил е съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение, което е постановил на 25.01.2024г.

За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, съобрази следното:

Според разясненията в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК групира няколко отменителни основания със самостоятелно значение. Общото между тях е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител при водене на делото и по този начин не е могла да упражни предоставените й от закона процесуални възможности за ефективна защита в процеса. Поради това законът предполага, че страната не е могла да включи релевантни за делото факти и обстоятелства и да посочи доказателства за установяването им, поради което делото е останало неизяснено от фактическа страна и за нея решението е неправилно. С отмяната по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК се обезпечава правото на страната на защита по висящ процес, като се осуети опасността да бъде окончателно обвързана от силата на пресъдено нещо на решението. Първото основание за отмяна е налице, когато страната е била лишена от участие в делото, поради нарушение на съдопроизводствените правила, които уреждат това участие. Второто основание е когато страната не е била надлежно представлявана, поради нарушаване на нормите, свързани със законното представителство и по пълномощие. Последното основание за отмяна по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК страната да не е могла да участвува лично и/или чрез повереник за заседанието, за което е била призована, поради особените и непредвидени обстоятелства. Последните представляват такива пречки, които страната или повереникът не са могли да преодолеят. Такива могат да бъдат природни бедствия, внезапно заболяване, катастрофа и др. За да бъдат квалифицирани от Върховния касационен съд като основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК , страната трябва да изложи твърдения за релевантни за правото й на отмяна факти и да ги докаже. Регламентът на посочените хипотези в чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК предполага молителят да установи факта на извършеното процесуално нарушение от съда или на онези настъпили непредвидими обстоятелства, които са попречили за личното му участие и/или на повереника му в процеса.

В процесния случай при извършената служебна проверка не се установява наличието на поддържаните от молителя основания по чл. 303, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ГПК . Видно от данните по делото, за заседанието на 07.12.2023г. въззивницата е била редовно уведомена чрез своя адвокат. Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.2 ГПК страната, която е редовно призована, при отлагане на делото не се призовава за следващо съдебно заседание, когато датата му е обявена в заседанието.

Именно в съответствие с цитираната разпоредба, в протокола на проведеното на 07.12.2023г., въззивният съд изрично е посочил, че жалбоподателката е редовно призована за следващо съдебно заседание по реда на чл. 56, ал. 2 ГПК, като изпратеното до нейния адвокат съобщение е било във връзка със задължението му представи доказателства за служебната си ангажираност, а не за призоваването му за следващо съдебно заседание. Следва да се отбележи, че при наличието на редовно уведомяване от предходно съдебно заседание, и тъй като въззивницата не е поискала отлагане на делото, то съдът не е могъл служебно да отложи същото въз основа на отбелязването, върху съобщението, неотносимо към призоваването.

Задължение на страната е да следи за развитието на производството по делото, а нейно право е след като установи, че за датата на заседанието няма да може да бъде надлежно представлявана, да поиска отлагане на производството или да организира по друг начин процесуалното си представителство. Подобно искане по делото не е направено. Действително, въззивницата И. е била призовавана в хода на цялото производство само чрез адв. И.. Доколкото не е сезирала съда с искане да бъде призовавана на личния си адрес, то и съдът не е имал задължение да изпраща призовките лично на нея. Призоваването чрез нейния адвокат е редовно и съобразено с процесуалния кодекс. На страната е предоставен избор по какъв начин да ѝ бъдат връчвани съобщенията по делото, като законовите правни последици са идентични независимо от избрания начин за призоваване.

Следва да се посочи също, че в настоящото производство не се събраха данни за обективни причини, препятстващи пълномощника на молителката да се запознае с хода на въззивното дело, тъй като от приетите в о.с.з. на 19.09.24г. писмени доказателства безспорно се установява само отсъствието му от страната за периода от 10.01.2024г. до 20.01.2024г., но не и преди това.

За да е налице основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК , е необходимо действията на съда да са в противоречие с процесуалните правила и като пряка последица от тях да не е осъществено надлежно представителството на страната в производството. Настоящият състав счита, че по делото не се установява твърдяното процесуално нарушение, а именно провеждане на съдебно заседание въпреки нередовна процедура по призоваването и др. В процесния случай не са били налице изискуемите от процесуалния закон предпоставки за отлагане на делото. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото, а съгласно чл. 142, ал.2 ГПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й или само пълномощникът не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Доколкото в случая е било налице редовно уведомяване на осн. чл. 56, ал.2 ГПК, като е липсвала молба за отлагане на делото, то съдът не е допуснал нарушение на тази разпоредба. Наличието на недобре организирано представителство и защита от страна на молителя и неговия процесуален представител не е основание за отмяна на постановеното по делото решение.

Изложеното налага извода, че в случая липсва нарушаване на съдопроизводствени правила, които да обосноват приложимост на нормите на чл. 303, т. 5 пр. 1 и пр. 2 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата вх. №2344 от 01.02.2024г. на И. К. И., чрез адв. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5, пр. 1 и пр. 2 от ГПК на влязлото в сила на 25.01.2024г. решение, постановено по гр. дело №364/23г. по описа на ОС – Перник.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове:

1.

2.