Придобиване по давност на спорна реална част и последици от неприложен регулационен план

Текстът на акта

Ключови фрази

12

Р Е Ш Е Н И Е

№ 45

София, 27.01.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в проведеното на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и пета година открито заседание в състав:

Председател: БОНКА ДЕЧЕВА

Членове: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

при участието на секретаря Даниела Никова разгледа докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 2776/2024 година.
Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Подадена е касационна жалба от А. Л. Х. и В. Л. Х., чрез адв. К. М., против решение № 37 от 22. 01. 2024 г. по гр. д. № 709/2022 г. на ОС – Благоевград, 2 въззивен гр. състав, потвърждаващо решение № 139 от 17. 06. 2022 г. по гр. д. № 644/2021 г. на РС – Сандански, с което е признато за установено, по предявените от А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М. А. Х. и М. А. П. против А. Л. Х. и В. Л. Х., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове, че А. Л. Х. и В. Л. Х. не са собственици на 28/429 идеални части (всеки от тях на по 14/429 ид.ч.) от поземлен имот с идентификатор ***и площ от 429 кв.м. (понастоящем съставляващ част от имот с идентификатор ***, с площ от 1207 кв.м.) по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по плана на града. Твърди се неправилност на решението поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички доказателства по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, както и на всички доводи и възражения на страните, поради необоснованост на изводите на съда и поради постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 79 ЗС и пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ, чл. 40 и чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./

Подаден е отговор на касационната жалба от ищците А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М. А. Х. и М. А. П., чрез пълномощника им адв. М. К., с който са развити съображения за правилност на въззивното решение и неоснователност на касационната жалба.

Касационното обжалване на решението е допуснато с определение № 3990 от 14. 08. 2025 г., на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпроса относно правните последици, предвидени в пар. 8 ПР ЗУТ, от неприлагането на дворищнорегулационен план в сроковете по пар. 6 ПР ЗУТ.

Съгласно формираната по въпроса практика на ВКС, отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени към влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове се продължава до изтичане на сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ, след което това отчуждително действие отпада автоматично, по силата на закона, и правото на собственост върху парцела се трансформира в право на собственост върху имота, за който е бил отреден, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени. Изключение от това правило може да има в случаите, при които е налице грешка в кадастралния план, която създава привидност за наличие на придаваеми по регулация части, в които случаи разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ не намират приложение, тъй като не е налице придаваема част по дворищнорегулационния план. Обратно - когато грешката в кадастралния план създава привидност за липса на придаваеми по регулация части, разпоредбите на § 6, ал. 2 и ал. 4 и § 8 ПЗР на ЗУТ следва да намерят приложение.

В този смисъл са разясненията, дадени с ТР № 3 от 28. 03. 2011 г. по т.д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, както и становищата, изразени в решение № 231 от 12. 04. 2024 г. по гр. д. № 1232/2023 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 60154 от 12. 09. 2022 г. по гр. д. № 1313/2021 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 167 от 3. 07. 2014 г. по гр. д. № 1366/2014 г. на ВКС, 1 г.о., решение № 27 от 8. 03. 2019 г. по гр. д. № 4170/2018 г. на ВКС, 1 г.о. и др.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявен по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК отрицателен установителен иск. Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот, като А. Й. Ч. притежава 1/36 ид.ч., Е. М. Ч. и А. Й. Ч. притежават общо 5/36 ид.ч. в режим на СИО, К. Х. Ф. е собственик на 12/36 ид.ч., А. В. Д. – на 6/36 ид.ч., М. А. Х. – на 6/ 36 ид.ч. и М. А. П. – на 6/36 ид.ч. Като правопораждащи факти сочат договори за доброволна делба № 69 от 25. 12. 1957 г. и № 32/8. 03. 1975 г., договор за дарение, сключен с н.а. № 173/10. 12. 1984 г., договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане, сключен с н.а. № 10. 12.1984 г., договори за дарения, обективирани в нотариални актове № № 181/9. 12. 1985 г., 176/19. 09. 1991 г., 185/18. 12. 1992 г., 169а/21. 06. 2007 г. и договор за продажба, обективиран в н.а. № 170/21. 06. 2007 г. След справка в СГКК – Благоевград ищците установили, че през 2018 г. ответниците се снабдили с констативен нотариален акт за собственост по давност върху 28/429 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 429 кв.м. (понастоящем съставляващ част от имот с идентификатор ***с площ от 1207 кв.м.) по КККР на [населено място]. Твърдят, че ответниците никога не са владели имота им –нито реална част от 28 кв.м., нито 28/429 ид.ч. от него, поради което не са придобили по давност реална или идеална част от същия.

Ответниците са заявили, че в продължение на повече от 50 години родителите им, а след смъртта им те самите са продължили да владеят реална част от 28 кв.м. от процесния поземлен имот, която се намира в североизточната част на имота. Нивото на тази реална част от 28 кв.м. е значително по-високо от останалата част на имота на ищците, но е на нивото на останалата част от дворното място на ответниците. Тези 28 кв.м., в продължение на повече от 60 години, винаги са били оградени като част от дворното място към къщата на ответниците, ползвани са като овощна градина. Тези 28 кв.м. са отделени от останалата част от имота на ищците със стар зид от речни камъни (суха зидария) и подпорна стена, върху които е поставена ограда от мрежа.

Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с договор за доброволна делба от 25. 12. 1957 г., сключен между наследниците на Г. С. Б., процесният имот, който към този момент е съставлявал имот пл. № ***кв.м., с площ от 429 кв.м., е придобит в дял от В. А. Ц., Й. А. Ц. и А. А. Ц.. На 14.12.1968 год., с н.а. № 91/1968 г., том II, дело № 796/1968 год. по описа на РС Сандански, А. А. Ц., Й. А. Ц. и В. А. Ц. са признати за собственици на описания имот. На 08.03.1975 г. между А. А. Ц., Й. А. Д. и В. А. В. е сключен договор за доброволна делба на съсобствени имоти, по силата на който процесният имот е придобит в изключителна собственост от А. А. Ц.. С нотариален акт № 173/10.12.1984 год. А. А. Ц. дарява на К. Х. Ф. (ищца) 1/3 ид.ч. от процесния имот и на Р. В. Д. – 1/3 ид.ч. Р. В. Д. се разпорежда с придобитата 1/3 ид.ч. както следва: с н.а. № 176/1991 г. дарява на брат си А. В. Д. (ищец) 1/6 ид.ч.; с н.а. № 169а/2007 г. дарява на ищеца А. Й. Ч. 1/36 ид.ч., а с н.а. № 170/2007 г. продава на А. Й. Ч., през време на брака му с Е. М. Ч., 5/6 ид.ч. С н.а. № 174/10. 12. 1984 г. А. А. Ц. прехвърля срещу задължение за гледане и издръжка на М. А. П. 1/3 ид.ч. от процесния имот. Последната дарява придобитата 1/3 ид.ч. на сина си М. А. П., който с н.а. № 185/92 г. дарява на ищцата М. А. Х. 1/6 ид.ч., а ищецът М. А. П. остава собственик на 1/6 ид.ч.

Прието е за установено, че ответниците са наследници на Л. А. Х., починал на 27.05.1995г. След смъртта си последният е оставил като наследници по закон синовете си А. Л. Х. и В. Л. Х. и съпругата си С. Х., починала 14.03.2010г. и оставила за наследници ответниците.

Въз основа на показанията на ангажираните от ответниците свидетели Л. В., В. Т. и Н. К. се установява, че семейството на ответниците от много години ползва спорната реална част с площ от около 20 - 30 кв.м. Нивото на тази реална част е по-високо от долния имот на ищците, но е на нивото на останалата част от дворното място на ответниците. Тази част е оградена с подпорна стена, зид от речни камъни и поставена върху тях ограда от мрежа. В тази част има засадени овощни дървета. Свидетелката В. заявява, че откакто се помни от дете, когато е била на 7-8 годишна възраст, семейството на ответниците владее процесното място. Свидетелят Т. дава показания, че от шейсетте години на миналия век има спомен, че това място се владее от Х. и същото не е променено и до момента, а оградата оттогава си стои. Свидетелят Н. К. заявява, че повече от 50 години посещава имота и той си е все в същото състояние, като спорната реална част е приобщена към двора на ответниците.

Според показанията на свидетелите, ангажирани от ищците - Ж. Т., К. Д., Д. С., имотът на ищците е имал правоъгълна форма, като отпред е имало къща, а зад нея двор със засадени овошки, смокини, кайсия и джанка и дървена сграда - барака. На границата със съседите от ляво е имало висока ограда от дялани камъни в права линия, която е съществувала до към 97-ма година и е продължавала до имота на Х. (свид. Т.). Овощните дръвчета са били засадени под оградата. Имало е едно място по-високо, което е било засаждано с ранни зеленчуци. В овощната градина в имота на ищците не е имало „задигната част“ или телена мрежа. Свидетелите на ищците са категорични, че между семействата на ищците и на ответниците не е имало никакви спорове за имота, двете семейства са се разбирали.

Въз основа на заключението на съдебнотехническата експертиза е прието за установено, че спорната реална част от 28 кв.м. е нанесена с жълт цвят на скицата към заключението на лист 199 от делото на СРС. Същата е оградена от ограда от суха каменна зидария, направена от речни камъни, върху която има оградна мрежа, а от северната стена – от подпорна стена, върху която е монтирана оградна мрежа. Тези 28 кв.м. са над нивото на останалата част от имота с идентификатор ***, на ищците, но са на нивото на съседния имот с идентификатор ***на ответниците и представляват част от дворното им място. В реалната част от 28 кв.м. има засадени 4 смокини и асми.

Според заключението на експерта, по КРП от 1920 г. процесните 28 кв.м. са част от имот пл. № ***на ответниците, за който имот е отреден парцел ***. Към парцела е имало придаваеми части от имоти пл. № № ***и ***, които не са предмет на иска. Имотът на ищците е съставлявал имот пл. № ***и имот пл. № ***, за които са били отредени парцел ***и парцел ***. По този план 13 кв.м. от имот пл. № ***на ответниците се придават към парцел ***на ищците (частта, оцветена в червено на скица-приложение 1 на л. 160 от делото на РС). Няма данни дворищнорегулационният план да е приложен към одобряване на следващия КРП от 1930 г. По КРП от 1930 г. имотът на ответниците е нанесен като имот пл. № ***, за който е отреден парцел ***, а имотът на ищците – като имоти пл. № ***, ***и ***, като за имоти пл. № ***и ***е бил отреден парцел ***, ***. По този план 9,19 кв.м. от имота на ответниците се придават към парцел ***, ***на ищците (придаваемата част е оцветена в червено на скица-приложение 2 на л. 161 от делото на РС). Следва да се посочи, че по делото няма данни придадените 9,19 кв.м. от имота на ответниците към парцела на ищците да са плащани от праводателите на ищците на праводателите на ответниците и регулацията да е била приложена. Към експертизата, на л. 163 от делото на РС, е приложен издаден констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка № 39/1941 г., с който А. А. Д. е призната за собственик по давност на парцел ***от 692 кв.м. и на 1/2 ид.ч. от парцел ***от 988 кв.м., в кв. ***. Описанието на парцел ***включва и придадените по регулация от имота на ответниците 9, 19 кв.м. От този нотариален акт обаче не би могло да се предполага уреждане на регулационните отношения между праводателите на ищците и праводателите на ответниците, тъй като същият е издаден по обстоятелствена проверка и титулярят на акта е признат за собственик на основание изтекла придобивна давност. Изводът на вещото лице, че издаденият по обстоятелствена проверка нотариален акт от 1941 г. установява прилагане на ДРП от 1930 г. не може да бъде споделен. По КРП от 1956 г. имотът на ищците е нанесен като имот пл. № ***и спорните 28 кв.м. са включени в границите на този имот, вместо като част от имот пл. № ***на ответниците. За имот пл. № ***на ищците не е бил отреден самостоятелен парцел по дворищнорегулационен (ДРП), а същият е бил включен в терен, предвиден за отчуждаване за „Градина“. Целият имот пл. № ***попада в обществен парцел, отреден за градина (л. 164). Имотът на ответниците от запад не е изобразен на скицата към заключението на вещото лице, тъй като тази част от плана е скъсана в участъка, касаещ имота на ответниците. Вещото лице е констатирало, че има други данни, че по този план имотът на ответниците е бил нанесен като имот пл. № ***и за него е бил отреден парцел ***, в кв. ***– това е видно от издадената при действието на този план заповед № 621/24. 09. 1960 г., с която е разпоредено да се извърши оценка на мястото от имот пл. № ***на С. П., което се придава към *** на Л. А. П. и на мястото от имот пл. № ***на Л. А. П., което се придава за озеленяване „към държавно“. Предвижданията по плана не са реализирани. По КРП от 1966 г. имотът на ответниците не е нанесен като самостоятелен имот, а е включен в имоти пл. № № ***, ***и ***. Спорните 28 кв.м. са включени в имот пл. № ***на ищците (л. 167). За имот пл. № ***на ищците не е бил отреден самостоятелен парцел по ДРП – част от 95 кв.м. са били включени в парцел, предвиден за хотел и ресторант, а част от 1000 кв.м. в парцел, предвиден за градина – т.е. имотът отново е бил предвиден за отчуждаване. Предвижданията по РП от 1966 г. също не са били – отчуждително производство не е проведено и мероприятията не са реализирани. По неодобрен КП от 1975-1976 г. имотът на ищците е нанесен като имот пл. № ***, а имотът на ответниците – като имот пл. № ***. Спорните 28 кв.м. са включени в имот пл. № ***на ответниците (л. 172). КП от 1981 г. е идентичен с този от 1975-1976 г., но вече е одобрен. Спорните 28 кв.м. са нанесени като част от имот пл. № ***на ответниците, а не като част от имот пл. № ***на ищците (л. 175) и в разписния лист към плана са записани като собственост на бащата на ответниците Л. А. Х.. По РП от 1981 г. за имот пл. № ***на ответниците и за имот пл. № ***на ищците не е предвидено отреждане на самостоятелни парцели по ДРП. Предвидено е тези два имота, заедно с други имоти, да се включат в парцел ***– „За строителство на магазини, паметник, с озеленяване“. Имотите са предвидени за отчуждаване, но отчуждително производство не е проведено. Такова е било действието на КРП от 1981 г. до изменението му през 1994 г. През 1994 г. е издадена заповед № 23/20. 04. 1994 г., с която, по молба на ищците е извършена поправка на кадастралния план от 1981 г., при която процесните 28 кв.м. са включени в имота на ищците, но тази поправка не е отразена в оригиналния кадастрален план. През 1994 г. , със заповед за № 79/8. 12. 1994 г. за ЧИЗРП на КРП от 1981 г., спорната площ от 28 кв.м. е заснета като част от имот пл. № ***на ищците, за който е отреден парцел ***, предвиден за свързано застрояване, а не като част от имот пл. № ***на ответниците, за който е отреден ***, предвиден за индивидуално жилищно застрояване и за част от който е предвидена нова задънена улица за обслужване на този парцел (л. 182). Спорните 28 кв.м. попадат в парцел *** на ищците. По делото няма данни дворищнорегулационният план от 1994 г. да е бил приложен чрез заплащане на придаденото по регулация място или по друг начин. Не е реализирана и предвидената задънена [улица] на ответниците. През 1999 г. е одобрен частичен кварталнозастроителен и силуетен план (ЧКЗСП) за парцели ***, ***, ***и ***, с който e предвидено сключено застрояване на жилищни сгради с магазини в посочените парцели, а в парцел ***и ***– и допълващо застрояване (л. 183 и 184). През 2009 г. е одобрена КК, в сила от 2010 г. , в която процесните 28 кв.м. попадат в поземлен имот с идентификатор ***на ищците. През 2018 г. е одобрен ПУП за поземлени имоти с идентификатори ***на ищците (УПИ ***), ***(УПИ ***) и част от поземлен имот с идентификатор ***(улица). За имоти с идентификатори ***и ***на ищците е отреден общ УПИ ***, ***, с площ от 1209 кв.м., в който попадат и спорните 28 кв.м., за който е предвидено средно свързано застрояване. Заповедта е постановена по искане на ищците. Вещото лице посочва, че заповедта е обжалвана, като жалбата е оставена без уважение с решение № 9760 от 16. 07. 2020 г. по адм. д. № 9887/2019 г. на ВАС, 2 отделение. От служебно извършената справка в информационна система „АПИС“ е видно, че заповедта от 2018 г. е била обжалвана от лица с имена „М.Ш.“ и „Е.С.“, като лица с имена А.Л.Х. и В.Л.Х. (вероятно ответниците по настоящото дело А. Л. Х. и В. Л. Х.), наред с други физически лица, са били конституирани като заинтересовани страни. Посочено е от вещото лице, че по време на висящността на административното дело, със заявление от 18. 07. 2018 г., ответникът А. Л. Х. е поискал изменение на границите на поземлен имот с идентификатор ***на границата с имота на ищците, но с писмо същият е уведомен, че такава процедура няма да бъде проведена досежно имоти с идентификатори ***и ***, тъй като между тях е предвидена улица-тупик. Със заповед от 2021 г. е изменена КК, като поземлени имоти с идентификатори ***и ***на ищците са обединени в поземлен имот с идентификатор ***с площ от 1209 кв.м., в който попада и процесната реална част от 28 кв.м. (л. 196).

От правна страна въззивният съд е приел, че предявеният иск е допустим и основателен. Ответниците не са придобили собствеността върху владяната от тях и родителите им реална част от 28 кв.м., предвид разпоредбите на чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ (отм.), чл. 181, ал. 3 ЗТСУ (отм.) и чл. 200 ЗУТ. Не са придобили и 28/439 идеални части от имота на ищците и на основание чл. 181, ал. 3 ЗТСУ(отм.). По делото е установено, че родителите на ответниците са владели спорните 28 кв.м. от 1963 до влизане в сила на ЗТСУ на 1. 06. 1973 г., но ответниците са навършили пълнолетие през 1966 г. и 1970 г. и до 1. 06. 1973 г. не е изтекъл придобивният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС. Прието е, че ответниците не са се позовали на присъединено владение на родителите си и на наследяване, поради което не следва да се прилага чл. 82 ЗС.

Така постановеното въззивно решение е допустимо .

Неоснователен е доводът за недопустимост на същото поради недоказване от ищците на твърдението им да са собственици на процесния имот, нито на реална или идеална част от същия, доколкото договорите за доброволна делба, на които се позовават, не доказват факти, довели до възникването на съсобственост и сами по себе си не са достатъчни, за да се приеме придобиване на собствеността от ищците върху процесния имот и спорните 28 кв.м. от него. Според практиката на ВКС, формирана с постановени по реда на чл. 290 ГПК решения, когато правният интерес от предявен отрицателен установителен иск за собственост се извежда от твърдения на ищеца, които включват притежание на самото спорно право на собственост, което се отрича да е на ответника, то доказването на правото на собственост на ищеца е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация - въпросът за титулярството на правото на собственост обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот (напр. решение № 13 от 12. 03. 2016 г. по гр. д. № 3637/2015 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 15 от 19. 02. 2016 г. по гр. д. № 4705/2015 г. на ВКС, 2 г.о., становищата по които са възприети в последващи решения на ВКС).

Въззивното решение е неправилно в частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, уважаваща предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 28/439 ид.ч.от реална част от 28 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по одобрената КККР на [населено място], целият с площ от 429 кв.м., оцветена с жълт цвят на комбинирана скица – приложение № 37 към заключението на съдебнотехническата скица на вещото лице инж. В. Ю. (л. 199 от делото на РС).

Основателни са оплакванията на касаторите за неправилност на въззивното решение в посочената част поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и на всички доводи и възражения на страните, поради необоснованост на фактическите изводи на съда и поради постановяването му в противоречие с материалния закон - чл. 79 ЗС, пар. 8, ал. 2 ПР ЗУТ, чл. 40 и чл. 181, ал. 3 ЗТСУ /отм./.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства налага извода, че ответниците са собственици на процесната реална част от 28 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***по КККР на [населено място], включително и на 28/439 идеални части от тази реална част от 28 кв.м., предмет на отрицателния установителен иск. Придобили са същата по наследство от родителите си, които са придобили правото на собственост по давност, чрез осъществявано владение върху описаната площ от преди 1956-1957 г. до смъртта им, настъпила на 27. 05. 1995 г., когато е починал баща им А. Х., и на 14. 03. 2010 г., когато е починала майка им С. Х.. След смъртта им правото на собственост е наследено от ответниците, които са продължили да владеят имота до предявяване на иска. Индивидуализираната по-горе реална част от 28 кв.м. е съставлявала реална част от дворното място към жилищната сграда на родителите на ответниците, в период надхвърлящ по продължителност минимално изискуемия по чл. 79, ал. 1 ЗЗД. През целия период на владение тази реална част е била оградена към дворното място на родителите на ответниците и ответниците със суха каменна зидария и подпорна стена, върху които е монтирана телена ограда. Владението е било непрекъснато, явно, несъмнено, спокойно и постоянно.

За времето от 1956 г. до 1994 г (частичното изменение на КЗРП от 1981 г.) не са били налице забрани за придобиване по давност на описаната по-горе площ от 28 кв.м., предвидени в чл. 40 ЗППИНМ /отм./ и чл. 59 ЗТСУ /отм./, тъй като в този период тази реална част не е съставлявала реална част от парцел по приложен дворищнорегулационен план. Не е била налице и забраната по чл. 86 ЗС, тъй като владяната реална част от 28 кв.м. не е била и част от имот, придобит от държавата въз основа на проведено отчуждително производство във връзка с отреждането му за обществени мероприятия или на друго основание. По регулационните планове от 1920 г. и 1930 г. части от спорните 28 кв.м. - 13 кв.м. от имот пл. № ***на ответниците по първия план и 9,19 кв.м. от имот пл. № ***на ответниците по втория план са придадени по регулация към парцели на ищците (към парцел ***-им. ***по плана от 1920 г. и към парцел ***-им. ***, ***по плана от 1930 г.). Няма твърдения, нито доказателства плановете да са приложени по реда, предвиден в Закон за благоустройството на населените места в Княжество България от 1905 г., действал до 1941 г., Закон за благоустройството на населените места, действал в периода 1941 г. – 1949 г., ЗПИНМ /в сила от 1. 01. 1950 г./ Правният извод на вещото лице за приложена дворищна регулация от 1930 г. предвид издадения констативен нотариален акт за парцел от 1941 г. не следва да се възприема, тъй като цитираният нотариален акт е издаден по обстоятелствена проверка и със същия физическо лице е признато за собственик по давност на парцел – т.е. изводът на нотариуса, че дадено лице е придобило парцел по давност не доказва приложен дворищнорегулационен план за придадени и отнети по регулация реални части от съседни имоти. По КРП от 1956 г. спорните 28 кв.м. погрешно, при липса на данни за приложени предходни регулации, са били заснети като част от имот пл. № ***на ищците, вместо като част от имот пл. № ***на ответниците. За имот пл. № ***на ищците не е бил отреден самостоятелен парцел по дворищнорегулационен (ДРП), а същият е бил включен, наред с други имоти, в терен, предвиден за отчуждаване за „Градина“. Отчуждителни производства не са провеждани и мероприятията, предвидени в плана, не са реализирани. В следващия КРП от 1966 г. имотът на ответниците въобще не е нанесен като самостоятелен поземлен имот, а съставлява реални части от поземлени имоти с идентификатори ***- на ищците, ***, ***и новопроектирана улица, като спорните 28 кв.м., отново и без основание са включени в имот пл. № ***на ищците. За този имот не е бил отреден самостоятелен парцел по ДРП. Заедно с други имоти, имот пл. № ***е включен в парцел, предвиден за „За хотел, ресторант“ (95 кв.м.) и за „Градина“ (1000 кв.м.). Отчуждително производство не е провеждано и мероприятието не е реализирано. По н еодобрения КП от 1976 г., идентичен с одобрения КП от 1981 г. , процесните 28 кв.м. са заснети вярно - като реална част от имот пл. № ***на ответника, а не като част от имот пл. № ***на ищците, и са записани в разписния лист като собственост на бащата на ответниците Л. А. Х.. По РП от 1981 г. за имот пл. № ***на ответниците и за имот пл. № 832 на ищците не е предвидено отреждане на самостоятелни парцели по ДРП. Предвидено е тези два имота, заедно с други имоти, да се включат в парцел ***– „За строителство на магазини, паметник, с озеленяване“. Имотите са предвидени за отчуждаване, но отчуждително производство не е проведено. Такова е било действието на КРП от 1981 г. до изменението му през 1994 г.

След като е доказано осъществявано от родителите на ответниците владение върху спорната реална част от 28 кв.м. от 1956 г. до 1994 г., при липса на законови пречки за придобиването й по давност, то към 1994 г. родителите на ответниците са били придобили по давност процесните 28 кв.м.

Няма данни след 1994 г. и до настоящия момент правото на собственост на родителите на ответниците, а след смъртта им – на ответниците, върху процесната реална част от 28 кв.м, да е погасено на някакво основание. Със заповед № 79/8. 12. 1994 г. за ЧИЗРП на КРП от 1981 г. спорната площ от 28 кв.м. е заснета погрешно, без правно основание, като част от имот пл. № ***на ищците, за който е отреден парцел ***, предвиден за свързано застрояване, а не като част от имот пл. № ***на ответниците, за който имот е отреден парцел ***, предвиден за индивидуално жилищно застрояване и за нова задънена улица за обслужване на този парцел. С тази грешка се създава привидност, че липсват придаваеми части от имота на ответниците към парцела на ищците, а фактически реална част от 28 кв.м. от имота на ответниците се явява придадена по регулация към парцел *** на ищците. Регулационни сметки не са уреждани и предвидената задънена улица не е реализирана. Към влизане в сила на ЗУТ на 31. 03. 2001 г. дворищнорегулационният план от 1994 г. не е бил приложен. Планът не е бил приложен и в сроковете по пар. 6, ал. 2 и 4 ПР ЗУТ (цитираната норма е приложима и при хипотезите на допусната грешка в кадастралната основа, създаваща привидност за липса на придадена по регулация площ към съседен парцел – цитираното по-горе решение № 167 от 3.07.2014 г. по гр. д. № 1366/2014 г. на ВКС, 1г. о.), поради което отчуждително му действие е отпаднало по силата на закона, правото на собственост върху парцел *** се e трансформирало в право на собственост върху имот пл. № ***в действителните му размери (т.е. без погрешно заснетите като част от него 28 кв.м. на ответниците), а придаваемите по регулация 28 кв.м. от имота на ответниците към парцела на ищците се връщат в патримониума на ответниците. С влизане в сила на 12. 02. 2010 г. на заповедта за одобряване на КККР спорните 28 кв.м. са заснети погрешно като част от поземлен имот с идентификатор ***(понастоящем ***) на ищците, вместо като част от поземлен имот с идентификатор ***на ответниците. Погрешното заснемане на спорните 28 кв.м. към имота на ищците обаче няма вещноправно действие и няма за последица погасяване на правото на собственост на ответниците върху площта от 28 кв.м. По силата на ПУП от 2018 г. за имоти с идентификатори ***и ***на ищците е отреден общ ***, ***, с площ от 1209 кв.м., в който попадат и спорните 28 кв.м. Няма данни обаче за уреждане на сметките по регулация и придобиване на собствеността върху площта от 28 кв.м. от ищците (при действието на ЗУТ регулационните граници, установени с план, не водят до промяна на границите на правото на собственост). Със заповед от 2021 г. е изменена КК, като поземлени имоти с идентификатори ***и ***са обединени в поземлен имот с идентификатор ***с площ от 1209 кв.м., в който също попада и процесната реална част от 28 кв.м. (л. 196), но, както бе посочено по-горе, отразяването на имотите в кадастралната карта няма вещноправно действие.

Следва да се посочи, че решение № 9760 от 16. 07. 2020 г. по адм. д. № 9887/2019 г. на ВАС, 2 отделение, с което е оставена без уважение подадена от трети лица жалба срещу заповед за отреждане на общ парцел за два поземлени имот на ищците (един от които е процесният имот), по което ответниците по настоящия отрицателен установителен иск са били конституирани като заинтересовани лица, не решава със сила на пресъдено нещо въпроса относно собствеността върху спорния имот, реална или идеална част от него и съдът не е длъжен, при наличие на това решение, да приеме, че спорните 28 кв.м. са собственост на ищците, а не на ответниците, каквато теза се поддържа от пълномощника на ищците.

Въззивното решение е правилно в останалата част - потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, уважаваща предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на 28/439 ид.ч. от останалата площ от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 349 кв.м. (понастоящем част от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 1207 кв.м.), извън реалната част 28 кв.м., нанесена с жълт цвят на комбинирана скица – приложение № 37 към заключението на съдебнотехническата скица на вещото лице инж. В. Ю. (л. 199 от делото на РС). По делото не е установено ответниците или наследодателите им да са придобили по давност или на друго правно основание останалата площ на поземлен имот с идентификатор ***, извън придобитата по давност реална част от 28 кв.м., нито идеални части от тази останала площ.

Като частично неправилно, въззивното решение ще следва да бъде отменено в частта, с която предявеният отрицателен установителен иск е уважен за реалната част от 28 кв.м., нанесена като част от поземлен имот с идентификатор ***в одобрената КККР на [населено място], целият с площ от 429 кв.м., оцветена с жълт цвят на комбинирана скица – приложение № 37 към заключението на съдебнотехническата скица на вещото лице инж. В. Ю. (л. 199 от делото на РС), като е признато за установено, че ответниците не са собственици на 28/439 ид.ч. от реалната част от 28 кв.м., и за тази площ от спорния имот искът следва да бъде отхвърлен.

В останалата част въззивното решение следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото отговорността за разноските за трите инстанции следва да останат за сметка на страните, така както са направени.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 37 от 22. 01. 2024 г. по гр. д. № 709/2022 г. на ОС – Благоевград, 2 въззивен гр. състав, В ЧАСТТА потвърждаваща решение № 139 от 17. 06. 2022 г. по гр. д. № 644/2021 г. на РС – Сандански в частта, с която е признато за установено, по предявените от А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М. А. Х. и М. А. П. против А. Л. Х. и В. Л. Х., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове, че А. Л. Х. и В. Л. Х. не са собственици на 28/429 идеални части (всеки от тях на по 14/429 ид.ч.) от реална част от 28 кв.м., включена в поземлен имот с идентификатор ***с площ от 429 кв.м. (понастоящем включен в поземлен имот с идентификатор ***с площ от 1207 кв.м.) по КККР на [населено място], целият с площ от 429 кв.м., за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по плана на града, която реална част от 28 кв.м. е оцветена с жълт цвят на комбинирана скица – приложение № 37 към заключението на съдебнотехническата скица на вещото лице инж. В. Ю. (лист 199 от делото на РС-Сандански), подписана от съдебния състав като неразделна част от решението,както И В ЧАСТТА за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от А. Й. Ч., Е. М. Ч., К. Х. Ф., А. В. Д., М. А. Х. и М. А. П. против А. Л. Х. и В. Л. Х., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, отрицателни установителни искове В ЧАСТТА, с която се иска да бъде признато в отношенията между ищците и ответниците, че ответниците А. Л. Х. и В. Л. Х. не са собственици на 28/429 идеални части (всеки от тях на по 14/429 ид.ч.) от реална част от 28 кв.м., включена в поземлен имот с идентификатор ***целият с площ от 429 кв.м. (понастоящем съставляващ част от поземлен имот с идентификатор ***с площ от 1207 кв.м.) по КККР на [населено място], за който е отреден УПИ ***, в кв. ***по плана на града, която реална част от 28 кв.м. е оцветена с жълт цвят на комбинирана скица – приложение № 37 към заключението на съдебнотехническата скица на вещото лице инж. В. Ю. (лист 199 от делото на РС-Сандански), подписана от съдебния състав като неразделна част от решението.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 37 от 22. 01. 2024 г. по гр. д. № 709/2022 г. на ОС – Благоевград, 2 въззивен гр. състав, в ОСТАНАЛАТА му част.

Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: