Законосъобразност на доказателствата за наркотици при опасен рецидив

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 559

гр.София , 17 декември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИН КАЛПАКЧИЕВ

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при участието на секретаря Невена Пелова

и прокурора от ВКП Росица Славова

след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 880/2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба, депозирана от адв.З., защитник на подсъдимия М. М., срещу решение № 117 от 01.08.2025 г., постановено по внохд №121/2025 г. по описа на Апелативен съд- Велико Търново.

В жалбата се релевират касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения се свързва с липса на мотиви на въззивното решение по направените от защитника възражения, а именно: 1. дали инкриминираното наркотично вещество е иззето по надлежния ред и дали то има характер на веществено доказателство, след като не е описано в справката към обвинителния акт, нито пък е било предадено с приемо-предавателен протокол; 2. допуснати нарушения на чл.110-112, чл.118 ал.2, чл.126 ал.2, чл.137 ал.2 и ал.5, чл.280 ал.2 във вр. с чл.277 ал.3 и чл.284 от НПК; незаконосъобразно позоваване от въззивната инстанция на експертни заключения при липсата на надлежен обект- вещественото доказателство марихуана. Прави се искане да бъде отменено въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане на апелативния съд, алтернативно- атакуваният съдебен акт да бъде отменен и подсъдимият оправдан, поради липса на доказателства за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ от НК.

В допълнението към касационната жалба е разширен кръга на претендираните касационни основания, като е включено и това по чл.348 ал.1 т.3 от НПК. Аргументите, изложени в негова подкрепа касаят стойността на наркотичното вещество, която е двукратно по-ниска от размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието, поради което същото не се отличава с особено висока степен на обществена опасност. В тази насока е направено и допълнително искане, а именно- решението на въззивната инстанция да бъде изменено и да бъде намален размера на наложеното на подсъдимия наказание.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.З. поддържа касационната жалба и направеното писмено допълнение към нея, по изложените в тях съображения и с направените искания. Акцентира на следните обстоятелства: че решаващите съдилища не са спазили разпоредбата на чл.284 от НПК; че обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, тъй като веществените доказателства не са приложени към делото и „не са включени в списъка на веществените материали“, както и че не е било посочено точното място на извършване на престъплението, а е отразено само, че то е осъществено в [населено място]; липса на реквизити в писмените доказателствени средства- подписи на поемните лица и на органа на разследването на всяка страница от документите; неяснота за начина, по който е избран техническия помощник и с какъв формален акт той е бил назначен; изготвяне на протокола от съдебното заседание пред окръжния съд четири дни след постановяване на присъдата.

Представителят на Върховната касационна прокуратура взема становище за неоснователност на касационната жалба, поради неналичие на претендираните касационни основания. Счита, оплакването на защитата на подсъдимия за липса на мотиви на въззивното решение във връзка с възражения, касаещи веществените доказателства, за лишено от основание, тъй като наркотичните вещества са били използвани за изготвянето на физико-химическа експертиза, а останалото количество е било надлежно предадено за съхранение на Агенция „Митници“. В допълнение посочва и че страните в производството пред първата инстанция не са желали предявяване на веществените доказателства. По отношение наложеното на подсъдимия наказание приема, че то не е явно несправедливо, тъй като съответства на обществената опасност на деянието и дееца. Пледира за оставяне в сила на въззивното решение.

В последната си дума подсъдимият М. П. М. заявява, че желае делото да бъде върнато за ново разглеждане.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба и допълнението към нея, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда №4 от 13.02.2025 г., постановена по нохд №238/2024 г., Окръжен съд- Плевен е признал подсъдимия М. П. М. за виновен в това, че на 28.03.2023 г. в [населено място], при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високо рисково наркотично вещество- коноп /марихуана/ с общо тегло 23,316 гр. и съдържание на активен наркотично действащ компонент- тетрахидроканабинол 21,82%- 18,68%, на обща стойност 466,32 лв., поради което и на основание чл.354а ал.2 изр.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и б. „б“ и чл.54 от НК го е осъдил на шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим на изтърпяване, както и на наказание глоба в размер на 20 000 лв.

На основание чл.59 от НК е било зачетено времето, през което подсъдимият е бил задържан.

С присъдата съдът се е разпоредил с веществените доказателства и е присъдил в тежест на подсъдимия направените по делото разноски.

По въззивна жалба на защитника на подсъдимия М., пред Апелативен съд- Велико Търново е било образувано внохд №121/2025 г., приключило с решение №117 от 01.08.2025 г., с което първоинстанционната присъда е била потвърдена изцяло.

Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На първо място не се възприема възражението на защитата срещу годността на обвинителния акт, поради това, че предмета на престъплението- наркотично вещество марихуана не е включено в приемателно-предавателния протокол към приложението към обвинителния процесуален документ, поради което то не може да се счита за веществено доказателство, както и че не е било посочено от прокурора точното място на извършване на престъплението. Тези оплаквания не са били направени в разпоредителното заседание. Прочитът на протокола от 08.05.2024 г., изготвен по нохд №238/2024 г. показва, че защитата на подсъдимия М. се е съгласила с взетото от прокурора становище по чл.248 ал.1 т.т.1-8 от НПК, т.е изразила е съгласие с виждането на представителя на държавното обвинение, че на досъдебното производство не са били допуснати отстраними съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбата на чл.248 ал.3 от НПК възражения за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които не са били поставени в разпоредителното заседание, не могат да се правят пред въззивния и касационния съд. В подобен смисъл е и нормата на чл. чл.351 ал.2 от НПК, „с касационната жалба и протест не могат да се правят възражения за съществени нарушения на процесуалните правила в досъдебното производство с изключение на тези, свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и доказателствените средства“. От нейното съдържание е видно, че страните не могат да правят такива възражения пред касационния съд, което не изключва обаче задължението на последния да следи служебно за наличието на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните. Изпълнявайки това си задължение, настоящият касационен състав не намира да е допуснато нарушение, касаещо качеството на обвинителния акт. В Тълкувателно решение № 2 от 7.10.2002 г. на ВКС по т. н. д. № 2/2002 г., ОСНК е дал разрешение за това, липсата на кои реквизити от обвинителния акт съставляват съществено нарушение на процесуалните правила, като сред тях не се включва съдържанието на приложението и предавателно-приемателния протокол, които го придружават. Следва да се посочи, че приобщаването на веществените доказателства към делото не се осъществява чрез включването им към приложението и приемателно-предавателния протокол към обвинителния акт, а по ред, уреден в НПК, за които ще стане дума в решението по-долу. По-нататък не може да се приеме, че в обвинителния процесуален документ липсва посочване на мястото на извършване на престъплението. Действително в заключителната му част е отразено като място единствено [населено място], но в обстоятелствената част изрично е посочено, че инкриминираните наркотични вещества са държани от подсъдимия в жилището му, находящо се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Обвинителният акт представлява единство от обстоятелствена и заключителна част, поради което неизписването на точния адрес на мястото на извършване на престъплението в неговата заключителна част, няма такова съществено значение, каквото му придава защитника на подсъдимия. Фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му са описани в необходимата пълнота, така че не се констатира нарушение на разпоредбата на чл.246 от НПК.

На следващо място претендираният порок- липса на мотиви към въззивното решение, не се установява. Заложения в нормата на чл.339 ал.2 от НПК стандарт е спазен, тъй като апелативният съд в решението си е изложил приетите от първата инстанция фактически обстоятелства, които той е намерил за коректно установени, посочил е доказателствената им обезпеченост, извел е правните си изводи за взетото решение, посочил е конкретни мотиви относно наказанието и е отговорил на направените от защитника възражения. Настоящият касационен състав не споделя твърдението на адв.З., че въззивният съд е пренебрегнал доводите и възраженията, сторени от него, като не им е дал отговор. От въззивната жалба и пледоарията на защитника пред Великотърновски апелативния съд е видно, че основните възражения са били свързани с липса на законосъобразно изготвени и проверени по реда на НПК доказателства и доказателствени средства в т.ч. приложените по делото два протокола- за оглед на местопроизшествие и за претърсване и изземване; непредявяване на веществените доказателства по реда на чл.284 от НПК; нарушаване на реда на задаване на въпроси от първостепенния съд, съобразно разпоредбата на чл.280 ал.2 от НПК; нарушение на разпоредбите на чл.118 ал.2 от НПК, чл.137 ал.4 и чл.126 ал.2 от НПК; липса въобще на веществени доказателства по делото. Всички тези възражения последователно и подробно са били разгледани на л.25-29 от въззивното производство, като им е даден убедителен отговор. Ето защо не може да се приеме твърдението на защитата на подсъдимия за липса на мотиви, по причина необсъждане на направени от него възражения в обжалвания съдебен акт.

Доколкото същите оплаквания са сторени и пред касационния съдебен състав, следва отново да бъдат обсъдени, независимо, че изложените аргументи от въззивната инстанция, се възприемат.

Във връзка с възражението за незаконосъобразно приобщаване на веществените доказателства по делото, тяхното непредявяване в съдебно заседание пред първостепенния съд и като генерален извод- пълната им липса, ВКС намира следното:

С протокол за оглед на местопроизшествие от 23.08.2023 г. е бил извършен оглед от компетентен орган- разследващ полицай, като процесуалното действие е било осъществено в [населено място],[жк], [жилищен адрес] в задната източна част на блока, където са били намерени и иззети два черни полиетиленови плика, съдържащи суха зелена тревиста маса- обект№1 и обект №2, опаковани в кафяв хартиен плик, залепен със силиконов печат и положен подпис „461 на РДВР- Плевен“. Протоколът за оглед на местопроизшествие е доказателствено средство за извършване на съответното действие, за реда по което е извършено и за събраните доказателства- в случая предмета на престъплението /наркотични вещества/. С постановление за назначаване на физико-химическа експертиза от 24.08.2023 г. описаните в протокола за оглед два броя обекти са били предадени на експерта В. П., която от своя страна е изготвила протокол за извършена физико-химическа експертиза от същата дата. В писменото експертно заключение подробно са били описани изследваните обекти, тяхната опаковка, подписи на експерт, поемни лица и положен силиконов печат „461 РДВР Плевен“, които обекти по техните идентифициращи белези напълно съвпадат с тези, отразени в протокола за оглед на местопроизшествие. В писменото заключение е посочено и, че след проведеното изследване остатъците от обект №1 и обект№2 се връщат на възложителя в плик с етикет означен с №1, подписан и запечатан със силиконов печат с надпис „197 РДВР- Плевен“, а опаковките се връщат на възложителя в плик с етикет означен с №2, надписан и запечатан със силиконов печат „197 РДВР-Плевен“. С приемателно-предавателен протокол от 13.09.2023 г. наркотичните вещества са били предадени на Агенция „Митници“, отдел „Борба с наркотрафика“ при ЦМУ-София, като в протокола е отразено, че обектът е бил предаден и приет опакован в полиетиленов плик, означен с №1, запечатан със силиконов печат с инициали „197-РДВР-Плевен“ на експерта В. П.-химик при БНТЛ при ОД на МВР-Плевен, което е в съответствие с разпоредбата на чл.112 ал.2 от НПК. Изложените дотук обстоятелства показват следното: 1. инкриминираното наркотично вещество е било надлежно иззето и приобщено като веществено доказателство посредством съставения протокол за оглед на местопроизшествие; 2. налице е идентичност между иззетото, изследвано и предадено на Агенция „Митници“ наркотично вещество; 3. обективното съществуване на вещественото доказателство, намиращо се на съхранение в компетентната за това институция. Изводът на въззивната инстанция за процесуалната годност на писменото доказателствено средство- протокол за оглед на местопроизшествие, е верен и се споделя от настоящият съдебен състав. Никъде процесуалният закон не поставя изискване поемните лица да бъдат запознавани с правата им по чл.137 ал.4 от НПК в писмен вид. Това е напълно възможно да се извърши устно. От разпита на поемните лица С. Ф. и М. Н. в качеството им на свидетели, се установява начина, по който те са били поканени за поемни лице, това което им е било обяснено, а именно, че следва да „свидетелства, че това, което му покажат, че го е имало“ /показания на св.Ф./, че подписите върху коментирания протокол, в графа „поемни лица“- под №1 и №2 е техен, както и че думата „ нямам “ в графата „Искания, бележки и възражения на присъстващите лица“ е изписана саморъчно от тях. Изложените дотук обстоятелства съпоставени със съдържанието на нормата на чл.137 ал.4 от НПК, налагат извод, че поемните лица са били наясно със своите права досежно участието им в процесуално-следственото действие. На следващо място, процесуалният закон изисква протоколът, обективиращ извършването на конкретно процесуално действие да бъде подписан от органа, който го е осъществил, както и от другите участници в него /чл.129 ал.2 от НПК/, но не съществува регламент за полагането на подписи от участниците на всяка страница, в каквато насока е налице възражение от защитника. Участието на специалист-технически помощник при извършване на оглед на местопроизшествие не е задължително, а само при необходимост, съобразно чл.156 ал.2 от НПК, каквато в конкретния случай не е била налице, тъй като по делото липсват данни иззетата суха зелена тревиста маса да е била изследвана с полеви наркотест на мястото на откриването й. По тази причина ВКС счита, че не следва да обсъжда направените оплаквания, касаещи начина на назначаване на специалист- технически помощник. На следващо място твърдението за нарушение на чл.126 ал.2 е несъстоятелно. Посочената разпоредба касае изготвянето на веществени доказателствени средства, каквито няма по делото, тъй като предмета на престъплението- наркотични вещества представлява веществено доказателство.

Досежно твърдението за нарушение на чл.284 от НПК, ВКС намира следното: видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 17.02.2025 г. пред първостепенния съд, във връзка с предявяване на веществените доказателства, защитникът и подсъдимия изрично са заявили, че не държат на предявяването им. Такова искане не са сторили и пред въззивната инстанция, макар да са имали тази възможност. С други думи двамата доброволно са се отказали от предявяване на веществените доказателства. Ако те в действителност са оспорвали съществуването им, напълно немислим е отказа им от предявяване. Както вече се посочи, от доказателствената съвкупност е безспорно установено съществуването на веществените доказателства, които са надлежно приобщени и изследвани по делото, а в последствие предадени на съхранение в Агенция „Митници“. Ето защо, непредявяването им от първостепенния съд, дори да се приеме за нарушение, то в никакъв случай не е съществено.

Що се касае до претенцията за нарушение на чл.118 ал.2 от НПК, въззивният съд не се е ползвал от показанията на полицейските служители, в частта, в която същите са възпроизвели самопризнания на подсъдимия. Това обстоятелство е в полза на подсъдимия, поради което и направеното оплакване е лишено от смисъл.

Няма нарушение и на разпоредбата на чл.280 ал.2 от НПК. Проследявайки съдържанието на съдебните протоколи, в които са били провеждани разпити на свидетели, се установява, че първоначално всеки един от тях под формата на свободен разказ е възпроизвеждал запаметените от него факти, интересуващи делото, след което прокурорът и защитата са задавали въпроси, а намесата на съда е била единствено с цел уточняване на някои детайли в изложенията на лицата. По-важното е, че в хода на разпитите съдът не е задавал подвеждащи въпроси или такива които подсказват определен отговор, а намесата му е била изцяло необходима с цел разкриване в пълнота на конкретни обстоятелства, за които в този момент свидетелят е давал информация.

Действително във въззивната жалба е било релевирано оплакване за незаконен съдебен състав на първоинстанционния съд, което обаче не е било обосновано с аргументи. При това положение съдът е изпаднал в затруднение да прецени основателността му. В тази насока ВКС намира за необходимо да отбележи, че тогава, когато използваните изразни средства в постановените актове и по време на съдебното заседание позволяват констатация, че решаващият съд е останал еднакво дистанциран от страните, без да поставя под съмнение невиновността на подсъдимия, без да проявява предпочитания към обвинителната теза и без предварително да изрази отношение по достоверността и убедителността на доказателствата и доказателствените средства, то не може да се приеме, че той е бил пристрастен или предубеден / в този смисъл решение по н.д. 681/2025 г. на трето н.о. на ВКС/. Ето защо и това възражение на защитата се приема за неоснователно.

И на последно място, качването на съдебен протокол в ЕПЕП след изтичането на тридневния срок за неговото изготвяне /в случая на четвъртия ден/, не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като същото няма отношение към законосъобразното решаване на делото по същество.

В заключение, въззивната инстанция не е допуснала съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяна на постановеното от нея решение. Аналитичната дейност на апелативния съд не страда от пороци, липсва превратна интерпретация на съдържанието на доказателствените източници, а тяхната процесуална годност е законосъобразно оценена. При събирането, проверката и оценката на доказателствените материали съдът е изпълнил задълженията си за обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото. Касационното основание по чл.348 ал.1 т.2 от НПК не е налице.

В жалбата си касаторът не е изложил аргументи в подкрепа на претенцията си за нарушение на материалния закон, по които конкретно ВКС да вземе отношение. Независимо от това, настоящият съдебен състав счита за необходимо да отбележи, че не се констатира основанието по чл.348 ал.1 т.1 от НПК. Напълно законосъобразно въззивната инстанция е потвърдила осъждането на подсъдимия М. М. за извършено престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 т.4 във вр.с ал.1 във вр.с чл.29 ал.1 б. „а“ и „б“ от НК. Изложените мотиви относно обективната и субективна съставомерност на посоченото престъпление се споделят от касационния съд.

По-нататък, ВКС намира, че следва да разгледа и оплакването за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия М. М. наказание, независимо, че то е било наведено едва в допълнението към касационната жалба. Това е така, тъй като писменото допълнение е било подадено в срока за обжалване на въззивното решение.

Наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода в размер на шест години не е явно несправедливо.Обществената опасност на деянието и дееца са завишени, тъй като престъплението по настоящото дело е извършено в условията на опасен рецидив, от една страна, а от друга- данните за личността на подсъдимия, предвид осъжданията му, извън правната квалификация, които отново са за държане и разпространение на наркотични вещества, обосновават извод за създадена у М. М. трайна престъпна упоритост. Дотук налаганите му наказания лишаване от свобода, макар и ефективно изтърпени, не са оказали какъвто и да е било поправителен ефект и не са постигнали целите си да го мотивират към преосмисляне на поведението и въздържане от бъдещи престъпни прояви. Това налага спрямо подсъдимия да се приложи по-засилена наказателно правна репресия. Неголямото количество на инкриминираното високо рисково наркотично вещество и невисоката му стойност, са обосновали налагане на наказание лишаване от свобода към минималния размер, предвиден за конкретното престъпление. Не се откриват смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са били пропуснати от въззивната инстанция, а освен това- с налагане на по-нисък размер наказание, целите по чл.36 от НК биха били компрометирани.

По изложените съображения, настоящият съдебен състав не намира да са налице касационните основания по чл.348 ал.1 от НПК, поради което счита, че жалбата на защитника на подсъдимия следва да бъде оставена без уважение, а атакуваният съдебен акт- в сила.

Водим от горното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение №117 от 01.08.2025 г., постановено по внохд №121/2025 г. на Апелативен съд- Велико Търново.

РЕШЕНИЕТО не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1/

2/