Признаване на чуждестранна присъда и адаптиране на наложените наказания

Текстът на акта

Ключови фрази

Производство по ЗПИИСАННЛСМВЛС * основателност на искане за възобновяване * Искане за възобновяване на наказателно дело от осъден * признаване и изпълнение на присъда от чуждестранен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 153

гр. София, 28 април 2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през хиляди и двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА

НЕВЕНА ГРОЗЕВА

при секретаря Н. Пелова и

с участието на прокурора от ВКП Илиян Точев,

като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 156/2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по реда на глава 33 от НПК, на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК по искане за възобновяване на нчд № 63/22 г. на ОС –Благоевград на адв. Д. А.- пълномощник на К. С. М..

В него се съдържат алтернативни искания – за изменение на решението на САС, в частта в която при „приравняване“ на постановената спрямо М. присъда на гръцкия съд е определено наказание „доживотен затвор“ при „специален режим“, като вместо това се определи „лишаване от свобода“ за срок от 15 до 20 години или за отмяна на решението на САС и за връщане на делото за ново разглеждане на ОС- Благоевград. Претендира се, че решенията на ОС- Благоевград и на САС са постановени в нарушение на закона. Направена е погрешна преценка, че не е приложима разпоредбата на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от ЗПИИСАННЛМВЛС, като е отказано приложението на ал. 3 от същата норма и въпреки, че въззивният съд е спазил изискването на закона да определи наказанието по вид, той не съобразил, че срокът в гръцкото законодателство е различен, тъй като макар да е предвидено наказание „доживотен затвор“, то предвижда краен срок, който е двадесет години, като САС на практика е влошил положението на осъдения. Наказанието „доживотен затвор“, съгласно гръцкото законодателство се заменя с лишаване от свобода, като изтърпяната част от наказанието и изработените дни се зачитат при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Според адв. А. не съществува пречка българският съд да приравни наказанието „доживотен затвор“ с лишаване от свобода, тъй като чл. 38а, ал. 5 от НК предвижда, че „изтърпяното наказание доживотен затвор се зачита за лишаване от свобода“.

В съдебно заседание пред ВКС адв. А. и адв. В.- пълномощници на осъдения пледират за уважаване на искането за възобновяване на делото, тъй като при решаване на въпроса относно вида на наказанието, двете съдебни инстанции не са спазили специалния закон, съгласно който в това производство положението на осъдения не може да се утежнява. Настоява се „доживотния затвор“ да бъде заменен с лишаване от свобода за срок от 20 години, както това е сторено за съучастника на М..

Осъденият М. заявява, че намира за несправедлива присъдата на гръцкия съд и че там не би търпял наказание доживотен затвор.

Прокурорът от ВКП счита, че направеното искане за възобновяване, макар процесуално допустимо е неоснователно по същество. Обръща внимание, че с него не се оспорва направената от САС правна квалификация деянието по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК, а само приетото за изпълнение наказание „доживотен затвор“, което не е по- тежко от предвиденото в гръцкото законодателство, позволяващо при определени условия замяната му с лишаване от свобода до 20 години. Приетото за изпълнение наказание следва да се изпълнява съгласно българските закони и за това претенцията за замяната с 20 години лишаване от свобода, на основание чл. 13, ал. 3 от специалния закон е неоснователна. Прокурорът сочи също така, че в развилата се процедура, българският съд не разполага с правомощие да преценява справедливостта на определено от издаващата държава наказание.

ВКС след като изслуша доводите и възраженията на страните и след като обсъди направеното искане от адв. А., съобразно правомощията си, намери следното :

Искането е допустимо, тъй като е подадено от процесуално легитимно лице в законоустановения в чл. 423, ал. 1 от НПК шестмесечен срок. Съдебният акт, чието възобновяване се иска, е влязъл в законна сила на 7.06.2022 г. а искането на адв. А. е постъпило в деловодството на БлОС на 7.12.22 г. На следващо място тъй като в производството по чл. 12 ал. 8 от ЗПИИСАННЛСМВЛС се решават въпроси, идентични с производството по чл. 457, ал.2 от НПК, свързани с приемането на съдебното решение и изпълнение на наложеното с него наказание –а именно на кои текстове от НК на РБ съответства извършеното престъпление, какво наказание следва да търпи осъдения , каква част от наказанието е изтърпял на територията на държавата членка, какъв остатък следва да изтърпи и при какъв режим, следва да се приеме, че съдебните актове, постановени по този ред, с оглед разпоредбите на чл. 419 от НПК, вр. чл. 341, ал. 1 от НПК, подлежат на проверка по глава 33 от НПК/ в този смисъл е практиката на ВКС Р №6012 по н. д. 346/21 г. , Р №60170 по н. д. 239/21 г. на ІІІ НО на ВКС и др./.

Разгледано по същество искането е основателно, макар и не по развитите в него съображения.

С решение № 70 от 6.04.2022 г. по н.ч.д. № 63/21 г. Окръжен съд- Благоевград е признал и приел да изпълни в Република България решение № 397.429/2016 г. от 20.10.2016 г. на втори смесен Апелативен съд- Атина – Република Гърция, влязло в сила на 8.01.2017 г., с което българският гражданин К. С. М. е бил признат за виновен за престъпление по чл. 45, чл. 299 от Наказателния закон на Република Гърция- „умишлено убийство, извършено в съучастие“, за което е наказан с „доживотен затвор“ и за престъпление по чл. 45 и чл. 380 , пар. 1 от НК на Република Гърция- „грабеж, извършен в съучастие“, за което е наказан с лишаване от свобода за десет години.

Престъплението по чл. 45, чл. 299 от НК на РГ „умишлено убийство извършено в съучастие“ съответства на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9, вр. чл. 20, ал. 2 на РБ, а престъплението по чл. 45, чл. 380, пар. 1 от НК на РГ- „грабеж в съучастие“ по българското законодателство е престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 13, ал. 1 от ЗПИИСАННЛСМВЛС е намалил размера на наказанието лишаване от свобода, наложено на осъдения за това престъпление от десет на осем години лишаване от свобода. Определил е на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС първоначален „специален“ режим на изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ и на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. а от ЗИНЗС първоначален „строг“ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“. На основание чл. 12, ал. 9 от ЗПИИСАНЛСМВЛС е приспаднал целия срок на изтърпяното наказание лишаване от свобода от осем години, три месеца и 22 дни, както и времето на задържането под стража до фактическото предаване в България за изпълнение на остатъка от наказанието.

По жалба на осъдения срещу първоинстанционния акт в САС е образувано внчд № 497/22 г. С решение №155 от 8.06.2022 г. САС изменил решението на БлОС в частта, с която е посочено съответствието на престъпленията по гръцкото законодателство с българския закон и са определени наказанията, като приел :

- че престъпленията, за които е осъден българския гражданин – престъпление по чл. 45 и чл. 299 от Наказателния кодекс на РБ и по чл. 45 и чл. 380 от НК на РГ, съответстват на съставното престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 пр. 1, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК- „грабеж извършен в съучастие, придружен с убийство“,

- приел за изпълнение наказание „доживотен затвор“, като определил първоначален „специален“ режим на изтърпяване на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС,

- Не приел за изпълнение наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от десет години, при първоначален „строг“ режим

- отменил решението на БлОС в тази му част.

- потвърдил решението в останалата му част.

При проверка на постановените съдебни актове в рамките на предвидения в чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК извънреден способ и съгласно правомощия си, ВКС направи следните констатации :

Рамково решение 2008/909 на Съвета на ЕС за прилагане принципа за взаимно признаване към съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания лишаване от свобода или мерки включващи лишаване от свобода е транспонирано в българското законодателство със Законът за признаване изпълнение и изпращане на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода /ЗПИИСАННЛСМВЛС, приет с акт на 44 НС, обнародван в ДВ бр. 45/7.06.2019 г., в сила от 1.01.2020 г./. Двете съдебни инстанции по същество са допуснали нарушения на закона, даващи основание за възобновяване на производството и за отмяна на постановените от тях съдебни актове.

ЗПИИСАННЛСМВЛС /закона/ се основава на принципа на взаимно доверие в правните системи на държавите - членки на Европейския съюз /ДЧ на ЕС/ и чрез него се урежда опростен и ефикасен механизъм за признаване и изпълнение на решения на държавите –членки, като техните актове трябва да се спазват и по принцип не следва да има преразглеждане или адаптиране на решенията им. Внимателният прочит на закона и РР 2008/909 на Съвета на ЕС не оставя никакво съмнение, че не допускат намеса на изпълняващата държава в решението и че то следва да бъде признато и изпълнено, при зачитане в максимална степен волята на издаващата държава. При осъществяване на правомощията си, изпълняващият орган не може да извършва самостоятелна правна преценка, на описаните факти, тъй като производството по чл. 12 от Закона, не предвижда самостоятелната интерпретация или приспособяване на фактите към съставите на престъпления по българския НК. Същността на производството е да продължи изпълнението на наложеното от издаващата държава наказание, по вид и размер, като следва да бъдат взети предвид две същностни изключения от принципа на продължаващо изпълнение, които произтичат от несъвместимостта на срока или характера на наложеното наказание в издаващата държава, със закона на изпълняващата. Те са свързани със случаите, когато срокът и характера на наложеното от издаващата държава наказание се различава от предвиденото в правната система на изпълняващата държава. Тогава съдът има правомощие да го адаптира, /да го намали до максимално предвиденото в приемащата държава или да адаптира доживотния затвор с лишаване от свобода от 20 години. / В този случай, изпълняващата държава е длъжна да гарантира, че адаптираното наказание съответства във възможно най-голяма степен на първоначалното наказание, което издаващата държава е наложила на осъдения.

Изпълняващият орган следва да направи проверка дали издаващият орган е определил, че някое от престъпленията, принадлежи към една от 32 – те категории престъпления, изброени в чл. 8 , ал. 2 от закона, като последните, имат значение само за вида на престъплението и максималното наказание, съгласно правото на издаващата държава. Той следва да признае посочените от издаващия орган данни в удостоверението, без да ги подлага на собствена преценка, каквато дължи в хипотезите при двойна наказуемост.

В конкретния случай съдилищата по същество са пренебрегнали обстоятелството, че в удостоверението по чл. 4, издаващата държава е посочила, че К. М. е осъден за две престъпления -„умишлено убийство в съучастие“ и „ грабеж в съучастие“ и че двете престъпления, принадлежат към категорията от 32 престъпления, изброени чл. 8, ал. 2 от закона/, за които не се изследва двойната наказуемост. Това означава, че изпълняващата държава няма задължение да проверява дали деянията описани в удостоверението представляват престъпления и по българския наказателен закон и дали за тях се предвижда наказание лишаване от свобода над три години. Съдилищата следва само да приемат решението и да го изпълнят, придържайки се стриктно към параметрите му, без да имат възможност, изхождайки от описаните в присъдата и удостоверението факти да внасят допълнителни /квалифициращи/ елементи в състава на престъпленията.

В тази връзка, не са лишени от основание наведените възражения, че съдилищата са направили погрешна констатация, за неприложимост разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и ал. 2 от закона съгласно които, когато в българското законодателство, максималният срок на наказанието за извършено престъпление е по –малък от наложеното в издаващата държава наказание, съдът го намалява до този срок или, че съдът може да приспособи наложеното в издаващата държава наказание, когато то не съответства по вид на наказанията, предвидени за същото деяние в българското законодателство.

В конкретния случай, въззивният съд се е намесил по недопустим начин, като е заместил волята на издаващата държава, квалифицирайки двете престъпления, за които М. е осъден -„убийство в съучастие“ и „грабеж в съучастие“ в едно съставно престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2, вр. чл. 20 ал. 2 от НК –„ грабеж придружен с убийство“, като е приел за изпълнение наказанието „доживотен затвор“ и е отказал да приеме за изпълнение второто наказание от десет години лишаване от свобода.

Първата инстанция, на свой ред, също е допуснала нарушение на закона, като е квалифицирала двете деяния, първото като престъпления по чл. 116, ал. 1 т. 6 и т. 7 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и второто по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК, като по този начин се е отдалечила от волята на издаващия орган. БлОС е обсъдил фактите, като е добавил нови обстоятелства към престъплението убийство – „користна цел“ и „предумисъл“ и е направил недопустима корекция по отношение на второто престъпление, преквалифицирайки го в по- леко наказуемо - кражба, излагайки материално правни съображения, каквито законът не изисква.

В обобщение следва да се посочи, че макар и да предоставя гъвкав подход, при преценката на условията за признаване, приемане и изпълнение на присъдата, издадена от друга държава- членка на ЕС, законът изисква от изпълняващата държава да се съобрази във възможно най- голяма степен с приетото от издаващата държава, както по отношение вида на престъпленията, така и по отношение на определените наказания. Това не е сторено в конкретния случай и от двата съдебни състава при ОС- Благоевград и АС- София, което налага намесата на касационната инстанция. Съобразявайки се със спецификите на обсъдените по- горе нарушения на закона, ВКС стигна до извод, че може да ги отстрани сам, без да връща делото на въззивната инстанция, тъй като това би било в интерес на осъдения.

Решенията на ОС – Благоевград № 70 от 6.04.2022 г. , постановено по нчд № 63/21 г. и на САС № 155 от 8.06.2022 г. по внчд № 497/22 г. следва да бъдат отменени, като се възобнови производството и се решат по същество въпросите по приемането на присъдата и изпълнението на наложените от издаващата държава наказания, като се зачете изтърпяната вече част от наказанията.

К. М. е осъден от гръцкия съд за „умишлено убийство в съучастие“, което съответствува на престъпление по чл. 115, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. За него законът предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години. Съгласно изискванията на чл. 13, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС наложеното наказание „доживотен затвор“ от гръцкия съд следва да се приспособи като се намали до максимално предвиденото наказание за това престъпление в НК на Република България- а именно на 20 години лишаване от свобода. Определеното наказание доживотен затвор не подлежи на изпълнение, тъй като за престъплението по чл. 115 от НК, не е предвидено като вид.

На следващо място, К. М. е осъден на десет години лишаване от свобода за престъпление „грабеж в съучастие“, което като престъпление съответства на чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК на РБ и за него законът предвижда наказание от три до десет годни лишаване от свобода, като в случая определеното наказание по гръцката присъда следва да бъде прието за изпълнение във вида и срока, посочен в удостоверението.

Не са налице основания за групиране на двете наказания, тъй като съгласно посочената допълнителна информация, изпратена от издаващата държава в отговор на отправено запитване на 14.03.2022 г. от ОС- Благоевград /л. 274/ Атинският Апелативен съд с решение № 397.429 от 20.10.2016 г. е наложил „кумулативна присъда“ на К. М. на доживотен затвор и лишаване от свобода от десет години за престъпления „умишлено убийство в съучастие и съвместен грабеж“. В повторна справка от 28.03.2022 г. /л. 295/, придружена от ново удостоверение по чл. 4 от РР2008/909 ПВР, издаващата държава е отговорила, че наказанията на осъдения са : „доживотно лишаване от свобода + лишаване от свобода десет години“. При това положение следва да се приеме, че изпълняващата държава няма правомощие да групира двете наказания, като приложи чл. 23 от българския НК, тъй като нормата има материално правен характер и по мнението на настоящият съдебен състав би имала приложение, само ако издаващата държава беше групирала наказанията по конкретната присъда.

В искането за възобновяване, адв. А. е направил възражения, касаещи възможностите за замяна на наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода, поради условията за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието в издаващата държава и ВКС прецени, че те се явяват ирелевантни за нуждите на това производство. Последните касаят правни възможности, произтичащи след приемане и признаване на присъдата и след изтърпяване на част от наказанието. Разпоредбите от чл. 8 параграф 2 и 3 от РР и чл. 18, ал. 3 от закона се отнасят до адаптиране на наказанието, което е било първоначално наложено от издаващата държава, а чл. 17 от РР касае приложимото право при изпълнение на наказанието, като възможностите за предсрочното освобождаване възникват след определен бъдещ момент, след като лицето, вече е изтърпяло част от него в изпълняващата държава и има право на предсрочно освобождаване, като настоящият случай не е такъв и за това ВКС не дължи отговор на развитите доводи в тази насока.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК ВКС трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ВЪЗОБНОВЯВА внчд № 497/22 г. по описа на САС.

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 155 от 8.06.2022 г. го описа на САС

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ №70 от 6.04.2022 г. по нчд№ 63/21 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград и вместо тях :

ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение в Република България решение № 397.429/2016 г. от 20.10.2016 г. на втори смесен Апелативен съд- Атина – Република Гърция, влязло в сила на 8.01.2017 г., с което българският гражданин К. С. М. е бил признат за виновен :

- за престъпление по чл. 45, чл. 299 от Наказателния закон на Република Гърция- „умишлено убийство, извършено в съучастие“, за което е наказан с „доживотен затвор“, което съответства на престъпление по чл. 115 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за което следва да изтърпи, на основание чл. 13, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСВМЛС двадесет години лишаване от свобода и

- за престъпление по чл. 45 и чл. 380 , пар. 1 от НК на Република Гърция- „грабеж в съучастие“, за което е наказан с лишаване от свобода за десет години, което съответства на престъпление по чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и за което на основание чл. 13, ал.1 и 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да изтърпи наказание десет години лишаване от свобода.

На основание чл. 57, ал.1, т. 2 от ЗИНЗС определя първоначален „строг“ режим на изтърпяване на всяко от двете наказания.

Зачита и приспада от изпълнение на наказанията срока на изтърпяната част от наказанието в издаващата държава в размер на осем години три месеца и двадесет и два дни, времето на „задържането под стража“ до фактическото предаване в Република България, както срока на изтърпяното наказание в изпълняващата държава.

Решението е окончателно.

Председател :

Членове : 1.

2.