Определяне на наказанието при катастрофа със загинал и бягство от местопроизшествието

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * изпълнение на задълженията на въззивната инстанция

Р Е Ш Е Н И Е

№ 507

Гр.София, 21.10.2024г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ШИШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
ВЕСИСЛАВА ИВАНОВА

при секретар ИЛ.РАНЕЛОВА

и в присъствието на прокурора ЛЮБЕНОВ

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 784/2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпила жалба от защитника на подс.Й. И. М.- адв. Р. В., срещу решение № 83 от 19.07.2024г. постановено по ВНОХД № 182/2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна с релевирано касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК. Акцент се поставя на явната несправедливост на наказанието като се твърди, че апелативният съд е игнорирал смекчаващите отговорността обстоятелства, а е надценил отегчаващите. Иска се от настоящата инстанция да коригира решението на въззивния съд и да намали наказанието, определено на подсъдимия.

В съдебно заседание пред касационната инстанция, защитникът на подсъдимия- адв.А. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения и искания.

Подсъдимият М. се солидаризира с аргументите на защитника си, като сочи, че има семейство и дете, за което да се грижи.

Повереникът на частните обвинители- адв.М. оспорва касационната жалба. Изразява становището, че всички обстоятелства, относими към справедливото определяне на наказанието са били правилно преценени от въззивната инстанция. Семейното положение на подсъдимия и трудовата му ангажираност не са надценени. Поведението на подсъдимия след инцидента и неверните данни за произшествието, споделени с негов колега също са били правилно отчетени от въззивния съд. Счита наказанието за справедливо и моли решението на апелативния съд да се остави в сила, както и да се присъдят направените разноски пред касационната инстанция.

Частните обвинители В. М. Ц., С. М. Ц. и Е. Д. Т. са солидарни с аргументите на повереника си.

Представителят на Върховна прокуратура не споделя оплакванията на касатора. Излага аргументи в подкрепа на справедливото отмерване на наказанието. Счита, че решението следва да се остави в сила.

С последната си дума подсъдимият моли касационния съд да намали наказанието му.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 7 от 23.04.2024г. постановена по НОХД № 5/2024, на ОС-гр.Разград, подс. Й. М. е признат за виновен в това, че на 03.10.2022г. на Главен път 1-2 (Р.-Варна) км.39 + 850, в землището на [община], при управление на МПС- състав от влекач „Мерцедес Актрос“ с ДК [рег.номер на МПС] с прикачено ремарке „Кьогел“ SN 24 с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата– чл. 20, ал.1 и чл.21 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Ц. Д., като подсъдимият е избягал от местопроизшествието, поради което и на основание чл.343, ал.3, б.“б“, вр. ал.1, б.“в“, вр. чл.342 НК, във вр. с чл.58а НК му е наложено наказание от 4 години „лишаване от свобода“, които да се изтърпят при първоначален „общ“ режим. На основание чл.343г, вр. чл.343 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от 5 години. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски.

С решение № 83 от 19.07.2024г. постановено по ВНОХД № 182/2024г. по описа на Апелативен съд- гр. Варна] присъдата е била изменена, като е увеличено наказанието „лишаване от свобода“ на 7 години. С останалата част присъдата е потвърдена.

Касационната жалба на подсъдимия е неоснователна.

Не могат да се споделят възраженията на касатора, че въззивният съд е игнорирал неоснователно смекчаващите отговорността обстоятелства, а е фаворизирал отегчаващите такива.

Наказанието е индивидуализирано след като са отчетени обективно и двете групи факти. Не са пренебрегнати тези в полза на подсъдимия, колкото и оскъдни да са те. Мотивирано въззивният съд не е придал особена тежест на семейното положение на подсъдимия, което действително не се отличава от обичайното, както и не е преекспонирал факта на трудовата му ангажираност. Що се отнася до преценката, която е направена за съжалението, изказано от подсъдимия за случилото се, интерпретирайки го в различен смисъл от този, вложен от окръжния съд, то следва да се отбележи, че дори и позитивната му оценка не може да го натовари с достатъчна важност, че да мотивира исканата от защитата значимост на смекчаващите отговорността обстоятелства. В конкретния случай не следва да се пренебрегва отбелязания от въззивния съд факт, че подобно субективно отношение на разкаяние и съпричастност към наследниците на починалия при инцидента, подс.М. е проявил едва в края на производството. То контрастира на поведението му непосредствено след катастрофата, когато е заблуждавал колегата си- св.Н. за сериозността на произшествието. Именно поради посочените причини съжалението, което подсъдимият е изказал в съдебно заседание, макар и взето предвид от съда, не е оценено с особена значимост.

Що се отнася до цитираните от апелативния съд административни нарушения на ЗДвП осъществени от подсъдимия и оценени като обстоятелства разкриващи завишената му обществена опасност, то действително част от тях са през период отдалечен от деянието повече от 10 години и не биха могли да обосноват неблагоприятни за личността на извършителя изводи. Но немалък е и броят на административните нарушения, за които подсъдимият има издадени наказателни постановление и фишове, в периода след 2016г. От тогава два пъти му е отнемано и свидетелството за правоуправление като принудителна административна мярка.

Посоченият профил на подс.М., като системен нарушител, кореспондира и с обремененото му съдебно минало, правилно оценено от въззивния съд, като отегчаващо отговорността му обстоятелство, с особена значимост. И това е така, защото присъдите, постановени по отношение на подсъдимия по НОХД № 1707/2018г., НОХД № 4362/2020г. са все за престъпления по транспорта- по глава 11, раздел 2 на НК, за които са му наложени наказания за шофиране в нетрезво състояние или след употреба на наркотични вещества, включително и при условията на повторност. Без значение е подчертаният в касационната жалба факт, че настоящото деяние е извършено по непредпазливост, като обстоятелство в противовес на възприетата от съда степен на обществена опасност на извършителя. При индивидуализиране на наказанието и при непредпазливите деяния законът изисква прилагането на същия подход, както при умишлените престъпления- съобразно целите на чл.36 НК и с оглед на смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Основателни са възраженията на защитата срещу оценката дадена от въззивния съд на допуснатите две нарушения на правилата за движение по ЗДвП. Въпреки, че те се правят в рамките на касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК, доколкото се иска смекчаване наказанието на подсъдимия, то същите касаят правилното приложение на материалния закон, след което могат да се разглеждат в такава светлина. Апелативната инстанция е приела, че в причинна връзка с настъпването на съставомерния резултат са допуснатите от подсъдимия нарушения на чл.20, ал.1 и чл.21, ал.1 ЗДвП. Няма спор, че към момента на инцидента управляваният от подсъдимия камион се е движил с 87 км/ч, при максимално допустима скорост от 70 км/ч., но причина за произшествието е загубата на контрол върху моторното превозно средство и последвалото отклонение на ремаркето и навлизането му в лентата за насрещно движение, където е станал инцидентът. При условие, че експертно потвърдените изводи, намерили място в обстоятелствената част на обвинителния акт / респективно и в мотивите на двете инстанции, с оглед проведената процедура по чл.371,т.2 НПК/ са за скорост от 117 км/ч., с която е възможно камионът устойчиво да преодолее завоя, аргументите на съда за причинна връзка между превишената скорост и резултата, са правно неиздържани.

При анализ на нормата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП може да бъде направен извод, че този текст е нарушен когато водачът на моторно превозно средство по разнообразни причини (отклоняване на вниманието, заспиване, разсейване, неправилно боравене с уредите за управление на автомобила или погрешно боравене с тях) допусне отклоняване на движението на автомобила от указаното в закона и наруши императивните правила, регламентирани в ЗДвП или ППЗДвП. Конкретната причина за допуснатото нарушение не е от съществено значение, стига тя да е довела до липсата на постоянен контрол при управлението на превозното средство. В настоящия случай загубата на контрол се дължи на субективни причини , поради което приложимата разпоредба е тази по чл. 20, ал. 1 ЗДвП.

В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да коригира правните изводи на апелативния съд досежно нарушените правила за движение по пътищата, станали причина за произшествието, като споделя само мотивите, че това е загубата на управление от страна на подсъдимия и отговорността му следва да се ангажира единствено за нарушение на правилата по чл.20, ал.1 ЗДвП. Отпадането на отговорността за нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.21 ЗДвП не рефлектира върху правната квалификация на деянието, но стойността на превишената скорост, с която е управлявал камионът, трябва да се интерпретира като отегчаващо отговорността му обстоятелство.

По така изложените съображения, касационният съд не счита, че въззивната инстанция е игнорирала смекчаващите, а е преекспонирала отегчаващите отговорността обстоятелства. Всички факти, относими към правилното определяне на наказанието на подсъдимия са законосъобразно оценени и отчетени. Корекцията, която е направена от апелативния съд с увеличение на наказанието „лишаване от свобода“ съответства изцяло на целите по чл.36 НК. Тук трябва да се отбележи, че не са възприети от втората инстанция други отегчаващи или смекчаващи отговорността обстоятелства, а е преразгледана тяхната значимост. Същите факти са били на вниманието и на първия съд, който отбелязвайки индивидуализирането на наказанието при баланс на двата вида факти, всъщност го е отмерил в рамките на минимума, лишавайки от логическа връзка своите заключения и крайния резултат. Този недостатък е поправен от въззивния съд, който законосъобразно при отчетен превес на отегчаващите обстоятелства е определил наказание малко над средния размер от 9 години, а именно– 10 години и половина, който е редуцирал с 1/3 и е определен размер от 7 години на наказанието „лишаване от свобода“.

Не на последно място трябва да се споделят аргументите на втората инстанция, относно целите на наказанието и персоналното му отмерване с оглед тежестта на стореното от подсъдимия и личната му обществена опасност. Верни са констатациите, че на подсъдимия са били налагани разнообразни по вид и размер наказания- същият е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК и му е налагано административно наказание глоба, бил е наказван с пробация, налагано му е наказание „лишаване от свобода“, като изпълнението му е отлагано по реда на чл.66 НК, търпял е и ефективно наказание „лишаване от свобода“, не един път е бил лишаван от право да управлява МПС. Липсата на постигнат поправителен ефект е отчетен адекватно от апелативния съд, което се е отразило на вярната му преценка относно размера на наказанието по настоящото дело.

Що се отнася до наказанието „лишаване от право“ да се управлява МПС, то апелативният съд правилно не е увеличил размера му, поради липса на съответно искане в тази насока в жалбата на частните обвинители.

По така изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна. Не се констатира явна несправедливост на наказанието, а решението на въззивния съд следва да се измени единствено в частта относно вмененото във вина на подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата по чл.21 ЗДвП.

С оглед искането за присъждане на направените от частните обвинители разноски пред настоящата инстанция, то с оглед изхода на делото, същите следва да се възложат в тежест на подсъдимия. Последният трябва да заплати на частните обвинители В. М. Ц., С. М. Ц. и Е. Д. Т. разноски от по 1500лв. на всеки един от тримата, направени за адвокатски възнаграждения.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал.1,т.4 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯ решение № 83 от 19.07.2024г. постановено по ВНОХД № 182/2024г. по описа на АС Варна, като признава подс.Й. И. М. за невиновен за нарушение на правилата за движение по чл.21 ЗДвП.

Осъжда подс. Й. И. М. да заплати направените от частните обвинители В. М. Ц., С. М. Ц. и Е. Д. Т. разноски от по 1500лв. на всеки един от тримата.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: