Практика · Върховен касационен съд · 04 Март 2023
Обезщетение от държавата за вреди от незаконно задържан талон на автомобил
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Собственик на товарен автомобил търси обезщетение от прокуратурата и полицията заради задържан в продължение на 13 години контролен талон, довел до невъзможност за ползване и повреждане на превозното средство. Върховният касационен съд постановява, че разходите за поправка на автомобила се дължат, дори собственикът още да не ги е извършил. Обезщетението за пропуснати доходи от превози обаче е присъдено само за една година, тъй като печалбата за останалите години не е доказана със сигурност.
Какво приема съдът
Пропуснатите ползи от незаконосъобразни действия на държавни органи трябва да са доказани със сигурност, а обезщетение за претърпени материални вреди се дължи без изискване собственикът предварително да е отстранил повредите за своя сметка.
Приложени разпоредби
- чл. 78, ал. 1 ГПК
- чл. 290 ГПК
- чл. 130, ал. 2 ЗСВ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
отговорност на държаватапропуснати ползипретърпени загубинезаконно задържан талонобезщетение за вреди
Текстът на акта
Ключови фрази 5 Р Е Ш Е Н И Е № 50042 гр. София, 03.04.2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Веска Райчева Членове: Геника Михайлова Анелия Цанова при секретаря Кристина Първанова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр.д. № 4107 по описа за 2020 г. Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 1381/20.02.2020 г. по гр.д. № 15 486/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която след съответно изменение на решение № 412 849/ 22.05.2018 г. по гр.д. № 39 933/2015 г. на Софийски районен съд, Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) са осъдени да заплатят солидарно на В. Г. В. сумата 4 690 лв. – нереализирани доходи от превоз на товари в периода 22.10.1997 г. - 11.04.2011 г. с товарен автомобил марка „Ифа“, модел W 50 L, ДК [рег.номер на МПС] , ведно със законните лихви от 03.01.2011 г., и е отхвърлен искът за сумата 5 310 лв. – необходимите разходи за възстановяване на автомобила, все по причина на незаконното отнемане и задържане на контролния му талон от КАТ-СДВР и Прокуратурата в период 22.10.1997 г. – 11.04.2011 г. Касационното обжалване е допуснато по следните материално-правни въпроси: 1. По иска за ангажиране на обективната отговорност на държавата за вреди от незаконни актове на нейни органи и длъжностни лица необходимо ли е пропуснатите ползи по причина на незаконния акт да се докажат със сигурност? и 2. По иска за ангажиране на обективната отговорност на държавата за вреди от незаконни актове на нейни органи и длъжностни лица необходимо ли е да се докаже, че увреденото лице е поправило вредите на вещта, на която е собственик и за която претендира обезщетението? Положителният отговор на първия и отрицателният отговор на втория въпрос произтичат от предвидената в действащото национално право отговорност на държавата да обезщети всички вреди (претърпяни загуби и пропуснати ползи), нанесени на всеки частноправен субект, пряка и непосредствена последица от незаконните актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. С извършваното нормативно и казуално тълкуване Върховният касационен съд еднозначно приема, че тази отговорност е обективна и с деликтен характер. Така положителният отговор на първия въпрос обяснява и задължителното действие на ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. ОСГТК на ВКС (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Отрицателният отговор на втория въпрос обясняват предпоставките (материално-правните условия), които пораждат всяка деликтна отговорност. Те са изяснени еднозначно в съдебната практика и в правната теория. Изискват причинноследствена връзка на незаконния акт с понесените имуществени вреди (претърпяна загуба и/или пропусната полза), но не изискват увреденото лице да е поправило засегнатото от противоправния акт свое имущество. По касационните жалби: Въззивният съд правилно е изяснил фактическата страна на спора, като е приел, че: 1) на 22.10.1997 г. поради съмнение за противоправна интервенция на номера на двигателя органите на СДВР са иззели от ищеца В. В. контролния талон на собствения му товарен автомобил марка „Ифа Б 50 Л“ с ДК [рег.номер на МПС] ; 2) на 23.10.1997 г. в 6-то РУП на СДВР е заведена преписка за извършване на предварителна проверка по случая; 3) на 23.06.1998 г. преписката е изпратена на Софийска районна прокуратура с мнение на следовател за отказ за образуване на наказателно производство; 4) преписката е изгубена; 5) с постановление от 03.01.2011 г. прокурор при СРП е намерил безпредметно да я възстанови, тъй като едва със ЗИДНК (ДВ бр. 21/ 2000 г.) е инкриминирано деянието „заличаване или подправка на идентификационен номер на МПС в нарушение на установения ред“ (чл.345а НК), и е отказал да образува досъдебно производство за деяние, което не е престъпление към извършването му (чл. 5, ал. 3 КРБ и чл. 213, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК); 6) органите на КАТ - СДВР отказват да върнат контролния талон до приключване на предварителната проверка и 7) едва на 12.04.2011 г. на ищеца е издадено ново свидетелство за регистрация и контролен талон на товарния автомобил. Правилно въззивният съд е приел, че контролният талон е отнет и задържан незаконно в периода 22.10.1997 г. – 03.01.2011 г. Органите на КАТ-СДВ са обвързали връщането му с приключването на предварителната проверка за извършено престъпление, въпреки че подобна мярка на процесуална принуда няма постановена. На Прокуратурата законът възлага ръководството и контрола на предварителната проверка. Тя е продължила повече от 13 години, т.е. грубо са нарушени всички възможни законоустановени срокове за разследване на деяние, което при това към 22.10.1997 г. не е инкриминирано. Правилно въззивният съд е заключил, че държавата дължи обезщетение за имуществените и неимуществени вреди понесени от ищеца вследствие на незаконните актове на КАТ-СДВР и на Прокуратурата, независимо от това дали са били причинени виновно от длъжностните лица в състава на органа на изпълнително-разпоредителната власт, съответно - на правозащитните органи. С влязлата в сила част на въззивното решение е разрешен спорът за заместващото обезщетение за неимуществените вреди. Пред настоящата инстанция е пренесен спорът по обезщетяването на имуществените. Правилно въззивният съд е приел, че от придобиването на товарния автомобил (19.01.1992 г.) до незаконното отнемане на контролния му талон (22.10.1997 г.) ищецът извършва превозна дейност, като в последните две години реализира годишен доход за сумата 418.44 лв. Това се установява от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетел, обсъдени във връзка с доказателствата, събрани чрез заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно въззивният съд го е кредитирал, с което годишният доход е определен при изключване от формираната печалба на дължимите данъци и необходимите разходи за осъществяваната транспортна дейност. Неправилно обаче въззивният съд е заключил, че със сигурност този годишен доход ищецът би реализирал през целия 13-годишен период, през който незаконните актове на КАТ-СДВР и на Прокуратурата го възпрепятстват да се ползва от собствеността си (от товарния автомобил). Прекомерната продължителност на периода (22.10.1997 г. - 03.01.2011 г.) сама по себе си е достатъчна, за да изключи причинно-следствената връзка за целия период. Също така неправилно въззивният съд е приел, че държавата не дължи обезщетение за претърпените загуби по причина на незаконните актове, защото ищецът не бил отстранил щетите на собствения си автомобил. Неправилно въззивният съд е изключил обективната отговорност на държавата за понесените от ищеца загуби по причина на незаконните актове с добавянето на материално-правна предпоставка, която от закона не произтича. Въззивното решение следва да бъде касирано като постановено в нарушение на материалния закон. Касационната инстанция следва да уважи частично исковете за обезщетение на понесените от ищеца имуществени вреди за сумата 418.44 лв. – пропуснати ползи от нереализирания от ищеца доход от превоз на товари в едногодишен период с начало незаконното отнемане на документите на автомобила и изцяло исковете за сумата 5 310.00 лв. – пазарната цена на частите и труда, необходими за отстраняването на щетите на автомобила вследствие на незаконния принудителен престой. Със сигурност може да се приеме, че незаконните актове са единствената причина ищецът да пропусне дохода за сумата 418.44 лв. в периода 22.10.1997 г. – 22.10.1998 г., но реализирането му в следващите години е несигурно в смисъла, изяснен с ТР № 3/13.01.2023 г. по тълк.д. № 3/2021 г. ОСГТК на ВКС. Опитните правила налагат да се приеме, че след 22.10.1998 г. в неосъщественото увеличаване в имуществената сфера на ищеца неизбежно се намесват и други фактори, които изключват причинно-следствената връзка на незаконните актове на ответниците. Това е така, защото по делото няма доказателства, че ищецът е сключил конкретни, дългогодишни договори за превоз с автомобила, чието изпълнение незаконните актове са осуетили. Товарният автомобил е произведен през 1982 г., а моделът е спрян от производство през 1990 г. Това означава, че необходимите разходи за поддръжка след 22.10.1998 г. биха нараснали значително, а става несигурно формирането на доходи в този размер. От заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че за възстановяването на автомобила след 13-годишния му престой по причина на незаконните актове са необходими нови части и труд - акумулатор, гуми, смазочни и охладителни материали, демонтаж и монтаж, регулация и стендове. Пазарната стойност на тази загуба в имуществената сфера на ищеца, като собственик на автомобила, е в общ размер, не по-нисък от заявената сума 5 310.00 лв. Касационната инстанция е длъжна съответно да измени въззивното решение в допуснатите до обжалване части, като уважи иска за пропуснатите ползи частично, а за претърпените загуби - изцяло. По разноските: При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се поставят направените от ищеца разноски пред настоящата инстанция в размер на сумата 938.410 лв., според уважената част от исковете с касационното решение. При тези мотиви, съдът Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1381/20.02.2020 г. по гр.д. № 15 486/2018 г. на Софийски градски съд в частта, с която исковете на В. Г. В. срещу Прокуратурата на Република България и срещу Столична дирекция на вътрешните работи са уважени над сумата 418.44 лв. до сумата 4 690.00 лв. и за периода 23.10.1998 г. – 11.04.2011 г., както и в частта, с която са отхвърлени исковете за сумата 5 310.00 лв. ОТХВЪРЛЯ исковете на В. Г. В. за солидарното осъждане на Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи над сумата 418.44 лв. до сумата 4 690.00 лв. – нереализирани доходи от превоз на товари с автомобил марка „Ифа“, модел W 50 L, ДК [рег.номер на МПС] в периода 23.10.1998 г. - 11.04.2011 г. поради противоправното задържане на контролния му талон. ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България и Столична дирекция на вътрешните работи да заплатят солидарно на В. Г. В. сумата 5 310 лв. – необходимите разходи за възстановяване на товарния автомобил поради противоправното задържане на контролния му талон, ведно със законните лихви от 03.01.2011 г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплатят солидарно сумата 938.10 лв. – разноски пред Върховния касационен съд. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1381/20.02.2020 г. по гр.д. № 15 486/2018 г. на Софийски градски съд в останалата допусната до обжалване част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.