Изисквания при предявяване на претенции по сметки за подобрения в съдебна делба

Текстът на акта

Ключови фрази

РЕШЕНИЕ

№ 231

Гр.София, 18.12.2023г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на десети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ:ВЕСЕЛКА МАРЕВА

АТАНАС КЕМАНОВ

Като разгледа докладваното от съдията Ат.Кеманов гр.д.№4143/22г. на ВКС, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК и е образувано по касационна жалба вх.№5266/10.04.2017г. на С. П. З. срещу решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в.гр.д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в следните части :

- ОТМЕНЕНО е решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г., в частта, с която до размер от 76 200лева е отхвърлена претенцията по сметки на К. П. А. срещу С. П. З., като е постановено друго по същество, с което С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати на К. П. А., [ЕГН], сумата от 76 200/седемдесет и шест хиляди и двеста/лева, представляваща припадащата се на З. част от стойността на извършени от А. в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м. подобрения – изграждане на сгради – павилиони, с идентификатори **** и ****.;

- ПОТВЪРДЕНО е допълнително решение от 11.06.2016г. по гр.д.№377/2009г. на Районен съд – гр.Несебър.

В подадената от С. З. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Поискано е същото да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Ответниците по касация са депозирали отговор на подадената жалба, в който се изразява становище за нейната неоснователност и правилност на решението в обжалваната му част.

С постановеното по делото определение № 1487/06.06.2023 година обжалваното въззивно решение е допуснато до касационно обжалване в посочените части, тъй като е налице вероятност съдебният акт да е недопустим.В първата част следва да се прецени дали въззивният съд е изпълнил задължението си по т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС, когато констатира нередовност на исковата молба, да я остави без движение с указания на ищеца да ги отстрани, а във втората за преценка дали първоинстанционният и въззивният съд са нарушили диспозитивното начало, тъй като са се произнесли по претенция, с която не са били сезирани.

Подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му.Подобренията могат да бъдат извършени както в чужд, така и в съсобствен имот, когато един от съсобствениците упражнява фактическа власт върху общата вещ.Възможно е последният, като не се съобразява с правата на останалите съсобственици, да владее изключително за себе си.Щом фактическата власт се упражнява изключително от такъв съсобственик, той не е държател на идеалните части на останалите съсобственици, а техен владелец.В този случай правоотношенията със съсобственика следва да се уредят съобразно чл. 72 и 74 ЗС .Когато съсобственикът е направил подобренията без да засяга владението на останалите съсобственици, уреждането на отношенията ще зависи от това дали има съгласие между тях за извършването им - ако има съгласие, разходите ще се разпределят съобразно чл.30, ал.3 от ЗС, според който всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си ; когато съгласие няма, вземането за разноски срещу останалите съсобственици се урежда от правилата за водене на чужда работа без пълномощие, евентуално въз основа на неоснователно обогатяване/Тълкувателно решение № 85 от 2.X..1968 г. по гр. д. № 149/68 г., ОСГК и ППВС№6/74г./.

Според т.4 от ППВС№7/73г. в делбеното производство се разглеждат и исканията на съделителите за сметки помежду им.Тъй като основният предмет на производство е прекратяването на съществуващата съсобственост, съделителите могат да предявяват искания само за такива сметки, които имат връзка с общността, предмет на делбата.Тези искания се разглеждат във фазата по извършване на делбата и биха могли да бъдат предявени до приключване на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата.Касае се за осъдителни претенции, които следва да бъдат надлежно индивидуализирани от съсобственика, който ги е предявил.Това задължава ищецът да посочи следните обстоятелства, на които тази претенция се основава : вид и стойност на всяко едно от подобренията ; време на извършване на подобренията ; размер на претенцията ; дали към момента на извършване на подобренията е владял за себе си целия имот или е държател на частите на другите съсобственици.По реда на чл.145, ал.1 от ГПК съдът следва да постави въпроси към ищеца и да установи дали подобренията са били извършени без съгласието на останалите съсобственици, респ. при наличието на тяхното противопоставяне, които въпроси не касаят редовността на претенцията, а имат значение за определяне на правната квалификация на спорното право/изложеното е в хипотезата, в която съсобственикът, който е извършил подобренията не твърди, че е имал качеството на владелец на частите на останалите съсобственици/.

При предявяване на претенции по сметки в делбеното производство съответно приложение намират правилата на чл.129, ал.2, вр. чл.127, ал.1 от ГПК, с изключение на изискването да бъдат предявени във формата на искова молба.Ако първоинстанционният съд констатира нередовност на претенцията остава производството без движение в тази част и дава указания за тяхното отстраняване.При неизпълнение на указанията производството по претенциите по сметки се прекратява.По същия начин следва да процедира и въззивният съд, ако нередовността не е била констатирана от първоинстанционния/ т.4 от ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС/.При неизпълнение на указанията въззивният съд следва да обезсили решението на първоинстанционния в частта по сметките, а искането се остави без разглеждане.

С оглед на така дадените отговори на правните въпроси, по повод на които е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ отделение приема, че решението на Окръжен съд-гр.Бургас, в частта, в която е отменено решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г., в частта, с която до размер от 76 200лева е отхвърлена претенцията по сметки на К. П. А. срещу С. П. З., като е постановено друго по същество, с което С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати на К. П. А., [ЕГН], сумата от 76 200/седемдесет и шест хиляди и двеста/лева, представляваща припадащата й се част от стойността на извършени от последния в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв.м. подобрения – изграждане на сгради – павилиони, с идентификатори **** и ****., е процесуално недопустимо и следва да бъде обезсилено.

В проведеното на 05.06.2013г. съдебно заседание, което е било първо след допускане на делбата процесуалният представител на ответника К. А. е направил изявление, че неговият доверител е изградил със свои средства 16бр. павилиони с масивна конструкция, които са били допуснати до делба между страните по делото.Снабдил е имота с вода и електричество, изградил е канализация.Припадащата се част на ищцата С. З. от разходите за тези подобрения е 40 000евро/в хода на процеса претенцията е увеличена на 60 000евро/.С определение на първоинстанционния съд тази претенция по сметки е била приета за съвместно разглеждане с иска за делба.

Предявената претенция е била нередовна, тъй като съделителят К.А. не е посочил : конструкцията и материалите, от които са изградени процесните павилиони ; вида и обема на извършените строителни работи по снабдяване на имота с вода и електричество, както прокарването на канализация ; разходите за всяко едно от подобренията ; период на извършване на подобренията ; дали към момента на извършване на подобренията е владял за себе си частта на С. З. или е бил неин държател.

Това налага постановеното първоначално решение в посочената част да бъде обезсилено, а делото върнато за разглеждане от друг състав на съда.Исковата претенция на К.А. срещу Ст.З. следва да бъде оставена без движение и на страната се дадат конкретни указания за отстраняване на нейната нередовност, като се съобразят мотивите на касационната инстанция дадени по-горе.След изпълнение на указанията препис от уточняващата молба следва да се връчи на насрещната страна за становище, след което въззивният съд трябва да даде указания на страните относно подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни доказателства/т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК/.Следва да бъде допусната СТЕ/по искане на страните или служебно/, която да даде оценка за следното : действително направени разходи за подобрения към момента на тяхното извършване ; увеличената стойност на имота вследствие на извършените подобрения, която да се определи към датата на изготвяне на заключението.Това се налага поради обстоятелството, че в приетото през 2014г. експертно заключение е дадена оценка за стойността на извършените подобрения към настоящия момент, а не към датата на тяхното извършване, както и с оглед на това, че увеличената стойност на имота се определя към датата на постановяване на съдебното решение на основание чл.72, ал.1, изр.2 от ЗС/от датата на приемане на заключението са изминали повече от девет години/.При постановяване на решението си въззивният съд при новото разглеждане на делото следва да съобрази, че претенцията по сметки на К.А. е била отхвърлена с окончателен съдебен акт за разликата над 76 200лв.

С определение от 06.06.2023г. съдът е допуснал до касационно обжалване решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в.гр.д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, и в частта, в която е потвърдено допълнително решение от 11.06.2016г. по гр.д.№377/2009г. на Районен съд – гр.Несебър.Допуснато е за преценка дали първоинстанционният и въззивният съд са нарушили диспозитивното начало, тъй като са се произнесли по претенция, с която не са били сезирани.

Преди провеждане на първото по делото с.з. след допускане на делбата, са постъпили две молби от ищцата С. З., в които са предявени претенции по сметки срещу останалите съдилители.Във втората от тях, в която искането е било насочено само срещу ответника К.А. са били наведени твърдения, че последният/със съгласието на другите ответници/ се е разпоредил в полза на трети добросъвестни лица с части от имота, който страните по делото притежават по наследяване и реституция. Това е довело до ощетяване на ищцата, която с тези действия е загубила правото си на собственост върху 442кв.м./застроено и незастроено дворно място/.С оглед на тези твърдения е предявено искане по сметки за осъждане на ответника да заплати сумата от 160 867лв., представляваща пазарната стойност на посочените 442кв.м.Друго искане, заявено в сроковете по чл.346 от ГПК, което да касае отношенията между двамата съделители във връзка с продажбата на части от имота, не е било правено. Решенията на първоинстанционния и въззивния съд са постановени в нарушение на чл.6 от ГПК и следва да бъдат обезсилени.

Предмет на касационното производство е и ч.к.ж. вх.№12517 /07.09.2017г. на ищцата С. З. срещу допълнително решение №V-641/19.07.2017г., постановено по в.гр.д.№857/2016г., с което Бургаският окръжен съд е :

- ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4414/24.03.2017 г. на С. П. З. за допълване на решение № V-12/01.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 857/2016 г. по претенция по сметки против З. Д., Добрина Ц. и наследниците на М. С. – О. С. и Р. С. с правно основание чл. 124, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползване на „съсобствената част от поземления имот и от всички павилиони, допуснати до делба, с оглед на повтарящото се задължение ежемесечно за това до датата на окончателното предаване на владението върху същите, които се полагат“ в дял на С. З. ;

- ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№ 5265/10.04.2017г. на С. П. З. за допълване на решение № V-12/01.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 857/2016 г. по претенцията по сметки против З. Д., Добрина Ц. и наследниците на М. С. – О. С. и Р. С. за заплащане на обезщетение за ползване на “съсобствената част от поземления имот и от всички павилиони, допуснати до делба“ за периода от 06.06.2013 г. до влизане в сила на решението ;

- ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№ 5265/10.04.2017 г., подадено от С. П. З. за изменение на решение № V-12/01.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 857/2016г. в частта за разноските.

Не е предмет на касационното производството решението в частта, в която въззивният съд е оставил без разглеждане заявление вх.№ 5265/10.04.2017г., подадено от С. П. З. за допълване на мотивите на решение № V-12/01.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 857/2016 г. чрез добавяне на текста „неденоминирани“ след израза „160 867 лева“.В тази си част решението е влязло в законна сила, тъй като е било потвърдено по реда на инстанционния контрол от страна на Бургаския апелативен съд/срещу определението на БАС е била подадена частна касационна жалба от ищцата Ст.З., която е била оставена без разглеждане с определение №202/19.08.2022г., постановено по ч.гр.д.№721/2018г. на ВКС, което е влязло в законна сила/.

Жалбата на ищцата С. З. срещу допълнителното решение в частта, в която е оставено без уважение искането й за допълване на първоначалното решение, тъй като съдът не се е произнесъл по искането по чл.344, ал.2 от ГПК, е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК , съдът може да постанови кой от съделителите от кои от делбените имоти ще се ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването, като по този начин се извършва привременно разпределение на ползването на имотите, предмет на делбата, до приключване на делбеното производство.В този случай така определените суми, които следва да бъдат заплащани между съделителите по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК , уреждат отношенията им по повод ползването само по време на висящността на делбеното производство и имат характер на привременна мярка досежно ползването.

Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК , има действие и значение само за делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена само занапред и само до приключване на делбеното производство.

В процесния случай въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния, с което общият имот е бил изнесен на публична продан.Към момента на постановяване на допълнителното решение, първоначалното решение е влязло в законна сила относно способа за извършване на делбата, поради което не са били налице процесуалните предпоставки за произнасяне от въззивния по същество на искането по чл.344, ал.2 от ГПК.Отказът на делбения съд да се произнесе по това искане не преклудира възможността ищцата да претендира вземането си за обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС по общия исков ред.

Неоснователна е и жалбата в частта, в която е оставено без уважение искането на ищцата Ст.З. за изменение на решението в частта за разноските.Както бе посочено по-горе въпросът за размера на предявената срещу К.А. претенция по сметки е решена с окончателен съдебен акт.Въззивният съд е определил правилно размера на следващата се държавна такса, като е съобразил, че е отхвърлена претенция по сметки за заплащане на сумата от 160 867 деноминирани лева.

При повторното разглеждане на делото въззивният съд следва се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния касационен съд/чл.294, ал.2 от ГПК/.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в.гр.д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в частта, в която е отменено решение № 63/15.05.15 г., постановено от Районен съд Несебър по гр.д.№377/2009г., в частта, с която до размер от 76 200лева е отхвърлена претенцията по сметки на К. П. А. срещу С. П. З., като е постановено друго по същество, с което С. П. З., [ЕГН] е осъдена да заплати на К. П. А., [ЕГН], сумата от 76 200/седемдесет и шест хиляди и двеста/лева, представляваща припадащата се на З. част от стойността на извършени от А. в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], с площ 882 кв. м. подобрения – изграждане на сгради – павилиони, с идентификатори **** и ****, и ВРЪЩА делото в тази му част на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОБЕЗСИЛВА решение №V-12 от 01.03.2017г., постановено по в.гр.д. №857/2016г. на Окръжен съд-гр.Бургас, в частта, в която е потвърдено допълнително решение от 11.06.2016г. по гр.д.№377/2009г. на Районен съд – гр.Несебър, както и допълнително решение от 11.06.2016г. по гр.д.№377/2009г. на Районен съд – гр.Несебър.

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение №V-641/19.07.2017г., постановено по в.гр.д.№857/2016г. на Бургаския окръжен съд, в следните части, които са били предмет на касационна проверка :

- ОСТАВЕНА Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 4414/24.03.2017 г. на С. П. З. за допълване на решение № V-12/01.03.2017г., постановено по в.гр.д. № 857/2016 г. по претенция по сметки против З. Д., Добрина Ц. и наследниците на М. С. – О. С. и Р. С. с правно основание чл. 124, ал.2 от ГПК за заплащане на обезщетение за ползване на „съсобствената част от поземления имот и от всички павилиони, допуснати до делба, с оглед на повтарящото се задължение ежемесечно за това до датата на окончателното предаване на владението върху същите, които се полагат“ в дял на С. З. ;

- ОСТАВЕНО Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№ 5265/10.04.2017г. на С. П. З. за допълване на решение № V-12/01.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 857/2016 г. по претенцията по сметки против З. Д., Добрина Ц. и наследниците на М. С. – О. С. и Р. С. за заплащане на обезщетение за ползване на “съсобствената част от поземления имот и от всички павилиони, допуснати до делба“ за периода от 06.06.2013 г. до влизане в сила на решението ;

- ОСТАВЕНО Е БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявление вх.№ 5265/10.04.2017 г., подадено от С. П. З. за изменение на решение № V-12/01.03.2017 г., постановено по в.гр.д. № 857/2016г. в частта за разноските.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :