Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Юли 2023

Обезщетение за внуци при смърт на дядо при катастрофа

Върховен касационен съд · 06 Юли 2023

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Двама внуци предявяват иск срещу застраховател за обезщетение за душевни болки след смъртта на техния дядо при катастрофа. Долните съдилища присъждат по 25 000 лв., приемайки, че отношенията им са били изключително близки. Върховният касационен съд отменя решенията и отхвърля исковете, тъй като връзката между внуците и дядото не надхвърля обичайната за българското семейство и дядото не е замествал грижата на родителите.

Какво приема съдът

Внуци имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо си само по изключение — когато е доказана изключително дълбока връзка, надхвърляща обичайната семейна обич и подкрепа (например при пълно заместване на родителите), а претърпените страдания надвишават типичните за тази загуба.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

обезщетениенеимуществени вредикатастрофавнуциактивна легитимациязастраховател

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя * материалноправна легитимация на ищеца

7
Р Е Ш Е Н И Е

№ 50026

[населено място], 25.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 2401 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
„ЗД „Бул Инс““ АД атакува решение на Апелативен съд Велико Търново № 151/2021 г. по в. т. д. № 22/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № Р-486/14.10.2020 г. по гр. д. № 320/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново за уважаване на предявените от С. и Т. П. С. против касатора искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер до 25 000 лв. за всеки един от тях.
Застрахователят счита сумите за недължими, алтернативно изключително завишени поради липса на активна материална легитимация в полза на ищците – внуци на починалото лице С. Г.. Твърди, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, както и на съдопроизводствените правила. Въззивният съд не е преценил правилно релевантните за спора факти, не е анализирал в съвкупност доказателствата и не е обсъдил всички доводи и възражения на страните при формиране на вътрешното си убеждение, в резултат на което е достигнал до неправилни изводи, че е налице изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1069 г., по смисъла на ТР № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС и ищците са понесли неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени. Съществуването на добри и социално активни отношения в бита без изявени конфликти не обосновава изключителност на отношенията с починалия при ПТП сродник, още повече, че ищците не са живели с него в едно домакинство. Покойният не е заменил изцяло родителската грижа в нито един момент от житейското съзряване на двете момчета. Касаторът заявява оплакване, че събраните доказателства не водят до извод, че между ищците и пострадалия е била създадена трайна и дълбока емоционална връзка. Ето защо, мотивите на въззивния съд са презумптивни и в тях липсва конкретика. Застрахователното дружество твърди, че обжалваното решение е неправилно и моли то да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на разноски за трите съдебни инстанции.
Ответниците по касационната жалба не са подали отговор.
В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата, а ответниците не изпращат представител.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :
Исковото производство е образувано по предявени от П. С. С., С. П. С. и Т. П. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД претенции за заплащане на обезщетения, съответно в размер на 200 000 лв. и по 50 000 лв., за причинени неимуществени вреди от смъртта на техния баща, респективно дядо С. С. Г., настъпила вследствие ПТП на 15.06.2018 г. От ответника е депозиран отговор, с който счита, че исковете на внуците са изцяло неоснователни, а искът на сина е основателен в размер до 100 000 лв.
При пренесен пред въззивната инстанция спор само относно обезщетенията, дължими на внуците, с атакуваното в настоящото производство решение въззивният съд е приел, че техните искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховане са основателни до размер на 25 000 лв. за всеки от тях и частично е отменил решението на Окръжен съд Велико Търново. В мотивите на въззивното решение съдът е приел за безспорно наличието на виновно и противоправно деяние, в резултат на което е настъпила смъртта на С. Г., както и валидно застрахователно правоотношение между делинквента и застрахователното дружество. Съобразил е материалноправната легитимация на внуците с оглед т. 1 на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС и на база гласните доказателства. Приел е за доказана дълбока, трайна, изключителна и извън обичайната за този вид родствена връзка между внуците и починалото лице, обусловена от липсата на друг дядо в семейството, както и от полаганите от С. Г. грижи за тях /водел ги на детска градина, на плуване, помагал им при подготвяне на домашните, стимулирал ги да четат книги, учел ги да играят шах/. Починалият присъствал в живота на ищците наравно с техните родители. Той живеел със семейството на сина си П. С. на един и същи етаж във фамилна къща, а другият му син с неговото семейство живеел на горния етаж в същата къща. Съдът е формирал извод, че между дядото и внуците били изградени трайни и взаимни чувства на обич, доверие, духовна близост и привързаност. Изложил е аргументация за неприложимост на лимитите, регламентирани от § 96, ал. 1 ПЗР на ЗИДКЗ (ДВ, бр. 101/2018 г.) поради тяхното противоречие с Директива 2009/103/ЕО. При обосноваване размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е съобразил възрастта на починалия /74 г./, внезапната смърт и начина, по който е настъпила тя, отношенията му с внуците, обстоятелството, че ищците все още не могат да преживеят смъртта на дядо си, както и конкретните социално-икономически условия в страната към датата на деликта.
Решението на Апелативен съд Велико Търново е влязло в сила в частта, с която е потвърдено решение № Р-486/14.10.2020 г. по гр. д. № 320/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново относно отхвърляне претенциите на С. и Т. П. С. за сума над 25 000 лв. до 50 000 лв. и относно присъденото в полза на ищеца П. С. С. обезщетение в размер на 120 000 лв., съответно отхвърляне на претенцията за горницата до 200 000 лв.
С определение № 50658/12.12.2022 г. е допуснато касационно обжалване с цел проверка на въззивното решение за съответствието му с разрешенията, дадени в ППВС № 4/1961 г., ППВС № 5/1969 г., ТР № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС по въпроса: При какви предпоставки се присъжда обезщетение за неимуществени вреди от причинена чрез деликт смърт на други лица, извън кръга на най-близките на починалия по смисъла на Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд?
ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС е прието с цел да се тълкуват разпоредби от националното ни право в съответствие с изискванията на Директива 2009/103/ЕО относно застраховката „Гражданска отговорност“ и Директива 2012/29/ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите от престъпления и изискването на българската държава като член на ЕС да транспонира тези директиви в националното си законодателство или поне да осигури проявлението на техния полезен ефект чрез „съответно тълкуване“ на вътрешното си право /според трайната практика на СЕС/. Целта на двете директиви е да гарантира, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ покрива в пълна степен причинените от ПТП вреди не само на пострадалия, но и на кръга лица, които са претърпели вреда в резултат от смъртта на пострадалия при ПТП.
С т. 1 на Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС е разяснено, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/ 25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.09.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат овъзмездени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка между ищеца и починалия и действително претърпени неимуществени вреди. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя/сестри, баби/дядовци и внуци, както и между лица, които не се намират в семейни, родствени и наподобяващи ги фактически отношения. В традиционните за българското общество семейни отношения братята/сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците са част от най-близкия родствен кръг и връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди на преживелия. В тези случаи следва да бъде доказано, че в резултат на смъртта преживелият родственик е понесъл морални болки и страдания, които поради обема и естеството си могат да обосновават изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Посочените разяснения мотивират извод, че обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смърт на близък, попадащ извън кръга на лицата, очертан в двете пленумни постановления, се присъжда само по изключение. То следва да бъде преценявано във всеки казус, но ориентир за съществуването на това изключение е наличието на привързаност между починалия и претендиращия обезщетението, която надхвърля формалното родство и съпътстващите го отношения на разбирателство, взаимна обич, духовна близост, емоционална и материална подкрепа. Тази близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по-интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по-здрава от обичайната за съответния вид родство например поради заместваща грижа от баба и дядо вместо родителите. В този смисъл са и разясненията, дадени с решение № 372 от 14.01.2019 г. по т. д. № 1199/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 92/2020 г. по т. д. № 1275/2019 г. на II т.о., решение № 17/2021 г. по т. д. № 291/2020 г. на II т.о., решение № 60070/2021 г. по т. д. № 904/2020 г. на I т.о., решение № 33/2022 г. по т. д. № 377/2021 г. на I т.о., решение № 50020/2023 г. по т. д. № 1439/2022 г. на I т.о., които се споделя изцяло от настоящия състав.
Обжалваното решение е постановено в отклонение от цитираната задължителна и казуална практика. Необосновано въззивният съд е приел, че между ищците и починалия им дядо е съществувала особено силна връзка и че поради това те са понесли морални болки и страдания по-интензивни и продължителни от нормалните за тези отношения. Изводът е направен поради неправилно интерпретиране на събраните гласни доказателства. Показанията на свидетелите сочат, че между ищците и починалия е имало създадени трайни, пълнокръвни и емоционални връзки. Действително, по делото е установено, че С. Г. е бил много добър и грижовен човек, който се е отнасял с особено внимание към своите внуци - водел ги на детска градина, на плуване, помагал им е да подготвят своите домашни, стимулирал ги да четат книги, учел ги да играят шах. Бил част от семейния кръг на ищците, защото е живеел с тях на един и същи етаж във фамилна къща, на горния етаж на която пък живеело семейството на техния чичо - другият син на Г.. Родителите на момчетата са били заети, но не и отсъстващи от живота им. Ищците са имали тяхната подкрепата и опора във всеки един момент от своя живот. Всички заедно /родителите, дядото и момчетата/ са живеели като задружна и хармонична общност. Установените от разпита на свидетелите обстоятелства не позволяват да се направи преценка за изключителност в близостта между ищците и починалия в смисъла, разяснен от Тълкувателно решение № 1/2016 г. на ОСНГТК, а сочи на нормална за българската традиция духовна и емоционална близост между внуци и дядо. По делото е очертана е една картина, типична за традиционния българския бит - отношения, които обичайно съществуват в една сплотена българска фамилия, в която отделните родови връзки са силни и здрави. Тези отношения не могат да се окачествят като надхвърлящи формалната родствена връзка, съществуваща между внуци и дядо, тъй като ищците са имали грижите на своите родители, които техният дядо само е подпомагал, но не и замествал.
Безспорно трагичната кончина на С. Г. е причинила сериозни страдания на неговите роднини. По делото не са събрани доказателства за наличие на вреди, надхвърлящи обичайните за тази ситуация, обусловена от внезапността на травмиращото събитие и хармоничните отношения, които са съществували между дядо и внуци.
Въззивният съд не е оценил в пълнота установените по делото факти, поради което и е стигнал до необоснован извод за наличие на материалноправна легитимация в полза на ищците – касационно основание по чл. 281, т. 3, предл. 3 ГПК.
Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, следва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове да бъдат отхвърлени.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора се дължат сторените в производството разноски за трите съдебни инстанции в доказаните по делото размери съобразно отхвърлената част от исковете, а именно – за първа инстанция 5 472 лв., за втора инстанция 6 320 лв. и за трета инстанция 7 510 лв., или общо 19 302 лв.
Поради изложеното решението на Апелативен съд Велико Търново следва да бъде отменено.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2 , във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 151/2021 г. по в. т. д. № 22/2021 г. в частта, с която е потвърдено решение № Р-486/14.10.2020 г. по гр. д. № 320/2020 г. на Окръжен съд Велико Търново за уважаване на предявените от С. и Т. П. С. против „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в размер до 25 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва от 09.12.2019 г., както и в частта за разноските, вместо което постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. П. С. и Т. П. С. срещу „ЗД „Бул Инс“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сума в размер на 25 000 лв. за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени им неимуществени вреди от смъртта на техния дядо С. С. Г., настъпила в резултат на ПТП на 15.06.2018 г., ведно със законната лихва от 09.12.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. П. С. и Т. П. С. да заплатят на „ЗД „Бул Инс“ АД сума в размер на 19 302 лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.