Задължение на съда да зачете поправка на техническа грешка в исковата молба

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50001

София, 15.02.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова

ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Милена Даскалова
при участието на секретаря Даниела Никова , като изслуша докладваното от съдия М. Даскалова гр.д.№ 1263 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК .

Образувано е по касационна жалба на О. А. Е., чрез адвокат С. Д., срещу решение № 183 от 17.12.2021 г. на Окръжен съд - Разград по в. гр. д. № 311/2021 г., с което е отменено решение № 260138 от 11.08.2021 г., постановено по гр. дело № 233/2020 г. по описа на Районен съд Исперих и е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от О. А. Е. против М. М. М. по отношение на поземлен имот № ....., с начин на трайно ползване "Нива", находящ се в землището на [населено място], [община], област Р., местността "До село", с площ от 1644 кв. м.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуални правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба М. М. М. не е подал в срок отговор на касационната жалба.

Третото лице - помагач на страната на ответника [община], с подадения отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на същата.

В открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представители.

С определение № 262 от 10.06.2022 г. касационното обжалване на решението е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния правен въпрос: "Длъжен ли е съдът при произнасянето си да зачете направено от ищеца изявление за поправка на техническа грешка в исковата молба ?“.

По поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС намира следното :

Допусната техническа грешка в исковата молба може да доведе до неяснота във фактическите твърдения на ищеца, включително и до противоречие между обстоятелствената част и петитума на исковата молба. И в двата случая съдът, в зависимост от това дали се касае за неясни фактически твърдения или за нередовна искова молба, следва, в изпълнение на задълженията си по чл. 145, ал.2 ГПК или чл.129, ал.2 ГПК, да даде указания на ищеца да отстрани констатираната неяснота в твърденията му. Няма забрана обаче ищецът по свой почин да поправи допуснатата от него техническа грешка. Изявлението за поправка на техническа грешка в исковата молба, в зависимост от това дали е направено в или извън съдебно заседание, се извършва съответно в устна или писмена форма, което следва от разпоредбата на чл. 100 ГПК. За прецизност съдът следва да се произнесе с определение, с което да приеме поправката, но дори и при липса на такова определение, изявлението на ищеца поражда правно действие. Поправката уточнява предмета на правния спор, който се определя от ищеца и принципът на диспозитивното начало задължава съда да се произнесе по иска, с който е сезиран след поправката на исковата молба от ищеца. Отсъствието на нарочно определение на съда, с което допуска исканата поправка, не заличава правното действие на направеното от ищеца волеизявление, поради което и съдът е длъжен при произнасянето си да го зачете. Трайно е разбирането, както в теорията, така и в практиката на ВКС, че дори и при изменение на иска, въпреки липсата на изрично определение на съда за приемането му, съдът при постановяване на решението си трябва да го вземе предвид, ако са били налице условията на чл. 214, ал.1 ГПК. Следователно когато районният съдия не се е произнесъл с нарочно определение по направена от ищеца допустима поправка в исковата молба, касаеща погрешно изписване на идентификатор на поземлен имот /номер по кадастралната карта, номер на парцел, квартал и др./ и в решението съдът я е съобразил, въззивният съд е обвързан да приеме че предметът на спора е този, по който се е произнесъл районният съд.

По съществото на касационната жалба :

Ищецът твърди, че през 1962г. е извършена съдебна делба, при която в дял на баща му е поставен парцел I- 608 в кв. 112 в [населено място], а на чичо му парцел VI- .... в кв. .... на [населено място]. На място била допусната грешка при разпределение на имотите и след делбата бащата на ищеца вместо парцел I-.... започнал да обработва и стопанисва парцел VI- ..., като правото на собственост върху този недвижим имот, който е идентичен с процесния поземлен имот № ...., е придобито на основание давностно владение. С исковата молба е представено решението, постановено в делбеното производство, видно от което чичото на ищеца е получил в дял парцел IV- .... .

В последното съдебно заседание, проведено в първоинстанционното производство, пълномощникът на ищеца е поискал да се допусне поправка на техническа грешка в исковата молба и вместо парцел VI- .... да се чете парцел IV- .....

Районният съд е уважил предявения иск.

За да отмени решението на първоинстанционния съд и да отхвърли иска, въззивният съд е приел, че ищецът е поддържал и поддържа твърдението си за право на собственост върху процесния имот, видно от обстоятелствената част на исковата молба, останала непроменена в хода на делото по следния начин: придобивна давност, основана на давностно владение, упражнявано от неговия покоен баща, а в последствие и от него общо в продължение на повече от 50 години на парцел VI-...., който парцел по решение за делба от 1962 г. е бил предоставен в дял на чичото на ищеца. Според приетото от въззивния съд никъде в исковата молба не се сочи на идентичност между имота, предмет на давностно владение и този претендиран като собствен по новия план на селото и представляващ ПИ № ..... . На следващо място въззивният съд е посочил, че се установява от доказателствата по делото, че парцел VI-..... в кв. ..... по рег. план на [населено място] от 1935 г. никога не е съществувал, а е съществувал парцел IV-..... в кв. ..... .

Предвид дадения отговор на правния въпрос, въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, незачитайки направеното от ищеца изявление за поправка на техническа грешка в исковата молба, което е довело до постановяване на решение по непредявен иск.

Задължение на съда е да се произнесе по предмета на спора, очертан в исковата молба. В случая фактическите твърдения на ищеца са ясни и те са, че процесният поземлен имот № ..... е идентичен с имота, поставен в дял на чичото на ищеца при делбата, извършена през 1962г. Неправилното изписване в исковата молба на номера на парцела, поставен при делбата в дял на чичото на ищеца, сочи на неяснота във фактическите твърдения на ищеца, подлежаща на отстраняване по реда на чл.145, ал.2 ГПК. Липсата на указания на съда по чл.145, ал.2 ГПК не е пречка страната, ако констатира такива, да ги отстрани по свой почин, като е възможно неяснотата да се дължи и на техническа грешка при изписване на исковата молба, какъвто е и настоящият случай и следователно направеното уточнение е било допустимо. Същото е извършено в съдебно заседание, в което ответникът е присъствал, не е възразил срещу поправката на техническа грешка в исковата молба и макар и тази поправка да не е приета с нарочно определение от първоинстанционния съд, то постановеното от този съд решение е съобразено с изявлението на ищеца и е постановено по спора, с който съдът е бил сезиран и е бил длъжен да се произнесе.

В разглеждания случай, приемайки, че искът е неоснователен, защото в исковата молба, която е останала непроменена в хода на делото, ищецът основава правото си на собственост на давностно владение, упражнявано от баща му, а в последствие и от него върху парцел VI-..., който не е идентичен с процесния ПИ № ....., въззивният съд не се е произнесъл по предмета на спора, така както е заявен в исковата молба, което е довело и до неразглеждане на доводите във въззивната жалба, свързани с възражението на ответника, че той е придобил правото на собственост върху имота. Непроизнасяйки се по действително предявения иск, въззивният е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили на основание чл. 293, ал.4 вр. чл.270, ал.3 ГПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Разноски за настоящето производство не следва да се присъждат, тъй като по тях произнасяне дължи въззивната инстанция, което следва от разпоредбата на чл. 294, ал.2 ГПК.

Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 183 от 17.12.2021 г. на Окръжен съд - Разград по в. гр. д. № 311/2021 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Разград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :