Собственост върху имот, закупен по време на брак с кредит и дарения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 388
гр. София, 30.06.2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България , Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Атанас Кеманов

при участието на секретаря Даниела Танева

като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 3737 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Обжалвано е решение № 114 от 30.06.2022г. по гр.д. № 106/2022г. на Габровски окръжен съд, с което след отмяна на решение № 74 от 22.12.2021г. по гр. д. № 193/2021г. на Районен съд-Трявна, е признато за установено на основание чл. 23 СК по отношение на З. С. И., че Й. С. С. е изключителен собственик поради трансформация на лични средства на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] хан, [община], с площ 1263 кв.м., заедно с намиращите се в него сгради: 1/сграда с идентификатор ****, застроена на 86 кв.м. с предназначение еднофамилна жилищна сграда, 2/сграда с иденификатор ****, застроена на 90 кв.м. с предназначение - друг вид сграда за обитаване, 3/ сграда с идентификатор ****, застроена на 49 кв.м. с предназначение - друг вид сграда за обитаване и 4/ сграда с идентификатор ****, застроена на 52 кв.м. с предназначение - хангар, депо, гараж.

Касационната жалба е подадена от ответницата по иска З. И.. Твърди се неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изложени са оплаквания, че съдът е кредитирал договорите за дарение, въпреки че са оспорени от жалбоподателката; приел е, че дарените суми са вложени при покупката на имота, без да има доказателства за това; не е дал отговор къде са били парите от договорите за дарение до момента на плащането на имота - за период от няколко години.

Ответникът по касационната жалба Й. С. С. в писмения си отговор оспорва жалбата.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 804 от 24.04.2023г. на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: налице ли е трансформация на лични средства по смисъла на чл.23, ал. 1 СК при закупуване по време на брака на недвижим имот със средства от договор за потребителски банков кредит, страна по който е само единия съпруг; както и на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради съмнение за очевидна неправилност на извода на съда, че парични средства от дарение са вложени при покупката на имота, предвид установеното, че два от договорите за дарение са сключени няколко години по-рано, а в деня на покупката ищецът внася в брой пари по сметката си, които след това са преведени за покриване продажната цена на имота.

Производството по делото бе спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк.д. № 2/2022г. на ОСГК и след приключване на тълкувателната процедура е възобновено.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е по иск по чл. 23 СК за установяване пълна трансформация при придобиване на недвижим имот по време на брака. Бракът на страните е сключен на 13.08.2017г. и е прекратен на 28.07.2021г. Недвижимият имот е придобит от публична продан с постановление за възлагане на недвижим имот от 13.09.2018г., влязло в сила на 13.10.2018г., на името на ищеца Й. С. за сумата 75 000 лв. Цената е заплатена по банковата сметка на ЧСИ на две части: на 07.09.2018г. е преведен задатък 5000 лв. от банкова сметка на ищеца в „Пиреос банк“АД; на 13.09.2018г. са преведени 70 030 лв. също от банкова сметка на ищеца в „УниКредит Булбанк” АД. Имотът представлява къща за гости и твърдението на ищеца в исковата молба е, че вложените за закупуване на имота средства са негови лични, а именно: 40000лв. са от потребителски кредит, който е изтеглил за подпомагане на търговската си дейност като „Дан кар 99” ЕООД, а 30 000лв. са от дарения от баща му и от търговската му дейност. Последната сума ищецът внесъл по сметката си на 13.09.2018г., за да послужи за плащане на имота. Според него имотът е купен не за нуждите на семейството, а за развиване на търговска дейност; кредитът е отпуснат в качеството му на физическо лице, тъй като фирмата има друг кредит. Безспорно е, че ищецът е управител и едноличен собственик на капитала на „Дани кар 99“ ЕООД с основна дейност внос и продажба на автомобили.

Представени са четири договора за дарение на парични суми, които са с нотариална заверка на подписите. Видно от тях: 9500лв. са дарени на ищеца на 30.11.2012г. от баба му К. С.; 9350 лв. са му дарени на 30.09.2014г. също от баба му ; 9400лв. са дарени на 09.08.2018г. от баща му С. С. и 9900лв. са дарени на 13.09.2018г. отново от баща му. В договорите за дарение не е посочено предназначение на сумите. На 04.09.2018г. ищецът е сключил с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД договор за потребителски кредит в размер на 40 000 лв. В исковата молба ищецът се позовава само на дарения от баща си и представя двата договора, сключени с него. В първото съдебно заседание представя и договорите за дарение с баба си. Видно от извлечението от сметката на ищеца в „УниКредит Булбанк” АД, че на 13.09.2018г. са постъпили 40 000лв. от отпуснатия кредит, в същия ден ищецът внася на каса 30 530лв. и превежда цената от 70 030лв. по сметка на ЧСИ. Разпитаните свидетели установяват, че по време на брака всеки от двамата съпрузи работел и получавал доходи от работата си. Ищецът искал да придобие имот в планински район, който да направи къща за гости, за да има още едно бизнес начинание, освен продажбата на автомобили. Средствата за закупуването на имота в [населено място] хан ищецът получил чрез кредит в размер на 40 000 лв., а остатъка са пари подарени от баща му и баба му - това сочи св. К.. Според свидетелката С. имотът е закупен със заем и събрани пари от ищеца и от бизнеса му, а свидетелят П. сочи, че ищецът купил къщата чрез кредит и с негови собствени пари.

При тези фактически обстоятелства въззивният съд е посочил, че ищецът носи тежестта да докаже размера на вложените средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 СК и влагането им за придобиването на имота. Счел е, че посредством събраните доказателства такова доказване е извършено. Имотът е придобит по време на брака, със средства от заем и дарение. По отношение на заемните средства съдът е посочил разясненията в т. 4 на Тълкувателно решение № 5/2013 г. на ОСГТК, според които при плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е поето солидарно от двамата съпрузи за нуждите на семейството, то изплащането на заема с лични на единия съпруг средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право. Съдът е посочил, че това не е приложимо за настоящия случай, тъй като заемните средства не са използвани за нуждите на семейството. Ясно е от показанията на разпитаните свидетели, че закупеният от ищеца имот е предназначен за търговска дейност като къща за гости и не е свързан с нуждите на семейството. Семейното жилище се намира в [населено място] и ответницата е останала да живее в него. Така че, кредитът не е изтеглен за нуждите на семейството. По отношение на дарените парични средства съдът е посочил, че четирите договора установяват извършването на дарения в полза на ищеца от негови близки на обща стойност 38 150 лв. На 13.09.2018г. ищецът е внесъл по своя банкова сметка сумата 30 530 лв. и на същата дата от същата сметка по сметка на ЧСИ е преведен остатъкът от покупната цена на имота в размер на 70 030 лв. Сумата от 5000 лв., платен задатък, също е преведена от лична сметка на ищеца. Въз основа на тези доказателства съдът е приел, че паричните средства общо в размер на 75 000 лв. (кредит и дарение), са вложени в покупката на процесния имот; тези парични средства са били лична собственост на ищеца, което обуславя наличието на пълна трансформация на лично имущество по смисъла на чл. 23, ал. 1 СК (тук съдът погрешно е посочил нормата на чл. 23, ал.2 СК, която касае частичната трансформация).

По основанието за допускане на касационно обжалване .

Приема се в практиката на Върховния касационен съд, израз на която е Решение № 43 от 04.06.2021г. по гр.д. № 1632/2020г. на ІІ г.о. и посочените в него други решения, че при закупуване по време на брака на недвижим имот със средства от договор за банков кредит, сключен от единия от съпрузите, трансформация на лични средства не е налице. Съпрузите отговарят солидарно за задължения, поети от двамата или от единия от тях за задоволяване на нужди на семейството /чл. 32 СК/, като под нужди на семейството се разбират общите потребности на членовете на семейството, разходи за съвместния им живот, задоволяването на които произтича от изискването за семейна солидарност, благополучие и взаимопомощ. Счита се, че всичко закупено от съпрузите по време на брака /вкл. недвижими имот/ с посочената цел, е за нуждите на семейството. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже, че разходите не са извършени или че не са за нуждите на семейството. Когато едно парично задължение е поето от единия съпруг, солидарната обвързаност на другия възниква по силата на законовата презумпция, че взетата в заем сума се използва за задоволяване на семейни нужди. Изплащането впоследствие на заема с лични средства не променя възникналото в съпружеска общност вещно право.

С Тълкувателно решение № 2/2022г. на ОСГК се прие, че когато недвижим имот, придобит по време на брака при действието на Семейния кодекс от 2009 г., е заплатен със средства от влог на единия съпруг /при приложим за имуществените отношения между съпрузите режим по чл. 18, ал. 1, т. 1 СК/, то имотът е съпружеска имуществена общност, освен ако бъде доказана трансформация на лично имущество по чл.22, ал.1 СК или оборване на презумпцията по чл. 21, ал. 3 СК.

Горните разрешения са приложими към настоящия спор.

Като очевидно неправилен поради явна необоснованост следва да бъде окачествен изводът на съда, че парични средства от дарения са вложени при покупката на имота, при установеното, че два от договорите за дарение са сключени няколко години по-рано и че плащането на цената е извършено от банкова сметка на ищеца, в която той в деня на покупката, е внесъл пари в брой.

По касационната жалба.

Предвид приетото по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, въззивното решение се явява неправилно като постановено в нарушение на закона и при неправилна преценка на доказателствата.

Първо, влагането на средства, получени по договор за заем от единия съпруг, не обуславя трансформация на лично имущество - заемните средства не са лични такива по смисъла на чл. 22, ал.1 СК, с които е възможно да се извърши преобразуване. Твърденията, че предназначението на имота не е за семейни нужди, съответно отпуснатият кредит не е за такива нужди, а за бизнес начинание на ищеца, са недоказани. В тежест на ищеца е установи, че отпускането на заема и покупката на имота не са за задоволяване нужди на семейството. Изнесеното от свидетелите К. и С., че Й. е купил къщата като инвестиция, с цел да я отдава под наем като къща за гости, не изключва задоволяване на нужди на семейството по този начин. Свидетелите сочат, че са се събирали семейно в къщата и са посрещани от двамата съпрузи. Ищецът е регистриран като търговец - ЕООД, но кредитът е потребителски, отпуснат му е в качеството му на физическо лице, имотът също е закупен от него като физическо лице. При тези данни не може да се приеме, че заемът е за търговски нужди и придобитият с него имот е извън съпружеската имуществена общност.

Второ, влагането на средства от търговска дейност на единия съпруг при придобиване на недвижим имот също не води до трансформация на лично имущество. Придобитото от търговската дейност е лично имущество на съпруга, но при влагането му за закупуване на недвижим имот трансформация с него не се извършва. Както е разяснено в Тълкувателно решение № 2/2022г. на ОСГК преобразуването не се допуска за всякакво лично имущество на съпрузите, а само с такова по чл. 22, ал.1 СК - придобито преди брака, по наследство или по дарение. В случая плащането на цената на имота е извършено със средства от паричен влог. Паричните влогове, трудовото възнаграждение, доходите от свободна професия и от търговска дейност са лични на съпруга; плащането на цената за придобиването на вещно право със средства от паричен влог не е достатъчно, за да се направи извод за доказана трансформация по чл. 23 СК; такава би била налице, ако постъпленията по влога са формирани в резултат от осребряването на имущество, за което законът допуска преобразуване - това по чл. 22, ал.1 СК.

Трето, по делото не е доказано, че паричните суми, дарени на ищеца с договорите от 30.11.2012г., 30.09.2014г., 09.08.2018г. и 13.09.2018г., които възлизат на общо 38 150 лв., са вложени при покупката на спорния имот. От една страна, самият ищец не твърди влагане на конкретна дарена сума - в исковата молба се позовава само на двете дарения от баща си, без да ги уточнява по размер; посочва, че общо 30 000лв. са дарения от баща му и от търговска дейност; в първото съдебно заседание представя договорите за дарение с баба си и включва и тези суми като част от тези, с които е заплатена цената. При отчитане на тези неточности и след преценка на показанията на свидетеля К. не се установява влагане на паричните суми при заплащане цената на къщата за гости. Свидетелят е служител в дружеството на ищеца, а показанията му са твърде общи - той заявява, че имотът е купен с кредит 40 000лв., а другите са дарени от бащата и бабата на ищеца. Изнесеното от него не кореспондира с твърденията на ищеца, че освен даренията са вложени и средства от търговската дейност. Свидетелката С. /съпруга на св.К./ пък изобщо не споменава дарения, а само приходи от бизнеса като източник на средства за заплащане на имота. При съвкупната преценка на доказателствата се налага извод, че не е доказано паричните суми по четирите дарения да са послужили за заплащане на имота. По отношение на двете дарения от бабата е от значение, че са направени четири и шест години преди закупуване на имота и поради това е неправдоподобно тези суми в брой да са запазени от ищеца и да са внесени по сметката му на 13.09.2018г. Даренията от бащата по дати съответстват на плащането на цената, но също не може да се приеме, че внесените в брой по сметката пари са тези, които са предмет на дарението. Поради изложеното трансформация на лично имущество при придобиване на имота не се доказва. Поради това предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

Горното налага отмяна на въззивното решение и постановяване на ново такова за отхвърляне на иска за установяване преобразуване на лично имущество.

В полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея разноски за водене на делото в трите инстанции, които според представените списъци на разноските са: 1500лв. за първата инстанция, 1500 лв. за въззивната и 2050лв. за касационната инстанция или общо 5 050лв.

Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 114 от 30.06.2022г. по гр.д. № 106/2022г. на Габровски окръжен съд и вместо него постановява :

ОТХВЪРЛЯ иска на Й. С. С. против З. С. И. по чл. 23, ал.1 СК за установяване, че е изключителен собственик поради трансформация на лични средства на: Поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място] хан, [община], с площ 1263 кв.м., заедно с намиращите се в него сгради: 1/ сграда с идентификатор ****, застроена на 86 кв.м. с предназначение еднофамилна жилищна сграда, 2/ сграда с идентификатор ****, застроена на 90 кв.м. с предназначение - друг вид сграда за обитаване, 3/ сграда с идентификатор ****, застроена на 49 кв.м. с предназначение - друг вид сграда за обитаване и 4/ сграда с идентификатор ****, застроена на 52 кв.м. с предназначение - хангар, депо, гараж.

ОСЪЖДА Й. С. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], ет.3, ап.5 да заплати на З. С. И., ЕГН [ЕГН], сумата 5050/пет хиляди и петдесет/ лева разноски за воденето на делото в трите инстанции.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: