Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * отмяна-нови писмени доказателства * отмяна-нови обстоятелства

Р Е Ш Е Н И Е

№ 312

София, 10.11.2025 година

В името на народа

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и седми октомври през 2025г. година в състав

Председател: Ирина Петрова

Членове: Десислава Добрева

Мария Бойчева

с участието на секретаря Ина Андонова

като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 689 по описа за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303,ал.1,т.1 ГПК.

Образувано е по подадена на 22.01.2025г. от „ЗСК Девня“ АД, [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила (при недопуснато касационно обжалване) решение по в.т.д.№ 632/2022г. на Апелативен съд Варна, потвърждаващо решението по т.д.№ 496/2021г. на ОС Варна, с което е уважен искът, предявен от „Еко Инвест Продукт“ ООД, [населено място] по чл.93,ал.2, предложение второ ЗЗД и „ЗСК Девня“ е осъдено да заплати сума от 420 000 евро, представляваща двойния размер на задатъка по сключен между страните предварителен договор от 23.12.2019г. за покупко-продажба на дялове от новорегистрирано дружество „Еко Провет“ ЕООД.

Молителят се позовава на нови обстоятелства и на нови писмени доказателства (уточнени относно датата на узнаването в изпълнение на дадени указания с молба от 18.02.2025г.), които счита със съществено значение за крайния резултат на спора. Твърди, че не са му били известни при разглеждане на делото и, че с тях дружеството не е могло да се снабди своевременно по независещи от него причини. Като нови писмени доказателства сочи и представя:

- Писмо отговор от РИОСВ Варна (на електронно запитване от 26.11.2024г. от „ЗСК Девня“ до РИОСВ Варна за становище по въпроса „Допустимо ли е при изграждане на обект, за който е издадено разрешение за строеж, комплексното разрешително - когато то е необходимо, да се представи към момента на въвеждането му в експлоатация“). Върнатият отговор е със съдържание: „Когато за обекта е издадено разрешение за строеж при спазване на разпоредбите на чл.118,ал.2 Закона за опазване на околната среда, наличието на комплексно разрешително е задължително условие за въвеждането му в експлоатация съгласно ЗУТ“. Според молителя, след като комплексното разрешително при условията на действащо разрешение за строеж, е необходимо едва към момента на издаване на разрешение за ползване, а не към момента на строителството, не е съществувала пречка за осъществяване на инвестиционното намерение на „Еко Инвест Продукт“ - изграждане на депо за неопасни производствени отпадъци, за реализирането на което е сключен предварителният договор, с оглед на което „ЗСК Девня“ не е неизправна страна по този договор.

- Доказателства за влошено икономическо състояние на купувача по предварителния договор, което препятства възможността му да престира цената по договора. В подкрепа на горното молителят се позовава на Справка баланс за периода 2018г. - 2021г. и годишни финансови отчети на Еко Инвест Продукт“ за същия период , които според него установяват константно слабо икономическо състояние на дружеството, при което е обективно невъзможно без кредитиране, да плати уговорената остатъчна цена от 1 800 000 евро към датата на сключване на окончателния договор за продажба.

Тези доказателства според молителя определят именно „Еко Инвест Продукт“ като неизправна страна по предварителния договор с оглед разпоредбата на чл.81,ал.2 ЗЗД. Акцентира се, че резултатът от спора е обусловен от извода на съдилищата, че е налице виновно неизпълнение на поетите с предварителния договор от продавача „ЗСК Девня“ ангажименти, което виновно неизпълнение е довело до правомерен отказ от договора от купувача и до възникване на задължение на продавача за връщане на получения задатък в двоен размер. Посочва, че ако тези нови обстоятелства, подкрепени с писмени доказателства, бяха приобщени по делото, то въззивният съд щеше да стигне до извода, че „ЗСК Девня“ е изпълнило поетите задължения и е изправна страна, а ищецът е неизправният съконтрахент, който към датата на поканата за сключване на договора обективно е имал възможност да започне реализацията на инвестиционния си проект - изграждане на депото, но не е разполагал с остатъка от договорената цена, т.е. не е имал възможност да заплати остатъка от цената за 100 % от дружествените дялове на новоучреденото дружество „Еко Провет“ ЕООД - нито като средства от собствена дейност нито чрез одобрено кредитиране, а е в позицията на безпаричен длъжник, чието неизпълнение следва да се цени в контекста на чл.81,ал.2 ЗЗД. Развива съображенията, че едностранното прекратяване-отказ от договора, е извършено от неизправната страна и не съществува основателна причина, която да обуслови връщането на задатъка в двоен размер и това би било установено безспорно от въззивния съд след съобразяване с новооткритите доказателства.

- Направени неофициални запитвания в обслужващи купувача банки , в резултат на които е установено, че купувачът „Еко Инвест Продукт“ не е кандидатствал за кредит с основание финансиране на инвестиционния проект, предмет на предварителния договор, а още по- малко е одобрен за кредитиране. Според молителя, това е ново обстоятелство, което опровергава твърдението на купувача, че е развалил предварителния договор поради „отказ финансиращата банка да отпусне отдавна одобреното в наша полза финансиране“ - така както е посочено в отговора на „Еко Инвест Продукт“ на поканата на продавача за сключване на окончателния договор. Молителят счита, че така обективираното правно твърдение е останало неподкрепено с писмени доказателства, а доколкото купувачът се ползва от него, той следва да обоснове и докаже неговата достоверност. Същевременно самата инициирала производството по чл.303,ал.1 ГПК страна посочва, че липсата на средства и на договорено финансиране като обстоятелство, посочено от купувача като основание за отказ от договора, не е обсъждано от инстанциите по същество.

В подробен писмен отговор насрещната страна „Еко Инвест Продукт“ ООД оспорва основателността на искането за отмяна.

В откритото съдебно заседание се явява единствено представител на ответника, който поддържа становището си за неоснователност на молбата. Молителят не изпраща представител.

Нови доказателства не са събрани в настоящото производство - молителят не доведе допуснатия при довеждане свидетел и не се възползва от издаденото му съдебно удостоверение до „Общинска банка“АД за установяване на обстоятелството дали „Еко Инвест Продукт“ е заявявало искане за отпускане на кредит за закупуване на дяловете на „Еко провет“ЕООД.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Следва да се приеме, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305,ал.1,т.1 ГПК с оглед датата, на която молителят твърди, че е узнал за новите обстоятелства и се е снабдил с писмените доказателства, които ги установяват.

Съставът на ВКС приема, че молбата за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК е неоснователна.

Наличието на основанието по чл.303,ал.1,т.1 ГПК предпоставя откриването на нови обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за решаване на делото, които или не са могли да бъдат известни страната при решаването му, или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно.

Релевантните доказателства по смисъла на т.1 на чл.303,ал.1 ГПК - новооткрити обстоятелства или новите писмени доказателства следва да са съществували към момента на разрешаване на същинския спор. Това са тези, които страната не е могла да посочи или представи при разглеждане на делото пред инстанциите по същество по обективни и независещи от нея причини, въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на процеса. Когато отмяната се основава на новооткрити обстоятелства, те са свързани и с нови писмени доказателства, които в настоящия процес молителят твърди, че са новооткрити.

Писмото - отговор от РИОСВ Варна няма такава характеристика: На първо място то не е писмено доказателство по смисъла на ГПК, не съставлява нито удостоверителен документ, такъв свидетелстващ за съществуването или несъществуване на определени факти от обективната действителност, релевантни за спора, обективно съществуващи и възприети в резултат на познавателен процес, нито диспозитивен документ, такъв материализиращ разпоредителни/разпореждащи изявления, изразяващи воля. Писмото съставлява тълкуване, дадено от административен орган - директора на РИОСВ Варна на разпоредби, свързани с процедурата по издаване на комплексно разрешително - чл.120,ал.1 от ЗООС, приложение № 4 към чл.117,ал.1 ЗООС, чл.118,ал.2 от същия закон. Даденото тълкуване не може да замести разкриване на действителното съдържание на приложимите законови разпоредби, което е дължимо и е в компетентността единствено на решаващия съд, нито да обвърже последния. Функциите по тълкуването на приложимия закон е изцяло в правомощията на съда - чл.5 и чл.235,ал.2 ГПК. Основателно е възражението на ответника по молбата, че тълкуването на закона извън или в рамките на правния спор от правен експерт или от административен орган, е ирелевантно за съда.

На второ място няма никаква причина, поради която молителят е бил обективно възпрепятстван да се снабди в хода на процеса с тълкуването на административния орган, което сега счита за „новооткрито обстоятелство и ново писмено доказателство“, а преклузията за представяне на нови доказателства в хода на общия исков процес, не може да бъде преодоляна по реда на чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Очевидно е, че молителят е предприел действия по снабдяване с отговора на РИОСВ Варна след влизане в сила на въззивното решение, недопуснато до касационно обжалване с определение № 2973/15.11.2024г. по т.д.№ 1393/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, което опровергава твърдението му, че с него не е могъл да се снабди своевременно по „обективни“ причини“. Отговорът на запитването на молителя не е нито ново, нито новооткрито „доказателство“, а е новосъздаден по негова инициатива документ.

Не могат да послужат като предпоставка/основание за отмяна и счетоводните баланси и отчета за приходите и разходите на „Еко Инвест Продукт“ за периода 2018г.-2021г. „установяващи константно слабо икономическо състояние на дружеството, при което е обективно невъзможно без кредитиране да плати уговорената остатъчна цена от 1 800 000 евро към датата на сключване на окончателния договор за продажба“.

Ново писмено доказателство като средство за отмяна може да бъде само такъв документ, който се отнасят до факти, твърдяни по време на висящността на спора, но останали недоказани поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства, или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената добросъвестност и грижа при водене на процеса - решенията на ВКС по т.д.№ 558/2008г. на Второ т.о., т.д. № 302/2023г. на Първо т.о., по гр.д. № 1388/2023г. на Второ г.о. и др.

От това последователно застъпвано в практиката на ВКС принципно становище следва неоснователността на молбата за отмяна във връзка със счетоводни баланси и отчети за 2018г. - 2021г. В случая соченото „ново“ доказателство не касае доказване на възражения, които са били твърдяни от молителя в качеството му на ответник в производството по иска по чл.93 ЗЗД, решенията по което са предмет на молбата за отмяна, съответно отсъстват въведени твърдения в хода на делото, които са останали недоказани поради обективна невъзможност - поради това, че страната не е знаела за писмените доказателства, или не е била в състояние да се снабди с тях въпреки проявената грижа.

Видно от материалите по приложеното дело № 496/2021г. на ОС Варна, заявените в процеса защитни възражения на „ЗСК Девня“ не включват доводи, че ищецът - купувач е неизправна страна, не съдържат твърдения за субективна невъзможност на купувача да плати остатъка от цената на дружествените дялове, дължима при сключване на окончателния договор. Напротив, „ЗСК Девня“ е оспорил наведеното от ищеца, че продавачът е бил в продължителна забава и тя е довела до отказ от страна на „Общинска банка“ АД да отпусне на купувача кредита, който е бил одобрен. В отговора на исковата молба (л. 77 - гръб) „ЗСК Девня“ е заявил, че на всички проведени срещи между страните, купувачът е демонстрирал постоянен интерес от сключване на окончателен договор за продажба на дружествените дялове на новоучреденото дружество и не е поставял въпроса за развалянето му поради някаква причина. Очевидно е, че молителят не е въвел в предмета на същинския спор твърдение, че купувачът е неизправна страна, тъй като не е осигурил и не може да осигури средства, за да бъде финализиран договорът за закупуване на дружествените дялове. Последиците от невъвеждането на такова защитно възражение (дори продавачът да не разполага с доказателства) в преклузивните срокове, включително и в срока по чл.266,ал.2,т.2 ГПК са, че това възражение не би било релевантно и не е от значение за произнасяне по очертания между страните спор. В този смисъл показанията на допуснатия, но недоведен и заличен свидетел на молителя за момента на узнаване на обстоятелството за липса на средства у купувача и на обстоятелството за „действителната причина“ за отказ на купувача от договора, биха били без правно значение и са ирелевантни за искането за отмяна на постановените актове за осъждането на молителя да върне двойния размер на получения задатък.

На самостоятелно основание отмяната не може да бъде допусната поради обстоятелството, че счетоводните баланси са публични и те обективно не могат да бъдат „ново“ доказателство, което поради независещи причини, страната не е могла да представи по делото, а както се посочи, обстоятелствата, за доказването на които се сочат тези доказателства, не са въведени в предмета на правния спор.

По същите съображения не би могло да послужи като основание за отмяна и удостоверение от банка за отсъствие на искане за финансиране - то също е за обстоятелства, които не са твърдени като защитна позиция в исковото производство, нито са доказателства, които страната не е могла своевременно да ангажира при проявена процесуална дисциплина. Отделен е въпросът, че молителят не се възползва от издаденото му удостоверение до банката.

В заключение, нито едно от доказателствата, които страната сочи като „нови“, такива за „новооткрити обстоятелства“, не е годно да обуслови основателността на искането за отмяна по чл.303,ал.1,т.1 ГПК. Молбата следва да бъде оставена без уважение със законните последици - присъждане на разноските, поискани от насрещната страна за защита в производството.

С оглед изхода на настоящото производство, молителят следва да заплати на ответната страна поисканите и доказани (съгласно договор за правни услуги от 10.06.2025г., фактура от 22.10.2025г. и преводно нареждане от 22.10.2025г.) разноски за защита - сумата 47 580лв. адвокатско възнаграждение с включен ДДС, за които е представен списък по чл.80 ГПК.

По изложените съображения, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.

Р Е Ш И :

Оставя без уважение молбата на „ЗСК Девня“ АД, [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение по в.т.д.№ 632/2022г. на Апелативен съд Варна, потвърждаващо решението по т.д.№ 496/2021г. на ОС Варна.

Осъжда „ЗСК Девня“ АД да заплати на „Еко Инвест Продукт“ ООД, [населено място] сумата 47 580 лева (четиридесет и седем хиляди петстотин и осемдесет лева) разноски за производството.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: Членове: