Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 08 Декември 2025

Отмяна на дисциплинарно уволнение поради недостатъчен срок за даване на обяснения

Върховен касационен съд · 08 Декември 2025

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Служител оспорва дисциплинарното си уволнение, наложено заради множество нарушения при сключване на договори, за които работодателят е поискал обяснения в рамките на няколко часа. Върховният касационен съд приема, че уволнението е незаконно, тъй като на служителя не е предоставен разумен срок за проверка на документите и подготовка на защита. Съдът отменя уволнението, възстановява служителя на работа и му присъжда обезщетение за периода без работа.

Какво приема съдът

Работодателят не изпълнява задължението си по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда, ако не осигури на служителя разумен и достатъчен срок да се запознае с фактите и да даде пълни писмени обяснения, особено когато става дума за множество минали събития и сложни проверки.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

дисциплинарно уволнениеобяснения от работникачл. 193 КТвъзстановяване на работаобезщетение за уволнениеразумен срок

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 753

гр.София, 16.12.2025 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от Хрипсиме Мъгърдичян гр.дело № 892 по описа за 2025 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца А. М. М. срещу въззивно решение № 5589 от 16.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 13363/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В с-в, с което, като е отменено решение № 12355 от 12.07.2023 год., постановено по гр. дело № 59965/2022 год. по описа на Софийски райнонен съд, ГО, 52 с-в /в обжалваната му част/, са отхвърлени предявените от А. М. М. срещу „А1 България“ ЕАД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарно уволнение на А. М. М., извършено със заповед № 448 от 29.08.2022 год. на старши директор направление “Човешки ресурси“ при „А1 България“ ЕАД, за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър магазин“, А1 магазин В. Т., В. Л. , регион „В. Т.“, и за осъждане на ответника да заплати сумата от 12 542.40 лв., представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа поради незаконното уволнение за периода от 14.09.2022 год. до 14.03.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

С определение № 3451 от 01.07.2025 год., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1/ За задължението на въззивния съд да извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните, съответно да изложи собствени мотиви по съществото на спора? и

2/ Изпълнил ли е работодателят задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ, когато е поискал от работника или служителя незабавно да даде обяснения, и в кои случаи е необходимо да даде подходящ разумен срок за това?

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е обсъдил доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и не е мотивирал решението си. Тежестта за доказване законността на уволнението се носела от работодателя. В случая ответникът не бил доказал фактите и обстоятелствата, които били разпределени в негова доказателствена тежест – напротив ищецът бил доказал, че описаните в процесната заповед за уволнение дисциплинарни нарушения не са извършени. Също така не било доказано, че вменените нарушения са извършени от служителя с користна цел. Процесната заповед за уволнение не била мотивирана. Въззивният съд бил допуснал нарушение на чл. 193 КТ, както и на разпоредбите на чл. 189 и чл. 190 КТ, регламентиращи критериите за определяне на дисциплинарното наказание. Не можело да се приеме, че щом работникът бил дал обяснения, то предоставения му срок е бил достатъчен, ако тези обяснения не са обстойни, а само по опорни пунктове и в тях се съдържа изрично изявление, че е необходимо време за допълнителна проверка и представяне на доказателства във връзка с вменените дисциплинарни нарушения. В случая предоставения на ищеца срок за обяснения бил няколко часа. Претендира се и присъждането на направените разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба „А1 България“ ЕАД счита, че въззивното решение е правилно. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.

По първия от въпросите, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Отговор на този въпрос е даден в задължителната тълкувателна практика на ВС и ВКС, обективирана в ППВС № 1 от 13.07.1953 год., т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 год., ОСГК и т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК, и основаната на нея, трайно установена практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – решение № 198 от 8.01.2014 год. на ВКС по гр. дело № 1619/2013 год., II г. о., ГК, решение № 4 от 18.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 3322/2015 год., II г. о., ГК, решение № 98 от 12.07.2017 год. на ВКС по гр. дело № 3871/2016 год., III г. о., ГК, решение № 22 от 29.06.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2113/2016 год., I г. о., ГК, решение № 12 от 16.02.2016 год. на ВКС по гр. дело № 2184/2015 год., III г. о., ГК, решение № 145 от 7.01.2019 год. на ВКС по гр. дело № 811/2018 год., II г. о., ГК, решение № 59 от 14.04.2015 год. на ВКС по гр. дело № 4190/2014 г., IV г. о., ГК, решение № 183 от 16.11.2017 год. на ВКС по т. дело № 2624/2016 год., II т. о., ТК, решение № 187 от 7.07.2016 год. на ВКС по гр. дело № 1332/2015 год., IV г. о., ГК, цитираните от касатора и др. В нея се приема, че съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, въззивният съд е длъжен да се произнесе по спорния предмет на делото, очертан от въззивната жалба, след като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да обсъди в мотивите на решението си доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се, както и въведените от страните доводи и възражения, като изпълнението на посочените задължения – за обсъждане на доказателствата и защитните позиции на страните и за излагане на мотиви, е гаранция за правилността на въззивния съдебен акт и за правото на защита на страните в процеса. Нормата на чл. 272 ГПК предвижда възможност въззивният съд да извърши препращане към мотивите на първоинстанционното решение, но изисква, когато го направи да изложи свои собствени мотиви по съществото на спора. Препращането към мотивите на първоинстанционния съд не следва да е формално, а във връзка с изложените от въззивния съд мотиви при преценката на доказателствата и направените въз основа на тях правни изводи.

Съгласно разясненията на т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 год., ОСГТК, непосредствената цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. При осъществяването на тази своя решаваща дейност съдът следва да спазва правилата на формалната и правната логика, т.е. фактическите му констатации и правните му изводи следва да са обосновани. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му – чл. 236, ал. 2 ГПК, защото обект на въззивната дейност не са пороците /или законосъобразността/ на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

В т. 19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 год. на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 год., ОСГК, се приема, че мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност; съдът трябва да направи своите фактически и правни изводи по съществото на спора при самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал.

По отношение на втория от въпросите, по който е било допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното:

Последователната практика на ВКС, обективирана в решение № 307 от 24.06.2011 год. на ВКС по гр. дело № 1342/2010 год., ІV г. о., ГК /посочено от касатора/, решение № 49 от 08.02.2011 год. на ВКС по гр. дело № 824/2010 год., ІV г. о., ГК, решение № 171 от 23.02.2010 год. на ВКС по гр. дело № 68/2009 год., III г. о., ГК, решение № 137 от 2.03.2010 год. на ВКС по гр. дело № 20/2009 год., IV г. о., ГК, решение № 272 от 03.10.2014 год. на ВКС по гр. дело № 145/2014 год., ІV г. о., ГК, решение № 254 от 04.11.2014 год. на ВКС по гр. дело № 7086/2013 год., ІV г. о., ГК, решение № 53 от 31.05.2017 год. на ВКС по гр. дело № 2943/2016 год., ІІІ г. о., ГК, решение № 159 от 07.06.2019 год. на ВКС по гр. дело № 563/2019 год., IV г. о., ГК, която се споделя от настоящия съдебен състав, приема, че при задължението да се поискат обяснения се отчита липсата на специална процедура за това, което налага съдът да прецени всички обстоятелства, съобразявайки целите на чл. 193, ал. 1 КТ – работникът или служителят да има възможност да изложи пред субекта на дисциплинарна власт своята защитна позиция по твърдяните дисциплинарни нарушения, а работодателят да прецени всички обстоятелства, свързани с констатираното дисциплинарно нарушение. Дали на работника е дадена реална възможност да даде обяснения, при това по отношение на всяко от нарушенията по заповедта за уволнение, мотивирали налагане на оспорвано дисциплинарно нарушение, се преценява с оглед обстоятелствата на всеки конкретен случай – отдалеченост във времето на констатираните нарушения, необходимост от определени справки, проверка на документи, дали обяснения са дадени и по какъв начин, дали работникът обективно е бил и дали се е позовал на обективно затруднение при даването на обяснения предвид краткото време и др.

По същество на касационната жалба:

Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо и извърши проверка за неговата правилност съгласно чл. 290, ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е основателна. Основателни са оплакванията в касационната жалба, че оценката на въззивния съд за достатъчност на определения от работодателя срок за обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ – до края на същия ден – 15.08.2022 год., е осъществена без оглед на фактите по всяко от вменените дисциплинарни нарушения, които са различни, в т.ч. отнасят се до значителен брой договори за услуги и без оглед на искането на работника да му бъде предоставен допълнителен срок за обяснения. Като не е обсъдил защитната позиция на ищеца, заявена в исковата молба и поддържана в подадения от него отговор на въззивната жалба, че срокът за обяснения не е бил съобразен с реалните възможности да ги даде, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което е довело до необоснованост на извода, че работодателят е спазил изискванията на чл. 193, ал. 1 КТ и нарушение на материалния закон.

Доколкото не се налага извършване на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разгледан по същество от касационната инстанция /арг. чл. 293, ал. 3 ГПК/.

От фактическа страна по делото е установено, че ищецът е заемал длъжността „Мениджър магазин“, А1 магазин В. Т., В. Л. , регион „В. Т.“, зона “И“, „Продажби – магазинна и партньорска мрежа“, направление “Продажба на частни клиенти“ при ответното дружество. На 22.08.2022 год. на ищеца било връчено писмено искане за даване на незабавни обяснения по чл. 193 КТ, по повод регистрирани през периода от 01.12.2021 год. до 09.06.2022 год. продажби на Smart TV услуги – 108 бр., подробно описани в приложение № 1 към искането, по 47 от които договори 18 клиента са заявили, че знаят за активирането на услугата, но не я използват, 29 клиента са заявили, че не знаят за активирането на услугата, подписването на документи в тази връзка и не я използват и от същите тези 29 клиента 12 са над 70-годишна възраст и са заявили, че не знаят за активирането на услугата, подписването на документи в тази връзка и не я използват, а за 2 от регистрираните услуги от приложение № 1 в архива на компанията има документи, на които подписите, положени от страна на титулярите, визуално се различават от подписите, положени от тях на предходни документи /Н. А. Н. – регистрирана на 28.04.2022 год. и Е. А. К. – регистрирана на 07.06.2022 год./. Ищецът е депозирал писмени обяснения, като изрично е посочил в тях, че срокът за запознаване с обстоятелствата е недостатъчен и допълнително ще даде обяснения. Въпреки това на 13.09.2022 год. му била връчена процесната заповед № 448 от 29.08.2022 год., с която на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ му било наложено наказание „уволнение“ поради извършени в периода от 01.12.2021 год. до 09.06.2022 год. нарушения на трудовата дисциплина, определени като системни – чл. 190, ал. 1, т. 3 КТ, злоупотреба с доверието на работодателя – чл. 190, ал. 1 т. 4, предл. 1 КТ и други тежки нарушения на трудовата дисциплина – чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ.

При установената фактическа обстановка извършеното уволнение е незаконосъобразно. Определеният от работодателя срок за обяснение не е разумен и достатъчен, тъй като не е позволил на ищеца да се ориентира напълно във фактите и да изложи съдържателен коментар на твърденията и отговор на въпросите в писмена форма. В случая се касае за множество минали събития, които изискват обстойна проверка на документи и редица обстоятелства: кой от служителите в магазина е сключил договорите за услуги, възрастта на клиентите, прекратени ли са договорите, сключени с анкетираните клиенти – кога и защо, причината за визуалните различия в подписи на двама от клиентите, положени в различни документи, в т.ч. чрез провеждане на разговори с тях, подавани ли са сигнали за злоупотреби от клиенти, за опровергаване на твърденията за непоискани услуги и липса на контрол. Поради това дадените от ищеца обяснения са частични – не изразяват позицията му по всички твърдения за конкретните нарушения /а предположенията му/, не по негова вина. Работодателят, въпреки основателното искане на служителя, не е дал допълнителен срок за даване на обяснения и евентуално за представяне на доказателства. При това положение работодателят не е изпълнил задълженията си по чл. 193, ал. 1 КТ и на основание чл. 193, ал. 2 КТ наложеното наказание следва да бъде отменено само на това основание, без спорът да се разглежда по същество.

Успешното провеждане на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ обуславя и основателността на иска за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност. Доказан по основание и размер е и иска за обезщетение поради оставане без работа за период от шест месеца след уволнението. През процесния период от 14.09.2022 год. до 14.03.2023 год. ищецът не е постъпвал на работа при друг работодател. Размерът на обезщетението е установен от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза и възлиза на 12 542.40 лв., като посочената сума се дължи ведно с претендираната законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено, а предявените искове – уважени.

С оглед изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати, както следва: на касатора /ищеца/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1135.04 лв. и направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 528.82 лв. и на адв. Д. К. сумата от 2 600 лв., представлваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство при условията на чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 3 ЗА.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС сумата от 501.68 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство, сумата от 646 лв, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице и за разпит на свидетели в първоинстанционното производство и сумата от 360.85 лв., представляваща държавна такса за касационното производство.

Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 5589 от 16.10.2024 год., постановено по в. гр. дело № 13363/2023 год. по описа на Софийски градски съд, ГО, ІІІ-В с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на А. М. М., извършено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № 448 от 29.08.2022 год. на старши директор направление “Човешки ресурси“ при „А1 България“ ЕАД.

ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ А. М. М. на заеманата преди уволнението длъжност „Мениджър магазин“, А1 магазин В. Т., В. Л. 6, регион „В. Т.“, зона “И.“, „Продажби – магазинна и партньорска мрежа“, направление “Продажба на частни клиенти“ в „А1 България“ ЕАД.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. К.“ № , да заплати на А. М. М. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет. , по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 12 542.40 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат на незаконното уволнение за периода от 14.09.2022 год. до 14.03.2023 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 03.11.2022 год. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. К.“ № , да заплати на А. М. М. с ЕГН [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], ет., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски в първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1135.04 лв. и направените разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 1 528.82 лв.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. К.“ № , да заплати на адв. Д. С. К., с адрес: [населено място], [улица], ет. , ап. , с личен № [ЕГН], сумата от 2 600 лв., представлваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство в касационното производство при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.

ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. К.“ № , да заплати по сметка на ВКС основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 501.68 лв., представляваща държавна такса за първоинстанционното производство, сумата от 646 лв, представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице и за разпит на свидетели в първоинстанционното производство и сумата от 360.85 лв., представляваща държавна такса за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.