Кражба на гориво от военно формирование и счетоводно отразяване на липси

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 117

София, 10 март 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на 19 февруари през 2025 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАЛЯ РУШАНОВА

2. ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

При секретаря Елеонора Тр. Михайлова, с участието на прокурора П. М. М., разгледа докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 53/2025 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 346, т. 1 от НПК е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимия Н. С. Н. срещу присъда № 3/29.10.2024 г. по ВНОХД № 42/2024 г. по описа на Военно-апелативния съд.

В жалбата се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК. Касаторът твърди, че не може да има извършено престъпление срещу собствеността, след като върху имуществото на ощетеното юридическо лице липсва счетоводно отразена щета. В подкрепа на заявеното оплакване за противоречие в мотивите на въззивния съд се сочи допускане на писмени доказателства, съставени от лица, чиито свидетелски показания са изключени от доказателствения материал; кредитиране на противоречащи си свидетелски показания; неяснота относно престъпния състав, за който от ВОП – Пловдив е подаден въззивен протест. Изразява се несъгласие с приетите от въззивния съд обстоятелства относно фактическата обстановка, при която е извършено престъплението, и за собствеността върху предмета. Възразява се срещу оценката на физико-химическата експертиза по делото. Намира за несъответен на доказателствата по делото количеството горивни материали, което гражданският ищец желае да му бъде възстановено и поставя под въпрос легитимацията му по делото. На тези основания се претендира за отмяна на присъдата, постановена от въззивния съд, и оправдаване на подсъдимия.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимия поддържа касационната жалба.

Подсъдимият Н. заявява, че няма какво да допълни.

Прокурорът счита жалбата за неоснователна. Посочва, че въззивният съд е изключил от доказателствената съвкупност показанията на свидетелите И. и А., тъй като на основание чл. 118, ал. 2 от НПК, изм. 2024 г., не могат да бъдат свидетели лицата, които са участвали в производството при извършването на така наречената „разузнавателна беседа“, с което законодателят следва практиката на ЕСПЧ – решение по жалба № 34779/2009 г. Не намира недостатъци в доказателствения анализ на въззивния съд. Счита наложеното на подсъдимия наказание за справедливо.

Гражданският ищец – в.ф. 24 150 – Стара Загора, чрез процесуален представител, гражданско лице, счита жалбата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а обжалваната присъда – оставена в сила, защото въззивният съд правилно е установил обективната истина и е постановил законосъобразна присъда. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Вторият процесуален представител на в.ф. 24 150 – Стара Загора , военнослужещ, се солидаризира с колегата си. Намира подхода на въззивната инстанция за нов разпит на вече разпитани свидетели за правилен, с оглед отстраняване на непълноти и противоречия относно степента на охрана на полигона. Намира за ирелевантно дали се касае за туби или бутилки, като съществено е количеството. Счита за правилна преценката, че отнетото гориво следва да бъде върнато на в.ф. 24 150 – Стара Загора, без оглед на това, че при инвентаризацията не са установени липси или излишъци, отразени по съответния ред. Аргументира тезата си с ППВС № 6/1971 г., съгласно което служители или работници, които взимат с цел да присвоят материали, инструменти или други вещи, които са им дадени за работа, без да са им поверени конкретно, извършват кражба.

В последната си дума подсъдимият Н. С. Н. моли да бъде оправдан.

Върховният касационен съд, I – во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:

Военно-апелативният съд е отменил оправдателната присъда на Военен съд – Пловдив №1/09.02.2024 г. по НОХД № 144/2023 г. в частта с която подс. Н. е признат за невиновен да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК и с която е постановено да му се върнат предадените за доброволно съхранение в склад ГСМ при в.ф. 54 140 – Стара Загора 287,600 литра дизелово гориво в пластмасови съдове (остатък от общо 329,600 литра, от които за нуждите на експертизата са иззети проби – 23 броя, от които 16 бр. по 0,750 л. – 12,00 литра, 30 бр. по 1,000 литра), както и 181,500 литра автомобилен бензин А – 95Н (остатък от общо 207,000 литра, от които за нуждите на експертизата са иззети проби – 34 броя по 0,750 л.), както и в частта относно постановеното на основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените в хода на производството разноски да останат за сметка на държавата и вместо това е постановил нова присъда № 3/29.10.2024 г. по ВНОХД № 42/2024 г. с която подсъдимият Н. С. Н. е признат за виновен в това, че на 05.06.2019 г., в района на учебен център „Люляк“, обл. Стара Загора, отнел чужди движими вещи – горива: 207,000 литра бензин А – 95Н на стойност 393,30 лева и 329,600 литра дизел F – 54 на стойност 629,54 лева, всичко на обща стойност 1 022,84 лева от владението на в.ф. 24150 – Стара Загора, без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да го присвои, като е извършил кражбата чрез използване на лек автомобил „Л.“ модел „Ф.“ с рег. [рег.номер на МПС] , негова собственост, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ е върната – престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т .4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК.

Въззивният съд е оправдал подс. Н. по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, както и за стойността на чужди движими вещи – горива: над сумата 393,30лева до 434,70лева за 207,00литра за бензин А – 95Н и над сумата 629,54 лева до 695,46 лева за 329,600 литра дизел F – 54, както и за общата стойност на чуждите движими вещи над сумата 1 022,84 лева до размера на сумата 1 130,16 лева.

Приложил е разпоредбата на чл. 55 от НК и е наложил на подс. Н. наказание „пробация“, включваща „задължителна регистрация по настоящ адрес“ – явяване и подписване на Н. пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационна служба на територията на настоящия адрес“ за срок от шест месеца.

Осъдил е подс. Н. да заплати съответните разноски по делото, подробно индивидуализирани в присъдата, както и се е произнесъл по веществените доказателства – съответните количества дизелово гориво и бензин, които след влизане на присъдата в сила е разпоредил да се върнат на в.ф. 24 150-Стара Загора.

Потвърдил е първоинстанционната присъда в останалата й част.

ВКС намира, че касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна, в законово установения срок и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл. 346, т. 1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Касаторът не е съгласен с твърдението в мотивите на въззивния съд, че след като подсъдимият, военнослужещ към момента на проверката, излизайки с личното си МПС от територията на военен обект – УЦ „Люляк“ към в.ф. 54230 – Стара Загора е бил спрян от Д. И. и И. А., служители на военна полиция гр. Пловдив, и те са открили пластмасови туби и бутилки пълни с гориво. Касаторът се обосновава с приложен по делото протокол за оглед на произшествие, в който се сочи за 2 бр. метални туби. Запознаването с приложения по делото протокол за оглед на местопроизшествие от 05.06.2019 г. води до извод, че конкретното твърдение, съдържащо се във възражението на защитника, макар и вярно, не държи сметка за обстоятелството, че в протокола фигурират освен 2 бр. метални туби, още и 1 бр. жълта туба по 20л; 1 бр. бяла туба по 20л; 4 бр. бели туби по 20 л.; 1 бр. черна туба по 20л.; 1 бр. синя туба по 25л; 2 бр. жълти туби по 20л; 10 бр. ПВЦ туби по 11 л; 14бр ПВЦ туби по 10л; 2бр. ПВЦ туби по 10л.; 2 бр. ПВЦ туби по 5л. и др., поради което възражението се явява избирателно и следва да бъде отхвърлено.

Относно заявеното възражение за противоречие в мотивите на въззивния съд, аргументирано с допускане на неконкретизиран писмен доказателствен материал, изготвен от служителите, спрели за проверка л.а., управляван от подсъдимия – св. Д. И. и св. И. А., при отказ да бъдат допуснати свидетелските им показания като такива, попадащи в обхвата на забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК; допускането на неконкретизиран писмен доказателствен материал, произхождащ от св. П. А. П., И. М. И. и Р. Г. Р., чиито свидетелски показания въззивния съд е намерил за необходимо мотивирано да изключи, може да бъде припомнено, че в НПК липсва принципна забрана за допускане на писмени доказателствени материали, изготвени от лицата по чл. 118, ал. 2 от НПК. Изключването на показанията на посочените лица е поради обстоятелството, че в тях се съдържат данни за факти и обстоятелства научени от подсъдимия, по време на изпълнение на служебните им задължения в различна процесуална среда – полицейска проверка и дисциплинарно производство. Не се констатира противоречие в мотивите на въззивния съд във връзка с искането в подадения въззивен протест и тълкуването на израза „свалени“, по отношение на седалките на лекия автомобил, ползван от подсъдимия. Противоречието в мотивите следва да е намерило израз в становището на съда по въпросите, поставени пред него за решаване, а не в отделните негови изрази.

Относно възражението въззивният съд да е приел без обсъждане за доказан факт посочената в ФХЕ вероятност бензина да е собственост на българката армия, оценката на показанията на св. Г. П. Н., и св. И. Б. Б., показания на Ц. И. Ц., Г. И. З., и Т. Н. Г. – с така посочените доводи, аргументиращи заявеното касационно основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, в действителност се оспорва обосноваността на обжалваната присъда, която е изключена от предмета на касационния контрол. При последния се проверява точното спазване на материалния и процесуалния закон, на базата на установените от предходните инстанции фактически положения, като касационната инстанция не е оправомощена да събира доказателства (освен в хипотезата на чл. 354, ал. 5 от НПК), да извършва собствен анализ и оценка на доказателствената съвкупност и да приема нови факти, въз основа на които да осъжда или оправдава подсъдимия. В този смисъл искането за оправдаването на дееца по обвинението, за което е осъден от въззивната инстанция, може да бъде уважено от касационния съд единствено в случаите на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК – когато деянието не е извършено или не съставлява престъпление (чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК). Извън тази хипотеза, в правомощията на касационния съд е да провери доколко вътрешното убеждение на контролираната инстанция (което е суверенно нейно право) е формирано при стриктно спазване на процесуалните правила, гарантиращи неговата правилност, а това са основно нормите, регулиращи процеса на допускане, събиране и проверка на доказателствените източници. Не се установява доводите на въззивната инстанция при оценка на възприетите факти да противоречат на правната логика и да имат превратен характер, поради което не може да бъде възприето наличие на съществено нарушение на процесуалните правила, изразило се в примерна липса на мотиви или пък съществено да е ограничило правото на защита на подсъдимия. В тази връзка, върнатите на гражданския ищец количества дизел и бензин се различават от тези, за кражбата на които подсъдимият Н. е признат за виновен не поради неотстранено от въззивния съд противоречие в доказателствените източници, както твърди защитникът, а поради обстоятелството, че за изследването им са били необходими съответните количества от тях, подробно индивидуализирани в присъдата.

От внимателния и непредубеден прочит на мотивите към атакуваната присъда се установява, че въззивната инстанция е изпълнила задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Въззивният съд е осъществил своите контролни правомощия по отношение на извършената от първостепенния съд доказателствената дейност, като едновременно с това, при стриктно съблюдаване на правилата, визирани в разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК, Военно-апелативният съд е обсъдил всички доказателства и доказателствени средства поотделно и в тяхната съвкупност, интерпретирал ги е съобразно действителното им съдържание и при спазване на принципите на формалната логика, упражнявайки правомощието си по чл. 316 НПК е приел за установени факти, до които е достигнал след извършване на свой собствен, подробен, прецизен и задълбочен анализ на доказателствената съвкупност. Поради това, упрекът на касатора към дейността на Военно-апелативният съд, свързана с анализа на показанията на св. В. Т. М., св. Д. К. Д. и другите посочени в касационната жалба доказателствени източници, не може да бъде споделен. Не само тези на които акцентира жалбоподателят, но и всички останали доказателствени източници, са били подложени на подробен, всестранен и задълбочен анализ от въззивната инстанция.

Относно легитимацията на гражданския ищец по делото – от неоснователността на предявения за разглеждане в наказателното производство граждански иск не може да се изведе самостоятелно съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване на правата на подсъдимия. Правото да бъде предявен граждански иск и съответно приет за съвместно разглеждане в наказателното производство не е основание същият да бъде уважен, ако не са налице законоустановените материално-правни предпоставки за това.

В заключение може да се заяви, че не е налице касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което позволява проверка на въззивната присъда съобразно оплакването за неправилно приложение на материалния закон и бланкетно депозираното оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.

Оплакването на защитата, че подсъдимият е признат за виновен в извършването на кражба, при липса на счетоводно констатирани липси за в.ф. 24150-Стара Загора по принцип не може да предизвика отмяна на присъдата, защото нормативната уредба относно отчета на материални активи не изключва фактическо накърняване на имуществената сфера на засегнатото лице. Спрямо подсъдимия няма обвинение за водене на счетоводство във връзка с кражбата на гориво, спрямо каквото защитникът развива линията на защита. При установените по делото факти въззивният съд правилно е приложил материалния закон с осъждането на подсъдимия Н. по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т .4, вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Правните изводи на съдения състав от Военно-апелативния съд във връзка с приложимия закон, както отбелязва представителят на гражданския ищец, са съобразени с принципните постановки на незагубилите сила части от ППВС № 6/1971 г. В крайна сметка съдът се е концентрирал само върху факта на намиране в патримониума на подсъдимия на чуждата собственост, установено е, че тя не е негова, подсъдимият е проверен непосредствено след напускането на учебния център и изводите относно съставомерността на деянието са основани на правната и житейска логика. Без значение и напълно неотносими към конкретния предмет на делото са възможни липси, икономия и счетоводно неотчитане на гориво, след като липсва надлежно, при това по-тежко обвинение.

Касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК също не е налице. Наложеното наказание „пробация“, с пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ включваща явяване и подписване на пред пробационен служител или упълномощено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от шест месеца, „задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационна служба на територията на настоящия адрес“ за срок от шест месеца, не е явно несправедливо. То е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като са взети предвид данните за личността на подсъдимия Н., оказаното от него съдействие на разследващите органи и продължителността на наказателното производство.

При липса на процесуална активност от страна на представителя на държавното обвинение, касационният състав няма правомощие да обсъжда отказа на Военно апелативния съд да отнеме на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК средството на престъплението – МПС, или да присъди равностойността му в полза на държавата.

По отношение претендираното от юрисконсулта на в.ф. 24 150 – Стара Загора заплащане на юрисконсултско възнаграждение за участието му пред ВКС, следва да се посочи, че в наказателния процес отговорността за разноски е обективна и невиновна и обхваща само направените разноски, чието присъждане в случая законодателят е предвидил в чл. 189, ал. 3 от НПК. Липсват доказателства за платени от гражданския ищец на юрк. С. разноски за участие пред касационната инстанция, поради което искането следва да бъде отхвърлено.

С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 3/29.10.2024 г. по ВНОХД № 42/2024 г. по описа на Военно-апелативен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на юрисконсулт М. Т. С. в качеството му на процесуален представител на гражданския ищец – в.ф. 24 150 – Стара Загора подс. Н. С. Н. да бъде осъден да заплати на в.ф. 24 150 – Стара Загора юрисконсултско възнаграждение за участието на юрисконсулт пред Върховния касационен съд като неоснователно.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

1.

2.