Определяне на обезщетение за неимуществени вреди от катастрофа по справедливост

Текстът на акта

Ключови фрази

Пряк иск на увредения срещу застрахователя * неимуществени вреди * обезщетение за неимуществени вреди * справедливост на обезщетението

Р Е Ш Е Н И Е

№ 162

гр. София, 15.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Второ търговско отделение,

в открито заседание на осемнадесети септември, две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове: Петя Хорозова

Иванка Ангелова
при участието на секретаря Силвиана Шишкова, като разгледа докладваното от съдията Ангелова т.д. № 497 по описа за 2024г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. С. Б., чрез процесуален представител, против Решение № 1054 от 31.07.2023 г. по в. гр. д. № 253/2023 г. на Апелативен съд – София, с което е било потвърдено Решение № 262793 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 14315/2018 г. на Софийски градски съд в обжалваната част, с която предявеният от настоящия касатор против „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над присъдените 55 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв. – частичен от 300 000 лв.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и присъждане на сторените разноски за всички инстанции. Твърди се, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е обсъдил всички релевантни за обема на вредите факти, които формират съдържанието на понятието „справедливост“; игнорирал е изложените във въззивната жалба на ищеца доводи относно справедливия размер на застрахователното обезщетение и само въз основа на формалното изброяване на част от обстоятелствата, имащи значение за определянето на този размер, необосновано се е произнесъл, че дължимото обезщетение възлиза на 55 000 лв. Според касатора, при определяне продължителността на периода за възстановяване от травмите въззивният съд напълно е игнорирал периода на възстановяване на психическите увреди, налични и към момента на приемане на заключението на съдебнопсихологическата експертиза и които все още не са приключили. Изразява несъгласие с обсъдените от съда оплаквания във въззивната жалба за неоценяване в достатъчна степен на броя и характера на уврежданията, по които, извън контекста на вложеното в оплакването съдържание, е прието, че обезщетението се присъжда не поотделно за получените различни вреди, а общо за изпитваните болки и страдания. За необоснован намира извода на въззивния съд за недоказаност на твърдяното тежко възприемане смъртта на Л. Я. с аргумента, че е спял по време на пътния инцидент, без съобразяване липсата на данни за изпадането му в безсъзнателно състояние, препятстващо възприемането на последиците от катастрофата след събуждането му. Намира за необсъдено вцялост от съда на заключението на съдебнопсихологическата експертиза; за произволна преценка на установеното подуване на лявата ключица, по причина, че е различна от раменната кост и за липса на медицински данни за невъзстановена сила на ръката; за приети като несъществени последиците от счупването на челюстта, разместването на захапката и загубата на зъб; за подценяване влошаването на общото здравословно състояние в резултат на влошаване на гликемичния индекс на заболяването „диабет І степен“. Счита, че причинените увреждания и търпените от тях болки и страдания не са намерили еквивалентна репарация спрямо конкретните социално-икономически условия и съобразно формираната съдебна практика за обезщетяване на сходни вреди.

Ответникът – „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е представил отговор, в който излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ответника – ЗД „Евроинс“ АД не е депозирало становище, вкл. в открито съдебно заседание.

С Определение № 1736 от 21.06.2024г. по настоящото т.д. № 497/24г. на ВКС, ТК, Второ отделение, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК по значимия за изхода на делото въпрос за прилагането на критериите за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди при предявен пряк иск от увреденото лице срещу застраховател.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, сезиран с жалба на ищеца срещу отхвърлянето на претенцията по чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за разликата над присъдените 55 000 лв. до 100 000 лв. (частично от 300 000 лв.) - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.03.2016г. по вина на водач на застрахован при ответника автомобил, по спорния въпрос за справедливия размер на обезщетението, Апелативен съд – София е приел, че от заключенията по възложените съдебно-медицински и психиатрична експертизи, свидетелските показания и събраните писмени доказателства се установява, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил увреждания, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост, контузия с кръвонасядания и оток на гръдния кош със счупване на II, III, IV и V ребра, счупване на долната челюст на две места с разместване на тялото между втори и трети зъби долу и в областта на ставния израстък, както и посттравматично стресово разстройство; За лечение счупването на раменната кост била извършена операция с открито наместване и фиксиране с пирон, а счупването на челюстта било наместено и фиксирано с метални шини на двете челюсти и междучелюстна фиксация; Болничният престой на ищеца бил 19 дни, в продължение на 60 дни носил шини, фиксацията на челюстите била премахната след 90-тия ден, а временната му нетрудоспособност обхващала периода от 20.10.2016г. до 16.06.2017г.; Общият период на възстановяване бил около 5-6 месеца — за функционалното възстановяване на ръката, в този период до 2,5 месеца се възстановили счупванията на ребрата и на челюстта, като не били представени медицински документи, установяващи извършени контролни прегледи, нито други данни, от които да се направи извод за настъпили усложнения или недобро възстановяване; Свидетелските показания установили понесените от ищеца силни болки, принудителното хранене само с течни храни и необходимостта от чужда помощ в обслужването; два месеца след операцията на ръката А. Б. започнал да я раздвижва с гиричка, като се оплаквал от болки и невъзможност да я натоварва, както преди; имал подутина на лявата ключица, от която се притеснявал; изпитвал страх при пътуване с автомобил и бил психически потиснат, затворен в себе си и променен.

По спорния въпрос за справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди Апелативен съд – София е съобразил броя, вида и тежестта на причинените на ищеца телесни увреждания, като освен горепосочените е приел за установено и влошаване на гликемичния контрол вследствие на стреса от катастрофата и преживените травми и болки , наложило корекция на дозите инсулин за лечение на получен от ищеца диабет от първи тип, чиито симптоми се проявили една година преди ПТП. Отчетени са също така продължителността на лечебния и възстановителния период, наложилата се оперативна интервенция на раменната кост, необходимостта от шиниране на челюстите, общият период на възстановяване от 5-6 м., изпитваните неудобства (в продължение на три месеца приемал течна храна), необходимостта от чужда помощ при обслужване, извършената рехабилитация в домашни условия, възрастта на ищеца към датата на настъпване на инцидента - 41 г., последиците за здравето му (счупванията зараснали, настъпило пълно възстановяването от физическите увреди, функциите на зъбите не била засегната, но изпитвал дискомфорт и умора при дъвчене), полученото посттравматично стресово разстройство, изразено в емоционална потиснатост и лабилност — понижено настроение, песимистична нагласа и нарушение на съня; били отчетени и обществено-икономическите условия в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие – м. март 2016 г.

Същевременно е изложено, че от ангажираните по делото експертизи и гласни доказателства не следва, че продължителността и интензитета на търпените от А. Б. болки и страдания установяват вреди в по-висок размер, с оглед на което и присъждането на по-високо обезщетение би довело до неоснователното му обогатяване. Като неоснователни са преценени оплакванията на ищеца, че първата инстанция не е оценила в достатъчна степен броя и характера на причинените увреждания, като в тази връзка решаващият въззивен състав е подчертал, че обезщетение се дължи не поотделно за получените различни вреди, а общо за изпитваните болки, страдания и неудобства. За неустановено е прието загрозяване или променен до неузнаваемост външен вид, доколкото последиците от счупването на челюстта според вещото лице са несъществено разместване на захапката и загуба на зъб, създаващо дискомфорт и умора при дъвчене; ищецът не е бил обездвижен на легло, макар и да е имал нужда от грижи; не били представени медицински данни за невъзстановена сила на ръката; дори и да е имало подуване на лявата ключица, липсвали доказателства за причинна връзка с процесното ПТП, предвид липсата на данни за травма на ключицата, която е различна кост от раменната кост. За недоказано е прието и твърдението за тежки преживявания от непосредственото възприемане смъртта на Л. Я., близък на ищеца, доколкото последният в показанията си от 10.03.2016г. по наказателното производство сочел, че спял по време на ПТП и не помнел катастрофата. В заключение решаващият съд е приел, че сумата от 55 000 лв. в конкретния случай представлява адекватно справедливо обезщетение, както за физическите болки от травмите и неудобствата по време на възстановителния период, така и за отражението върху психиката и влиянието върху наличното автоимунно заболяване захарен диабет, което няма травматичен произход.

Решението на Софийски апелативен съд е валидно и процесуално допустимо, но е частично неправилно.

По правния въпрос, обусловил допускането до касация, са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване, възрастта на пострадалия и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите , в който смисъл са Решение № 39 от 07.05.2020г. по т.д. № 1184 от 2019г.; Решение № 128/01.08.2017г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 93/23.06.2011г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ т.о.; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ т.о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011г., І т.о. и мн. др.

Видно от мотивите на обжалвания акт, при определяне размера на претендираното обезщетение въззивният съд е изходил от формално изброяване на критериите, без обстоен коментар на конкретно установени и относими към всеки от тях факти и обстоятелства, при липса на задълбочена преценка за съвкупното им въздействие върху пострадалия. Съдът не е отчел, че в резултат на пътния инцидент ищецът е получил комбинирана травма - на лява раменна кост, на II, III, IV и V ребра, и на долната челюст, която предвид и различния подход към лечението – оперативно за рамото, наместване и фискиране на двете челюсти, а същевременно обездвижване на тялото заради фрактурите на ребрата, по едно и също време за период от два месеца и половина, са предпоставили допълнително затруднение за пострадалия, както във възстановителен /съвпаднал е периодът за раздвижване на ръката с част от този за лечението на ребрата/, така и в битов план, вкл. с обременителна зависимост от чужда помощ. Изводът за пълно възстановяване на ръката е постановен в противоречие с приетата за установена от свидетелските показания невъзможност на ищеца да я натоварва както преди. При преценка продължителността на възстановителния период решаващият съд не е съобразил поясненията на експерта при приемане в съдебно заседание на заключението на СПЕ за непълно възстановяване на пострадалия от преживяната интензивна травма, като състоянието му може да се превърне в трайна личностна промяна, с препоръка за специлизирана помощ и прием на медикаменти. В тази връзка, необснован е изводът, че настъпилата от същото ПТП смърт на пътуващия в същия автомобил Л. Я. поради невъзприемането й непосредствено, не се е отразила на психиката на ищеца. При липса на данни последният да е изпаднал в коматозно състояние вследствие на пътното произшествие, обстоятелството, че е спял към този момент, е препятствало възприемане на неговия механизъм, но не и на последиците от същото. Не е съобразено, също така, посоченото от вещото лице по назначената стоматологична експертиза, че дискомфортът на челюстта и умората при дъвчене са завинаги. Следователно, налице е неправилна преценка на обстоятелствата, относими към критериите продължителност и степен на възстановяване за част от получените увреждания. От друга страна, правилно съдът не е приел за установени наличие на загрозяване или променен до неузнаваемост външен вид, както и причинна връзка с процесното ПТП на соченото от свидетеля подуване на лявата ключица, за което не са ангажирани надлежни доказателства. Неоснователно, поради несъответствие с обективираната в решението правна воля на съда, е и оплакването в касационната жалба, че при определяне размера на обезщетението не е отчетено влошаването на наличното автоимунно заболяване захарен диабет.

Съобразявайки горното и в съответствие с обществено-икономическите условия към момента на ПТП – 2016г., настоящият състав намира за справедливо обезщетение на ищеца сумата от 70 000 лв.

С оглед на изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът на А. С. Б. при определяне на размера на обезщетението е отхвърлен за разликата над 55 000 лв. до 70 000 лв., като му се присъди допълнително сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.03.2016г. до окончателното й изплащане. В останалата отхвърлителна част – за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв. / частичен иск от 300 000 лв./, въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

По разноските:

При този изход на спора – при поддържан в хода на производството материален интерес на ищеца от 100 000 лв., уважена претенция за 70 000 лв. и отхвърлена за 30 000 лв., съответно обжалваем интерес във въззивната и касационната инстанция от 45 000 лв. / 100 000 – 55 000/ и уважена част от същия в размер на 15 000 лв., следва да бъдат съответно коригирани присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за първата инстанция, респ. присъдените в тежест на ищеца разноски в полза на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, изхождайки от вече определените размери, пропорционално на променения правен резултат.

С първоинстанционното решение в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 2 491.50 лв., представляващи част от заплатеното адвокатско възнаграждение, редуцирано с оглед приетата основателност на възражението за прекомерност на 4530 лв. /от заплатените 7060/ лв. и изчислено с оглед основателната част на претенцията в размер на 55 000 лв. Със същото решение в полза на ответното дружество са присъдени разноски в размер на 234 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.

С оглед променения правен резултат – уважен иск за 70 000 лв., съответно отхвърлен за 30 000 лв., при интерес от 100 000 лв., за първоинстанционното производство в полза на ищеца следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 679.50лв. /разлика до дължимия размер от 3 171 лв/, както и се отменят присъдените в тежест на ищеца разноски в полза на ответника за разликата над 185 лв.

За въззивното производство въззивникът – ищец е претендирал разноски в размер на 8 500 лв., заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Представен е Договор за правна помощ от 30.11.2022г., установяващ заплащане на договорената сума. При липса на заявено във въззивното производство възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал.5 ГПК от насрещната страна, като съобрази променения с настоящото решение правен резултат чрез присъждане на допълнително обезщетение от 15 000 лв., при обжалваем интерес от 45 000 лв., ищецът следва да бъде възмезден със сумата от 2 834лв.

За касационното производство касаторът Б. претендира разноски в размер на 5 000 лв., заплатено адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна помощ, в който е отразено заплащане в брой на договорената сума. Основателно е заявеното в отговора на касационната жалба възражение за прекомерност, на основание чл.78, ал.5 ГПК. С оглед фактическата и правна сложност на спора в настоящата инстанция, която не е съд по фактите, и при разглеждане на спора в едно съдебно заседание, по допуснат до касация въпрос само досежно размера на обезщетението, като съобрази действителното съдържание и обем на осъществената защита, без да е обвързан с минималните размери на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1/2004г., съгласно Решение на СЕС по дело № 438/2022г., настоящият състав намира за справедливо възнаграждение в размер на 1 700 лв. С оглед уважената част от касационната жалба за 15 000 лв., при обжалваем интерес от 45 000 лв., същото възлиза на 567 лв. На основание чл.78, ал.8 ГПК на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. за подаден отговор на касационната жалба.

На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса за цялото исково производство в размер на 1 200 лв.

Мотивиран по гореизложения начин, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1054 от 31.07.2023 г. по в. гр. д. № 253/2023 г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 262793 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 14315/2018 г. на Софийски градски съд за разликата над 55 000 лв. до 70 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 07.03.2016г., ведно със законната лихва, считано от 07.03.2016г. до окончателното изплащане, по предявен от А. С. Б. срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД иск по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), както и в частта, с която е потвърдено Решение № 262793 от 23.08.2022 г. по гр. д. № 14315/2018 г. на Софийски градски съд в частта за разноските, с която А. С. Б. е осъден да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски над сумата от 185 лв., вместо което постанови:

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на А. С. Б., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) допълнително сумата от 15 000 лв., представляваща разликата над 55 000лв. до 70 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди, получени в резултат на ПТП от 07.03.2016г., ведно със законната лихва за забава, считано от 07.03.2016г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] да заплати на А. С. Б., ЕГН: [ЕГН] за първоинстанционното производство допълнително разноски в размер на 679.50 лв., за въззивното производство в размер на 2 834лв. и за касационното производство в размер на 567 лв.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в полза на Върховен касационен съд държавна такса в размер на 1 200 лв.

ОСЪЖДА А. С. Б., ЕГН: [ЕГН] да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК[ЕИК] на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 лв.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1054 от 31.07.2023г. по в.гр.д. № 253/ 2023г. на Апелативен съд – София, в частта, с която е потвърдена отхвърлителната част на Решение № 262793 от 23.08.2022г. по гр. д. № 14315/ 2018 г. на Софийски градски съд за разликата над 70 000 лв. до 100 000 лв.

Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ответника – ЗД „Евроинс“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

П РЕДСЕДАТЕЛ : Ч ЛЕНОВЕ :1. 2.