Предсрочна изискуемост на банков кредит при извършени междинни плащания

Текстът на акта

Ключови фрази

Потребителски спорове, чл. 113 ГПК * Иск за съществуване на вземането

6

Р Е Ш Е Н И Е
№ 151
София, 11.06. 2025 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение , в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ:
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

при секретаря Александра Ковачева

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 722/2024г.

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Я. Т. от [населено място] срещу решение № 615 от 17.11.2023 г. по в. гр. д. № 543/2021 г. на Благоевградски окръжен съд в частта , с която, след отмяна на постановеното от Благоевградски районен съд решение № 99 от 01.03.2023г. по гр. д. № 1857/2022 г., са уважени предявените от „Юробанк България” АД, [населено място] срещу касаторката положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката по договор за потребителски кредит № FL1130901 от 28.10.2020 г. за следните суми: 13 369.59 лв. - главница; 368.58 лв. - мораторна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 06.02.2022 г.; 120.00 лв. - обезщетение за периода за периода от 05.01.2022 г. до 07.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -17.02.2022 г. - до окончателното плащане на сумите, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 07.02.2022 г. по ч. гр. д. № 409/2022г. по описа на Благоевградски районен съд.

В касационната жалба се поддържа неправилност на въззивното решение на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Релевирани са подробни оплаквания срещу извода за настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит на твърдяната от ищцовата банка дата – 21.12.2021 г. Според касаторката, решаващият състав необосновано е приел, че е налице забава при изпълнение на задълженията по кредита, без да обсъди всички заявени от нея доводи и възражения и без да вземе предвид събраните по делото доказателства, установяващи извършени плащания след 17.06.2021 г. – както на каса, така и чрез служебен превод на част от сумите, постъпили по нейна сметка в банката от трудовото й възнаграждение за периода от 25.11.2021 г. до април 2022 г. Изразила е несъгласие и с извода за надлежно връчване на изявлението на банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, с твърдението, че е недопустимо връчване чрез частен съдебен изпълнител.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 2806 от 29.10.2024 г. по настоящото дело на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Ответникът по касация – „Юробанк България” АД, [населено място] – моли за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения в писмен отговор от 29.03.2024 г. и писмена защита, депозирана в съдебно заседание.

Върховен касационен съд – състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че: На 28.10.2020 г. между „Юробанк България“ АД, от една страна, и Д. Я. Т. и И. М. Боева, от друга страна, е сключен договор за потребителски кредит, с който банката е предоставила на кредитополучателите сумата 16 512 лв. при конкретно уговорени условия за ползването й и задължение за връщането й в определен срок, съгласно погасителен план, на вноски с падеж 17-то число на месеца; С покана от 30.09.2021 г., връчена чрез ЧСИ М. К., рег. № 891, с район на действие Благоевградски окръжен съд, банката е направила изявление до ответницата Д. Я. Т., че поради неизпълнение на вноска с падеж 17.06.2021 г. обявява кредита за предсрочно изискуем, без да прекратява действието на договора, считано от получаване на поканата, като й е предоставила срок от седем дни, в който да погаси задължението.

С оглед данните, отразени в констативен протокол от 22.12.2021г. за неколкократни посещения на посочения в договора адрес на ответницата Д. Я. Т. (който е настоящ и постоянен нейн адрес съгласно извършена служебна справка в НБД „Население“) и поради неоткриването й на същия, уведомлението до нея е счетено за връчено надлежно по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 21.12.2021 г., която дата е приета и за дата на предсрочната изискуемост.

Въззивният съд е преценил като неоснователно неконкретизираното от ответницата възражение за нищожност на договора за кредит поради неравноправност. Счел е за нищожна поради противоречието й с императивната разпоредба на чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит единствено клаузата на чл. 2, ал. 2, касаеща заплащането на такса за управление на кредита.

Въз основа на приетите по делото заключения на счетоводната експертиза решаващият състав е определил размера на дължимите по процесния договор суми към датата на предсрочната изискуемост (21.12.2021 г.), към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (17.02.2022 г.) и към датата на завеждане на иска по чл. 422 ГПК (05.08.2022 г.). По отношение погасените за периода от 25.11.2021г. до април 2022г. суми от сметката на ответницата в същата банка, по която е превеждано трудовото й възнаграждение, е посочил, че ще бъдат отчетени при събиране на вземането от ищеца и че нямат значение за предпоставките на настъпилата предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит поради неплащане на дължимата вноска с падеж 17.06.2021г. Приел е, че в производството по чл. 422 ГПК нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.

С оглед на така направените изводи, въззивният съд е преценил исковете за основателни, като след отмяна на първоинстанционното решение е уважил същите (с изключение на претенцията за заплащане на таксата по чл. 2, ал. 2 в размер на 7 лв.).

Настоящият състав намира, че обжалваното решение е очевидно неправилно .

Съгласно постановките на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС: В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка за предсрочна изискуемост, вземането става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем; Ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции, правото на кредитора следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост; Предсрочната изискуемост има действие от получаване от длъжника на изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем, ако към този момент са били налице уговорените в договора за кредит предпоставки, обуславящи настъпването й .

В случая, предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост на процесния кредит са предвидени в чл. 14 от сключения между страните договор, според който: „При непогасяване в уговорения срок на една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. На основание чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на ГПК и да пристъпи към принудително събиране на вземането си…“. Логическото тълкуване на посочената клауза сочи на извода, че за да бъде обявен кредитът за предсрочно изискуем, съответната месечна вноска трябва да не е платена изобщо, а не просто да е платена със закъснение.

Видно от уведомлението до ответницата Д. Я. Т., банката-кредитор е обявила договора за кредит за предсрочно изискуем поради „неиздължаване в уговорения срок на месечна вноска с падеж 17.06.2021г. “ С оглед на това и съобразно указанията в цитирания тълкувателен акт, предпоставката, която трябва да е налице към момента на уведомяването на ответницата за настъпване на предсрочната изискуемост на процесния кредит (в случая твърдяната от ищеца дата на уведомяване е 21.12.2021 г.), е да не е погасена вноската с падеж 17.06.2021 г. Ето защо, при преценката, дали към датата 21.12.2021 г. посочената вноска не е погасена, следва да бъдат взети предвид всички плащания по кредита, извършени до този момент.

От представените по делото доказателства и от заключенията на счетоводната експертиза се установява, че след 17.06.2021 г. по кредита са извършени следните плащания: На 01.07.2021 г. на каса е внесена сумата 500 лв., а на 24.08.2021 г. – сумата 260 лв. Освен това, от личната банкова разплащателна сметка на ответницата, открита в „Юробанк България“ АД в съответствие с уговорката по чл. 3, ал. 10, т. 1 от договора, от постъпления от заплати, за периода от 25.11.2021 г. до 25.03.2022 г. е погасена общо сумата 6004.66 лв., като от постъпилата на 25.11.2021 г. по сметката на ответницата сума 2037 лв. (заплата) за плащания по кредита е използвана сумата 1077.93 лв.

С оглед изложеното, напълно нелогичен е направеният от въззивния съд извод, че погасените на 25.11.2021г. суми от сметката на ответницата са неотносими към предсрочната изискуемост на кредита, обявена на по-късна дата – 21.12.2021 г. – поради неплащане на дължимата вноска с падеж 17.06.2021г. и че ще бъдат отчетени при събиране на вземането от ищеца. Поради това, обжалваното решение се явява очевидно неправилно и следва да бъде отменено.

За да се прецени, дали към датата на уведомяването на ответницата – 21.12.2021 г. – е било налице обстоятелството, заради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем (неплащане на вноската с падеж 17.06.2021г.), е необходимо да бъдат съобразени не само посочените по-горе плащания (на каса и безкасово), но следва да се извърши проверка и за това, дали към датата 17.06.2021 г. е имало постъпления по личната сметка на ответницата в банката, с които „безкасово, чрез удръжка“, в съответствие с изричната уговорка в чл. 8, ал. 1, б. „б“ от процесния договор, е следвало да бъде изплатена погасителната вноска с падеж 17.06.2021 г. Поради липсата на такива данни по делото, спорът не може да бъде решен по същество от касационната инстанция. Ето защо, след отмяна на въззивното решение, делото следва да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане, при което на счетоводната експертиза да бъде поставена допълнителна задача в съответствие с приетото по-горе.

Като неоснователно настоящият състав преценява оплакването на касаторката за ненадлежното й уведомяване за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита поради това, че поканата, съдържаща уведомлението, недопустимо е връчена чрез частен съдебен изпълнител. Възможността частният съдебен изпълнител да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения е предмет на изрична регламентация, а именно – в разпоредбата на чл. 18, ал. 5 от Закона за частните съдебни изпълнители (след изменението й с ДВ, бр. 86 от 2017 г.).

Що се отнася до довода на касаторката, че при обсъждането на възражението й за наличие на неравноправни клаузи в процесния договор за кредит въззивният съд не е обсъдил практиката на СЕС, същият не следва да бъде обсъждан, доколкото е релевиран едва в писмената й защита, като същевременно се отчете и обстоятелството, че в касационната жалба липсва оплакване за неправилност на изводите на решаващия състав по съществото на това възражение.

С оглед на всички изложени съображения, обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане.

При новото разглеждане на делото, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК, въззивният съд следва да се произнесе и по отношение на разноските за настоящото производство.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 3 вр. ал. 3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 615 от 17.11.2023 г. по в. гр. д. № 543/2021 г. на Благоевградски окръжен съд в частта , с която, след отмяна на постановеното от Благоевградски районен съд решение № 99 от 01.03.2023г. по гр. д. № 1857/2022 г., са уважени предявените от „Юробанк България” АД, [населено място] срещу Д. Я. Т. от [населено място] положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката по договор за потребителски кредит № FL1130901 от 28.10.2020 г. за следните суми: 13 369.59 лв. - главница; 368.58 лв. - мораторна лихва за периода от 21.12.2021 г. до 06.02.2022 г.; 120.00 лв. - обезщетение за периода за периода от 05.01.2022 г. до 07.01.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението в съда -17.02.2022 г. - до окончателното плащане на сумите, за които суми са издадени заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист на 07.02.2022 г. по ч. гр. д. № 409/2022г. по описа на Благоевградски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: