Недопустимост на ревандикационен иск при наличен изпълнителен лист за въвод

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 139
София, 18.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 533 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Б. К. Н. и Н. М. Н. срещу решение № 194 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 494/2019 г. на Пловдивския апелативен съд, в частта, с която след частична отмяна на решение № 116 от 12.07.2019 г. по в. гр. д. № 29/2019 г. на Кърджалийския окръжен съд, е отхвърлен в осъдителната част искът по чл.108 ЗС, предявен от жалбоподателите срещу Д. Г. К., за предаване владението върху следните имоти, находящи се в [населено място], [улица]: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ жилище на първи етаж от масивна жилищна сграда; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ приземен етаж с три складови помещения и 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ гараж-юг , изграден в същата жилищна сграда.

Ответникът Д. Г. К. не взема становище по жалбата.

С определение № 185 от 22.04.2020 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за проверка на неговата допустимост. По предявения иск с правно основание чл.108 ЗС съдът е признал правото на собственост на ищците Б. Н. и Н. Н. върху спорните имоти и в тази част решението е влязло в сила. В осъдителната част искът е отхвърлен по съображения, че ответникът Д. К. не владе имотите.

По делото е установено, че ищците Б. Н. и Н. Н. са закупили процесните имоти с нотариален акт № .... г. на нотариус Л. Д.. Със същия нотариален акт продавачите З. К., Г. К., М. К. и Д. К. са си запазили вещното право на ползване върху продадените имоти. Изброените продавачи са били съсобственици на сградата с ответника по настоящото дело Д. Г. К.. С протоколно определение от 07.06.2017 г. по гр. д. № 839/2016 г. на Кърджалийския районен съд е била одобрена съдебна спогодба за извършване на делба на сградата, по силата на която З., Г., М. и Д. са получили в общ дял имотите, с които впоследствие са се разпоредили в полза на ищците по настоящото дело /първи и приземен етаж и гараж-юг/, а другият съделител Д. К. е получил в свой дял втория етаж от сградата и гараж-север. За уравнение на дяловете З., Г., М. и Д. са поели задължение да заплатят на Д. сумата от 51385,51 лв. в осеммесечен срок. Поради неплащане на тази сума Д. К. е поискал от съда да обезсили съдебно-спогодителния протокол, но съдът отказал, тъй като само съдебното решение за извършване на делба чрез възлагане на неподеляемия имот в един от дяловете се обезсилва по право поради неплащане на цената.

При тези данни въззивният съд е приел, че ищците по настоящото дело не са доказали ответникът да владее техните имоти. Съдът им е указал в първото по делото заседание, че тежестта за установяване на този факт е тяхна. В същото заседание ответникът е заявил, че живее в собственото си жилище на втория етаж и не ползва имотите на ищците. Свидетелят З. К., който е един от съделителите в делбеното производство и същевременно един от носителите на ограниченото право на ползване, установява, че по никакъв начин той и останалите ползватели не са осъществявали това свое право, въпреки че няколко пъти направили опит да установят фактическа власт върху имота. Няколко пъти свидетелят ходил в имота, звънял на звънеца отвън, но никой не му отворил. При двукратно проведен телефонен разговор ответникът казал, че никакъв имот няма да му даде. Същото ответникът заявил и в лична среща със свидетеля. Свидетелят е признал, че той и останалите продавачи имат парично задължение към ответника за сумата от 51 385,51 лв., но не теглил кредит, тъй като е безработен. Анализирайки тези показания съдът е приел, че макар свидетелят да не е могъл да влезе в процесните имоти, ответникът по никакъв начин не ги е ползвал. При телефонните разговори ответникът логично и обосновано е отказал на даде имотите, преди да се изпълни паричното задължение към него. От това изявление обаче не следва, че той владее имотите. Освен това – свидетелят установява свои опити да получи фактическата власт върху имотите, но не и действия на ищците-собственици в такава посока. Съдът е отчел и това, че свидетелят е лично заинтересуван от изхода на спора, тъй като притежава вещно право на ползване, което иска да реализира, без да е изпълнил паричното си задължение към ответника, възникнало със съдебната спогодба в делбеното дело. Съдът е акцентирал на изявленията на самия ответник, че никой не е искал ключ от него; че свидетелят не се е срещал с него, а освен това въз основа на съдебната спогодба има образувано изпълнително производство и пред съдебния изпълнител той е направил възражение, че не му е платена дължимата сума по спогодбата. Съдът е обсъдил изявлението на ответника в съдебно заседание на 02.07.2019 г., че праводателите на ищците искат да влязат в процесните имоти, но имат задължение от 51 000 лв. към него и че ако му платят тази сума, ще ги допусне веднага в имота, иначе няма да им даде ключ. Прието е, че ответникът има причина да откаже съдействие на ищците да им даде ключ. Това изявление обаче не е равнозначно на признание, че той ползва процесните имоти. Законосъобразното поведение на ответника като кредитор да претендира и получи дължимата сума и да декларира гоновност за съдействие за влизане на ищците в къщата след това не представлява владение или държане на процесните имоти. В заключение – ищците, при тяхна доказателствена тежест, не са установили своето твърдение, че ответникът живее в процесните имоти и ги ползва. Затова осъдителната част на иска по чл.108 ЗС е неоснователна и в тази част искът следва да бъде отхвърлен.

Решението е недопустимо.

За да бъде сезиран съдът с иск за разрешаване на правен спор, ищецът следва да притежава правен интерес. При иск по чл.108 ЗС правният интерес се състои в необходимостта да бъде признато оспореното право на собственост на ищеца и да бъде осъден ответникът да предаде владението на имота. Лицето, което притежава „голата” собственост на имота, има правен интерес от иск по чл.108 ЗС само когато този имот се владее от лице, което не е носител на вещното право на ползване. Собственикът е длъжен да търпи в имота си само носителя на вещното право на ползване и лицата, които той е допуснал в имота, но не и други трети лица, които нямат правно основание да се намират в този имот. Ако в последния случай носителят на вещното право на ползване бездейства, не може да бъде отречено правото на собственика да предприеме активни действия по отстраняване на третото лице от имота чрез иск по чл.108 ЗС.

Не е налице правен интерес от иск по чл.108 ЗС в случаите, при които собственикът на имота притежава изпълнително основание, по силата на което може да иска от съдебен изпълнител да бъде въведен във владение на имота, или когато може да се присъедини към висящ изпълнителен процес за въвод във владение, образуван по молба на неговия праводател. Съгласно чл.429, ал.1 ГПК наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният длъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Нещо повече – дори ако правоприемството е настъпило преди собственикът на имота да се е снабдил с изпълнителен лист въз основа на съществуващо в негова полза изпълнително основание, правоприемникът може да поиска изпълнителният лист да се издаде на негово име на основание чл.298, ал.2 ГПК.

В настоящия случай ищците Б. К. Н. и Н. М. Н. са частни правоприемници на „голите” собственици на спорните имоти - З. К., Г. К., М. К. и Д. К.. Правоприемството е настъпило с продажбата по нотариалния акт № .... г. Преди това продавачите са станали изключителни собственици на тези имоти въз основа на съдебната спогодба от 07.06.2017 г., одобрена в производството за делба на имотите. Съгласно чл.522, ал.2 ГПК съдебното решение, с което неподеляемо жилище се възлага в делбеното производство по реда на чл.349 ГПК, подлежи на изпълнение и въз основа на него може да бъде издаден изпълнителен лист. С о пределение № 164 от 17.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2367/2015 г., II г. о., това разрешение се отнася и към съдебните решения по чл.353 ГПК, с които делбеният съд разпределя имотите между съделителите, а в решение № 904 от 16.VII.1992 г. по гр. д. № 544/92 г., IV г. о., изрично се приема, че съдебната спогодба по делбено дело представлява съдебно-изпълнително основание и има за предмет изискуемо притезание като годен обект за принудително изпълнение - предаване владението на поставения в дял недвижим имот, както и че в отношенията между съделителите по делбата тя има значение на изпълнителен титул и въз основа на него може да се образува изпълнително производство за въвод на този съделител, който го е получил в дял срещу този, който го държи без основание след ликвидиране на съсобствеността, поради което липсва правен интерес от предявяване на иск за ревандикиране на имота.

На 20.09.2017 г. в полза на собствениците З. К., Г. К., М. К. и Д. К. е издаден изпълнителен лист по съдебната спогодба, с която процесните имоти са възложени в техен общ дял. Въз основа на този изпълнителен лист може да бъде образувано изпълнително производство както от титулярите, на чието име е издеден изпълнителният лист, така и от техните правоприемници, които също могат да искат въвод във владение при условията на чл.522, ал.2 ГПК. При наличието на правен способ, който позволява защита на правото на собствениците на имота да отстранят от него третото лице /ответникът Д. К./, предявеният от тях иск по чл.108 ЗС е недопустим. В установителната част решението по този иск е влязло в сила и не може да бъде обезсилено. Обжалваното въззивно решение, което касае само осъдителната част на иска по чл.108 ЗС обаче следва да бъде обезсилено и производството по иска за предаване владението на имота да бъде прекратено.

При този изход на делото на ответника по касация се дължи половината от сумата на направените от него разноски за първата и въззивната инстанция по договори за правна защита и съдействие от 15.03.2019 г. и 13.08.2019 г. И тъй като въззивният съд е присъдил пълната сума по тези договори в размер на 3300 лв., то въззивното решение следва да бъде отменено за разликата над 1/2 от тази сума – т.е. за разликата над 1650 лв. За касационната инстанция Д. К. не е правил разноски.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 194 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 494/2019 г. на Пловдивския апелативен съд в обжалваната част, с която след частична отмяна на решение № 116 от 12.07.2019 г. по в. гр. д. № 29/2019 г. на Кърджалийския окръжен съд е отхвърлен в осъдителната част искът по чл.108 ЗС, предявен от Б. К. Н. и Н. М. Н. срещу Д. Г. К., за предаване владението върху следните имоти, находящи се в [населено място], [улица]: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ жилище на първи етаж от масивна жилищна сграда; 2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ приземен етаж с три складови помещения и 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...., представляващ гараж-юг , изграден в същата жилищна сграда, и прекратява производството по делото в тази част.

ОТМЕНЯ решение № 194 от 21.11.2019 г. по в. гр. д. № 494/2019 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която Д. Г. К. е осъден да заплати на Б. К. Н. и Н. М. Н. разноски по договори за правна защита и съдействие от 15.03.2019 г. и 13.08.2019 г. над размера на сумата от 1650 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: