Отказ за експертиза на свидетели при липса на съмнение в годността им

Текстът на акта

Ключови фрази

Грабеж на вещи, представляващ опасен рецидив * неоснователност на касационна жалба * доказателствен анализ

Р Е Ш Е Н И Е

№ 226

гр. София, 16 май 2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

СВЕТЛА БУКОВА

при секретар Елеонора Михайлова, при участието на прокурора Р. С. от ВКП, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 264 по описа за 2025г.

Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по подадена касационна жалба от защитник на подсъдимия З. О. Р., както и такава жалба, подадена лично от подсъдимия, срещу въззивно решение рег. № 31/18.02.2025г. по ВНОХД № 20245000600592 / 24г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав.

С въззивното решение е потвърдена първоинстанционната присъда № 44 / 30. 05.2024г., постановена по НОХД 472 / 2024г. по описа на Пловдивски окръжен съд,

От съдебния акт подсъдимият е останал недоволен, като лично и чрез защитата си е подал касационни жалби, в която се ангажират като основания твърдения на първо място за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. То се свързва с отказ на въззивната инстанция да назначи съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза на свидетелите А. Ш., Л. Ф. и Р. Х., с оглед тяхната свидетелска годност. Акцентира се върху надлежно установяване от свидетелите на използвана заплаха, т.е. принуда по отношение на пострадалия с цел запазване владението върху отнетата вещ. Тъй като тези факти са относими пряко към предмета на доказване, отказът да се установи свидетелската годност на установяващите ги лица довел до нарушение на чл.107 от НПК от страна на съда по същество, както и до невъзможност за проверка на вече събраните устни доказателства.

В заключение защитата моли да се отмени въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция.

В подадената лично касационна жалба подсъдимият прави доказателствени искания за разпит на конкретно посочени свидетели, в заключение иска отмяна на присъдата като незаконосъобразна, алтернативно иска намаляване на наказанието.

Прокурорът от ВКП в съдебното заседание пледира, че касационната жалба на подсъдимия е неоснователна, като моли да се остави без уважение. Изтъква, че основните аргументи били свързани с наркозависимост на свидетелите и че според защитата имало съмнение за тяхната свидетелска годност.

Прокурорът изтъква, че на това възражение е отговорено подробно от въззивната инстанция, която е посочила, че липсва каквото и да било доказателство за налично съмнение в годността на свидетелите да възприемат правилно фактите и да дават показания за тях. Единствено са налице твърдения на защитата и подсъдимия, което не съставлявало основание за уважаване на искането за назначаване на конкретната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза. Свидетелите били изслушвани пред съда и последният има непосредствени впечатления и контакт с тях, за да се усъмни в свидетелската им годност.

Моли да се остави в сила решението на апелативния съд.

Подсъдимият З. О. Р., доведен, се явява лично и се представлява от защитник. Последният пледира, като поддържа касационната жалба. Допълнително в реплика акцентира на обстоятелството, че цитираната експертиза била поискана още пред първоинстанционния съд и отказът да се допусне съставлявало основание на предходен състав на ВКС да върне настоящето дело за ново разглеждане.

Подсъдимият в лична защита поддържа казаното от защитата си, при изказването си последен моли да му се намали присъдата, а при последната си дума отново моли да му се намали наказание или делото да се върне за ново разглеждане.

Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното:

С първоинстанционна присъда под № 44 / 30. 05.2024г., постановена по НОХД 472 / 2024г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подсъдимият Р. е признат за виновен и е осъден за извършено деяние по чл.199, ал.1, т.4 , вр. чл.198, ал.3, вр. чл.29, ал.1 , б. „а“ от НК на пет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Съдът се е произнесъл по предварителното задържане и по направените деловодни разноски.

С атакуваното по касационен ред въззивно решение рег. № 31/18.02.2025г. по ВНОХД № 20245000600592 / 24г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав, първоинстанционната присъда е изцяло потвърдена.

Настоящето касационно разглеждане е второ поред. С решение № 652 / 16. 12. 2024г. по н.д. № 1039/ 2024г. е отменено постановено решение № 179 / 29. 10. 2024г. от предходно второинстанционно разглеждане на делото – ВНОХД № 411 / 2024г. на Пловдивски апелативен съд. В първото по ред касационна разглеждане по делото е поставен акцент върху липсата на отговор от въззивният съд на възражения относно показанията на св. Р. С.. На второ място е отбелязана липсата на отговор по направени доказателствени искания, а на трето, за пълнота на касационното изследване, е добавено, че доказателствените искания са относно решаващи съображения за съдебна преценка на променящи се показания на свидетелите Ш. и Х., с „ярко признание“ от тях самите за наркотична зависимост.

Може да се отбележи на първо място, че касационните жалби са подадени в срок от надлежно легитимирани процесуални субекти, каквито са защитникът по делото и самият подсъдим.

Разглеждайки ги по същество, съставът на ВКС намери че те се явяват неоснователни.

Доказателствените искания на подсъдимия следва да се оставят без разглеждане, тъй като в това производство, което съставлява втора по ред касационна проверка, не се провежда съдебно следствие.

Въззивната инстанция е направила изключително подробен и добросъвестен анализ на доказателствения материал по делото, с изричен фокус на наличните противоречия, които са били предмет на коментар от предходната касационна инстанция. Този анализ е подчинен изцяло на житейската и правна логика, почива само върху събраните по делото доказателства. Възраженията на защитата срещу тази доказателствена преценка тангират с твърдения за необоснованост, което не съставлява същинско касационно основание.

Още съдът от първата инстанция е обсъдил и естеството на показанията на полицейските служители, осъществили задържането на подсъдимия, стигнал е до извода, че те не съставляват по съществото си силно оспорваната „ разузнавателна беседа“, а представляват производни гласни доказателствени средства, които обаче потвърждават насоката и истинността на преките доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелите по делото. Касационната инстанция напълно се съгласява с изложените доводи от както от този съд, така и от апелативния състав, без да е необходимо да ги преповтаря. Този анализ всъщност може да се обсъжда единствено на плоскостта на обоснованост, като вече се отбеляза, че за такава преценка касационният съд няма правомощия.

Показанията на св. С. са обсъдени по същия начин изключително детайлно, като направените изводи за „полезността“ на добитата информация“ са напълно верни и съответстващи на получената по същество информационна полза. В нито един момент тези показания не са били основен източник на преки доказателства за извършеното от подсъдимия деяние, поради което е напълно безпредметно да бъдат обсъждани и поставяни в основата на претенция за нарушено право на защита при оценката и анализ на свидетелските показания.

Основното възражение относно наркотичната зависимост на свидетелите Р. ш Л. Х. и съответно тяхното психофизическо състояние към момента на деянието, е много внимателно обсъдено от въззивната инстанция, както това целенасочено е поискано при първото по ред касационно разглеждане на делото.

Настоящият съдебен състав се солидаризира с изтъкнатите доводи при анализа на свидетелстването на тези свидетели, като приема, че за съдилищата няма задължение да удовлетворяват всички доказателствени искания, а само тези, които в пълна степен са относими към предмета на доказване. В нито един момент при първоначално проведеното разследване и установяване на фактите по делото, при физическия контакт на полицейските служители не се е установило неадекватно поведение от тези свидетелстващи лица, при наличието на ясен и логичен спомен - „смислово подреден“, както е отбелязала въззивната инстанция

Съдилищата не са задължени да се съобразяват с изградена защитна позиция, възникнала на значително по- късен етап от наказателното производство и да пренебрегват действителното фактическо състояние към момента на извършване на деянието и непосредствено след него.

Ето защо касационният състав счита, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, като не е назначена исканата съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза за свидетелската годност на свидетелите Р. Х. и Л. Х.. Липсата на съмнение относно тази годност е прецизно изяснено от контролираната инстанция, изложените доводи са житейски правдиви и в съответствие с правната логика. Не е касационно основание за ревизия на въззивния съдебен акт несъгласието на съда с тезата на защитата, след като са изложени убедителни и напълно споделими съображения за това решение, поради което и не се открива нарушение на правото на защита.

Относно претенцията за несправедливост на наложеното наказание касационната инстанция счете, наложеното наказание е съответно, отчетени са всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, като е определено снизходително и на предвидения от закона минимум. Въззивният съд достатъчно ясно е определил защо границите на наложеното наказание са съответни на извършеното деяние и на личността на дееца, за да е необходимо това да се повтаря.

Възможност за по – нататъшно снизхождение липсва, доколкото очевидно не са налице многобройни и / или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства.

По тези изложени причини съставът на ВКС намери, че атакуваното въззивно решение следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед на това и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивно решение рег. № 31/18.02.2025г. по ВНОХД № 20245000600592 / 24г. на Пловдивски апелативен съд, трети наказателен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.