Определяне на обезщетение по ЗОДОВ за незаконно обвинение на полицай

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 89

гр. София 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 24 януари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

при секретаря Диана Аначкова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 813 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба вх. № 88/05.01.2023 г. от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Апелативна прокуратура Велико Търново С. Ц. срещу решение № 174/01.12.2022 г. по в.гр.дело № 324/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 203/14.06.2022 г. по гр.дело № 784/2021 г. на Окръжен съд Русе в уважената част на предявения иск от М. Р. И. с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за сумата 25000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и предявеният иск се отхвърли, евентуално да се намали по размер обезщетението за претърпени неимуществени вреди.

Ответникът по касационната жалба М. Р. И., чрез адв. Б. Д. в писмен отговор е изразил мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

С определение № 2739/28.09.2023 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение в обжалваната част от ответника по правния въпрос: Относно определяне от съда на размера на обезщетението за неимуществени вреди, след извършване на задължителна преценка на всички установени по делото, релевантни, обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, както и на тяхното значение, като критерии за точното прилагане на принципа за справедливост, при предявен иск за присъждане на обезщетение за такива вреди, настъпили в резултат от незаконно обвинение.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваната част относно присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

От фактическа страна, след преценка на събраните по делото доказателства се установява следното:

На 21.02.2012г. М. Р. И. е привлечен като обвиняем по ДП № 20-П/11 по описа на СО при СГП в качеството му на младши автоконтрольор към Пътна полиция - Русе за престъпления по чл.302, т.2 и т.1, вр чл.301, ал.3, пр.1, вр . ал.1, пр.1, вр чл.20, ал.2 НК и по чл.387, ал.1, пр.2, ал.1 НК и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. С Постановление от 11.03.2013 г. е привлечен като обвиняем по ДП № 20-П/2011 г. по описа на СО при СГП за посочените престъпления. С постановление от 27.01.2014г. на прокурор при СГП е прекратено частично наказателното производство срещу него за престъпления по чл.387 и чл.301, ал.3 пр.1 НК, отменена е и мярката му за неотклонение. На 31.01.2014 г. ищеца е привлечен като обвиняем по същото досъдебно производство за престъпление по чл.301, ал.1, пр.2, алт.2 вр. чл.20, ал.2, вр ал.1 НК. На 09.01.2015 г.е изготвен обвинителен акт по сл. д. № 20-П/2011 г. по описа на СГП и в РОС е образувано НОХД № 20/2015 г. Същото е приключило с Определение от 15.04.2015 г., с което делото е върнато на СГП, с указания за отстраняване на недостатъци на обвинителния акт.

С постановление от 22.04.2016 г. на СО при СГП, ДП № 20-П/2011г., ищеца е привлечен, като обвиняем за престъпления по чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК за това, че на 04.07.2011г. за времето от 03,00 до 06,00ч. в [населено място], околовръстно шосе, в близост до „КАТ - МВР", в качеството си на длъжностно лице-полицейски орган - полицай, младши автоконтрольор I степен, осъществяващ административно - контролно дейност, в съучастие, като съизвършител с И. Ж. Ш. по време на извършване на пътна полицейска проверка на свидетеля С. Д. Д. е поискал и приел от Д. дар, който не му се следва - 100.00 румънски леи, с левова равностойност 46.31лв., за да не извърши действие по служба - да състави акт за установено административно нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, допуснато от приятел на св. Д./неустановен в хода на разследването/.

На 18.04.2017г., с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение по горепосоченото ДП, И. е привлечен, като обвиняем за престъпление по чл.302, т.1, вр. с чл.301, ал.1, вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 НК.

По посоченото обвинение е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД 306/2017г. по описа на РОС. С присъда №33/19.09.2018г. по делото на РОС, ищеца е оправдан изцяло. По протест на РОП е образувано ВНОХД 16/2019г. по описа на ВТАС, като с Решение №121/19.06.2019 г., по въззивното дело е потвърдена присъда от №33/19.09.2018 година по НОХД 306/2017г. на РОС. АП - Велико Търново е протестирала това решение и е образувано КНОХД 1036/2019 г. на ВКС. С Решение 256/17.01.2020г. по н.д.№1036/2019г. на ВКС е потвърдено решение №121/19.06.2019 г. по ВНОХД 16/2019г. по описа на ВТАС - Велико Търново и ищеца е окончателно оправдан по всички обвинения.

Със заповед от 23.02.2012 г. на директора на ОДМВР- Русе е образувано дисциплинарно производство срещу полицай М. Р. И. и същият е временно отстранен от длъжност, и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личен знак и служебно оръжие. Със Заповед от 14.08.2012г. на директор на ОДМВР- Русе, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и служебното му правоотношение с МВР е прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. Нарушението е за това, че на 03 срещу 04.07.2011г. в [населено място] по време на полицейска проверка е поискал от свидетел със скрита самоличност - 100.00 румънски леи, които не му се следват. С тези си действия е нарушил задължения по длъжностна характеристика и инструкции и заповеди на МВР, с което е извършил дисциплинарни нарушения по чл.227, ал.1, т.7, пр.2 ЗМВР- използване на служебно положение за лична облага и облага на трето лице и злоупотреба с власт, както и дисциплинарно нарушение по чл.230, ал.2, пр.4 ППЗМВР „деяния несъвместими с етичните правила на поведение в МВР, с които се уронва престижът на службата, което е несъвместимо с установените правила в Етичния кодекс за поведение на държавните служители”. В заповедта е отразено, че за същите действия на 21.02.2012 г. на полицай И. е повдигнато обвинение по ДП № 20-П/11 по описа на СО при СГП за извършени умишлени престъпления от общ характер и му е взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 2000 лв. Посочено е, че обстоятелството, че служителят е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, несъмнено създава негативно отношение към институцията на МВР, намалява доверието към нея и уронва престижа на службата. С поведението си служителят не е опазил доброто име на институцията, не е дал личен пример на хората да спазват закона и не е допринесъл за изграждане и утвърждаване на положителния образ на МВР, което е нарушение на чл.7, чл.8 и чл.92 ЗМВР. М. И. е обжалвал издадената заповед за налагането на дисциплинарно наказание „уволнение“ и същата с Решение по адм.д.№296/2012г. на АС-Русе е отменена. Срещу решението е подадена касационна жалба от ОДМВР- Русе и с Решение от 17.12.2013г. на ВАС по адм. д. №2218/2013г., постановеното от Административен съд- Русе решение е оставено в сила.

От показанията на свидетеля В. П.-колега на ищеца се установява, че същият има впечатления от състоянието и поведението на ищеца преди и след обвинението. Твърди, че И. е един от най-съвестните служители в системата на МВР и че отстраняването му от работа след привличането му като обвиняем се отразило изключително негативно на него и на семейството му. Установява и че след, като уволнението на ищеца било отменено и същия бил възстановен на работа, той бил много притеснен първите месеци. Освен това ищеца изпитвал постоянен стрес да не бъде отново отстранен от работа, притеснявал се и че колегите му разбирали, когато получавал призовки за наказателното дело по месторабота. И. се притеснявал и от мнението на съседите си, особено след като било излъчено по местните телевизии и публикувано по местните вестници това, че пътни полицаи са обвинени в корупция и са отстранени от длъжност, както и са им връчени призовки. Ищецът имал проблеми с нервната система, вземал медикаменти като мента, глог и валериан, развел се със супругата си.

Според показанията на свидетеля М. Б./приятел на ищеца/ вследствие обвиненията и отстраняването му от работа, И. се развел, влошил отношенията със сина си. Ищецът се променил, станал по-затворен, получавал финансова помощ от свидетеля.

Видно от приложените копия от публикации в пресата, повдигнатите срещу няколко полицаи обвинения и хода на процеса е отразявано подробно. В една от публикациите са смоменати две от имената на ищеца-М. И., а в други е посочен, като М. И.

От правна страна съдът е приел, че са установени елементите от фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, обуславящ ангажирането на отговорността на Прокуратурата като субституент на Държавата за вреди. Посочено е, че ищецът е бил привлечен като обвиняем и му е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което впоследствие е признат за невиновен и оправдан. Прието е, че правопораждащият вземането за обезвреда факт е влизането в сила на постановена спрямо него оправдателна присъда, която дава на повдигнатото му и поддържано в рамките на наказателното производство обвинение характеристика на незаконно. Съдът е приел, че държавата дължи репариране на неимуществените и имуществени вреди, настъпили за оправданото лице като пряка последица от незаконното обвинение.

При определяне размера на дължимото обезщетение в съответствие с чл. 52 ЗЗД въззивният съд е взел предвид следните обстоятелства: Ищецът е неосъждано съгласно чл.86 НК лице, на което е повдигнато обвинение в извършването на квалифициран състав на престъплението подкуп, предвид качеството му на длъжностно лице - орган на полицията - престъпление по чл.302, т. 1, вр. чл.301 ал.1 НК, което е тежко по смисъла на чл.93 т.7 НК, тъй като предвижда за извършителя наказание лишаване от свобода от 3 г. до 10 г.. Прието е, че именно защото обвинението е свързано със заеманата от него длъжност по служба, търпените от него негативни последици в емоционалната и психическа сфера са много по-тежки, защото от органите на полицията обществото оправдано очаква и изисква изключителна почтеност, отговорност и съблюдаване на закона и незаконното обвинение рефлектира пряко не само върху имиджа на лицето, но и върху доверието към цялата система, представител на която е то. Приел е, че наказателното производство срещу ищеца не се е развило в разумен срок по смисъла на чл. 6 КЗПЧОС. Прието е, че наказателното преследване спрямо него е започнало през 2011 г. и е приключило с решението на ВКС от 17.01.2020 г., т.е. в двете фази производството е продължило близо 9 г., като продължителността му не може да бъде оправдана с броя на разследваните и привлечени като обвиняеми лица, защото обвинението спрямо ищеца още от 2014 г. е за извършване на престъпление в съучастие само с още едно лице и липсва връзка с евентуална престъпна дейност на другите обвиняеми, за да е обусловено развитието на производството спрямо него от производството спрямо другите лица. Посочено е, че според данните от приложените актове на Прокуратурата и съда, продължителността на производството е резултат от процесуалното поведение на Прокуратурата, която непрецизно е квалифицирала установените от нея деяния, при което се е наложило многократно да прави корекции и да повдига нови обвинения и през 2015 г., когато за първи път е сезирала съда, внесеният от нея обвинителен акт е страдал от недостатъци, обосновали връщането му. Приел е, че отстраняването на недостатъците е отнело на Прокуратурата повече от 2 г. Посочил е, че в съдебната фаза, развита пред три съдебни инстанции, производството е приключило в разумен срок от 2 г. и 6 м. Според съда продължителността на производството има пряко отношение към продължителността на търпене на вредите, но в конкретния казус още на първа инстанция ищецът е бил оправдан и впоследствие оправдателната присъда е потвърдена и от въззивния съд, което, житейски логично, не може да не се отрази позитивно на цялостното емоционално състояние на ищеца и увереността му, че не е извършил деянието, за което е обвинен. Съдът е приел, че не е доказано търпените вреди от наказателното производство да са завишени вследствие интензивността на процесуалните действия срещу него, че по делото не са ангажирани никакви доказателства какви като вид действия са извършвани за периода на производството в досъдебната му фаза, колко често и с каква продължителност. Посочил е, че в рамките на производството на ищеца е наложена мярка на процесуална принуда парична гаранция, т.е. не са били ограничени личната му свобода и правото му на придвижване, като вредата от тази мярка е в имуществената сфера на ищеца, а не в неимуществената такава.

Въззивният съд е приел, че незаконно повдигнатото обвинение е обусловило лишаване на ищеца от правото на труд, прокламирано в чл.48 от Конституцията, тъй като съгласно чл.100 ал.2 ЗДСл в релевантната за казуса редакция към 2012 г. във всички случаи, когато срещу държавен служител е образувано наказателно производство за престъпления, извършени от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т. 1 б."а" НК органът по назначаването го отстранява временно от работа /през 2016 г. тази норма е обявена за противоконституционна/. Прието е, че ищецът е бил отстранен от работа и впоследствие уволнен дисциплинарно, което неминуемо му се е отразило негативно в личен и финансов план и е засегнало както професионалния му, така и социалния му живот. Преценено е за неоснователно становището на Прокуратурата, че не следва да носи отговорност за тази вреда, която била резултат от действията на трето лице - работодателят на ищеца. Приел е, че с оглед цитираната разпоредба, органът по назначаването не разполага с оперативна самостоятелност, а е длъжен да спази предписаното в закона при предпоставките, настъпили именно в резултат от действията на Прокуратурата. Прието е, че засягането на правото на труд е продължило до отмяната на уволнението с решение на ВАС от 17.12.2013 г. - повече от 2 г., след което ищецът е бил възстановен на работа. Не са приети твърденията на ищеца, че повдигането и поддържането на обвиненията спрямо него се е отразило негативно върху мнението на колегите му за него и отношението им. Изводът е обоснован с обстоятелството, че той продължава и към настоящия момент да работи в системата на МВР. Приел е, че разпитаните свидетели са негови колеги и от показанията им се формира извод, че те възприемат случилото се с ищеца като една несправедливост, като „скалъпена” и „изфабрикувана” история, която неоснователно е засегнала живота му. Посочено е, че ищецът не е бил единственият, спрямо когото е предприето наказателно преследване, а напротив - видно от приложените доказателства, вкл. и публикациите в медиите, и показанията на св. В. П., освен срещу ищеца досъдебно производство за извършено същото престъпление по чл.302, т. 1, вр. чл.301 ал.1 НК е образувано срещу още деветима негови колеги от ОД на МВР - Русе, всеки един от които е бил също отстранен от работа, впоследствие уволнен и съответно възстановен по съдебен ред, че всички са призовавани и разпитвани от органите на дознанието, като от публикациите в печата става ясно, че спрямо шестима от тях са внесени обвинителни актове и се е развило съдебно производство. Според съда на фона на провеждано разследване и повдигнати обвинения срещу толкова голяма част от състава на полицията в [населено място], на казуса с ищеца не е гледано от колегите му като на нещо изключително и засягащо единствено него. Посочено е, че не така стои въпросът с обществения имидж на ищеца. Съдът е приел, че към датата на привличането му като обвиняем И. е имал трудов стаж в системата на МВР като полицай, младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция”, около 7 г., като липсват данни да е бил наказван за нарушения по служба. Прието е за установено е, че след започване на разследването към случая има засилен медиен интерес и местният печат постоянно информира обществеността за развитието му. Посочил е, че според приетите като доказателства статии, ищецът и неговите колеги са определяни като „корумпирани служители“, „подкупни катаджии“, „престъпници с униформи“, „група рекетьори на държавна служба“, като в някои от статиите - в-к „Утро“ от 26.02.2015 г. - са посочени и двете им имена, вкл. това на ищеца. Според съда тези публикации, достигнали до неограничен кръг хора, в това число и лично познати на ищеца и неговото семейство, несъмнено са крайно злепоставящи и накърняващи обществения му имидж, честта и достойнството му. Посочено е, че медиите са информирали обществото и за оневиняването на ищеца с оправдателни присъди на две инстанции.

По отношение на здравословното състояние на ищеца въззивният съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства за настъпила неблагоприятна промяна в здравния му статус, при това такава, която да се намира в причинна връзка с проведената спрямо него наказателна репресия.

Съобразявайки гореизложените обстоятелства, въззивният съд е формирал извод, че обезщетение в размер на 25 000 лв. справедливо репарира претърпените от ищеца неимуществени вреди.

По правния въпрос:

С т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост; че понятието справедливост не е абстрактно понятие; че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Прието е, че такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.

Като взема предвид цитираната задължителна практика на ВС, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът преценява, че касационната жалба на Прокуратура на РБългария е частично основателна.

Правилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ , тъй като наказателното производство по повдигнатото срещу ищеца обвинение е завършило с постановяване на оправдателна присъда. Правилно е посочил релевантните факти относими за определяне размера на обезщетението, но не е преценил в достатъчна степен тяхното значение. Като последица от това е приложен неправилно чл.52 ЗЗД и определеният размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди е завишен.

Въззивният съд е отчел тежестта на повдигнатото срещу ищеца обвинение, което е за тежко престъпление по смисъла на чл.93,т.7 НК – повдигнатото обвинение е за престъпление по чл.302,т.1,вр.чл.301 НК и че наказателното производство общо досъдебно производство и съдебна фаза е продължило около 9 години, който срок е неразумен, но не е преценил в достатъчна степен обстоятелството, че е взета мярка за неотклонение парична гаранция, която не е ограничила личните права на ищеца и правото на свободно придвижване.

Установено е по делото, че повдигнатото обвинение на ищеца е свързано със заеманата от него длъжност по служба –ищецът е заемал длъжността младши автоконтрольор I степен в група ОДПКПД на сектор „Пътна полиция”, към Охранителна полиция” при ОД на МВР Русе, категория „Е – II степен. При тази професия очакванията и изискванията на обществото към нея за почтеност и спазване на законите са изключително завишени. По общо правило незаконното обвинение на лице, упражняващо такава професия в извършване на престъпление има по-силно негативно отражение върху неимуществената му сфера, особено в случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на неговата професионална реализация. Установено е, че като последица от образуваното наказателно производство срещу ищеца същият е бил отстранен от работа и след това уволнен дисциплинарно, което е засегнало професионалната му реализация и социалния му живот за период от време от около 2 години, тъй като уволнението е било отменено с влязло в сила на 17.12.2013 г. решение по адм.дело № 296/2012 г. на Административен съд Русе., след което ищецът е възстановен на работа и продължава да работи в системата на МВР. По делото не са налице данни наказателното производство да е възпрепятствало трайно професионалната реализация на ищеца. Не са представени доказателства от които да се установи, че незаконното обвинение е дискредитирало професионалния авторитет на ищеца сред колеги и приятели. От показанията на разпитаните по делото свидетели/колега и приятел на ищеца/ е установено, че колегите на ищеца са възприели случилото се с ищеца като несправедливост, като „скалъпена” история. По делото е установено, че ищецът не е бил единственият, на когото е предявено обвинение за извършено престъпление по чл.302,т.1, вр.чл.301 НК. Установено е, че освен срещу ищеца за същото престъпление е повдигнато обвинение срещу още девет негови колеги от ОД на МВР Русе и всеки от тях е бил отстранен от работа, а след това уволнен, съответно възстановен на работа по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. Тези факти и преценката на показанията на разпитаните свидетели не водят до извод за дискредитиране професионалния авторитет на ищеца сред колегите му.

Медийната разгласа на повдигнатото срещу ищеца обвинение съдът приема, че не може да се определи като източник на неимуществени вреди с по-голям интензитет, тъй като по делото липсват данни прокуратурата неправомерно да е предоставяла невярна информация за хода на наказателното производство. Освен това служебното положение на ищеца предполага засилен обществен интерес във връзка с дейността на служители на МВР. Следва да се отчете и обстоятелството, че медиите са информирали обществото и за оневиняване на ищеца с влязла в сила присъда.

Въззивният съд не е преценил в достатъчна степен обичайният характер на претърпените негативни емоции и промени в поведението на ищеца, което е в пряка причинна връзка с незаконното обвинение - преживения стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки. Освен това по делото не са представени доказателства, от които да се установи влошено здравословно състояние или заболяване на ищеца, които да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца М. И. съдът съобразява: тежестта на обвинението; приложената мярка за неотклонение – парична гаранция; продължителността на наказателното производство – около 9 години; проведените процесуални действия с участието на ищеца; възрастта на ищеца към момента на повдигане на обвинението 43 години; обстоятелството, че повдигнатото обвинение е за извършено престъпление в област, която е професионалната реализация на ищеца; липсата на данни за трайно и необратимо възпрепятстване на професионалната му реализация в резултат на незаконното обвинение, както и липсата на данни за дискредитиране професионалния авторитет на ищеца сред колеги и приятели; преживените негативни емоции - стрес, страх от изхода на делото, неувереност, отчуждение от приятели и близки, които вреди са в рамките на обичайните; липсата на данни за увреждане на здравословното състояние на ищеца и заболяване в пряка причинна връзка с незаконното обвинение; медийното разгласяване на наказателното производство с името на ищеца, както и разгласяването на постановената оправдателна присъда; обществено-икономическите условия на живот в страната към датата на увреждането. С оглед на посоченото и като взема предвид разпоредбата на чл.52 ЗЗД съдът преценява, че сумата от 15 000 лв. е справедлив размер обезщетение, който е достатъчен за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди. Предявеният иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ е основателен за сумата 15000 обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата част до сумата 25 000 лв. искът е неоснователен и следва да се отхвърли. В отхвърлената част на иска за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 25 000 лв. до 60 000 лв. въззивното решение не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед на изложеното въззивното решение на Апелативен съд Велико Търново следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на Окръжен съд Русе по гр.дело № 784/2021 г. в частта, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ над сумата 15 000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и над сумата 625 лв. до 1115.44 лв., за която е осъден ответника да заплати на ищеца разноски по делото пред първата инстанция, както и в частта, с която е осъден ответника да заплати на ищеца сумата над 768 лв. до 1280 лв. разноски за въззивното производство. Вместо отменената част предявения иск с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ следва да се отхвърли над сумата 15 000 лв. до 25 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата обжалвана част въззивното решение следва да се остави в сила.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 174/01.12.2022 г. по в.гр.дело № 324/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново в частта, с която е потвърдено решение № 203/14.06.2022 г. по гр. дело № 784/2021 г. на Окръжен съд Русе в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на М. Р. И., ЕГН [ЕГН] сумата над 15 000 лв. до 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 20-П/2011 г. по описа на СО-СГП, за което М. Р. И. е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 306/2017 г. на РОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане и е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на М. Р. И. сумата над 625 лв. до 1115.44 лв. разноски по делото за първата инстанция, както и да му заплати сумата над 768 лв. до 1280 лв. разноски по делото за въззивната инстанция и вместо отменената част постановява

Отхвърля предявения иск от М. Р. И., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратура на РБългария, [населено място], [улица], № с правно основание чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ за присъждане на сумата над 15 000 лв. до 25 000 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на повдигнато обвинение по ДП № 20-П/2011 г. по описа на СО-СГП, за което М. Р. И. е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № 306/2017 г. на РОС, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2021 г. до окончателното изплащане.

Оставя в сила решение № 174/01.12.2022 г. по в.гр.дело № 324/2022 г. на Апелативен съд Велико Търново в останалата обжалвана част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: