Уведомяване на поръчителя за предсрочна изискуемост на банков кредит

Текстът на акта

Ключови фрази

Иск за съществуване на вземането * цесия * предсрочна изискуемост * поръчителство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50126

[населено място], 08.12.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в открито заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО МЛАДЕНОВ

АННА НЕНОВА

с участието на секретаря Ивона Мойкина и като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 1608 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „ОТП Факторинг България„ ЕАД против решение № 66/14.10.2021 г. по т.д.№ 1209/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260037/13.01.2021 г. по гр.д.№ 5751/2019 г. на Районен съд – Стара Загора – за отхвърляне предявения от касатора, по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК, против П. З. М. иск, за установяване вземания на дружеството против същата, на основание договор за цесия от 15.05.2019 г., сключен с цедент „Банка ДСК„ЕАД, с който са прехвърлени вземания на банката против кредитополучателя Г. Л. и ответницата П. М., в качеството й на поръчител, по сключен с кредитополучателя договор за кредит текущо потребление от 15.06.2016 г.. Касаторът счита, че в тази му част въззивното решение е постановено в противоречие с материалния закон, при неотчитане същността на поръчителството и правното положение на поръчителя, предвид решаващия извод на въззивния съд, че отговорността на ответницата не може да бъде ангажирана, поради неуведомяването й, отделно от уведомяването на кредитополучателя – длъжник, за упражнено от кредитодателя потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Излага и евентуални съображения, че дори да бъде споделен за правилен този извод – необходимо уведомяване и на поръчителя за обявена предсрочна изискуемост към датата на подаване заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК - искът отново не би могъл да се отхвърли изцяло, а е следвало да бъде уважен за падежираните вноски до датата на формиране силата на пресъдено нещо, съгласно приетото в ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Касаторът атакува въззивното решение и в частта му, с която , след обезсилване на първоинстанционното в тази му част, са оставени без разглеждане предявените в евентуалност спрямо установителните по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК , осъдителни искове на „ОТП Факторинг България „ АД против П. М., за заплащане на същите суми - предмет на установителните искове. Страната се позовава на формирана практика на касационна инстанция, за допустимостта на предявени в евентуалност от отхвърлянето на исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК, осъдителни искове за същите вземания.

Ответната страна - П. М. , чрез назначения си особен представител – оспорва касационната жалба, поддържайки правилността на изводите на въззивния съд. Акцентира на обстоятелството, че ищецът се легитимира с договор за цесия, която не й е съобщена, наред с непредявяване на самата предсрочна изискуемост, което не може да се приеме за осъществено и в самия процес, с предявяването на исковата молба на това основание, доколкото страната се представлява от особен представител. Приемането за редовно на такова връчване се основава на фикция, която следва да бъде уредена от закона и не се обхваща от процесуалната фикция за редовност на връчването на исковата молба и приложенията към нея от особения представител.

С определение № 50293/02.05.2023 г. касационното обжалване е допуснато по въпросите : 1/ Необходимо ли е, за да настъпи предсрочната изискуемост на кредит, да бъде уведомен и поръчителят за нея или е достатъчно такова уведомление да бъде получено единствено от кредитополучателя ? и 2/ Допустимо ли е установителния иск , предявен по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК от кредитор - цесионер, да бъде съединен с евентуален осъдителен иск за същото вземане, при условие че установителният иск бъде отхвърлен поради ненастъпила предсрочна изискуемост ? Допълнителният селективен критерий по всеки от въпросите е обоснован в хипотезата на чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, с постановени по реда на чл.290 ГПК решения, съответно : по първия въпрос – решение по т.д. № 2142/2015 г. на І т.о. на ВКС, а по втория – решения по т.д.№ 2356/2019 г. и т.д.№ 1035/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290 ал.2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното :

За да отхвърли предявените по реда на чл. 422 ал. 1 ГПК установителни искове на цесионера „ОТП Факторинг България„ АД против П. З. М., за установяване вземания на ищеца на основание договор за цесия, с който цедентът „ Банка ДСК „ ЕАД му е прехвърлил вземанията си срещу Г. Л. - кредитополучател и П. М. – в качеството на поръчител и съответно солидарен с кредитополучателя длъжник, на основание договор за банков кредит за текущо потребление , при условия на обявена от кредитодателя предсрочна изискуемост на кредита, въззивният съд се е обосновал с непредяваването й на поръчителя, а единствено на кредитополучателя, спрямо който издадената заповед за незабавно изпълнение, за същите вземания е стабилизирана, поради неподадено от Г. Л. възражение по реда на чл. 414 ГПК.

За да остави без разглеждане предявените, в евентуалност спрямо установителните, осъдителни искове за същите вземания, след обезсилване на първоинстанционното решение в тази му част, въззивният съд се е обосновал с наличие на практика на касационна инстанция в този смисъл / непосочена / и с приетото в т. 11б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№ 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изхождайки от обстоятелството, че при отхвърляне на исковете по чл. 422 ал. 1 ГПК издадената заповед за незабавно изпълнение не подлежи на обезсилване, а само обезсилването на същата е предпоставка за допустимост на предявен осъдителен иск за същите вземания .

По правните въпроси :

Решение по т.д. № 2142/2015 г. на І т.о. на ВКС препраща към приетото в т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което, в хипотеза на предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, вземането произтичащо от договор за банков кредит става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Доколкото ТР борави с понятието „длъжник„, каквото качество обективно има и поръчителят и не съдържа изрични указания / вкл. в мотивите /, изключващи самостоятелното предявяване на предсрочна изискуемост и на поръчителя, с цитираното решение е прието точно това : че предсрочната изискуемост настъпва от датата на която волеизявлението на банката - че счита кредита за предсрочно изискуем - е достигнало до длъжника – кредитополучател , ако са били налице и посочените обективни предпоставки. Датата на обявяване на длъжника - кредитополучател на предсрочната изискуемост на кредита е и началния момент, от който тече 6 - месечния срок по чл. 147 ал. 1 ЗЗД.

Настоящият състав споделя извода, че не се изисква предсрочната изискуемост на кредита задължително да се обяви и на поръчителя, защото поръчителят приема да отговаря за чуждото задължение в обема и при условията, при които отговаря самия длъжник, освен ако са изрично договорени по-леки / чл. 139 ЗЗД /. Следователно, ако длъжникът – кредитополучател вече е поставен в забава относно целия дълг, с предявяване на обявената от кредитора предсрочна изискуемост на дълга, за който и поръчителят отговаря, то предявяването й на последния е лишено от самостоятелни правни последици досежно отговорността на всеки от двамата към кредитора.

По втория правен въпрос:

Отграничавайки хипотезата на т. 11б от ТР № 4/2014 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС от хипотеза на отхвърлен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита, а не поради несъществуване на вземането, съставите на ІІ т.о. на ВКС по т.д. № 2356/2019 г. и т.д.№ 1035/2020 г. са мотивирали допустимост на осъдителен иск за вземания, за които предходно предявен установителен иск, по реда на чл. 422 ГПК, е отхвърлен, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, независимо че в този случай, съгласно приетото в същото ТР, заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителният лист въз основа на същата не подлежат на обезсилване.

Настоящият състав споделя така даденото разрешение, относимо към частта от въззивното решение, с което , след отхвърляне на главния иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК, съдът е счел евентуално предявените за същите вземания осъдителни искове за недопустими .

По съществото на касационната жалба :

В частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на установителния иск по чл. 422 ал. 1 ГПК – единствено на основание необявена на поръчителя предсрочна изискуемост на кредита, въззивното решение е неправилно, с оглед отговора на първия правен въпрос. Ирелевантността на това обстоятелство прави излишно произнасяне по останалите възражения на ответника, основани на предявена на поръчителя, но ненадлежно, предсрочна изискуемост на кредита, предвид нередовност на самото уведомяване. Надлежното предявяване на предсрочната изискуемост на длъжника – кредитополучател Г. Л. не е оспорено от ответницата. Ирелевантно за отговорността й е и обстоятелството, че цесията от кредитодателя - цедент „ Банка ДСК „ АД в полза на ищеца и настоящ касатор, на която същият основава претенциите си, не е била съобщена на П. М., в качеството на поръчител. Уведомяването на длъжника – кредитополучател, респ. солидарния длъжник, какъвто се явява поръчителя, е необходимо единствено с цел да се даде известност кому се дължи. Извършени на кредитора – цедент плащания от длъжника или поръчителя, преди уведомяването им за цесията, но след сключването на договора за цесия, съставляват точно изпълнение на задължението им . Цесионерът не може да им противопостави възражение, основано на чл. 75 ал. 1 ЗЗД - че не са платили на действителния кредитор. Възражение, че е платила на банката преди узнаване за цесията, което плащане действително би имало съобразим погасителен ефект, ответницата не е въвела.

Тъй като въззивният съд не се е произнесъл по същество по наличието и обхвата на отговорността на ответницата, обосновавайки се с формалното основание за ненастъпила за нея предсрочна изискуемост на дълга, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд,вкл. в частта по евентуално предявените искове, производството по които е било неправилно прекратено, предвид отговора на втория правен въпрос.

С оглед връщането на делото, по отговорността за разноски за настоящото производство, съгласно чл. 294 ал. 2 ГПК, компетентен да се произнесе е въззивния съд по новото му разглеждане.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА изцяло решение № 66/14.10.2021 г. по т.д.№ 1209/2021 г. на Окръжен съд – Стара Загора и ВРЪЩА делото за ново произнасяне по предявените от “ОТП Факторинг България„ АД против П. З. М. обективно и в евентуалност съединени искове.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ:

ЧЛЕНОВЕ: