Отказ за възобновяване на наказателно дело при неявяване по вина на осъдения

Текстът на акта

Ключови фрази

Кражба, извършена чрез разрушаване, повреждане или подкопаване на прегради, здраво направени за защита на лица или имот * задочно осъден * задочно осъждане * неоснователност на искане за възобновяване

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50141
гр. София, 01.11.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илияна Рангелова и участието на прокурор Атанас Гебрев като изслуша докладваното от съдия Колева КНД № 499/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения И.-Д. С. Р. за възобновяване на НОХД № 1586/2020 г. на Софийски районен съд, по което е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК, както и отмяна на постановената присъда, потвърдена с решение на Софийски градски съд по ВНОХД № 3726/2021 г. В искането се твърди, че съдебните фази на производството са приключили без него, поради което счита, че е било нарушено правото му на лично участие в процеса. Претендира възобновяване на производството, отмяна на въззивното решение и потвърдената с него присъда на първоинстанционния съд, както и връщане на делото за ново разглеждане на първостепенния съд.

В съдебно заседание пред касационната инстанция молителят и неговият защитник поддържат искането за възобновяване. Акцентират на факта, че искателят не е участвал лично в съдебното производство, водено срещу него. Затова претендират за възобновяване на делото и връщане на същото на Софийски районен съд.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище, че искането за възобновяване е неоснователно. Той счита, че осъденият е знаел за започналото срещу него наказателно производство като съдът е изпълнил задължението си да му осигури справедлив процес, а осъденият сам е решил да напусне пределите на страната, поради което пледира за отхвърляне на искането.

В последната си дума осъденият Р. моли производството по делото да бъде възобновено.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното:

Искането за възобновяване е допустимо, т. к. е подадено от осъдения в шест месечен срок от узнаване за влязлата в сила присъда.

За момент на узнаване от осъдения И.-Д. Р. за постановената спрямо него присъда следва да се приеме датата 28.01.2022 г., когато той е депозирал искане до СГС за издаване на копие от постановеното решение по ВНОХД № 3726/2021 г. Самото искане за възобновяване е подадено чрез СРС до САС на 04.05.2022 г.

Разгледано по същество, искането за възобновяване по този текст от закона е неоснователно.

Възможността, която предоставя НПК за повторно разглеждане на делото с участие на задочно осъдения е поставена в зависимост от наличието на предвидените в чл. 423, ал. 1 НПК предпоставки. На първо място, необходимо е осъденият да не е бил запознат с характера и естеството на повдигнатото му обвинение и на второ – неучастието му в производството не следва да се дължи на собственото му недобросъвестно процесуално поведение.

По делото е установено следното:

На 10.04.2019 г. молителят И.-Д. С. Р. бил привлечен и разпитан в качеството на обвиняем по ДП № 3382 ЗМК-431/2019 г. като му била определена мярка за процесуална принуда – подписка.

Досъдебното производство приключило задочно срещу искателя, т. к. след щателно издирване той не бил установен на територията на страната.

В районен съд - София срещу И.-Д. Р. било образувано НОХД № 1586/2020 г., по което постъпили данни, във връзка с провежданото му общодържавно издирване, че той се намира в СЦЗ. От там Р. бил редовно призован и участвал в проведеното разпоредително заседание по делото.

Осъденият Р. участвал лично в съдебните заседания, състояли се на 21.09.2020 г., 23.11.2020 г. и 17.03.2021 г., като последното се провело с онлайн участие на Р., защото той отсъствал от Р България. Делото било отложено за 15.04.2021 г., когато била постановена присъдата по образуваното съдебно производство пред СРС и молителят Р. не присъствал.

По жалба на служебния защитник на осъдения Р. пред СГС било образувано ВНОХД № 3726/2021 г., за разглеждането на което подсъдимият не бил редовно призован, т. к. по сведение на леля му той не се намирал в страната и тя не приела призовката. Производството пред въззивния съд приключило без подс. Р. да е уведомен за образуването му.

На 28.01.2022 г. осъденият Р. подал молба до СГС, с която искал копие от решението по ВНОХ № 3726/2021 г. по описа на същия съд.

На 04.05.2022 г. в Софийски апелативен съд била депозирана молба от И.-Д. Р. за възобновяване на съдебното производство по делото с наведени две групи аргументи – такива по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и по чл. 423, ал. 1 НПК. С определение от 27.05.2022 г. състав на Софийски апелативен съд прекратил производството по ЧНД № 474/2022 г. и изпратил делото на Върховния касационен съд за произнасяне по искането на осъдения от негова компетентност. В този смисъл, настоящият състав дължи отговор на възраженията, свързани с преценката за наличие на предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК.

В конкретния случай не е изпълнено първото кумулативно условие на закона, а именно – осъденият да не е знаел за образуваното срещу него наказателно производство. Точно обратното. По делото се установява, че осъденият Р. е участвал лично в процесуално-следственото действие привличане на обвиняем и разпит в това качество. Така той е бил уведомен за започналото срещу него наказателно производство.

Нещо повече, той е участвал и във воденото спрямо него съдебно производство пред СРС. Въпреки трудностите за съда да намери и призове за участие в първоинстанционното производство привлеченото към наказателна отговорност лице, той изпълнил това свое задължение, връчил му е обвинителен акт и Р. е участвал лично във всички съдебни заседания пред първостепенния съд освен в последното, в което била постановена осъдителната спрямо него присъда. Затова, може да се приеме, че с напускане на адреса си в страната, в хода на висящ пред съд процес, искателят се е дезинтересирал от личното си участие в съдебната фаза на производството.

По образуваното пред него по жалба на служебния защитник на осъдения дело Софийският градски съд преценил, че искателят сам е взел решение за напускане пределите на страната и не е пожелал да участва лично във въззивното производство, поради което е разгледал делото в отсъствие на молителя И.-Д. Р..

Действително, една от основните гаранции за пълноценното упражняване на правото на защита на привлеченото към наказателна отговорност лице е личното му участие при проверката и събирането на доказателствата, но законодателят е предвидил случаи, в които делото може да се разгледа и в негово отсъствие щом това се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на осъдения. Този факт – че делото пред първоинстанционния и въззивния съдилища е приключило в отсъствие на Р. не може да доведе до търсения от молителя резултат – възобновяване на производство на това основание, защото той сам се е поставил в невъзможност да участва лично в процеса, доколкото е нарушил определената му мярка за неотклонение – подписка, с която е поел задължението да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган. Наред с това е участвал в няколко съдебни заседания пред първостепенния съд и е бил наясно с характера и естеството на повдигнатото срещу него обвинение.

При така установените обстоятелства, касационната инстанция намира, че осъденият е бил уведомен за воденото срещу него наказателно производство и сам се е лишил от възможността да участва лично в цялата съдебна фаза на процеса, поради което не са налице основанията на чл. 423, ал. 1 НПК за възобновяване на наказателното дело.

В молбата за възобновяване на И. – Д. Р. са посочени оплаквания, свързани с неучастието му при събиране и проверка на доказателствата, както и относно справедливостта на наложеното му наказание, които попадат в основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. По тях компетентен да се произнесе е апелативен съд – София, пред когото делото е било първоначално образувано и на когото то следва да се изпрати след като настоящият състав остави без уважение искането за възобновяване.

Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И.-Д. С. Р. за възобновяване на производството по НОХД № 1586/2020 г. по описа на Софийски районен съд.

ИЗПРАЩА делото на Софийски апелативен съд за произнасяне по искането за възобновяване на делото на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.