Задължение за изслушване на родителите при промяна на режима на лични отношения

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 102

гр. София, 16.02.2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесети и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №2994 по описа за 2023 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. А. К. от [населено място], чрез процесуален представител адв. М. Х. - М., против въззивно решение № 438 от 05.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 399/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с което след отмяна изцяло на решение № 397/28.11.2022г. по гр.д. № 118/2022г. по описа на Районен съд - Асеновград, по предявения от Х. Г. Х. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК е изменен определения с решение по гр.д.№910/2018г. на Районен съд – Асеновград режим на лични отношения на бащата Х. Г. Х. с детето Д. Х. Х., като е определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща в 16.00 часа в неделя в дома на майката; 20 дни или два пъти по 10 дни през лятото, които дни да не съвпадат с платения отпуск на майката; през Новогодишни празници – в четните години бащата да взема детето от 10.00 часа на 31.12 на съответната календарна година, с преспиване на детето при бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на детето, до 16.00 часа на 01.12 на следващата календарна година; един ден преди или след рождения ден на детето. Присъдени са разноски за двете инстанции в полза на ищеца.

Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато с определение № 3496 от 13. 11. 2023г. по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: „Длъжен ли е съдът да изслуша двамата родители в производство по чл.59, ал.9 СК за определяне на режима на лични отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, съгласно чл.59, ал.6 СК?“ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като то противоречи на приетото в ППВС № 1/1974 г. и на каузалната практика на ВКС в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Съгласно задължителните указания и разяснения, дадени в т. II от ППВС №1/12.11.1974 г., съдилищата, като изхождат от обстоятелствата на конкретния случай и интересите на децата, при решаването на спора относно упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да съобразяват в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по съществените от тях са изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към децата, желанието на родителите да отглеждат и възпитават децата след развода, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на децата, възможността трети лица да оказват помощ при тяхното отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, на когото ще се предоставят родителските права, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага, вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор има отношение към възпитанието на децата. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Както е посочено в множество решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК /пример: Решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; Решение № 163/27.06.2018 г. по гр. дело № 1332/2018 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др./, съдът е длъжен да извърши преценката си за това, на кого от двамата родители да предостави упражняването на родителските права, единствено на базата на задълбочена и комплексна съпоставка на всички относими в конкретния случай обстоятелства, давайки оценка на възпитателските качества на всеки от родителите, на неговия морален облик, на начина, вида, продължителността, ефективността на полаганите от него грижи към детето, на изразената му готовност да живее с детето, анализирайки данните за реално предприети действия в тази посока, изследвайки към кого от двамата родители в по-голяма степен детето е привързано, както и дали родителят разполага с помощта на трети близки до детето лица, на които при нужда може да разчита, съобразявайки социалната среда, в която предстои да живее детето след развода - бит, нрави, схващания, манталитет на обкръжаващите родителя лица, жилищно-битовите му условия на живот, финансовите възможности, начинът на живот, както и да съобрази пола и възрастта на детето. Същевременно съдът следва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето.В Постановление № 1 от 12.XI.1974 г. по гр. д. № 3/74 г., Пленум на ВС, както и в установената практика на ВКС /намерила израз в много решения на касационната инстанция : решение № 278/22.10.2014 г. по гр. дело № 1784/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 129/19.06.2013 г. по гр. дело № 1119/2012 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 21/30.01.2014 г. по гр. дело № 5451/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 207/24.07.2013 г. по гр. дело № 911/2012 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 215/21.06.2011 г. по гр. дело № 1325/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 26/02.03.2010 г. по гр. дело № 598/2009 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 194/10.06.2014 г. по гр. дело № 7753/2013 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 40/15.02.2012 г. по гр. дело № 522/2011 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС; решение № 222/24.06.2015 г. по гр. дело № 6894/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 111/28.05.2018 г. по гр. дело № 4185/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС; решение № 244/15.07.2015 г. по гр. дело № 7234/2014 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и др./, която се споделя и от настоящия съдебен състав, се приема, че съгласно чл. 59, ал. 6, изр. 1 СК съдът е длъжен да изслуша родителите, както и децата при условията на чл. 15 от Закона за закрила на детето, да вземе становище от дирекция „Социално подпомагане“ и ако е уместно, може да изслуша и други лица. Изслушването на родителите в производството при определяне на родителските права и на мерките за лични контакти по чл. 59 от СК е задължително, а не факултативно. По своята същност то не е равнозначно на разпит на свидетели или на обяснения на страните по делото, а има за цел да се чуят съображенията на родителите за възможно най-правилната защита на интересите на децата, с оглед съгласуване на техния личен интерес с интересите на семейството и на обществото. Неизпълнението на това задължение съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Според разясненията, дадени в мотивите към т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на ненавършилите пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба. Така и в съдебната практика трайно и последователно е разяснено, че неспазването на задължението за изслушване от съда на родителите и/или децата, навършили десет години, съставлява нарушение на съдопроизводствено правило /чл. 59, ал. 6, пр. 1 СК/ и въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, с оглед засиленото служебно начало по делата за родителски права, мерките за лични отношения и тяхното изменяване, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично, както и да изслуша детето при спазване на процедурата по чл.15 ЗЗД. Това нарушение на съдопроизводствените правила е съществено, когато се е отразило върху постановения краен резултат по спора.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Пловдив, евентуално – да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен.

Ответникът по касационната жалба Х. Г. Х. в писмен отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК, чрез процесуален представител адв. А.П., изразява становище по същество за неоснователност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С обжалваното въззивно решение по предявения от Х. Г. Х. иск с правно основание чл.59, ал.9 СК е изменен определения с решение по гр.д.№910/2018г. на Районен съд – Асеновград режим на лични отношения на бащата Х. Г. Х. с детето Д. Х. Х., като е определен режим на лични отношения както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване в съботната нощ, с право на бащата да взема детето от 10.00 часа в събота и да го връща в 16.00 часа в неделя в дома на майката; 20 дни или два пъти по 10 дни през лятото, които дни да не съвпадат с платения отпуск на майката; през Новогодишни празници – в четните години бащата да взема детето от 10.00 часа на 31.12 на съответната календарна година, с преспиване на детето при бащата и връщане на детето при майката, по местоживеенето на детето, до 16.00 часа на 01.12 на следващата календарна година; един ден преди или след рождения ден на детето.

За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че интересът на детето изисква съдът да определи нов режим на лични отношения, изразени в срещи, които да са редовни, разширени спрямо предходния режим и осигуряващи наистина лична връзка на детето с баща му; че родителите могат да имат каквито си искат лични отношения помежду си, но това не следва да се отразява върху интересите на детето от лична връзка с всеки един от родителите му.

Решението е неправилно.

С оглед на дадения отговор на поставения правен въпрос, доводите в касационната жалба, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение като не е упражнила правомощията си по чл.59, ал.6 СК, във връзка с чл.15 от Закона за закрила на детето, са основателни. В нарушение на процесуалните правила съдът не е изслушал родителите на малолетното дете, за бъдат преценени в цялост специфичните и конкретни обстоятелства, пряко свързани с неговите интереси.

С оглед характера на спора, който задължава съдилищата служебно да следят за интереса на децата, поради което поверяват служебно не само валидността и допустимостта на въззивното решение и приложението на императивна материалноправна норма, но следят служебно изцяло за правилността на въззивния съдебен акт, настоящият съдебен състав констатира, че въззивният съд не е изпълнил и задължението си да изиска социален доклад, още повече, че в случая по делото във въззивната инстанция е представено доказателство - удостоверение за сключен граждански брак от 18.88.2022г., за новонастъпил факт – сключен граждански брак от бащата, което е останало необсъдено от въззивния съд.

Както се посочи, съгласно ППВС №1/1974г. интересът на децата се преценяват с оглед на следните обстоятелства: родителски качества; полагане грижи и умения за възпитание; подпомагане подготовката за придобиване на знания; трудови навици; морални качества на родителя; социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата; привързаност между деца и родители и между децата и др. Повечето от тези критерии за преценка към настоящия момент са посочени изрично от законодателя в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от действащия СК, както и в § 1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД. Съгласно приетото по т.1 от ТР №1/2013г. ОСГТК, доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. Ограниченията в дейността на въззивната инстанция не се прилагат и в хипотезата, когато осъществяването на въззивните функции при защитата на правата на някои частноправни субекти е дължимо и в защита на друг, публичен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. Затова, когато законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/, или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случай, че първоинстанционният съд не е изпълнил тези си задължения, това процесуално нарушение следва да бъде поправено служебно от въззивната инстанция независимо от липсата на нарочно оплакване във въззивната жалба.

Посочените обстоятелства налагат касиране на въззивното решение, като делото следва да се върне на въззивния съд, който следва да изслуша родителите, да изиска социален доклад и с оглед установените данни и интереса на детето да постанови своето решение по същество. Въззивният съд е този, който следва да реши и въпроса за отговорността на страните за направените в производството разноски, съобразно крайния изход на спора - чл. 294, ал. 2 ГПК.

Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 438 от 05.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 399/2023 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд - Пловдив.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: