Представителство на етажните собственици при оспорване на решения на общото събрание

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 236

София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на седми декември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА

Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

при секретаря Нели Първанова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 4244 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303, ал.1, т.5 ГПК.

Образувано е по шест броя молби за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение № 579 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 523/2023 г. на Бургаския окръжен съд, с което се потвърждава решение № 447 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 1713/2021 г. на Несебърския районен съд, с което е отменено по иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС, предявен от „Стройинвест-АБ“ ООД, решението по т.6 от протокол от 12.11.2021 г. на ОС на ЕС на сграда с идентификатор 51500.505.395.2 с адрес [населено място], [улица], според което „Стройинвест-АБ“ ООД следва да бъде извадено от сградата за срок от 21.11.2021 г. до 10.10.2024 г.

Молителите З. К., П. К., Р. Р. С., Б. А. Й., „Н. 09“ ООД и К. Д. К. твърдят, че са собственици на обекти в сградата, предмет на влязлото в сила решение. Искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС бил предявен срещу ненадлежен ответник – Етажна собственост на сграда с идентификатор № ... , представлявана от управителя Р. Р. С.. Твърдят, че съдът отказал да уважи искането на управителя да конституира като ответници отделните етажни собственици, като по този начин ги лишил от участие в процеса. Влязлото в сила решение ги обвързвало, без да са могли да се защитят. Затова искат отмяната му.

Отделно от това в молбите за отмяна се поддържа, че исковата молба била предявена срещу ненадлежен ответник; в нея бил посочен нелегитимен процесуален представител; съдът не конституирал като задължителни необходими другари надлежните ответници и постановил недопустимо решение, тъй като не била налице пасивна процесуална легитимация на посочения в решението ответник.

Изложени са доводи, че етажната собственост не е субект на правото; че самостоятелни субекти съгласно чл.5, ал.1, т.1 вр. чл.8, ал.1 ЗУЕС, са отделните етажни собственици; че управителят на ЕС може да представлява етажните собственици само в изрично предвидените от закона случаи, но не и в процесния, тъй като искът по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС не попада в приложното поле на чл.41 ЗУЕС; че по иска с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС като ответници следва да бъдат конституирани всички етажни собственици, с изключение на самия ищец. Има позоваване на практика на ВКС - определение № 582 от 7.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1120/2012 г., IV г. о., определение № 546 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2013 г., I г. о., определение № 496 от 13.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о.

Ответникът в производството „Стройинвест-АБ“ ООД оспорва молбите. Счита, че те са неоснователни, като излага доводи в подкрепа на тезата си, анализира посочената от молителите практика на ВКС и се позовава на определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о. и решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о.

С определение № 2952 от 10.10.2023 г. по настоящото дело, постановено в производство по чл.307 ГПК, молбите за отмяна са допуснати до разглеждане в открито съдебно заседание.

За да се произнесе, настоящият състав на ВКС приема следното:

С атакуваното решение № 579 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 523/2023 г. на Бургаския окръжен съд е потвърдено решение № 447 от 15.12.2022 г. по гр. д. № 1713/2021 г. на Несебърския районен съд, с което е отменено по иск с правно основание чл.40, ал.1 ЗУЕС решението по т.6 от протокол от 12.11.2021 г. на ОС на ЕС на сграда с идентификатор № ... с адрес [населено място], [улица], според което „Стройинвест-АБ“ ООД следва да бъде извадено от сградата за срок от 21.11.2021 г. до 10.10.2024 г.

Искът е бил предявен от „Стройинвест-АБ“ ООД срещу Етажна собственост на сграда с идентификатор № ... с адрес [населено място], [улица], представлявана от управителя Р. Р. С..

В отговора на исковата молба са изложени подробни възражения и доводи по предявения иск, но не се повдига въпросът за това кой е надлежен ответник по иска.

С молба вх. № 10877/07.12.2022 г., подадена от Етажната собственост чрез нейния управител преди провеждане на второто съдебно заседание в първата инстанция, е изразено становище, че съдът следва да конституира като ответници всички етажни собственици, с изключение на ищеца. Със същата молба са изложени и доводи по съществото на правния спор, като се поддържа молба за отхвърляне на предявения иск.

Районният съд е дал ход на делото, като е приел, че молбата за конституиране на етажните собственици като ответници /без ищеца/, е неоснователна, като се е позовал на определение № 546 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2013 г., I г. о.

Във въззивната жалба Етажната собственост е развила отвод за недопустимост на първоинстанционното решение поради това, че съдът не е конституирал като ответници останалите етажни собственици, без ищеца.

В решението си въззивният съд е приел, че предявеният иск попада в обхвата на делата по чл.23, ал.4, предл.1 ЗУЕС, по които етажните собственици се представляват от управителя, без за това да е необходимо изричното му овластяване от общото събрание, респ. - участие на всички етажни собственици като страна по делото. Позовал се е на принципните разяснения в решение № 12 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о. и определение № 59 от 27.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г. о.

Както в първата, така и във въззивната инстанция не е имало искане на конкретни етажни собственици да бъдат конституирани като ответници по предявения иск, за да могат лично да участват в делото.

При тези данни следва да се приеме, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 579 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 523/2023 г. на Бургаския окръжен съд е неоснователна.

Практиката на ВКС, на която се позовават молителите, еднозначно приема, че при искове по чл.40, ал.1 ЗУЕС, когато не е създадено сдружение по чл.25 ЗУЕС, ответници са етажните собственици, които не са предявили иска, като те се представляват пред съда от председателя на управителния съвет или от управителя на основание чл.23, ал.4 ЗУЕС. Приема се, че в този случай има законно представителство, предвидено с цел улесняване на процедурата по движение на делата, за да не бъде призоваван всеки етажен собственик поотделно. Приема се също, че в този случай законът не изисква в исковата молба да се сочат имената, адресите и ЕГН на ответниците- етажни собственици. Непосочването на тези данни не представлява нередовност на исковата молба и не обуславя прекратяване на делото поради неизпълнение на указания на съда в тази насока. За да се приеме, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.2 ГПК, достатъчно е да бъдат посочени имената и адресите за призоваване на председателя на управителния съвет. В този смисъл са решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о., постановено в производство по чл.303 и сл. ГПК, както и практика по частни жалби срещу преграждащи определения по искове по чл.40, ал.1 ЗУЕС - определение № 314 от 22.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 287/2009 г., II г. о., определение № 294 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 209/2011 г., I г. о., определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., определение № 546 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2013 г., I г. о. Същото е прието и в определение № 59 от 27.03.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4776/2018 г., I г. о., и определение № 79 от 8.05.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 933/2020 г., I г. о., постановени по частни жалби срещу преграждащи определения по искове с правно основание чл.109 ЗС, касаещи общи части, страни по които също са етажни собственици.

Приема се също, че участието на етажните собственици по дела, по които управителят ги представлява, е предоставено на тяхната преценка и желание за всеки конкретен случай – чл.23, ал.5 ЗУЕС. По искове, предявени от или срещу собствениците в етажната собственост във връзка с изпълнение на решение на общото събрание по управлението на общите части, управителят е законен представител на собствениците в етажната собственост и не е необходимо личното им участие в делото, освен по тяхно желание - определение № 62 от 26.01.2012 г. на ВКС по ч. гр. д. № 713/2011 г., III г. о., определение № 546 от 12.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4945/2013 г., I г. о.

В решение № 12 от 11.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2020 г., II г. о., са изложени по-подробни мотиви във връзка с уредбата на чл.23, ал.4 ЗУЕС. По това дело резултатът е друг – ВКС е счел за необходимо да бъдат посочени имената, адресите и ЕГН на етажните собственици, но по съображения, че се касае за спор за собственост /отрицателен установителен иск/ и в този случай чл.114, ал.1, б.“в“ ЗС изисква вписване на исковата молба. Аналогично е и разрешението, дадено в решение № 123 от 21.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 940/2012 г., II г. о., което е по иск по чл.108 ЗС. Двете решения са постановени по искове за собственост, а не по чл.40, ал.1 ЗУЕС, затова приетото в тях не може да бъде пренесено и по настоящото дело.

В настоящия случай ответници по предявения иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решение на ОС на ЕС са били етажните собственици, с изключение на ищеца „Стройинвест-АБ“ ООД. Това е посочено в диспозитива на първоинстанционното решение. Непрецизното насочване на иска срещу Етажната собственост /неперсонифициран субект/, представлява неточност, а не нередовност на исковата молба, тъй като в този случай се касае за иск по чл.40, ал.1 ЗУЕС и съобразно посоченото по-горе не е необходимо да се посочват индивидуализиращите белези на ответниците – етажни собственици.

Както е прието в решение № 60167 от 6.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2800/2021 г., I г. о., и в настоящия случай молителите, като собственици на самостоятелни обекти в процесната сграда, са били ответници по иска по чл.40, ал.1 ЗУЕС и са били представлявани в производството по делото от управителя на етажната собственост Р. Р. С.. В качеството си на ответници те са участвали в делото и са обвързани от влязлото в сила решение. Те не са заявили желание за лично участие, затова не са били конституирани от съда на основание чл.25 ЗУЕС. Не е налице процесуално нарушение на съда, което да е лишило молителите от лично участие в делото и следователно – не е налице основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение. Като неоснователна, молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода на делото на ответника следва да се присъдят сторените разноски за производството по отмяна.

Ответникът е заплатил на адв. Г. Гарова 1000 лв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.09.2023 г. с предмет подаване на отговор на молбите за отмяна. Допълнително са заплатени на Еднолично адвокатско дружество Б., представлявано от управителя М. Т. Б., 2400 лв. с включен ДДС по договор за правна защита и съдействие от 30.11.2023 г. с предмет процесуално представителство пред касационната инстанция. В съдебно заседание на 07.12.2023 г. процесуалният представител на насрещната страна адв. У. е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съставът на ВКС приема, че с оглед изхода на делото, при съобразяване на неговата фактическа и правна сложност и отчитане на действащите разпоредби на чл.9, ал.4, вр. чл.7, ал.1, т.4 от Наредба за минималните адвокатски възнаграждения следва да присъди на ответника 1000 лв. за отговора на молбата за отмяна и 1500 лв. за процесуално представителство или общо 2500 лв.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на З. П. К., П. А. К., Р. Р. С., Б. А. Й., „Н. 09“ ООД и К. Д. К. за отмяна на влязлото в сила решение № 579 от 10.05.2023 г. по в. гр. д. № 523/2023 г. на Бургаския окръжен съд.

ОСЪЖДА З. П. К. и П. А. К., двамата с адрес за призоваване [населено място], [улица], чрез адв. Л. К.; Р. Р. С. и Б. А. Й., двамата с адрес за съобщения [населено място], [улица], ет.1, чрез адв.С. У.; „Н. 09“ ООД и К. Д. К., двамата с адрес [населено място], [улица] чрез адв. Д. К., да заплатят на „Стройинвест АБ“ ООД със седалище и адрес на управление [населено място], [община], [улица], представлявано от управителя П. Г. Б. сумата от 2500 лв. разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: