Служебно назначаване на автотехническа експертиза за щети по автомобил

Текстът на акта

Ключови фрази

7

Р Е Ш Е Н И Е
№ 202

Гр . София, 27.07. 202 6г .

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд , Търговска колегия, Първо отделение в открито съдебно заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА МИРОСЛАВА КАЦАРСКА

при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ МЕТОДИЕВА, като разгледа докладваното от съдия Кацарска к.т . д . № 2152 по описа за 202 5г ., за да се произнесе , взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 438/13.02.2026г. по к.т.д. №2152/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 447/11.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 2497/2024г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която след частична отмяна на решение № 85/11.06.2024 г. по т.д. № 170/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, искът на К. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането е отхвърлен за разликата над сумата от 7 723,66 лева до размер от 38 487,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „BMW 520”, с peг. [рег.номер на МПС] , застрахован със застрахователна полица № 306X0350699/19.12.2017г., причинени при пожар на 19.11.2018г.
Касаторът К. С. поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се изтъква като довод, че апелативният съд в противоречие със събраните по делото доказателства е приел, че щетата за собственика на увредения в пожара автомобил възлиза само на сумата от 7 723,66 лв. Касаторът счита, че въззивният съд вместо да анализира изслушаните две съдебно - автотехнически експертизи, е възприел част от заключението на едната, като в нарушение на процесуалните правила не е мотивирал защо го кредитира, не е назначил служебно нова / допълнителна експертиза за изясняване на обективната истина. Според касационния жалбоподател присъденото застрахователно обезщетение не е съобразено с размера на претърпените вреди и е определено при игнориране от съда на представените писмени доказателства - фактурите за извършен ремонт. По подробно изложените съображения претендира отмяна на решението в обжалваната му част. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща представител, но е депозирано писмено становище от адв. Пешев, в което сочи, че поддържа жалбата, претендира разноски и заявява възражение за прекомерност на търсеното от ответника юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по жалбата – „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД, я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 14.10.2025г., подаден чрез процесуалния му представител – юриск. Маркова. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа оспорването на жалбата чрез процесуалния си представител – юриск. Лукова, като претендира оставяне в сила на въззивното решение и присъждане на разноски по представен списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищецът К. С. е собственик на лек автомобил „BMW 520”, peг. [рег.номер на МПС] , за който е сключена комбинирана застраховка „КАСКО” и „ЗЛОПОЛУКА” при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица № 306X0350699/19.12.2017г. Апелативният съд е посочил, че в срока на действие на застрахователния договор, на 19.11.2018г. застрахованият автомобил е бил паркиран в [населено място], Република Северна Македония, когато неизвестен извършител разлял леснозапалима течност по задната част на автомобила, като пожарът бил загасен бързо от ищеца и негов съсед. САС е отчел, че палежът и щетите са описани в удостоверение с peг. № 28.7.1.7 – 4469, издадено от Министерство на вътрешните работи на Република Северна Македония. Въззивният съд е изтъкнал, че автомобилът е бил представен за оглед на местна застрахователна компания в [населено място], като е съставен протокол за оглед от 29.11.2018г., изготвени са фотоснимки. Апелативният съд е посочил, че ремонт на автомобила е извършен в оторизирания сервиз „М КАР дооел”- официален сервиз на „BMW“, като са издадени три фактури на обща стойност 38 781,27 лв. - две с дата 30.01.2019 г., съответно фактура № С - 30/19 на стойност 644 773,00 македонски денара, равняващи се на 20 575,79 лева, фактура № С -128/19 от 30.01.2019 г. на стойност 184 012,00 македонски денара, равняващи се на 5 872,13 лева, а третата фактура № С-454/19 е от 29.03.2019 г. на стойност 386 484,00 македонски денара, равняващи се на 12 333,35 лева.
Апелативният съд е изложил, че не кредитира първоначалното заключение на съдебно - автотехническата експертиза, в което вещото лице е дало оценка за стойността на щетите въз основа на представените фактури, като е изтъкнал, че наред с първоначалните позиции за смяна и ремонт са добавени нови 63 позиции за смяна на части, технически и функционално находящи се в предната част на лекия автомобил. САС е посочил, че пожарът е възникнал в задната лява част на лекия автомобил и бързо е бил потушен, поради което огънят не е могъл да причини щети в предната му част, съответно да се налага подмяна на решетка на радиатора, предно панорамно стъкло, фарове за мъгла, накладки, предна ос и други такива части, които според съда са били подменени поради износване в резултат на общата техническа експлоатация. С тези мотиви въззивният съд е посочил, че кредитира допълнителното заключение на САТЕ в частта, в която са оценени подлежащите на смяна и ремонт части и труд в размер на сумата 7 723,66 лева. По изложените съображения САС е приел, че горепосочената сума е дължимото застрахователно обезщетение от ответното дружество, за която сума е потвърдил решението на първоинстанционния съд, и е отменил акта за разликата над сумата от 7 723,66лв. до присъдения от Окръжен съд – Благоевград размер от 38 487,59 лв., за която е отхвърлил иска. Въззивният съд е отразил в решението си, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен предявеният от К. С. иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над сумата от 38 487,59 лева до пълния предявен размер от размер 38 781,27 лева като необжалвано. Решението е влязло в сила като необжалвано и в частта, с която на К. С. е присъдена сумата от 7 723,66лв.
С определение № 438/13.02.2026г. по к.т.д. №2152/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта за отхвърляне на иска на касатора за разликата над сумата от 7 723,66лв. до размер 38 487,59лв. на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „Относно предпоставките, при които въззивният съд следва служебно да назначи експертиза, необходима за установяване на правнорелевантен факт по делото“.
По въпроса е налице задължителна практика на ВКС, като съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001г. на ВКС по тълк. дело №1/2000г. на ОСГК, допускането на експертиза, оглед и освидетелстване може да стане не само по почин на страната, но и служебно от съда. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи, поставени в основата на първоинстанционното решение. В същия смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение №132 от 29.05.2015 г. по гр.д. №7298/2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение №145 от 21.04.2014 г. по гр.д. №4726/2013г. на ВКС, ГК, IV г.о., №240 от 15.01.2021г. по гр.д.№3944/2019г. на ВКС, ІV г.о. и мн. др. Както се приема в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения № 188 от 15.05.2012г. по гр.д.№ 588/2011г. на ІІІ г.о., решение № 324 от 22.11.2011г. по гр.д.№ 392/2011г. на ІІ г.о., решение № 145 от 19.02.2020 г. по т.д. № 3004/2018 г. на ІІ г.о. и др., съдът е длъжен както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи експертиза, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на науката, изкуството, занаятите и др., са нужни специални знания, които съдът не притежава, но които имат отношение към обосноваността на решението. Когато за установяване на правнорелевантни факти са необходими специализирани знания и въпреки изслушаните експертизи, тези обстоятелства не са напълно изяснени, решаващият въззивен съд е длъжен да назначи и служебно допълнителна съдебна експертиза. Както изрично се посочва в решение №113/ 28.02.2011г. по гр.д.№1062/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., за да основе решението си на приетото по делото заключение, съдът по същество следва да го прецени съвкупно с останалите доказателства за обстоятелствата от значение за спора, които се установяват или проверяват със заключението, и от това да направи извод дали е необходимо и допълнително заключение. Настоящият съдебен състав споделя горепосочената практика, явяваща се отговор на поставения въпрос.
По същество на касационната жалба:
Касационната жалба е основателна. Въззивният съд е приел, че тъй като пожарът е възникнал в задната част на лекия автомобил и бързо е бил потушен, не следвало да се вземат предвид увредени части и заменени такива в предната част на автомобила, като следвало заключението на вещото лице по допълнителната автотехническа експертиза да се кредитира в частта, сочеща като вариант, че обезщетението за причинените щети възлиза на сумата от 7 723,66 лв., дължима за щетите, описани по протокола за оглед. Същевременно е видно от таблица 1 на депозираната допълнителна автотехническа експертиза, в която експертът е оценявал описаните в протокола щети, че фигурират позиции, които са посочени като увредени в протокола за оглед, които се намират в предната част на автомобила, а именно по т. 8 – предно стъкло тонирано, по т. 9 – гарнитура за залепване на предно стъкло /уплътнения/, по т. 10 – чистачка /перо/ предно стъкло. Следователно изводът на въззивния съд, че подлежат на репариране само увреди по задната част на автомобила е необоснован и не съответства на заключението по автотехническата експертиза, тъй като в сумата от 7723,66 лв. вещото лице е включило и тези щети, описани и установени в предната част на колата. Видно от обясненията на вещото лице при изслушването му самият първоначален опис от „Сава осигуряване“ е неточен и непълен, тъй като не включва нито един елемент, който е по проводите на автомобила като подкалници, тампон на носачите и т.н. Вещото лице е изтъкнало, че има разлики между протокола и фактурите на фирмата, извършила ремонта, но без някои от описаните части /проводи, тампони/, ремонт не може да се извърши, а и някои щети се установяват след като се качи на стенда съответният автомобил. Експертът е посочил, че в първоначалния опис от „Сава осигуряване“ са включени дори повече увреди в предната част на автомобила, който извод не кореспондира с решаващите мотиви на въззивния съд, че предвид установеното относно механизма на пожара, обезщетението за вреди следва да включва само щетите по задната част на автомобила. Предвид горното, макар формално вещото лице да е дало вариант в допълнителното заключение, изслушано пред първоинстанционния съд, на стойността на щетите само по първоначалния протокол за оглед, а не по проформа фактурите, издадени въз основа на извършен оглед на стенд и уточняване на всички увредени детайли, въззивният съд неправилно е възприел този вариант на експертизата и тази стойност като следващото се обезщетение за вреди с оглед механизма на настъпване на увреждането на автомобила, а именно пожар само в задната част. Категорично са налице увредени детайли и в предната част на колата, а не са включени елементи, които се установяват при преглед на колата на стенд и без които, както сочи вещото лице, не може да бъде извършен ремонт. Въззивният съд е нарушил и разпоредбите на чл. 201 от ГПК и чл. 202 от ГПК, които го задължават да прецени експертното заключение във връзка с останалите доказателства по делото и да назначи допълнително или повторно заключение за изясняване на релевантните за правния спор факти, ако депозираното заключение не е достатъчно пълно и ясно или е необосновано и възниква съмнение за правилността му.
Допуснатите процесуални нарушения са съществени и са довели до необоснованост на въззивното решение, с оглед на което се налага отмяната му в допуснатата до обжалване част на основание чл. 281, т. 3 ГПК, вр. с чл. 293, ал. 2 ГПК. Въззивното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и тъй като се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд съгласно чл. 293, ал. 3 ГПК.
При новото разглеждане на делото въззивният съд предвид липсата на специални знания от съда кои точно части могат да бъдат увредени при процесния пожар следва да назначи допълнителна автотехническа експертиза, в която вещото лице да даде заключение кои точно щети по автомобила са в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие /пожара и конкретния му механизъм/ и каква е стойността за отстраняването им, както и изрично да се установи дали във фактурите за ремонт има посочени дейности и части, които не са увредени при конкретното настъпило застрахователно събитие.
Предвид връщането на делото за ново разглеждане касационната инстанция не се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, които следва да бъдат съобразени от въззивния съд с оглед крайния изход на спора – чл. 294, ал. 2 ГПК, във връзка с чл. 78 ГПК.
Мотивиран от горното, съдебният състав на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Първо търговско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение № 447/11.04.2025г., постановено по в.гр.д. № 2497/2024г. на Софийски апелативен съд, в допуснатата му до касационно обжалване част, с която е отменено решение № 85/11.06.2024 г. по т.д. № 170/2020 г. на Окръжен съд - Благоевград, в частта му, с която искът на К. С. срещу „Застрахователно акционерно дружество АРМЕЕЦ“ АД с правно основание чл. 405, ал. 1 от Кодекса за застраховането е отхвърлен за разликата над сумата от 7 723,66 лева до размер от 38 487,59 лв., представляваща застрахователно обезщетение за вреди на лек автомобил „BMW 520”, с peг. [рег.номер на МПС] , застрахован със застрахователна полица № 306X0350699/19.12.2017г., причинени при пожар на 19.11.2018г.
ВРЪЩА делото на Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.