Задължения на съда при непълна експертиза и разваляне на договор за покупко-продажба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 552

София, 31.08.2026 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Чолакова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова гр.д. № 3311 по описа за 2025 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от О. Г. П. и В. П. П., чрез адвокат Д. Д., срещу въззивното решение на Апелативен съд – Пловдив № 79/05.05.2025г. по в. гр. д. № 89/2025г.

Касационното обжалване е допуснато с определение №1855/08.04.2026 г. по въпросите, обобщени и уточнени от съда (съобразно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: 1/ какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно и 2/ какви са правомощията на въззивната инстанция при наличие на съмнения относно доказателствената сила на прието по делото експертно заключение, с оглед неговата обоснованост, обективност и компетентност на експерта.

Въпросът какво е задължението на съда във връзка с преценката дали дадено заключение по допусната съдебна експертиза е пълно, обективно и компетентно е намерил своето разрешение в трайно установена практика на ВКС, част от която е решение № 267/04.03.2014 г. по гр.д. № 30/2013 г. на І г.о. Според дадените в същата разяснения, възприети и допълнени от настоящия състав, след като съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, изискващи експертни познания, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставените задачи. Когато приетата експертиза не дава точен отговор на поставените задачи, не е достатъчно обоснована, ясна или е непълна, както и когато са налице съмнения относно правилността на изведените в същата крайни изводи, съдът има задължение (чл. 201 ГПК) да постави допълнителни въпроси при разпита на вещото лице, съответно да постави допълнителна задача на експерта, или да допусне повторна експертиза за изясняване на релевантните за правния спор факти. Отказът на съда да допусне допълнителна или повторна експертиза следва да бъде мотивиран и обоснован, а не да почива на формални основания. След като съдът е приел непълно или необосновано заключение, не може да отхвърли исковете поради липса на установеност на относимите към предмета на спора факти и обстоятелства, за доказването на които са необходими специални знания.

Въпросът какви са правомощията на въззивната инстанция при наличие на съмнения относно доказателствената сила на прието по делото експертно заключение, с оглед неговата обоснованост, обективност и компетентност на експерта също е намерил своето разрешение в установената практика на ВКС, включително и задължителна такава (т.10 от ТР №1/2000 г. на ОСГК на ВКС, т.3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 60194/03.12.2021 г. по гр.д. №3345/2020 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 254/05.12.2017 г. по гр.д. №5463/2016 г. на ВКС, ІV г.о. решение № 186/ 23.01.2019 г. по гр.д. № 1149/2018 г. на ВКС, I г.о., решение № 106/02.07.2020 г. по гр. д. № 1897/2019 г. на ВКС, ІV г. о. и др.), която се споделя напълно и от настоящия състав. Според дадените в нея разрешения, въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелстване), ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение при събиране на доказателствата пред първостепенния съд, довело до неизясняване на спора от фактическа страна, необоснованост на фактическите изводи на първостепенния съд или ако доказателствата са необходими за служебно прилагане на императивна материалноправна норма. При наличие на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК въззивният съд има задължение да събере всички допустими, относими и необходими доказателства, установяващи обстоятелства от съществено значение за изясняване на делото от фактическа страна. В мотивите към т. 3 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието още, че ако въззивната жалба съдържа оплакване в посочения смисъл, не е необходимо въззивникът да е поискал назначаване на експертиза за установяване на съответния факт и да е определил задачата на вещото лице. Достатъчно е страната да се е позовала на процесуално нарушение на първата инстанция, което да е попречило на използването на това доказателствено средство, включително пропускът да се назначи експертиза за изясняване на релевантни за делото въпроси. Разяснено е, че когато от оплакванията във въззивната жалба или във връзка с осигуряване приложението на императивна материалноправна норма може да се направи извод за неяснота, непълнота, необоснованост или за съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение, въззивният съд следва служебно да допусне изслушването на нова експертиза, необходима за изясняване на спора от фактическа страна. Съдът следва да формулира задачата на експертизата, с оглед конкретно възникналата нужда и да възложи разноските за изготвянето ѝ на страната, чиято е доказателствената тежест за установяване на съответния факт.

В жалбата си О. Г. П. и В. П. П. излагат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърдят, че при разглеждане на делото въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като приел че спорът е останал неизяснен от фактическа страна, но не допуснал експертиза по въпросите включени в предмета на доказване. Излагат, че при необходимост от установяване на определен факт във връзка с наведено във въззивната жалба оплакване, съдът служебно следва да назначи експертиза и да определи нейната задача. Сочат още, че съдът излязъл извън предмета на въведените в производството възражения, тъй като страните не са оспорили представения по делото сертификат за акредитация на лабораторията направила изследванията. Твърдят, че същото нарушение съдът допуснал и при разглеждане на твърдението за разваляне на сключения между страните договор, като направил извод за промяна на волята на ищците/купувачи, каквото възражение не било въведено в производството. Излагат доводи и за неправилно приложение на материалния закон, тъй като дори да се приемат мотивите на съда за наличие на конклудентни действия, то изявлението за разваляне на съществувалата между страните облигационна връзка е извършено с предявяване на исковата молба. По същество претендират за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на въззивния съд. В условие на евентуалност, ако съдът направи извод за липса на необходимост от събиране на нови доказателства, правят искане за уважаване на предявените искове и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „К. М.“ ООД, чрез адвокат М. А., оспорва жалбата. Твърди, че въззивното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, с практиката на ВКС и съответства на събраните по делото доказателства. Излага, че при разглеждане на делото въззивният съд изпълнил вменените му със закона задължения, тъй като ценил заключението на вещото лице в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Посочил, че съдът няма задължения да приеме заключението на експерта, а следва да го прецени относно неговата обоснованост и съответствие с другите доказателства. Отказът на съда да кредитира приетите по делото заключения е обоснован, а правният спор е разрешен при правилно приложение на правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес. Сочи още, че при постановяване на обжалваното решение съдът съобразил и разясненията дадени в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които експертиза се допуска служебно само в изключителни случаи, изброени в решението. Оспорва твърдението за нарушение на материалния закон, тъй като по делото не е установено соченото от ищците основание за разваляне на договора. По същество прави искане за отхвърляне на жалбата, потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на направените по делото разноски.

Въззивният съд, след отмяна на решението на първостепенния Окръжен съд – Пловдив, постановил друго, с което отхвърлил предявените от О. Г. П. и В. П. П. срещу „К. моторс“ ООД искове за заплащане на сумите, както следва: от 57 500 лева – платена цена по договор за покупко-продажба на нов автомобил, сключен на 06.01.2020 г. в [населено място], поради разваляне на договора, ведно със законната лихва върху нея, считано от 05.04.2022 г. до окончателното плащане и от 622, 97 лева – обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 25.02.2022 г. – 04.04.2022 г.

За да постанови този резултат, въззивният съд приел за установено, че на 06.01.2020 г., по време на брака на ищците, между О. Г. П., като купувач и ответното дружество, като продавач, бил сключен договор за покупко-продажба на нов лек автомобил марка К., модел X., шаси №., двигател № ., жълт металик, за сумата от 57 500 лева. Продажната цена била платена изцяло на 09.01.2020 г. по банков път.

Съдът констатирал, от представената по делото форма за проверка на техническото състояние на лек автомобил от 28.01.2021г., че в същата за първи път било направено твърдение за наличие на бензин в маслото на закупения от ищците автомобил. С покана от О. П. до „К. моторс“ ООД, изпратена чрез ЧСИ Г., рег. № ., до продавача било отправено искане за привеждане на процесния автомобил в техническа изправност или за замяната му с нов в срок от 1 месец от получаването на поканата. Направено било изявление, че ако искането не бъде удовлетворено, договорът за покупко-продажба от 06.01.2020 г. следва да се счита развален, а платената продажна цена следва да бъде върната. Поканата била получена от ответното дружество на 24.01.2022 г.

Съдът установил, че ответникът изпратил до купувачите писмен отговор на отправената му покана, в който заявил, че определянето на срок и намерението за разваляне на договора било лишено от основание, тъй като автомобилът бил технически изправен. Отговорът бил получен от купувачите на 21.02.2022 г.

Въззивният съд посочил, че основният спорен по делото въпрос бил има ли гориво в маслото на процесния автомобил и това представлява ли недостатък, който не бил своевременно отстранен от ответника/продавач. Отбелязал, че във връзка с недостатъците на вещта по делото били допуснати две химически експертизи. Приел, че първото заключение било изготвено въз основа на технически изследвания на проби от маслото, направени от лаборатория „S. B.“, „С. България“ ЕООД – Б., ЕИК[ЕИК], която имала право да извършва изпитване само на горива. С оглед на това и доколкото предмет на процеса било изследване на моторното масло на придобития от ищците автомобил, съдът направил извод, че направените изпитвания на взетите от експерта проби не били достоверни, заключението било негодно доказателство за посочените в него факти и не го кредитирал.

Съдът отбелязал, че втората химическа експертиза била изготвена въз основа на технически изследвания на проби от маслото, извършени от лаборатория „С. България“ ЕООД – Б., ЕИК[ЕИК], чийто сертификат за изпитване на горива и на масла, включително моторни, бил с валидност в периода от 30.08.2024 г. до 31.05.2026 г. Посочил, че съобразно отбелязванията в представения по делото сертификат, датата на първата акредитация била 10.05.2006 г., а датата на преакредитация – 31.05.2022 г. С оглед на това и доколкото заключението по експертизата било депозирано на 18.06.2024 г., направил извод, че същото било изготвено в период извън времето на акредитация на лабораторията с право да изпитва моторни масла. Развил и допълнителни съображения, че дори да приеме, че лабораторията имала право да извършва анализ на моторни масла, експертизата не била годно доказателство за факта, че в маслото на процесния автомобил имало бензин. Посочил, че резултатите от изследванията били определени технически характеристики, въз основа на които експертът приел, че маслото било разредено и заключил, разреждането било с гориво (бензин), но в проведеното на 29.10.2024г. съдебно заседание същият изразил предположение за посочения факт, обосновано с ниската пламната температура и вероятната възможност за установяване на различните фракции в маслото. Предвид предположението на експерта, липсата на реални факти и възможността в маслото да бъдат налични други неустановени фракции, съдът заключил, че експертиза не установявала безусловно и еднозначно обстоятелството, че в маслото на процесния автомобил имало бензин.

Въззивният съд кредитирал заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза, от което приел за установено, че ако в маслото на двигателя на лек автомобил попаднат адитиви, които не са част от обичайния му състав, (пясък, захар и пр.) или са в количества извън допустимите за двигателя норми (гориво, сажди, и пр.), щяло да настъпи влошаване на смазителната течност, можело да се стигне до нарушаване работата на двигателя и дори до необходимост от неговата подмяна. Посочил, че ако двигателят бил с масло с нарушени характеристики, извън допустимите за него норми, можело да възникнат технически проблеми, както следва: преждевременно износване на частите му поради намалена или липсваща ефективност за защита на двигателя от триене и прегряване; натрупване на отлагания – маслото да няма достатъчна ефективност за почистване на двигателя, което можело да доведе до натрупване на отлагания, блокиране на канали за смазване и намаляване на възможността за охлаждане. Последните можело да предизвикат проблеми с работата и преждевременно износване на двигателя. Можело да се стигне и до повишена консумация на масло, като в зависимост от примесите маслото можело да има по-висока летливост или да бъде по-лесно изхвърлено от двигателя. Кредитирал обяснението на вещото лице, че преди стартиране на студен двигател по-голямата част от маслото била в картера. При стартиране на двигателя маслената помпа не можела да създаде необходимото налягане, така че мигновено маслото да достигне до всички части, които се нуждаели от смазване. В този случай, при комплексната работа в конструктивна верига на сухи части поради по-голямото триене процесът бил съпроводен с шум. След като маслото в двигателя достигнело до всички части нуждаещи се смазване и при оптимални температурни нива на отделните компоненти, нивото на шум намалявало. Съдът приел още, че оборотите и нивото на шум след пускане в ход на двигателя намалявали в рамките на една до няколко минути, в зависимост от температурата на околната среда, като липсата на намаляване на шума можело да бъде ясно изразима симптоматика за технически проблем с двигателя.

Въззивният съд кредитирал представените по делото и неоспорени форми за проверка състоянието на автомобила от 08.01.2021 г., 28.01.2021 г., 18.03.2021 г., 19.07.2021 г., 02.12.2021 г., 30.03.2022 г., както и приложената по делото снимка на арматурното табло на процесния автомобил от януари 2022 г. относно отразените в тях и изминати от автомобила километри. Кредитирал същите в съвкупност с показанията на свидетеля П. В., според които автомобилът бил в движение и бил каран съвсем скоро в градски условия, и обясненията на вещото лице Г., дадени в съдебно заседание на 29.10.2024 г., според които процесният автомобил дошъл на собствен ход в сервиза за взимане на проби. От тези доказателства направил извод, че към посочената дата през 2024 г., автомобилът бил в движение, бил използван по предназначение от датата на закупуването му и с него били изминати не малко километри. Приел, че ако действително е имало гориво в маслото на двигателя му, то в процеса на неговата експлоатация е следвало да се прояви някой от проблемите посочени от вещото лице, а по делото не били наведени твърдения, нито били събрани доказателства за наличието каквито и да било от технически проблеми от посочените в експертизата.

Въззивният съд кредитирал и показанията на свидетеля П. В., от които приел за установено, че ищците имали и друг автомобил закупен от същия търговец, който придобили преди да се появят проблемите с процесното превозно средство. Липсвали оплаквания от втория автомобил, който се ползвал нормално.

Въз основа на изложените факти, съдът направил извод, че дори да бъде прието (условно), че ищците закупили втори автомобил от същата марка и от същия търговец, при наличието на първи, който, според твърденията им имал съществен технически проблем, това поведение противоречало на естествената човешка логика. Отбелязал, че за развалянето на процесния договор, от ищците като потребители, било необходимо придобитият автомобил да има технически проблем (навлизане на гориво в маслото), който да не е бил отстранен от ответника в рамките на гаранционната поддръжка. Приел, че по делото не било осъществено пълно и главно доказване на посочения факт – технически проблем при обикновената употреба на вещта, поради което заключил че не са налице основанията за разваляне на договора за покупко-продажба.

Развил и допълнителни съображения за противоречие между твърденията за разваляне на договора на 25.02.2022 г. и последващото предоставяне на автомобила на ответника за обслужването му, около месец по-късно, на 30.03.2022 г.

В заключение съдът приел, че сключеният между страните договор за покупко-продажба не бил развален, поради което предявените искове за връщане на платеното по него и заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата са неоснователни.

При извършената касационна проверка, настоящата инстанция не установи пороци, водещи но нищожност или недопустимост на обжалваното въззивно решение, поради което намира същото за валидно и процесуално допустимо.

По въпросите, допуснати до касационно обжалване въззивният съд се е произнесъл в противоречие с дадените разяснения.

Основателно е касационното оплакване за постановяване на въззивното решение при допуснати съществени нарушения на правилото на чл.266, ал.3 от ГПК. С определението за изготвяне на доклада по чл.146 от ГПК и насрочване на делото за разглеждането му в открито съдебно заседание, първостепенният съд разпределил доказателствената тежест за подлежащите на установяване факти, произнесъл се по направените доказателствени искания и допуснал съдебно-техническа и съдебно-химическа експертизи с поставените от страните задачи.

В проведеното открито съдебно заседание, в което било изслушано и прието заключението по съдебно-химическата експертиза, процесуалният представител на ищците О. Г. П. и В. П. П. го оспорил относно посочената от вещото лице пламната температура на маслото на процесния автомобил и относно извода за липсата на примеси в него. Направил искане за допускане на повторна експертиза, което мотивирал с довод за необоснованост на заключението, поради несъответствие на изводите на вещото лице с повторния анализ в същата лаборатория на друга проба от маслото, взета едновременно с тази изследвана от експерта. Първостепенният съд допуснал повторна експертиза със същата задача и възложил изготвянето на заключението на друго вещо лице.

В проведеното открито съдебно заседание по приемане заключението по повторната експертиза, то било оспорено от процесуалния представител на ответника „К. моторс“ ООД. Страната навела довод за неговата необоснованост, тъй като в същото не бил посочен начина на вземане на пробите и предаването им на лабораторията; липсвали резултатите от извършеното изследване, дори посочване на външните характеристики на маслото; липсвала обосновка как и въз основа на какви данни са изведени изводите на вещото лице. С оглед на това и при наличие на две противоречиви заключения, направил искане за допускане на тройна комплексна съдебно-химическа и автотехническа експертиза. Искането било оставено без уважение от първостепенния съд с мотив, че заключението по повторната експертиза дало отговор на поставените задачи и било обосновано.

Във въззивната жалба „К. моторс“ ООД направил искане за допускане на тройна комплексна съдебно-химическа и автотехническа експертиза по реда на чл.266, ал.3 ГПК. С определението от разпоредително заседание въззвният съд посочил, че страната не изложила обстоятелствата обосноваващи направеното искане по доказателствата. В проведеното открито съдебно заседание процесуалният представител на въззивника уточнил, че доказателственото искане е по реда на чл.266, ал.3 ГПК, обусловено от приетите по делото противоречиви заключения по съдебно-химическите експертизи, своевременното оспорване на повторното заключение като необосновано и невярно, и незаконосъобразния отказ на съда да допусне тройна комплексна експертиза. Уточнил задачата на вещото лице и направил искане отговорът на поставените въпроси да бъде даден от вещите лица, след като бъде направен тест на автомобила и необходимите измервания. С протоколно определение от 31.03.2025г. въззивният съд отказал да допусне тройна комплексна експертиза с мотив за липса на идентичност на формулираната от страната задача и тази поискана пред първата инстанция (съдебно заседание от 29.10.2024 г.). Заключил, че искането по естеството си било ново по смисъла на чл.266 ГПК и като такова – недопустимо.

Изводът на въззивния съд за недопустимост на доказателственото искане е в нарушение на съдопроизводствените правила. В противоречие с отговорите на поставените въпроси, след като приел, че за изясняване на някои въпроси от предмета на делото са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, съдът отхвърлил исковете поради неустановеност на относимите по делото факти, след като приел изготвените по делото заключения, без да направи преценка дали същите са пълни, ясни и обосновани, дали отговарят на поставената задача и има ли съмнения относно доказателствената им сила. Едва с решението по същество на спора съдът отказал да кредитира заключенията по приетите съдебно-химически експертизи, тъй като първоначалното било основано на изследване на пробата на маслото от процесния автомобил от нелицензирана за целта лаборатория, а повторното заключение – от лаборатория без лиценз към датата на лабораторното изследване. Съдът не изпълнил задълженията си за служебно формулиране задачата на експертизата, с оглед конкретно възникналата нужда, при въведените пред него оплаквания за допуснати процесуални нарушения, неяснота, непълнота, необоснованост и съмнение за неправилност на прието по делото експертно заключение по повторната експертиза.

В конкретния случай, допуснатата съдебно-химическа експертиза имала задача да установи качествата на маслото на процесния автомобил и наличието на примеси в него. Приетите пред първостепенния съд заключения (първоначално и повторно) били с противоречиви отговори, като при изготвянето им вещите лица използвали различни лаборатории за изследване характеристиките на иззетите проби от маслото – първата не била лицензирана за проверка на автомобилно масло, а за втората липсвали данни за лиценз към момента на извършване на анализа на процесната проба. В повторното заключение липсва посочване на резултатите от лабораторните изследвания и описание на характеристиките на изследваната проба от маслото на процесния автомобил, поради което не може да се направи извод за неговата обоснованост. В обясненията си в проведеното открито съдебно заседание вещото лице заявило, че предполага, че в изследваната проба от маслото има наличие на бензин предвид установената от лабораторията ниска пламната температура.

С оглед на изложеното, са били налице предвидените в чл.201 ГПК основания за допускане на тройна комплексна съдебно-химическа и автотехническа експертиза. Същата е необходима за изясняване на спора от фактическа страна, предвид необходимостта след установяване характеристиките на маслото на процесния автомобил, вещото лице автоексперт да даде заключение дали при обикновената употреба на автомобила с такова масло биха настъпили повреди и какви, има ли отражение на работата на автомобила, както и дали описаните в исковата молба дефекти по превозното средство са резултат от неговата експлоатация с масло с установените характеристики. Без да е изяснен въпросът дали при обикновената употреба на автомобила в маслото постъпват примеси, които намаляват неговото качество, съдът не може да направи преценка за наличие или липса на техническа неизправност на същия, респ. дали установените дефекти са резултат от нея. Тази преценка не може да се основе на заключението по приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза, тъй като същото е дало хипотетични отговори за възможните повреди в автомобила при управлението му с масло, което не отговаря на зададените технически характеристики, без оглед на автомобила и съобразяване на конкретно установените по делото факти.

Допуснатите процесуални нарушения са довели до неизясняване на спора от фактическа страна и необоснованост на въззивното решение, с което съдът отхвърлил исковете поради неустановяване на относимите към предмета на спора факти и обстоятелства, за доказването на които са необходими специални знания.

Неоснователен е касационният довод за допуснато нарушение на предметните предели на производството с извършената от въззивния съд преценка на представения по делото сертификат за акредитация на лабораторията направила изследванията, въз основа на които е изготвена повторната съдебно-химическа експертиза. За да бъде даден отговор на поставените на вещото лице въпроси и да бъдат установени включените в предмета на производството факти относно годността на моторното масло на процесния автомобил и наличието на примеси в него, са необходими не само специални знания, но и провеждане на изследването на химическия състав на маслото и неговата пламната температура в специализирани условия и от лицензирани в съответната област лаборатории. Точното и коректно провеждане на изследването, и обективирането му в заключението на вещото лице, въз основа на което да бъдат направени изводите, е от съществено значение за обективността, обосноваността и доказателствената сила на експертното заключение. Съобразно отговора на поставените за разглеждане въпроси, след като съдът е приел, че за установяване на определен относим към предмета на спора факт са необходими специални знания, в неговите правомощия е служебната преценка за годността на експертизата, част от която в конкретния случай е наличието на лиценз на лабораторията извършила изследването на пробата от маслото на процесния автомобил. При липса на доказателства за наличието на акредитация на лабораторията провела изследванията на взетите от маслото на процесния автомобил проби, съдът е следвало да даде указания на страните за представяне на доказателства за наличие на такава, преди да приеме заключението като пълно и обосновано.

Основателни са и касационните оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на обжалваното решение относно изявлението на ищците/купувачи за разваляне на сключения между страните договор.

Трайно установена е съдебната практика на касационната инстанция, че потестативното право на извънсъдебно разваляне на двустранен договор може да се упражни, както с едностранно волеизявление от изправната страна по договора преди завеждане на делото, така и исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето на договора, ако са налице предпоставките на чл.87 ЗЗД. Разяснено е, че развалянето прекратява облигационната връзка и има обратно действие, като не би могло да се приеме, че чрез последващи преговори или действия, страната е оттеглила писменото предупреждение, чиито срок за изпълнение (ако е бил даден такъв) е изтекъл или се е отказала от изявлението си за едностранно разваляне, защото последиците му вече са настъпили. В противоречие със същата въззивният съд приел, че по делото не било установено отправено до ответника/продавач изявление за разваляне на процесния договор, тъй като същото било оттеглено с конклудентни действия преди предявяване на иска. Съдът не съобразил и обстоятелството, че исковата молба, с която се претендират последиците от развалянето също представлява изявление за разваляне. Преценката дали отправените до ответника/продавач изявления на купувачите за разваляне на съществувалата между тях договорна връзка са породили действие, следва да бъде направена при разглеждане на предявените искове по същество, след изясняване на спора от фактическа страна.

Като не е обсъдил и съобразил допуснатите процесуални нарушения от първоинстанционния съд, и като не е събрал във въззивното производство своевременно поисканите от въззивника/ответник, но несъбрани от първоинстанционния съд доказателства (тройна комплексна съдебно-химическа и автотехническа експертиза), в нарушение на процесуалните правила, въззивният съд сам е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила (чл. 266, ал. 3 от ГПК), довело до не попълване на делото с доказателства и до не изясняване на спора от фактическа страна. Тези нарушения не могат да бъдат отстранени в производството по чл.293 ГПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.

На основание чл. 294, ал.1 ГПК при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва да отстрани процесуалните нарушения, допуснати от предходния въззивен състав, като извърши съдопроизводствени действия – за даване на указания на страните да посочат и представят доказателства за лаборатория лицензирана да извършва проверка и анализ на автомобилно масло, след което да допусне тройна комплексна съдебно-химическа и автотехническа експертиза, като на вещите лица бъдат дадени указания да изготвят заключението си след извършване оглед на автомобила, смяна на маслото с ново и тестване на превозното средство в работен режим с пробег от километри, достатъчен за провеждане на изпитанията; да вземат проби от маслото и след извършване на химически анализ на същото, в лицензирана за това лаборатория, да отговорят на въпросите относно: начина на работа на автомобила при обкновеното му управление; има ли отклонение от техническите характеристики при движението му, работата на двигателя и температурните компоненти на отделните елементи; има ли шум в мотора на автомобила и ако да, дали същият е в рамките на допустимото за този тип автомобил; при обикновена употреба на автомобила налице ли е повишаване на маслото в картера и навлизане на гориво в маслото, ако да: каква е причината за това, как същото би се отразило на обикновената употреба на превозното средство и съответства ли на посочените от производителя технически характеристики на автомобила; каква е пламнатата температура на маслото в отворен и затворен тигел; по какъв начин наличието на гориво в маслото се отразява на показателя пламната температура; каква е общата алкалност на маслото във взетата от автомобила проба; налице ли е допълнителен адитив, който не е част от обичайния състав на маслото; по какъв начин наличието на гориво в маслото се отразява на показателя обща алкалност; налице ли са адитиви в маслото, даващи отклонение от показателите на пробата в сравнение с референтните стойности, посочени от производителя на маслото; наблюдават ли се други изменения в качеството на моторното масло и ако да, в какво се изразяват същите и на какво се дължат; има ли наличие на гориво в маслото, какви температурни нива се достигат в работещ режим, същото съответства ли на техническите характеристики на автомобила посочени от производителя, има ли отклонения от същите и ако да, какви са те; при установяване на нарушения на характеристиките на маслото на автомобила при обикновената му употреба, как същото се отразява на работата на двигателя, създава ли рискове за нормалното му функциониране и крие ли риск от повредата му; до какво би довела продължителната работа на двигателя с масло с установените при анализа характеристики и същото пречка ли е за обикновената употреба на превозното средство.

При постановяване на решението по същество на спора, въззивният съд следва да съобрази дадените в настоящото решение указания по приложение на материалния закон.

По претенциите на страните за разноски по висящите искове, включително сторените в настоящето касационно производство, следва да се произнесе въззивната инстанция съобразно крайния резултат по спора (чл.294 ал.2 ГПК).

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивното решение № 79/05.05.2025г. постановено от Апелативен съд – Пловдив по в. гр. д. № 89/2025г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд – Пловдив.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: