Придобиване по давност на имот при съвместно съжителство

Текстът на акта

Ключови фрази

решение по гр.д.№ 4858 от 2023 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 53

гр.София, 04.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

при участието на секретаря Цветелина Пецева, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4858 от 2023 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 4747 от 22.10.2024 г. настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на решение № 419 от 12.07.2023 г. по в.гр.д.№ 296 от 2023 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав в частта му, с която е потвърдено решение № 387 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 211 от 2022 г. на Районен съд- Петрич за отхвърляне на предявения от Р. С. Б. и Г. С. К. срещу Д. Г. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост на ищците върху 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], обл.Б.,[жк], [жилищен адрес] с площ от 56,62 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на ИД на АГКК, ведно с 2,3347 % ид.ч. от общите части на сградата и принадлежащото му мазе с площ от 4,27 кв.м. и за осъждане на ответницата да им предаде владението на гореописания апартамент.

Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК /поради противоречие с посочена от касаторите практика на ВКС/ по следния правен въпрос: Владелец или държател е лицето, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване, в резултат на съвместно /брачно или извънбрачно/ съжителство ?

В проведеното открито съдебно заседание пълномощникът на ищците Р. С. Б. и Г. С. К. поддържа жалбата. Моли решението на Благоевградския окръжен съд в допусната до касационно обжалване част да бъде отменено и вместо него да се постанови решение за уважаване на иска по чл.108 ЗС. Претендира и за разноските по делото.

В писмено становище от 20.01.2025 г. ответницата Д. Г. Д. оспорва жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила и да й се присъдят разноските по делото.

Върховният касационен съд, ГК, състав на първо г.о. по поставения правен въпрос споделя посочената от касаторите практиката на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 136 от 16.06.2014 г. по гр.д.№ 436 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 483 от 11.12.2012 г. по гр.д.№ 493 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение №122 от 03.12.2020 г. по гр.д.№ 3549 от 2019 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 77 от 18.06.2018 г. по гр.д.№ 3229 от 2017 г. на ВКС, ГК, II г.о., решене № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 859 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 159 от 14.06.2013 г. по гр.д.№ 1492 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 110 от 20.03.2012 г. по гр.д.№ 870 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о./, според която лице, което е било допуснато в имота със съгласието на собственика с уговорка за ползване, в резултат на съвместно /брачно или извънбрачно/ съжителство упражнява само т.нар.“търпими действия“ върху имота, а не е негов владелец. Поради това установената от такова лице фактическа власт върху имота не може да доведе до придобиването му по давност, независимо колко време е продължила. В този случай допуснатото да ползва имота лице може да установи владение и впоследствие да се позове на придобиване на имота по давност, само ако извърши действия, с които ясно да демонстрира пред собственика, че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да държи имота само за себе си.

По съществото на касационната жалба ВКС приема следното: Съдът е бил сезиран с предявен от Г. С. К. и Р. С. Б. против Д. Г. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС за ревандикация на апартамент, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Ищците са твърдяли, че са собственици на този имот по наследство от баща си С. Д. К., който го е закупил с нотариален акт № 196 от 19.12.1997 г. Ответницата е възразила, че е придобила 1/2 ид.ч. от имота по давност и се е позовала на издаден в нейна полза констативен нотариален акт № 93 от 02.06.2021 г.

От фактическа страна по делото е установено, че процесният апартамент е бил изключителна собственост на С. Д. К., придобит с нотариален акт № 196 от 19.12.1997 г. Видно от представеното удостоверение за наследници изх.№ 1741 от 24.11.2021 г. на Община Петрич, С. К. е починал на 03.01.2018 г. и е оставил за наследници двете си деца и ищци по делото Р. С. Б. и Г. С. К.. Не се спори между страните и от показанията на всички разпитани по делото свидетели безспорно се установява, че С. К. и ответницата Д. Д. са живели на семейни начала непрекъснато още преди закупуването на процесния апартамент /от 1992 г./ до смъртта на С. К. през 2018 г. Същите обаче нямат сключен граждански брак. Ответницата продължила да живее в процесния апартамент и след 2018 г. и живее там и понастоящем. На 02.09.2021 г. ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт № 93 от 02.06.2021 г. за собственост по давност на 1/2 ид.ч. от апартамента.

От показанията на свидетеля В. К. /чичо на собственика С. К./ се установява, че апартаментът бил купен от С. К. през 1997 г. Според свидетеля, за закупуването на апартамента били използвани лични средства на С., спестени от заплатите му като полицай в „Транспортна полиция“. С. не бил теглил кредит за закупуването на апартамента. Свидетелят не знае дали ответницата е теглила такъв кредит. Не знае и какви спестявания са имали двамата към 1997 г. Към онзи момент децата на С. /ищците по делото/ били непълнолетни, живеели при майка си /бивша съпруга на С./ и С. им заплащал издръжка. С. казвал, че апартаментът е негова собственост и няма друг собственик. Докато е бил жив не го е прехвърлял на други лица, нито го е дарявал. Според този свидетел, ответницата никога не е претендирала за някаква собственост върху апартамента.

Свидетелката М. Б. /свекърва на ищцата Р. Б./ свидетелства, че знае, че С. К. имал апартаменти в Петрич и в Костинброд. С. лично й е казвал, че тези апартаменти са били закупени с негови собствени средства. След смъртта на С. ответницата Д., с която той живеел на семейни начала, не допускала сина му Г. в апартамента. Ищците Р. и Г. нямали ключове за апартамента и не го ползвали, но около 2 години след смъртта на С. разходите за апартамента /ток, вода, телефон/ били заплащани от тях.

Според свидетеля Н. М. /б ивш колега на С. в „Транспортна полиция“/ С. К. и ответницата Д. Д. заедно закупили процесния апартамент. Свидетелят не знае кой е посочен като собственик в нотариалния акт за закупуването, но знае от С., че апартаментът бил закупен с взаимни средства- на С. и Д.. Така казвал самият С.. След смъртта на С. децата му идвали 2-3 пъти годишно, имали ключове за апартамента, били в добри отношения с Д..

Свидетелката В. К. /съпруга на брата на С. К./ твърди, че разбрала, че апартаментът е закупен само на името на С. едва през 2020 г. Знае, че С. и Д. заедно огледали и харесали апартамента, но на следващия ден С. отишъл и го купил сам. Парите за заплащане на апартамента обаче били от парите, които двамата изкарвали от търговията на пазара. Иначе, според тази свидетелка, С. бил зле финансово- работел в полицията, но плащал издръжка на децата си. След смъртта на С. синът му Г. посещавал апартамента, имал ключ за него, а Д. си извадила нотариален акт за 1/2 от този апартамент.

При така установената фактическа обстановка, неправилно е приетото от въззивния съд, че ответницата Д. Д. е придобила по давност процесната 1/2 ид.ч. от апартамента още приживе на наследодателя на ищците С. К., тъй като го е владяла заедно с него в продължение на повече от 10 години: от закупуването през 1997 г. до смъртта на К. през 2018 г. От събраните по делото гласни доказателства безспорно е установено, че от момента на закупуването на апартамента през 1997 г. Д. Д. е била допусната да живее в този апартамент от собственика С. К., с когото е живеела на семейни начала. Тоест, още в началото тя е установила фактическа власт върху имота, като е осъществявала т.нар. „търпими действия“, а не е била негов владелец. Поради това, колкото и дълго да е продължила тази нейна фактическа власт, тя не е можела да доведе до придобиване на имота или на идеална част от него по давност. Същевременно по делото няма доказателства в някакъв момент /в периода от закупуването на апартамента през 1997 г. до смъртта на собственика С. К. през 2018 г./ Д. Д. да е установила владение върху спорната 1/2 ид.ч. от апартамента: никой от разпитаните по делото свидетели не свидетелства С. К. изрично да е предал на Д. Д. владението върху 1/2 ид.ч. от апартамента или Д. Д. да е извършила конкретно действие, с което ясно да е демонстрирала пред собственика С. К., че отрича неговите права и има намерение за в бъдеще да свои /да държи само за себе си/ процесната 1/2 ид.ч. апартамента.

Заплащането на част от покупко-продажната цена на апартамента с общи средства на С. К. и Д. Д. или с лични средства на Д. /обстоятелства, за които свидетелстват част от разпитаните по дело свидетели/, дори и да се приеме за доказано, няма за последица придобиване на имуществени права на Д. върху апартамента или част от него. При положение, че К. и Д. не са имали сключен граждански брак, за вложените от тях парични средства за придобиване на процесния апартамент не са приложими разпоредбите на СК, уреждащи имуществените отношения между съпрузите: нито нормата на чл.21, ал.1 СК за общо придобиване на имущества при съвместен принос на двамата съпрузи, нито разпоредбата на чл.23 СК за преобразуване на имущество, което е съпружеска имуществена общност, в лично имущество при влагането на лични средства на единия съпруг. За вложените от Д. лични средства в закупуването на апартамента тя би могла да има само облигационни права срещу наследниците на собственика С. К. и то само ако докаже, че е предоставила тези средства на С. К. на облигационно основание, което задължава К. да й ги върне или ако ги е предоставила без основание, на отпаднало или неосъществено основание.

Влагането в закупуването на апартамента на общи средства или на лични средства на лицето, с което приобретателят по сделката има трайно фактическо съжителство, започнало преди закупуването на апартамента и продължило и след неговото закупуване /в случая Д. Д./ може да обоснове извод за приемане на дарение от страна на приобретателя на предоставените му лични средства на фактическия му съжител, но не и за дадено съгласие на приобретателя фактическият му съжител да установи владение върху имота или върху такава идеална част от него, която съответства на предоставените от фактическия съжител лични средства за закупуването му. Субективното намерение на Д. Д. да владее апартамента /да установи фактическа власт върху него с намерение да го свои поради това, че е вложила лични средства за закупуването му/ само по себе си не придава на Д. качеството на владелец, при положение, че това нейно субективно намерение не е било доведено до знанието на собственика /чрез отричане на неговите права и явна демонстрация пред собственика, че Д. държи имота или част от него само за себе си/.

Твърдението на ответницата Д. Д., че правото й на собственост върху 1/2 ид.ч. от апартамента е доказано от направеното от ищците извънсъдебно признание на правата й във водената с тях електронна кореспонденция, е неоснователно, поради следното: На първо място, право на собственост не може да бъде съдебно признато само въз основа на съдебно или извънсъдебно признание на насрещната страна по делото, без да има доказателства за придобиване на това право по някои от предвидените в закона придобивни способи. На второ място, по делото липсват каквито и да е доказателства ищецът Г. К. да е кореспондирал с ответницата /писмено или по електронен път/ или лично да е признавал правото й на собственост върху спорната 1/2 ид.ч. от апартамента. На трето място, представената по делото електронна кореспонденция между ищцата Р. Б. и ответницата във връзка с ползването и продажбата на процесния апартамент след смъртта на собственика С. К. не съдържа признание на ищцата Р. Б. на правата на ответницата: В първото изпратено от Б. електронно писмо от 14.11.2018 г. тя е заявила на ответницата, че заедно с брат й смятат да продадат останалия в наследство от баща им апартамент в гр.Петрич и в него не се съдържа никакво признание на правата на ответницата по отношение на този апартамент. Действително, във второто изпратено писмо от 17.01.2019 г. ищцата Р. Б. отправя предложения до ответницата за заплащане на наем за 1/2 ид.ч. от апартамента или за продажба на апартамента и поделяне на получените за него пари, но тези нейни предложения, преценени в контекста на цялата водена между Б. и Д. кореспонденция, не могат да се определят като признание на правата на ответницата за спорната 1/2 ид.ч. от апартамента. Видно от кореспонденцията, Б. е направила тези предложения само и единствено предвид твърденията на ответницата в предходното й писмо, че разполага с нотариален акт за собственост и поради това е „законен“ собственик на спорната 1/2 ид.ч. от апартамента.

С оглед на всичко гореизложено, неправилен е крайният извод на съда, че предявеният от наследниците на бившия собственик ревандикационен иск за процесния апартамент е неоснователен. Тъй като ищците са собственици на целия апартамент по наследство от бившия собственик С. К., а ответницата Д. Д. не е придобила спорната 1/2 ид.ч. от него по давност и ползва апартамента без основание, предявеният срещу нея ревандикационен иск е основателен.

Поради гореизложеното и на основание чл.293, ал.2 ГПК въззивното решение по иска с правно основание чл.108 ЗС следва да бъде отменено като неправилно- постановено в нарушение на материалния закон. Тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, делото не следва да бъде връщано на въззивен съд за ново разглеждане, а ВКС следва да постанови решение по съществото на спора- за уважаване на предявения ревандикационен иск за установяване правото на собственост на ищците върху спорната 1/2 ид.ч. от процесния апартамент и за осъждане на ответницата да предаде на ищците владението на целия апартамент.

С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ЗС във връзка с чл.78 ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ищците направените от тях разноски по делото за трите съдебни инстанции в размер на 2 033,99 лв., включващи 73,99 лв. държавна такса за завеждане на делото по иска с правно основание чл.108 ЗС, 50 лв. държавна такса за въззивно обжалване на решението по иска с правно основание чл.108 ЗС, 1 200 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по въззивното дело по иска по чл.108 ЗС, 60 лв. държавна такса за допускане на касационното обжалване, 50 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба и 600 лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита по делото пред ВКС /само половината от уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение за делото пред ВКС, по което касационната жалба срещу въззивното решение по един от двата предявени иска- този по чл.59 ЗЗД- е оставена без разглеждане/.

Предвид изхода на касационното дело по иска с правно основание чл.59 ЗЗД /оставяне на касационната жалба по този иск без разглеждане/ касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответницата половината от направените от нея разноски за адвокат по касационното дело в размер на 600 лв., съгласно представения договор за правна защита и съдействие.

С оглед изхода на делото по иска с правно основание чл.59 ЗЗД /влязло в сила въззивно решение за отхвърляне на този иск/ ищците дължат на ответницата половината от направените от нея разноски пред първата инстанция- 175 лв. от общо заплатените 350 лв. за адвокатско възнаграждение. Поради това въззивното решение следва да бъде отменено в частта му, с която се потвърждава първоинстанционното решение за присъждане на разноски на ответницата в размер на 175 лв. и да се отмени в частта, с която се потвърждава първоинстанционното рещение за присъждане на разноски на ответницата в размер над 175 лв. до присъдения размер от 350 лв.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 419 от 12.07.2023 г. по в.гр.д.№ 296 от 2023 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 387 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 211 от 2022 г. на Районен съд- Петрич В ЧАСТТА МУ за отхвърляне на предявения от Р. С. Б. и Г. С. К. срещу Д. Г. Д. иск с правно основание чл.108 ЗС и В ЧАСТТА за осъждане на Г. С. К. и Р. С. Б. да заплатят на Д. Г. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първоинстанционното дело в размер над 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ до 350 лв. /триста и петдесет лева/ И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 ЗС по отношение на Д. Г. Д. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] че Р. С. Б. от [населено място], [улица] Г. С. К. от [населено място], [улица] са собственици на 1/2 ид.ч. от апартамент, находящ се в [населено място], обл.Б.,[жк], [жилищен адрес] с площ от 56,62 кв.м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-70 от 14.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ведно с 2,3347 % ид.ч. от общите части на сградата и принадлежащото му мазе с площ от 4,27 кв.м.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. с горепосочения адрес да предаде на Р. С. Б. и Г. С. К. владението на целия гореописан апартамент.

ОСЪЖДА Д. Г. Д. с горепосочения адрес да заплати на Р. С. Б. и Г. С. К. на основание чл.78 ГПК сумата 2 033,99 лв. /две хиляди тридесет и три лева и деветдесет и девет стотинки/, представляваща разноски за делото по иска с правно основание чл.108 ЗС за трите съдебни инстанции.

ОСЪЖДА Р. С. Б. и Г. С. К. с горепосочените адреси да заплатят на Д. Г. Д. на основание чл.78 ГПК сумата 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща разноски за делото по иска с правно основание чл.59 ЗЗД за касационната инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419 от 12.07.2023 г. по в.гр.д.№ 296 от 2023 г. на Благоевградския окръжен съд, трети въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 387 от 30.12.2022 г. по гр.д.№ 211 от 2022 г. на Районен съд- Петрич В ЧАСТТА МУ за осъждане на Г. С. К. и Р. С. Б. да заплатят на Д. Г. Д. на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски за първоинстанционното дело в размер на 175 лв./сто седемдесет и пет лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.