Недопустимост на съдебно решение, постановено спрямо починала страна

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 22
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 2288 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.

Делото е образувано по касационна жалба вх. № 277456/11.02.2021 г., подадена от Ц. Г. В. и К. Й. В., чрез адвокат И. П., срещу решение № 261882 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 6295/2020 г. на Софийски градски съд.

Жалбоподателите считат решението на въззивния съд за нищожно, недопустимо и неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Ответниците по жалбата В. С. С., С. С. К., Е. С. С., М. К. Т., М. З. А. и Л. З. С. намират същата за неоснователна.

С определение № 60371 от 20.10.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК на въззивното решение в обжалваната част, с която частично е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което съдът е признал за установено по исковете на З. К. С., В. С. С., С. С. К., Е. С. С. и М. К. Т. по чл. 108 ЗС, предявени срещу Ц. Г. В. и К. Й. В., че ищците са собственици въз основа на възстановяване по ЗСПЗЗ на 6/8 идеални части от нива от 1.119 дка, м. „Г.“, представляваща имот № * от КВС в землището на[жк], гр. София, с проектен идентификатор *** от одобрената кадастрална карта на [населено място], при граници (съседи): имоти с идентификатори ***, *** и ***; осъдил Ц. Г. В. и К. Й. В. да предадат на основание чл. 108 ЗС на З. К. С., В. С. С., С. С. К., Е. С. С. и М. К. Т., като собственици на 6/8 идеални части, следния имот: реална част от имот № * от КВС в землището на [жк], [населено място], с проектен идентификатор *** от одобрената кадастрална карта на [населено място], при граници (съседи): имоти с идентификатори ***, *** и ***, която реална част е по точки 10-11-16-4-14-9-10 от комбинирана скица № 3 към допълнителното заключение на вещото лице инж. И. Д. от 29.03.2012 г., на стр. 280 от делото пред СРС, която скица е неразделна част от въззивното съдебно решение; отменил за 6/8 идеални части от имота и за частта по точки 15-16-4-14-9-17-2-15 на комбинирана скица № 3 към допълнителното заключение на вещото лице инж. И. Д. от 29.03.2012 г., на стр. 280 от делото пред СРС, нотариален акт за собственост № 130, том 24, дело № 540 по описа на СВ - София, на нотариус Е. П.; обезсилил решение № 43936 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3495/2011 г. на Софийски районен съд .

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира за установено следното:

Софийски градски съд е дал ход на устните състезания в проведеното на 7.12.2020 г. открито съдебно заседание, след което е постановил решението си № 261882/17.12.2020 г. по гр. д. № 6295/2020 г. След постановяване на въззивното решение е установено, че въззивникът З. К. С. е починал на 12.09.2020 г., като е оставил за наследници по закон децата си М. З. А. и Л. З. С..

Практиката на ВКС както при действието на ГПК от 1952 г. (отм.), така и при действието на ГПК от 2007 г., в сила от 1.03.2008 г., е константна, че когато страната е починала след приключване на устните състезания, не е налице пречка за постановяване на съдебно решение, тъй като делото е разгледано с нейно участие, респ. същото е недопустимо в случай, че е постановено спрямо страна, починала преди края на устните състезания (решение № 96/ 27.09.1985 г. по гр. д. № 67/1985 г. на ОСГК на ВС, решение № 9/21.01.2011 г. по гр. д. № 1821/2009 г. на ВКС, І г. о., решение № 16/21.02.2014 г. по гр. д. № 4682/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., чиито постановки са възприети и в определение № 37/18.01.2018 г. по гр. д. № 3011/2017 г. на ВКС, ІІ г. о. и др.). Тази практика съответства и на изричната разпоредба на чл. 229, ал. 2, изр. второ ГПК, според която, ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че поради постановяването на въззивното решение срещу починала страна (З. К. С.), а не срещу наследниците й по закон (М. З. А. и Л. З. С.), същото се явява недопустимо в обжалваната му част и следва да бъде обезсилено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, при участието на правоприемниците на починалата страна.

В останалата част въззивното решение е влязло в сила, като необжалвано, като във връзка с отхвърлената част от исковете Ц. Г. В. и К. Й. В. имат право на разноски за производството пред СРС и СГС в размер на 625 лв. общо.

При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да вземе отношение и по молбата на З. С. от 18.03.2018 г., със скица към нея, адресирана до СГС, и да заяви дали приема направеното уточнение, с оглед правилното определяне предмета на делото (конкретизиране на спорния между страните имот по местоположение, площ, граници съобразно актуалния му статут).

При постановяване на решението си въззивният съд следва да се произнесе и по разноските, направени в производството пред ВКС, на основание чл. 294, ал. 2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 261882 от 17.12.2020 г. по гр. д. № 6295/2020 г. на Софийски градски съд в частта, с която частично е отменено първоинстанционното решение и вместо това е постановено друго, с което съдът е признал за установено по исковете на З. К. С., В. С. С., С. С. К., Е. С. С. и М. К. Т. по чл. 108 ЗС, предявени срещу Ц. Г. В. и К. Й. В., че ищците са собственици въз основа на възстановяване по ЗСПЗЗ на 6/8 идеални части от нива от 1.119 дка, м. „Г.“, представляваща имот № * от КВС в землището на[жк], гр. София, с проектен идентификатор 68134.507.5281 от одобрената кадастрална карта на [населено място], при граници (съседи): имоти с идентификатори ***, *** и ***; осъдил Ц. Г. В. и К. Й. В. да предадат на основание чл. 108 ЗС на З. К. С., В. С. С., С. С. К., Е. С. С. и М. К. Т., като собственици на 6/8 идеални части, следния имот: реална част от имот № * от КВС в землището на [жк], [населено място], с проектен идентификатор *** от одобрената кадастрална карта на [населено място], при граници (съседи): имоти с идентификатори ***, *** и ***, която реална част е по точки 10-11-16-4-14-9-10 от комбинирана скица № 3 към допълнителното заключение на вещото лице инж. И. Д. от 29.03.2012 г., на стр. 280 от делото пред СРС, която скица е неразделна част от въззивното съдебно решение; отменил за 6/8 идеални части от имота и за частта по точки 15-16-4-14-9-17-2-15 на комбинирана скица № 3 към допълнителното заключение на вещото лице инж. И. Д. от 29.03.2012 г., на стр. 280 от делото пред СРС, нотариален акт за собственост № 130, том 24, дело № 540 по описа на СВ - София, на нотариус Е. П.; обезсилил решение № 43936 от 18.02.2020 г. по гр. д. № 3495/2011 г. на Софийски районен съд, както и в частта, в която в полза на Ц. Г. В. и К. Й. В. е присъдил разноски за производството пред СРС и СГС над сумата от 625 лв.

ВРЪЩА делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на Софийския градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: