Изкупуване на продаден съсобствен имот от един съсобственик

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 684

Гр. София, 18.10.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове: Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева

като изслуша докладваното от съдията Неделчева к. гр. дело №878/2024г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. Р. Р., чрез адв. П. К. срещу решение №1422/17.11.2023г. по в.гр.д. №73/2023г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е допуснато изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС над 2/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ап. №3, находящ се в [населено място], [улица], вх.В, с площ 64,53 кв. м, с идентификатор 00702.530.196.1.3, описан в Нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело №716/2016г., и вместо това е отхвърлен иска на Е. Р. Р. с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, против ответниците в частта за изкупуване над 2/6 ид. ч. от гореописания недвижим имот, при уговорена цена от 12 103,30 лв. за целия имот. Според жалбоподателката решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Счита за неправилен извода на въззивния съд, че ищцата в качеството си на съсобственик по реда на чл. 33, ал.2 ЗС няма право да изкупи всички идеални части на разпоредилия се чрез продажба съсобственик, тъй като в имуществената общност има и друго лице, което не е упражнило в настоящото производство правото си на иск, доколкото всеки един от тях може да иска изкупуване, но съобразно правата си. Твърди, че упражняващият право на изкупуване съсобственик встъпва в правата на купувача по разпоредителната сделка, като го замества изцяло, т.е. обемът на признатото му право не е обусловен от притежаваната от него част в съсобствения имот, като е без значение, че другият съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване. Счита, че в случаите, в които съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, то всеки от тях преценява дали да предяви иск с правно основание чл. 33, ал.2 ЗС или не, като материалноправните предпоставки за уважаването му се преценяват за всеки отделно, като при евентуално активно съединяване на искове по чл. 33, ал. 2 ЗС би било налице обикновено, а не необходимо другарство, тъй като материалноправното положение на съсобствениците с право на изкупуване не е еднакво, респективно липсва необходимост и съдебното решение да е еднакво спрямо всички тях. Тъй като другият съсобственик Ш. М. не е предявил иск, то е недопустимо въззивният съд да разрешава предварително въпроса за наличието или липсата на право на изкупуване в неговата правна сфера. В о.с.з жалбата се поддържа чрез пълномощник. Претендират се разноски.

Ответникът по касационната жалба С. Е. Д., чрез назначения му особен представител адв. Л. К. не оспорва подадената касационна жалба, като счита същата за основателна и претендира разноски. Твърди, че съдът е постановил неправилно решение, като е приел, че съсобственикът Е. Р. няма право да изкупи продадената част от съсобственика, а само част от нея, което противоречи на установената съдебна практика, съгласно която упражнилият право на изкупуване съсобственик встъпва в правата на купувача по разпоредителната сделка като го замества изцяло.

Ответниците А. С., С. С., Б. С., Т. Х., Р. С., Ш. С. и С. Е. не са депозирали отговор на подадената касационната жалба.

С определение № 2891/11.06.2024г., постановено по настоящото дело, касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на осн. чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При упражнено право на изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, в хипотеза като настоящата, при която съсобствениците са повече от двама, в какъв обем следва да му се признае това право – само съразмерно на притежаваните от него ид. части, или за цялата част, с която продавачът –съсобственик се е разпоредил, и има ли значение дали другият/третият/ съсобственик е упражнил правото си на изкупуване?“

Предмет на касационно обжалване е въззивното решение в частта, с която първоинстанционното решение е отменено в частта, с която е допуснато изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС над 2/6 ид. ч. от недвижим имот, представляващ ап. №3, находящ се в [населено място], [улица], с площ 64,53 кв. м, с идентификатор [№], описан в Нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело №716/2016г., и вместо това е отхвърлен иска на Е. Р. Р. с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС, против ответниците в частта за изкупуване над 2/6 ид. ч. от гореописания недвижим имот, при уговорена цена от 12 103,30 лв. за целия имот

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:

Производството е образувано по обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 33, ал.2 ЗС. Ищцата Е. Р. моли да бъде установено спрямо С. Ф. Е., че е собственик на основание наследство на 1/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент №3, находящ се на адрес: [населено място], [улица], вх. В със ЗП 64,53 кв.м, с идентификатор [№], описан в Нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело №716/2016г. като ответницата бъде осъдена да ѝ предаде владението на посочените идеални части от имота. Моли да бъде допуснато в качеството й на съсобственик да изкупи по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС 5/6 ид.ч. от процесния недвижим имот при уговорената цена, която да заплати на ответницата С. Е. – купувач по сделката, обективирана в нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело №716/2016г. Ищцата твърди, че през 2000г. Р. С. по време на брака му, сключен на 20.08.1984г. с неговата втора съпруга Ш. С. С., починала на 12.06.2008г., е режим на СИО закупил процесния апартамент чрез договор по нотариален акт №18, том 2, рег. №2029, дело №201/2000г. Наследници по закон на починалата съпруга Ш. С. са нейната дъщеря Е. Р. Р. /ищцата/ с квота 1/6, синът ѝ Ш. С. М. /син/ - с квота 1/6 и съпругът ѝ Р. С. С. - с 4/6 ид.ч. През 2015г. Р. С. сключил нов граждански брак с Ш. А. С.. На 09.06.2016г. Р. С., продал целия апартамент на С. Ф. Е. /дъщеря на съпругата му Ш. С./, с договор, обективиран в нотариален акт №145. Р. С. С. починал на 02.08.2016г., като оставил следните наследници по закон: А. Р. С. /син/, С. Е. Д. /внук/, С. Е. С. /внучка/, Б. Н. С. /снаха/, Т. О. Х. /внучка/, Р. О. С. /внук/ и Ш. А. С. /съпруга/. Ищцата твърди, че по наследство от майка си е придобила 1/6 ид.ч. от имота, поради което продажбата тази 1/6 ид.ч. е валидна, но не поражда правни последици, тъй като праводателят не е бил собственик и съответно не е могъл да прехвърли същата на купувача. В останалата й част, с която са продадени 5/6 ид.ч. от процесния имот, счита сделката за валидна, но моли на основание чл. 33, ал.2 ЗС да ѝ бъде допуснато изкупуване на тази част.

В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, ответницата С. Ф. Е. оспорва основателността на предявените искове. Твърди, че е придобила по давност в резултат на добросъвестно владение процесният имот на годно правно основание чрез покупко-продажба в предписаната от закона форма, като не е знаела, че праводателят й не е собственик на целия имот. Оспорва наличието на брачно правоотношение между праводателя й Р. С. и наследодателката на ищцата Ш. С.. Твърди, че искът с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС е предявен след изтичането на законоустановения преклузивен двумесечен срок и е погасен по давност.

Останалите ответници не оспорват предявените искове.

С протоколно определение от 29.09.2020г. по искане на ищцата като ответник в производството е конституиран Ш. С. М.. Чрез назначения му от съда особен представител, изразява становище за недопустимост на предявените срещу него искове. Счита, че не е пасивно легитимиран по иска по чл. 33, ал.2 ЗС тъй като не е бил страна по сделката.

Първоинстанционният съд, след като е обсъдил събраните по делото писмени и гласни доказателства, е постановил решение, с което е уважил предявените искове, както следва: 1. признал е за установено по отношение на С. Е., че ищцата Е. Р. е собственик по наследство на 1/6 ид.ч. от процесния недвижим имот и е осъдил ответницата да предаде владението върху съответната идеална част; 2. допуснал е на основание чл. 33, ал. 2 ЗС право на изкупуване от страна на Е. Р. на продадените от Р. С. /наследодател на ответниците А. Р. С., С. Е. Д., С. Е. С., Б. Н. С., Т. О. Х., Р. О. С., Ш. А. С./, 5/6 ид. ч. от процесния недвижим имот, при уговорена цена от 12103,30 лв. за целия имот, като е постановил Е. Р. да заплати на купувача С. Е. 5/6 ид. ч. от цялата цена от 12103,30 лв. в едномесечен срок от влизане в сила на решението. С влязлото в сила в тази част първоинстанционно решение, производството по предявените от ищцата срещу Ш. М. искове е прекратено.

По иска с правно основание чл. 108 ЗС, въззивният съд е приел за недоказано възражението на ответницата С. Е. за осъществен фактически състав на придобивна давност, включително и наличието на добросъвестно владение. Приел е, че към датата на сключване на продажбата Р. С. е притежавал само 4/6 ид. ч. от имота, а останалите ид. ч. са собствени на ищцата и нейния брат, придобити по наследство от тяхната майка - по 1/6 за всеки от тях, съответно по отношение на тези 2/6 ид. ч. от имота договорът за покупко-продажба няма вещно транслативно действие и липсва правно основание за осъщественото от ответницата владение. По тези съображения, предявеният ревандикационен иск е приет за основателен и доказан, съответно първоинстанционното решение е потвърдено в тази част.

Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е допуснато изкупуване над 2/6 ид.ч. от недвижимия имот, като е отхвърлил иска за горницата до 5/6 ид. части, и е потвърдил решението в частта, с която на основание чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Е. Р. е допуснато изкупуване на продадените от съсобственика й Р. С. С. на купувача С. Ф. Е. с договор за покупко-продажба 2/6 ид. ч. от имота за сумата от 4034, 43 лв., представляваща 2/6 от уговорената цена за целия имот в размер на 12103, 30 лв. Въззивният съд е споделил като правилен извода, че в полза на ищцата Е. Р. възниква право на изкупуване и същата може по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС да изкупи идеални части от процесния имот, но е счел, че първоинстанционният съд в нарушение на императивните правни норми, не е съобразил, че правото на изкупуване не принадлежи единствено на ищцата Е. Р., но и на другия съсобственик Ш. М.. Съдът е посочил, че собственици на имота към момента на продажбата са: Е. Р. и Ш. М. с по 1/6 и. част и Р. С. - с 4/6 ид. ч. за. Съобразил е, че Р. С. е продал на ответницата С. Е. целия имот, но продажбата има вещнопрехвърлителен ефект само по отношение на притежаваните от него 4/6 ид. ч. от имота. Посочил е, че другите съсобственици – Е. Р. и Ш. М. могат да искат изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС само на тези идеални части съобразно правата си, т.е. по 2/6 ид.ч. за всеки. Счел е, че доколкото Ш. М. не е упражнил своето право на изкупуване по отношение на 2/6 ид.ч., то по отношение на тях продажбата остава в сила. В заключение е приел, че ищцата Е. Р. може да упражни правото си на изкупуване, но то следва да бъде уважено само по отношение на 2/6 ид. ч. от процесния имот. По тези съображения, въззивният съд е счел, че само в тази част искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е основателен и следва да бъде уважен след частична отмяна на първоинстанционното решение.

Във връзка с допуснатия до касационно обжалване въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

В посочените от касатора определение №19/03.02.2010г., решение №689/04.04.2011г. и решение №91/11.05.2015г., постановени в производство по чл. 303 вр. чл. 307 ГПК, ВКС приема, че упражняването на потестативното право на изкупуване по чл. 33, ал.2 ЗС зависи изцяло и единствено от волята на съсобственика - носител на това право. Ако съсобствениците с право на изкупуване са повече от един, всеки от тях преценява дали да предяви иск за изкупуване или не, двумесечният срок по чл. 33, ал. 2 ЗС за всеки от тях може да тече от различен момент, наличието на материалноправните предпоставки за уважаване на иска се преценяват за всеки съсобственик поотделно, решенията по исковете по чл. 33, ал. 2 ЗС не е необходимо да бъдат еднакви, те не разпростират силата си на присъдено нещо по отношение на непредявилите искове по чл. 33, ал. 2 ЗС съсобственици и не ги ползват, нито им вредят, доколкото няма пречка при конкуренция на искания по чл. 33, ал. 2 ЗС да се признае на всички предявили искове съсобственици право на изкупуване в съотношение според дяловете им. След като материалноправното положение на съсобствениците с право на изкупуване не е еднакво и липсва необходимост съдебното решение да е еднакво спрямо всички тях, то те не са необходими другари и при активно субективно съединяване на искове по чл. 33, ал. 2 ЗС ще е налице обикновено, а не необходимо другарство.

В посоченото от касатора решение №46 от 9.02.2010г. на ВКС по гр. д. №3826/2008г., ВКС е приел, че право на изкупуване притежава лицето, което е имало качеството съсобственик към момента на извършване на продажбата. Законът изрично очертава кръга от лица, имащи правото на изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС , за упражняването на което е установен и кратък преклузивен срок. Правото на изкупуване представлява самостоятелно субективно потестативно право, което може да бъде упражнено само при изрично посочените в чл. 33, ал. 2 ЗС условия и срок и то само по съдебен ред. То не се включва в обхвата на правото на собственост и не преминава заедно с последното в патримониума на последващия приобретател. Но същото би могло да премине в патримониума на наследник, който придобива всички имуществени права и задължения на наследодателя.

В цитираното от касатора решение №87 от 24.07.2015г. на ВКС по гр. д. № 5323/2014, ВКС споделя становището, че правото на изкупуване, като субективно потестативно право, е обусловено от притежаване на качеството на съсобственик, и то може да се упражни поотделно от всеки един от обикновените съсобственици, каквато е хипотезата след прекратяване на брака. При наличието на предпоставките по чл. 33, ал. 2 ЗС упражнилият това право на изкупуване съсобственик встъпва в правата на купувача по разпоредителната сделка, като го замества, т. е. обемът на признатото му право не е обусловен от размера на притежаваната от него част в съсобствения имот, като е без значение и обстоятелството, че другият съсобственик не е упражнил правото си на изкупуване.

В Решение № 49 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 363/2012 г., IV г. о., ВКС приема, че правото на изкупуване по чл. 33, ал. 1 ЗС принадлежи на съсобственика, който не се е разпоредил /или обещал да се разпореди/ със своята идеална част от обещаната вещ. Той има право с едностранно волеизявление да промени правната сфера на купувача на отчуждената идеална част от вещта, като изкупи придобитата част срещу това, което приобретателят е дал.

Според разясненията в Тълкувателно решение №50 от 1.VI.1956 г., ОСГК, когато се касае до съсобственост върху недвижими имоти, за да бъде ограничен броят на съсобствениците и промяната им, чл. 33 ЗС установява задължение за всеки съсобственик, който продава своята част на трето лице, да представи пред нотариуса писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят частта му при същите условия, както и да декларира писмено, че те не са приели предложението. Неспазването на това задължение дава основание за останалите съсобственици в определен срок да изкупят продадената част от съсобствения недвижим имот при действително уговорените условия. Тези разпоредби на чл. 33 ЗС имат ограничителен характер, защото стесняват кръга на купувачите при продажба на част от съсобствен имот.

В Тълкувателно решение №5 от 28.11.2012г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, се посочва, че когато правото на собственост върху идеална част от недвижим имот се придобие чрез продажба в нарушение на правилото за предлагане на дела първо на останалите съсобственици, осъществената сделка не е нищожна. При подобно нарушение в полза на останалите съсобственици се поражда потестативното право да изкупят продадената идеална част, като встъпят в продажбеното правоотношение и заместят купувача.

Следователно, съобразно действащата нормативната уредба, правото на изкупуване принадлежи на всеки съсобственик, на когото не е предложено. Целта на предвидената в чл. 33, ал.2 ЗС възможност е да бъде ограничен броят на съсобствениците и промяната им. Принципно всеки от съсобствениците може да предяви иск по чл. 33, ал.2 ЗС, но е възможно и да не желае да изкупи, включително в хипотезата, в която не е бил уведомен по реда на ал. 1 от същия, за условията при които съответната идеална част е прехвърлена на трето лице. Както ВКС последователно приема в практиката си, цитирана по-горе, съсобствениците не са необходими, а обикновени другари. Предвид което преценката дали единият съсобственик има право да изкупи целия дял, с който другият съсобственик се е разпоредил, или само припадащата му се част от този дял, когато съсобствениците са няколко, трябва да бъде извършена конкретно.

Касационно обжалване е допуснато по въпроса „При упражнено право на изкупуване по реда на чл. 33, ал.2 ЗС само от един от съсобствениците, в хипотеза като настоящата, при която съсобствениците са повече от двама, в какъв обем следва да му се признае това право – само съразмерно на притежаваните от него ид. части, или за цялата част, с която продавачът –съсобственик се е разпоредил, и има ли значение дали другият/третият/ съсобственик е упражнил правото си на изкупуване?“, като при даване на отговор същия следва да бъде съобразена и съществуващата практика, обективирана в решение №441 от 10.01.2012г. на ВКС по гр. д. №1056/2010г., на което се е позовал и въззивния съд.

Предвид изложените съображения, настоящият състав приема, че отговорът на поставеният въпрос е следният:

В случай като настоящия, при който искът по чл. 33, ал.2 СК е бил предявен от единия от съсобствениците срещу съсобственика/неговите наследници/, който се е разпоредил с дела си, и приобретателя, като наред с тях в производството е бил конституиран и другият съсобственик, по отношение на който също е било налице това право, но той не го е упражнил, следва да бъде признато на ищеца право да изкупи изяло прехвърлената от съсобственика идеална част. В случай, че и другият съсобственик е упражнил правото си на изкупуване, то делът, който всеки от тях може да изкупи, се определя съответно и съразмерно по между им, ако и по отношение на двамата са налице предпоставките по чл. 33, ал.2 СК.

По съществото на правния спор Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 ГПК , приема следното:

От фактическа страна, се установява, че към датата на сключване на продажбата –09.06.2016г., с която целият апартамент е бил продаден на ответницата С. Ф. Е., праводателят ѝ Р. С. е притежавал 4/6 ид. ч. от имота, а останалите ид. ч. са собствени на ищцата и нейния брат, придобити по наследство от тяхната майка - по 1/6 за всеки от тях.

Правилен е извода, че искът, заведен на 17.02.2020г. е предявен в преклузивния срока за това, считано от датата на узнаване за договора за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 145, том 4, рег.№ 3314, дело № 716/2016г. доколкото от обясненията на ответника А. С. се установява, че ищцата е узнала за продажбата след Коледните празници в края на 2019г. Правилен е и изводът, че сделката не е нищожна, но е породила вещен прехвърлителен ефект само по отношение на идеалните части, притежавани от съсобственика, който се е разпоредил с вещта, в конкретния случай 4/6 ид.части. По отношение на останалите идеални части на другите съсобственици е налице продажба на чужда вещ със съответната последица, че приобретателят не става техен собственик. По отношение на частта на разпоредилия се съсобственик може да бъде приложена разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗС, ако са налице останалите условия за това. Законосъобразен е изводът, че ищецът Е. Р. Р. има право на изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС на идеални части от процесния имот доколкото видно и от нотариалната преписка е обстоятелството, че към нея не е отправяно предложение да закупи тези части при същите условия, каквото изискване се съдържа в чл. 33, ал. 1 от ЗС.

С оглед посочения отговор на допуснатия до касационно обжалване въпрос, неправилно се явява даденото разрешение, че доколкото правото на изкупуване не принадлежи единствено на ищцата Е. Р., но и на другия съсобственик Ш. М., то всеки от тях двамата може да упражни правото си изкупуване по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС само на тези идеални части съобразно правата си, т.е. по 2/6 ид.ч. за всеки.

В конкретния случай, след като по делото се установява, че само ищцата Е. Р. е предявила иск за изкупуване, то на осн. чл. 33, ал.2 ЗС следва да и се признае правото да изкупи цялата ид. част, с която съсобственикът Р. С. се е разпоредил, тъй като само тя е предявила иска, въпреки, че в производството е бил конституиран и другият съсобственик .

По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение, с което е допуснато изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС над 2/6 ид.части от процесния недвижим имот, като вместо това се допусне в полза на Е. Р. Р. на осн. чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване на продадените от съсобственика й Р. С. С., ЕГН [ЕГН] на купувача С. Ф. Е., с Нотариален акт № 145, том 4, рег.№ 3314, дело № 716/2016г. 5/6 ид. части от недвижим имот, представляващ апартамент №3, при цена 5/6 от цялата платена сума от 12103.30 лв., както и в частта, с която се отменя първоинстанционното решение в частта за разноските.

В останалата част, с която първоинстанционното решение е било потвърдено, въззивното решение като необжалвано е влязло в законна сила.

При този изход на спора, и предвид направеното искане, на касатора следва да бъдат присъдени разноски, които съдът, с оглед представения списък определя в размер на 2382.95 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №1422/17.11.2023г., по в. гр. д. №20235300500073 по описа за 2023 година на Окръжен съд- Пловдив:

1. в ЧАСТТА му, с която се ОТМЕНЯ решение №260073 от 17.10.2022г. по гр.д. №339/2020г. на Районен съд - Асеновград В ЧАСТТА, с която е допуснато изкупуване по реда на чл.33, ал.2 от ЗС над 2/6 ид. части от процесния недвижим имот, представляващ апартамент №3, както и В ЧАСТТА, с която С. Е. С. с ЕГН: [ЕГН], Б. Н. С. с ЕГН: [ЕГН], Т. О. Х. с ЕГН: [ЕГН], Р. О. С. с ЕГН: [ЕГН], Ш. А. С. с ЕГН: [ЕГН] и С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] са осъдени да заплатят на Е. Р. Р. с ЕГН: [ЕГН] разноски по производството в размер на 2447,58 лв. и вместо него е постановено ОТХВЪРЛЯНЕ на иска по чл.33, ал.2 от ЗС, предявен от Е. Р. Р. с ЕГН: [ЕГН] в частта, с която се иска изкупуване над 2/6 ИД.Ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 3,

2. и В ЧАСТТА, с която Е. Р. Р. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Е ОСЪДЕНА да заплати на С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. А., [улица], сумата в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/, представляваща направени разноски за първоинстанционното производство, съразмерно отхвърлената част от иска по чл. 33, ал.2 ЗС, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ДОПУСКА на осн. чл. 33, ал. 2 ЗС в полза на Е. Р. Р. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], право на изкупуване на останалите 3/6 ид. части от прехвърления от Р. С. С. /наследодател на А. Р. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], С. Е. Д. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], С. Е. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. М., Б. Н. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Т. О. Х. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Р. О. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Ш. А. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица]/, недвижим имот, представляващ апартамент № 3, на първи жилищен етаж, вход В, от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], със ЗП 64,53 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № 6, отдолу изби, ведно с изба № 3 със ЗП 7,43 кв. м., при граници от север външен зид, от юг изба № 4, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8,9634 процента идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв. 390 А, пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор [№] , продадени на купувача С. Ф. Е., с Нотариален акт №145, том 4, рег. №3314, дело № 716/2016г. при цена на изкупените 3/6 ид.части от процесния имот в размер на 6051.65 лв. /шест хиляди и петдесет и един лв. и 65 ст./, представляваща 3/6 от уговорената цена за целия имот в размер на 12103,30 лв.

УКАЗВА на Е. Р. Р., ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], да заплати на купувача С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. А., [улица], в месечен срок от влизане на решението в сила, сумата от 6051.65 лв. /шест хиляди и петдесет и един лв. и 65 ст./, представляваща 3/6 от уговорената цена за целия имот в размер на 12103,30 лв., за което да представи доказателства по делото, като в противен случай решението се счита обезсилено по право, на основание чл. 33, ал.3 ЗС.

ПОТВЪРЖДАВА решение №1422/17.11.2023г., по в.гр. д. №20235300500073 по описа за 2023 година на Окръжен съд- Пловдив, в ЧАСТТА му, с която се потвърждава решение №260073 от 17.10.2022 г. по гр.д. № 339/2020 г. на Районен съд – Асеновград:

1. В ЧАСТТА, с която в полза на Е. Р. Р. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], спрямо А. Р. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], С. Е. Д. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], С. Е. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. М., Б. Н. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Т. О. Х. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Р. О. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Ш. А. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], е допуснато по реда на чл.33, ал.2 от ЗС изкупуване на продадените от съсобственика й Р. С. С. с ЕГН [ЕГН] - наследодател на ответниците А. Р. С., С. Е. Д., С. Е. С., Б. Н. С., Т. О. Х., Р. О. С., Ш. А. С., на купувача С. Ф. Е., с Нотариален акт № 145, том 4, рег.№ 3314, дело № 716/2016 г. на нотариус Светлана К., рег.№ 234 при Нотариалната камара, 2/6 ИД.Ч. от недвижим имот, представляващ апартамент № 3, на първи жилищен етаж, вход В, от жилищната сграда, находяща се в [населено място], [улица], със ЗП 64,53 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, при граници от север улица, от юг апартамент № 2 и междужилищно пространство, от изток външен зид, от запад улица, отгоре апартамент № 6, отдолу изби, ведно с изба № 3 със ЗП 7,43 кв. м., при граници от север външен зид, от юг изба № 4, коридор, от запад изба № 2, от изток външен зид, както и 8,9634 процента идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавен парцел І-първи жилищно застрояване в кв. 390 А, пл. № 3995, заснет по КК като СОС с идентификатор 00702.530.196.1.3, при цена на изкупените 2/6 ид.части от процесния имот в размер на 4034,43 лв. /четири хиляди тридесет и четири лева и 43 ст./, представляваща 2/6 от уговорената цена за целия имот в размер на 12103,30 лв.;

2. В ЧАСТТА, с която е уважен предявеният иск по чл. 108 ЗС;

3. В ЧАСТТА, с която на Е. Р. Р. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] УКАЗАНО да заплати на купувача С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. А., [улица], в месечен срок от влизане на решението в сила, сумата от 4034,43 лв. /четири хиляди тридесет и четири лева и 43 ст./, представляваща цената на изкупените 2/6 /две шести/ ид. ч. от имота, за което да представи доказателства по делото, като в противен случай решението се счита обезсилено по право, на основание чл. 33, ал.3 ЗС;

4. В ЧАСТТА, с която С. Е. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. М., Б. Н. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Т. О. Х. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Р. О. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Ш. А. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. А., [улица], СА ОСЪДЕНИ да заплатят на Е. Р. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата в размер на 1323,79 лв. /хиляда триста двадесет и три лева и 79 ст./, представляваща направени разноски за първоинстанционното производство, съразмерно уважената част от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 33, ал.2 ЗС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК;

5. В ЧАСТТА, с която С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. А., [улица], Е ОСЪДЕНА да заплати на Е. Р. Р. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата в размер на 1055 лв. /хиляда петдесет и пет лева/, представляваща направени разноски за въззивното производство, съразмерно уважената част от исковете по чл. 108 ЗС и чл. 33, ал.2 ЗС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА С. Е. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. М., Б. Н. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Т. О. Х. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Р. О. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица], Ш. А. С. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], [улица] С. Ф. Е. с ЕГН: [ЕГН] от [населено място], общ. А., [улица], да заплатят на Е. Р. Р. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата 2382.95 /две хиляда триста осемдесет и два лв. и 95 ст./, представляваща съдебно-деловодни разноски за производството пред касационната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове:

1.

2.