Погасителна давност за лихва за забава при обезщетение за непозволено увреждане

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 42

София, 02.06.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и четвърти февруари, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 2349 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника К. Р. И. срещу решение № 239 от 05.02.2021г. по в. гр. дело № 3767/2020г. на Варненски окръжен съд (ВнОС), в частта му, с която е потвърдено решение № 260894/27.10.2020г. по гр. дело № 5198/2020г. на Варненски районен съд, в частта му с която касаторът - ответник е осъден да заплати на ищцата Г. Ц. Б. законната лихва върху присъдената на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД главница в размер на 25 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Б., причинена по непредпазливост при ПТП, за което непозволено увреждане ответникът е признат за виновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1744/2015г. на ВнОС, за периода от датата на смъртта – 22. 05. 2015г. до окончателното изплащане. Въззивното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за главницата от 5 000 лв., и като недопуснато до касационно обжалване в производство по чл. 288 ГПК в частта, с която е уважен иска с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за главницата над 5 000 лв. до 25 000 лв..

Касаторът поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и моли то да бъде отменено като вместо него бъде постановено ново решение, с което да бъде отхвърлена акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената главница от 25 000 лв. за периода преди датата 27. 05. 2017г. като погасена по давност.

Ответницата по касационната жалба - ищцата Г. Ц. Б. подава писмен отговор, в който не взема становище по основателността на касационната жалба в частта й, допусната до касационен контрол.

С определение № 60772 от 11. 11. 2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение в горепосочената му част досежно акцесорната претенция за законната лихва върху присъдената главница от датата на деликта до окончателното заплащане, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите на въззивното решение своевременно направеното възражение на ответника за изтекла погасителна давност. В противоречие с константната практика на ВКС, вкл. цитираната от касатора, според която въззивният съд като втора инстанция по съществото на спора дължи произнасяне в мотивите на своето решение по всички наведени оплаквания във въззивната жалба, вкл. досежно пропуск на първоинстанционния съд да обсъди своевременно наведено в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна давност, ВнОС не е обсъдил оплакването на въззивника - ответник, че първоинстанционният съд не е обсъдил направеното в отговора на исковата молба възражение за изтекла тригодишна давност спрямо акцесорното вземане за лихва за забава от датата на деликта. По този начин е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило частичната неправилност на въззивното решение в допусната му до касационно обжалване част.

С влязлото в сила въззивно решение по настоящото дело е уважен предявеният иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 25 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Р. С. Б., причинена по непредпазливост при ПТП от ответника в качеството му на водач на л.а. „Волво В70“, с рег. [рег.номер на МПС] . Ответникът е заявил своевременно – в отговора на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност както досежно претендираната главница, така и досежно акцесорната претенция за законна лихва върху последната. Непроизнасянето на първоинстанционния съд по това възражение е въведено като оплакване за неправилност на първоинстанционното решение във въззивната жалба на ответника, а непроизнасянето на въззивния съд – като касационно основание в настоящата касационна жалба. Ето защо настоящият съд дължи произнасяне по него. Приложимата спрямо акцесорната претенция за законна лихва тригодишна погасителна давност е изтекла досежно периода до 19.03.2017г., при съобразяване, че исковата молба е подадена на 27. 05. 2020г., но за периода от 13. 03. 2020г. до 20. 05. 2020г. са спрели да текат давностните срокове, с които се погасяват права на частноправни субекти, съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и пар. 13 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ, бр. 44/2020г.. При това положение претенцията за законна лихва върху присъдената главница от 25 000 лв. е погасена по давност за периода от 22. 05. 2015г. до 19. 03. 2017г., т.е. подлежи на отхвърляне и в тази част въззивното решение е неправилно, и като такова следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, като бъде постановено ново решение. В останалата част, за периода от 19. 03. 2017г. до окончателното плащане, тя е основателна и в тази част въззивното решение следва да бъде потвърдено като правилно.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 239 от 05. 02. 2021г. по в. гр. дело № 3767/2020г. на Варненски окръжен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 260894/27. 10. 2020г. по гр. дело № 5198/2020г. на Варненски районен съд, в частта му с която К. Р. И. е осъден да заплати на Г. Ц. Б. законната лихва върху присъдената на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД главница в размер на 25 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, за периода от 22. 05. 2015г. до 19. 03. 2017г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като погасена по давност акцесорната претенция на Г. Ц. Б. срещу К. Р. И. за законна лихва върху присъдената на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД главница в размер на 25 000 лв., за периода от 22. 05. 2015г. до 19. 03. 2017г..

ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото въззивно решение № 239 от 05. 02. 2021г. досежно акцесорната претенция за законна лихва, в останалата му обжалвана част, за периода от 19. 03. 2017г. до окончателното плащане.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.